Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 09.01.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХII въззивен
състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
в присъствието на секретаря Христина Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНЧД № 3983 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С разпореждане от 12.04.2016г , постановено
по нчхд № 3890/2015г. по описа на СРС,
НО, 102 състав е прекратено на основание чл.250,ал.1 т.1, пред.2 вр. чл.24,ал.4,т.2
от НПК / съответна на чл.24,ал.5,т.2 –изм.ДВ.бр.63 от 2017/ наказателното
производство, образувано по тъжба вх. № 16828/12.03.2015г. на Е.А. И.-М.срещу
собственика на имейл ********.**@abv.bg.
Срещу така постановеното
разпореждане, в срока законоустановения срок, Разпореждането е връчено на И. на 05.10.2018г., съгласно писмо рег. №
13070/08.10.2018г. на Регионална –дирекция “Охрана- София”, е постъпи жалба от
тъжителката Е. И.-М., с която се иска отмяна разпореждането и връщане на делото
за разглеждането му по същество. Изложените съображения в подкрепа на искането,
направено с жалба, са насочени към невъзможността й до момента на постановяване
на атакувания съдебен акт да предостави пълни данни на лицето, срещу което е
подадена тъжбата. Тъжителката посочва, че в резултат на проверка на Районна
прокуратура- Ловеч е установено лицето, от чийто IP
адрес са изпращани електронните съобщения, с които е осъществено
престъплението. Данните за конкретното лице се твърди, че се съдържат в
Постановление на РП- Ловеч по пр.пр. №
49/2015г., сл.дело №16/2015г. на Окръжен следствен отдел в ОП-Ловеч. В тази
връзка заявява, че данните за лицето могат да бъдат получени от съда служебно
или от нея след снабдяването й с съдебно удостоверение. Посочените
обстоятелства са нови и жалбоподателка счита, че са основание за отмяна на
разпореждането за прекратяване на наказателното производство и разглеждане на
подадената от нея тъжба по същество.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително
заседание от 07.10.2019г, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за
изясняване на обстоятелства, от значение за предмета на доказване по делото не се
налага събиране на доказателства.
В
съдебното заседание повереникът на частната тъжителка И.-М.поддържа жалбата и
изложените в нея съображения за отмяна на разпореждането на СРС и иска връщане
на делото за ново разглеждане.
Частната тъжителка редовно призована не взема участие в
производството пред въззивиня съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, и в съответствие с
разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, като намери, че не са налице основания за неговата отмяна,
поради следните съображения:
След собствена преценка
на доказателствата, настоящият съдебен състав възприе фактите, изложени от
първата инстанция по отношение развилото се наказателно частен характер
производство.
Е. И.-М.е подела
частна тъжба с вх. № 16828/12.03.2015г. в регистратурата на СРС, по което на
16.03.2015г. е било образувано нчхд № 3890/2015г по описа на СРС, НО, 102
състав.
Съгласно изложеното в
тъжбата, се твърди, че Е. И.-М.е пострадала от действия на собственика на имейл
********.**@abv.bg, който е автор на
сигнал, изпратен на 27.12.2014г. на служебните имейли на “Ф.” АД и подписан от В.В.. Посочва се, че
тъжителката е узнала за процесния имейл
на 07.01.2015г., като в съдържанието на същия били изнесени позорни, унизителни
за честта и достойнството й факти и обстоятелства, като се приписвали на тъжителката
престъпления, а именно, че същата като длъжностно лице по повод изпълнение на
служебните си задържения на регионален мениджър във “Ф. Б.” ЕООД била искала
пари – по 100евро за всяка поръчка, които да се превеждат по личната й банкова сметка,
***0 евро, като получила пари от “Д&Д Т.” ООД, като подателят на сигнала по мейл
бил получил 6 поръчки на месец и бил “изнудван” да плати сумата от 900евро.
С разпореждане на съдия-докладчика от
23.06.2015г. наказателното производство е прекратено, тъй като е прието, че
тъжбата не отговаря на изискванията, поставени в закона чл. 81 от НПК относно
пълните данни на лицето, което се твърди, че е извършител на престъплението.
С решение от 29.10.2015г. на СГС, НО, 2 въззен
състав, образувано по жалба на тъжителката срещу посоченото разпореждане,
същото е отменено и делото е върнато на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. В решението си въззивната инстанция е посочила,
че следва да бъде определен срок на тъжителката за отстраняване на
пороците в тъжбата и в случая, че същото
не бъде направено, едва тогава производството да бъде прекратено.
Съобразявайки
указанията на СГС, с разпореждане от 16.12.2015г. съдията-докладчик е оставил
тъжбата без движение и е дал 7 –дневен срок на тъжителката да уточни пълната
самоличност на лицето, срещу което е подадена тъжбата, тъй като посочения
собственик на имейл е недостатъчно за индивидуализиране на извършителя на
деянието, описано в тъжбата. В тази връзка и с оглед обезпечаване на
възможностите за изпълнение на разпореждането, съдът е издал съдебно
удостоверение на Е. И.-М., което да й послужи пред съответните компетентни органи
за оказване на съдействие с оглед отстраняване на пороците в тъжбата. За
разпореждането тъжителката е уведомена на 15.01.2016г.
На 20.01.2016г. И. е
подала молба до СРС с искане за издаване на три броя съдебни удостоверения. На
27.01.2016г. с разпореждане на съдия-докладчика по делото молбата е уважена.
По молба от 25.01.2016г. на тъжителката, от
съда е определен нов 7 дневен срок за
изпълнение на указанията.
С разпореждане от
02.02.2016г., съдът е издал коректни удостоверение и е удължил срока за
изпълнение.
Частната тъжителка е
уведомила съда с молба от 16.02.2016г., че получените от нея съдебни удостоверения
са изпратени на компетентните органи и е поискала ново удължаване на срока с
оглед изчакване на отговорите. Съдът с разпореждане от 18.02.2016г. е отказал
ново удължаване на срока, като обаче е уведомил тъжителката, че ще изчака
отговорите на институциите.
С писмо от 26.02.2016г. ГД “БОП”- МВР е уведомил съда, че интернет
–провайдърът на електронната поща abv.вg не е
предоставил необходимата информация относно собственика на горепосочената
електронна поща и IP
адреса, от който процесната поща е регистриран
и от който е изпратен имейла, съдържащ клеветнически твърдия, съгласно
описаното в тъжбата.
С разпореждане от
22.03.2016г. съдът е разпоредил на ГД
“БОП” – МВР и на управителя на “Н.И.” АД да представят необходимата информация
съгласно съдебните удостоверения.
С разпореждане от
24.03.2016г. тъжителката е предоставила писмените отговори от интернет –
провайдъра “Н.И.” АД и от СДВР, от които се установява, че електронната
пощенска кутия ********.**@abv.bg е съществувала и е
регистрирана на 23.12.2014г. в 14.:36:57ч от интернет –протокол адрес / IP адрес/:
84.1.244.149 като последното посещение е осъществено на 20.01.2015г в 14:48:44
и 90 дни след това регистрацията автоматично се привежда в състояние, при което
не получава и не изпраща електронни писма, а 180 дни след последното посещение
регистрацията е приведена в “неактивно състояние” като цялото съдържание на
електронната поща и всички потребителски настройки са били заличени от
системата “Поща АБВ”. От съдържанието на справките е видно, че интернет доставчика “Н.И.” АД не е в състояние
да предостави инфорамция за посещенията в електронната поща от 27.12.2014г., тъй като тези данни се съхраняват за период от 6
месеца от датата на писмото.
Изложеното е дало основание на
съдията –докладчик по делото да приеме, че въпреки положените усилия
за установяване на личните данни, с
които да бъде индивидуализаран евентуалният извършител на престъплението,
посочен в тъжбата и съответно липсата на резултат, тъжбата продължва да страда
от пороци, които не са отстранени. В тъжбата не се съдъражт конкретни данни за
самоличността на лицето, срещу което е подадена, като единствено е установен IP адреса, от които е регистрирана електронната пощенска
кутия, но без данни /твърдение/ за физическото лице, което от този адрес е регистрирало
пощенската кутия и е изпратило инкриминираното в тъжбата електронно съобщение
на 27.12.2014г.
Преценявайки съдържанието
на частната тъжба, приложени отговори от съответните институции и възраженията,
изложените в жалбата на И.-М., настоящия съдебен състав намира, че
разпореждането на съдията –докладчика по делото за прекратяване на
наказателното производство е правилно и законосъобразно. Основанията,
изложени в атакувания съдебен акт се
споделят от въззивната инстанция. Разпоредбата на чл.81,ал.1 от НПК посочва
императивно изискванията, на които е необходимо да отговаря частната тъжба, за
да може да бъде повдигнато и поддържано обвинение пред съда. В тъжбата трябва
да съдържат данни за лицето, срещу което се подава, каквито в настоящия случай
липсват. Същата е подадена срещу собственика на ********.**@abv.bg. Въпреки положените усилия от страна на съда и частната тъжителка не са
установени данни за лицето, чията наказателна отговроност се претендира да бъде
ангажирана за престъплението, описано в тъжбата. Оказаното съдействие от
компетентните институции, в съответствие с разпорежднията на съда, е довело до
установяване на IP адреса, от който е била регистрирана електронната пощенска
кутия ********.**@abv.bg, но без да се
съдържат данни за лицето, което от този IP адрес е регистрирало процесната пощенска
кутия и е изпратило инкриминираното в тъжбата електронно съобщение на
27.12.2014г., безспорно възпрепятствано от изтекли срокове за съхраняване на
информация за трафика ведно с обстоятелството, че престъпление не е от тези,
посочени в закона, за които може да бъде предоставена информация по чл.159а от НПК. Правилно в разпореждането на съдия-докладчика е разяснено, че наказателната отговорност е лична, което е
именно и основанието да се постави императивното изискване на законодателя за
посочване на самоличността на лицето, чиято отговорност се търси. Действително частната
тъжба съдържа фактически обстоятелства за извършено престъпление “клевета”, но
не и за конкретно лице. Необходимостта от посочване на конкретното лице е
обоснована и от обстоятелствата, че не ясно дали тъжителката твърди, че
собственикът на IP адреса, от който е регистрирана
електронната поща, е лице собственик на ********.**@abv.bg и съответно това ли е лицето изпратило инкриминираното съобщение.
Съвсем основателно при липса на тези данни, съдия-докладчика е приел за
невъзможно даване ход на тъжбата за разглеждането й по същество, тъй като не е
посочено конкретно фазическо лице, срещу което да бъде водено същото.
Въззивната инстанция намира, че районният съд е оказал необходимото съдействие
и е дал възможност и достатъчно време на
тъжителката, за да приведе тъжбата в съответствие с изискванията на закона.
Обстоятелството, че наличните в тъжбата пороци не са отстранени е основанието,
на което правилно е прекратено наказателното производство.
Относно представеното Постановление на РП - Ловеч към въззивната жалба
съдът намира, че макар в съдържанието на същото да се посочва, че е установено
лицето, потребител на интернет услуга с IP адрес 84.1.244.149, то отново в
посочения документ не се съдъражат конкретни индивидуализиращи данни за това
лице. Още повече, както беше посочено и по-горе тъжителката е било необходимо
да изясни позицията си, срещу което лице подава тъжбата, срещу собственика на
имей ********.**@abv.bg или срещу лицето,
ползващо установения IP
адрес, от който е регистрирана електронната поща ********.**@abv.bg.
Единствено и само с оглед изчерпателност на
изложението, настоящият състав намира, че необходимо за знание на тъжителката да посочи, че с
оглед датата на инкриминираното деяние 27.12.2014г., междувременно е настъпило
и абсолютно основание за прекратяване на наказателното производство, поради
изтекла давност, което в случай, че основанието за прекратяване, посочено в разглежданото
разпореждане не беше споделено от въззивната инстанция, законосъобразно щеше да доведе до съответна
отмяна на обжалвания съдебен акт и ново разпореждане от съдия-докладчик с
правно основание чл.250,ал.1 т.1 вр чл.24,ал.1 т.3 от НПК.
При
изложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, XII въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 12.04.2016г. по нчхд
№ 3890/2015 на СРС, НО, 102 състав
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1:
2: