Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..01.2020г.; гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на деветнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря Г. ***, като
разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 18967 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от В.К.П., ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по
силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
от 18 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинени травматични увреждания, в резултат на претърпяната
трудова злополука от 31.08.2016г., ведно със законната лихва от 31.08.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1569,28 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за поставяне на специални импланти,
закупуване на медикаменти, провеждане на прегледи, закупуване на превързочни
материали и други необходими за лечение на пострадалия медикаменти, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба
следното: Страните били в трудови правоотношения на основание сключен трудов
договор от 03.05.2016г., по силата на който ищецът се задължил да работи на
длъжност „екскурзовод“ при ответника с основно месечно трудово възнаграждение
от 450,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит от 0,6 % за всяка година трудов стаж. На 31.08.2016г. ищецът,
около 10:20ч., пътувал с предоставеното му ППС – мотопед ***, към хотел ***“, находящ се в ***за среща с туристи, подхлъзнал се с
мотопеда на асфалтовата настилка и паднал, за да избегне удар с внезапно
спрелия пред него лек автомобил. В резултат на това били причинени вреди на
мотопеда, като пострадал и водачът. Същият получил фрактура на лява ръка. На
01.09.2016г. било осъществено оперативно лечение, поради счупване на долния
край на лъчевата кост. Поставен бил имплант, за който
ищецът заплатил сумата от 1180,00 лв. Поставена е имобилизация
на крайника за период от 45 дни и е провеждана рехабилитация и активно
медикаментозно лечение. Пострадалият е изписан от болницата след 9 дневен
престой. Злополуката е приета за трудова, съгласно чл. 55, ал. 1 КСО от ТП на ***.
Издадени били болнични листове за период от 120 дни. На 02.05.2018г. ищецът
постъпил в болница за отстраняване на имплантираните през 2016г. материали. След
злополуката работникът изпитвал силни болки и страдания в областта на лявата
ръка, бил в невъзможност да се обслужва самостоятелно и се нуждаел от
непрекъсната помощ. Излага се, че злополуката е отключила посттравматичен
стрес.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника. Твърди се неоснователност на предявените
искове. Не се спори, че ищецът е работил при ответното дружество на длъжност
„екскурзовод“. Оспорва се описаните последици от претърпяната злополука да отговарят
на обективната истина. Излага се, че още през зимния сезон на 2017г. ищецът
работил в ***, отново за фирмата ответник. В *** същият живял без роднини и
близки, поради което успявал сам да се справя в ежедневието. През лятото на
2017г. ищецът работил в курорт ***. Освен това по време на активния летен сезон
на ищеца бил зачислен автомобил, който управлявал сам. През лятото на 2018г.
ищецът работил на длъжност „аниматор“ и отново му бил зачислен автомобил.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на това,
че МПС било шофирано с несъобразена скорост. Настъпилото ПТП е осъществено при
изключително груба небрежност. Сочи се, че претенцията е завишена по размер. На
20.12.2016г. ответното дружество заплатило на ищеца сумата от 500,00 лв. за покриване на нуждите от
оперативно лечение. Излага се, че е изплатено и застрахователно обезщетение за
претърпяната трудова злополука.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и
от представения трудов договор с номер 82 от 03.05.2016г. се установява, че
страните по делото се намирали в трудови правоотношения, по силата на които В.П.
бил назначен на длъжност „екскурзовод“, при осем часов работен ден, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 450,00 лв. към ответното дружество.
Безспорно е между страните, а и
от заверения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали лица номер 2886
се установява, че ищецът е участвал в ПТП на 31.08.2016г., при което същият, поради движение с несъобразена скорост
с интензивността на движение, при десен завой, за да не се блъсне в намиращо се
пред него МПС, загубил контрол над своето МПС и паднал. От удара получил
фрактура на лавата ръка. За настъпилото ПТП е издаден и АУАН с номер 472292 от
МВР, като е посочено, че ищецът с действията си е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. С оглед на това му е наложена глоба в
размер на 120,00 лв.
Видно от декларация за трудова
злополука с номер 1 от 01.09.2016г., получената травма от В.П., в резултат на настъпилото
ПТП на 31.08.2016г., е обявена за трудова злополука. В тази насока е издадено и
съответното Разпореждане от ТП ***.
Установява се от издадената епикриза от ***, че окончателната диагноза на ищеца, с
оглед получната травма от ПТП, е „счупване на долния
край на лъчевата кост, закрито в ляво“. Установява се още, че под обща
анестезия е извършено открито наместване с вътрешна фиксация.
Издаден е съответно болничен лист. За извършената процедура ищецът е заплатил
сумата от 1180,00 лв., видно от фактура от 01.09.2016г. Заплатена е и
потребителска такса от 46,40 лв., видно от фактура от 08.09.2016г.
Установява се от представената
фактура от 09.09.2016г., че ищецът е заплатил и
сумата от 116,10 лв., представляваща сума за медикаменти „ксарелто“
и „аксеф“. Закупени са и следните продукти: „флебодиа капс“ за 24,89 лв.,
отново „флебодиа капс“ за
24,89 лв., „бинт полиестерен“ и „подложна памучна
вата“ за общо 57,00 лв. Представени са и две касови бележки, издадени от ***,
от които се установява, че е заплатена сумата от общо 131,60 лв. за
потребителска такса и допълните услуги.
Видно от епикриза,
издадена от ***, В.П. е постъпил на 02.05.2018г. в отделение „Ортопедия и
травматология“, като са отстранени от костта му имплантираните уреди - радиус.
По делото е представено допълнително
споразумение за изменение на трудово правоотношение от 30.12.2016г.,
споразумение от 29.12.2017г. и от 30.05.2018г., от които се установява, че
работодателят е увеличавал заплатата на ищеца, последният е продължил да полага
труд, а от м.05.2018г. е преназначен на длъжност „аниматор“ към ответното
дружество.
Видно от Заповед
14/26.05.2017г., издадена от ***, на В.П. му е наредено да управлява на
територията на България служебен автомобил. Със Заповед от 25.05.2018г. на
ищеца отново му е наредено да ползва служебен автомобил.
Представена е длъжностна
характеристика за длъжността „аниматор“, видно от която за заемане на
длъжността се изискват следните качества: комбинативност, комуникативност,
оперативност, способност за работа самостоятелно и в екип.
Установява се от представения
препис на Заповед с номер 116 от 08.10.2018г., че трудовото правоотношение
между страните е било прекратено, поради намаляване обема на работа.
По делото е допуснато
изготвянето на заключение на СМЕ, като от него се установява следното: В
резултата на претърпяното ПТП от 31.08.2016г. ищецът получил счупване на лява
лъчева кост в дистална трета, обусловило трайно
затруднение на движенията на лявата ръка за повече от 30 дни и охлузване по
гърба на лява китка, причинило болки и страдания. Описаните травми могат да
бъдат получени от падане от мотопед. При подобно счупване се усещат много силни
болки в областта. След имобилизирането на счупването
болката намалява значително. Пострадалият е лекуван оперативно, костите са
фиксирани с метал и е поставена гипсова имобилизация
от основата на пръстите до лакетната става за 30 дни.
През тези 30 дни не може да се ползва лявата ръка. След сваляне на гипса
започва постепенно раздвижване, при което в началото има доста силни болки в
обездвижените стави. Към момента има дефицит на движенията на лявата китка, но
това не се отразява неблагоприятно на функцията на ръката. Лечението вече е
приключило. Поради близостта на счупването до гривнената
става могат да се появят болки при по – големи физически натоварвания и при
рязка промяна на времето. Ищецът ползва повече своята дясна ръка и може да се
обслужва с една ръка. По време на обездвижването на лявата ръка може да
натоварва всички останали мускулни групи.
По делото е изготвено заключение
и по допуснатата СПЕ, като се установява следното: Обективното състояние на
ищеца към момента кореспондира с повишена невротичност,
която е съпроводена със загуба на удоволствие от извършване на ежедневни
дейности. Налице е повишена чувствителност. Намалена е гъвкавостта в ситуация
на фрустрация. На моменти е по – лесно
раздразнителен. Тревожността му е умерена, като изпитва вътрешно напрежение при
извършване на действия, предимно свързани с трудовата му дейност. Ищецът свръхценно разработва преживяната трудова злополука, която
е психотравма за него. Налице е преживян значим
стрес, като последица от ПТП.
В открито съдебно заседание е разпитан св.
Пламена Петрова, съпруга на ищеца. От нейните показания се установява, че на
31.08.2016г. В.П. претърпял ПТП, от което получил травма на лявата ръка и му се
наложило оперативно лечение. Година и половина по – късно се наложило повторна
операция за премахване на сложения имплант. Дълго
време ищецът употребявал болкоуспокояващи и антибиотици. Установява се, че
пострадалият не можел да се обслужва сам, поради което получавал помощ от
свидетелката. Настъпил е срив в емоционалното състояние на В.. Ищецът не можел
да спи, станал раздразнителен и започнал да посещава психиатър.
В открито съдебно заседание е
разпитан и св. Ваня Пенева. От показанията се установява, че В. е получил
сумата от 500,00 лв. от своя работодател във връзка с претърпените увреждания
от трудовата злополука.
Допуснато е изготвянето на
заключение по повторна СПЕ. Установява се, че в резултат на преживяната
злополука на 31.08.2016г. ищецът получил психопатологични симптоми, като
описаният симптомокомплекс отговаря на диагнозата
„разстройство в адаптацията, тревожно – депресивен синдром“ със симптоми на
„специфична изолирана фобия“. Състоянието се е подобрило след няколко месеца,
но след втората оперативна интервенция се е влошило отново, като е достигнато
състояние на смесено тревожно – депресивно разстройство. Константните нарушения
в психичната устойчивост на ищеца са свързани с реакцията на стрес и
разстройство в адаптацията – тревожност, малоценностни
изживявания, водещи до несигурност и нарушено функциониране. Описаните психични
промени не засягат съзнанието в количествена или качествена степен. Съществува
връзка между оплакванията на ищеца през месец декември 2018г. и преживения
инцидент през 2016г.
От така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
В настоящото производство ищецът следваше да установи
в условията на пълно и главно доказаване, че
злополуката, при която е получил твърдяното телесно увреждане, е настъпила на 31.08.2016г.
по време на изпълнение на работните му задължения, обстоятелството, че
злополуката е призната за трудова по надлежния законов ред, както и че в
резултат от увреждането действително е претърпял неимуществени вреди, тяхното
естество, интензитет и продължителност, както и е претърпял посочените в
исковата молба имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за импланти и медикаменти.
Ответникът носеше тежестта да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи
възражения, в т.ч. възражението за съпричиняване.
От така
установената фактическа обстановка безспорно се установи, че В.П. е изпълнявал трудова дейност при
работодателя ответник, като същият бил назначен на длъжност „екскурзовод“, при
осем часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
450,00 лв.
Установи се още, че злополуката
от 31.08.2016г., е обявена за трудова злополука на осн. чл. 55, ал. 1 КСО.
От изготвеното
заключение по допуснатата СМЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално
дадено, отговарящо подробно на поставените въпроси, допълващо и кореспондиращо
с останалия доказателствен материал по делото, се
установи какъв е механизмът на получаване на увреждането, видът на увреждането,
както и причинната връзка между увреждането и ПТП. Установи се, че в резултата на претърпяното ПТП от
31.08.2016г. ищецът получил счупване на лява лъчева кост в дистална
трета, обусловило трайно затруднение на движенията на лявата ръка за повече от
30 дни и охлузване по гърба на лява китка, причинило болки и страдания.
Описаните травми могат да бъдат получени от падане от мотопед. При подобно
счупване се усещат много силни болки в областта. След имобилизирането
на счупването болката намалява значително. Пострадалият е лекуван оперативно,
костите са фиксирани с метал и е поставена гипсова имобилизация
от основата на пръстите до лакетната става за 30 дни.
През тези 30 дни не може да се ползва лявата ръка. След сваляне на гипса
започва постепенно раздвижване, при което в началото има доста силни болки в
обездвижените стави. Към момента има дефицит на движенията на лявата китка, но
това не се отразява неблагоприятно на функцията на ръката. Лечението вече е
приключило. Поради близостта на счупването до гривнената
става могат да се появят болки при по – големи физически натоварвания и при
рязка промяна на времето. Ищецът ползва повече своята дясна ръка и може да се
обслужва с една ръка. По време на обездвижването на лявата ръка може да
натоварва всички останали мускулни групи.
От заключението на двете СПЕ,
както и от свидетелските показания на ***се установи, че в резултат на
претърпяната трудова злополука ищецът получил психопатологични симптоми, като
описаният симптомокомплекс отговаря на диагнозата
„разстройство в адаптацията, тревожно – депресивен синдром“ със симптоми на
„специфична изолирана фобия“. Нарушенията в психичната устойчивост на ищеца са
свързани с реакцията на стрес и разстройство в адаптацията – тревожност, малоценностни изживявания, водещи до несигурност и нарушено
функциониране. Описаните психични промени не засягат съзнанието в количествена
или качествена степен. Съществува връзка между оплакванията на ищеца през месец
декември 2018г. и преживения инцидент през 2016г.
Предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че доколкото се установи наличие на настъпило
ПТП на 31.08.2016г., от което са претърпени неимуществени вреди от ищеца,
изразяващи се в болка и страдания, и злополуката е определена, като трудова, то
с оглед характера и степенна на вредите, както и техния интензитет, и съобразно
изискването на чл. 52 ЗЗД, справедливата сума, която би се дължала в случая от
работодателя, е в размер на 10 000,00 лв. Сумата е определена и предвид последващия злополуката период на възстановяване и
възможността В.П. да работи отново при ответника, изпълнявайки съответните
длъжности, за които е имал достъп и до служебен автомобил.
По отношение на възраженията наличие на съпричиняване:
Преценката за положената грижа е
в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката,
от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да
процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В практиката на ВКС трайно е
установено разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или
на трудовата дисциплина обективира принос на
пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2
КТ. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. (Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение)
В настоящия случай от събраните доказателствен материал се установи, че ищецът, шофирайки
своето МПС, е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като на 31.08.2016г., В.П., поради движение с несъобразена скорост
с интензивността на движение, при десен завой, за да не се блъсне в намиращо се
пред него МПС, загубил контрол над своето МПС и паднал. За настъпилото ПТП на
ищеца е издаден АУАН с номер 472292 от МВР и му е наложена глоба в размер на
120,00 лв. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че в действителност с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. За определяне наличието и степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото
моторно-превозно средство, като съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос. (Решение № 64 от 16.05.2019 г. по т. д. № 1781 /2018 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). С оглед
на обстоятелството, че е нарушена норма от ЗДвП, констатирано е нарушението и
дори е наложено съответно наказание на водача на МПС, съдът намира, че съпричиняването на вредоносния резултат е 70%.
Следователно предявеният иск е
основателен за сумата от 3000,00 лв., а за разликата над 3000,00 лв. до пълния претендиран размер от 18 000,00 лв. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Установи се от събраните по
делото доказателства, че под обща анестезия е извършено открито наместване с
вътрешна фиксация, поради счупване на лявата ръка на
ищеца. За извършената процедура ищецът заплатил сумата от 1180,00 лв., видно от
фактура от 01.09.2016г. Заплатена е и потребителска такса от 46,40 лв., видно
от фактура от 08.09.2016г. Установи се от представената фактура от 09.09.2016г., че ищецът е заплатил и сумата от 116,10 лв.,
представляваща сума за медикаменти „ксарелто“ и „аксеф“. Закупени са и следните продукти: „флебодиа капс“ за 24,89 лв.,
отново „флебодиа капс“ за
24,89 лв., „бинт полиестерен“ и „подложна памучна
вата“ за общо 57,00 лв. Представени са и две касови бележки, издадени от ***,
от които се установява, че е заплатена сумата от общо 131,60 лв. за
потребителска такса и допълните услуги. Предвид това искът за обезщетение на претърпените имуществени
вреди следва да бъде уважен изцяло.
Лихвата, като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт - увреждането, а не
от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на
обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента
на ликвидността му. Т.е. в тази връзка и искането за присъждане на лихва върху обезщетението
също е основателно.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и частичната основателност на предявените искове, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
в общ размер от 260,81 лв. Освен
това и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца и сторените от последния разноски в
размер на 107,41 лв. С оглед
частичната неоснователност на претенциите, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторените от последния разноски в настоящото производство
в общ размер на 1197,28 лв.
Освен
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда по
сметка на съда и дължимата държавна такса, съответна на уважената част от
исковете в общ размер на 189,80 лв.
По
разноските:
С оглед изхода на
спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от
него разноски, съобразно уважената част от иска, както и да заплати в полза на
ВРС дължимата държавна такса, отново съобразно уважената част от исковете.
Предвид липсата на направено искане от страна на ответника за присъждане на
сторените от последния разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Представеният списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК от адв. Петьо Тодоров
съдържа в себе си размер на адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.
Предвид обстоятелството, че по делото са предявени два главни иска за заплащане
на главници и два акцесорни иска за заплащане на лихви върху главниците, съдът
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за всеки главен и акцесорен иск,
заедно, следва да бъде в размер на 350,00 лв. Следователно и с оглед на
признаването на единия главен и акцесорен иск, както и с оглед изхода на спора по
втория главен и акцесорен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца общо сумата от 409,79 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. По
същите съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата
държавна такса, съобразно изхода на спора, в размер на 66,42 лв., в полза на
ВРС.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати в полза на В.К.П.,
ЕГН **********, сумата от 3000,00 лв.
(три хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от В.К.П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от причинени травматични увреждания – счупване на лява ръка, в
резултат на претърпяната трудова злополука от 31.08.2016г., в резултата на
настъпило ПТП, ведно със законната лихва от 31.08.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата от 3000,00
лв. до пълния претендиран размер от 18 000,00 лв., поради неоснователност,
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********, сумата
от 1569,28 лв. (хиляда петстотин
шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от В.К.П. имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за поставяне на специални импланти,
закупуване на медикаменти, провеждане на прегледи, закупуване на превързочни
материали и други необходими за лечение на пострадалия медикаменти, поради причинени
травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на претърпяната
трудова злополука от 31.08.2016г., в резултата на настъпило ПТП, ведно със
законната лихва от 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати в полза на В.К.П.,
ЕГН **********, сумата от 107,41 лв.
(сто и седем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща сторени в
производството разноски, предвид частичната основателност на предявените
искове, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати в полза на
адвокат ***сумата от 260,81 лв.
(двеста и шестдесет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца, дължимо на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН **********, да заплати в
полза на ***, ЕИК ***, сумата от общо 1197,28 лв., представляваща сбор от сторените от ответното дружество
разноски в настоящото производство, предвид частичната неоснователност на
предявените искове, съдържаща в себе си адвокатско възнаграждение и заплатен
депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати в полза на
Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 189,80 лв., представляваща сбор от дължимите държавни такси за всеки
един от предявените искове, съобразно всяка уважена част, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................