Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Андрей Георгиев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2742 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.09.2017 г., постановено по
гр.д.№ 64365/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 състав, по предявен от
„Е.Ф.“ АД- *** /ЕИК *****/ срещу „Х.БДЖ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *****/
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че „Х.БДЖ“ ЕАД
/ЕИК *****/ и „Е.Ф.“ АД /ЕИК *****/ са били обвързани от валидно правоотношение
по договор за наем от 2.04.2012 г. за обект: рекламна площ от 42 кв.м.,
разположена на водонапорната кула в гр. Димитровград, за периода 9.10.2015 г.-
23.10.2015 г. включително. На основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД „Х.БДЖ“ ЕАД /ЕИК *****/
е осъдено да заплати на „Е.Ф.“ АД /ЕИК *****/ сумата 4 959 лв.,
представляваща неправомерно задържан депозит по прекратен договор за наем на
обект: рекламна площ от 42 в.м., разположена на водонапорната кула в гр.
Димитровград, сключен на 2.04.2012 г., а също и сумата 1 585.13 лева- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
С
определение от 19.12.2017 г., постановено по реда на чл.247 ГПК и чл.248 ГПК, е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка „в мотивите на цитираното по-
горе решение, като на стр.5, ред 7, вместо текста: „1 585.13 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, се чете: 577 лв.- юрисконсултско възнаграждение“,
и е оставено без уважение искане на ответника „Х.БДЖ“ ЕАД за изменение на
решението в частта за разноските, представляващи присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от „Х.БДЖ“ ЕАД- гр.
София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност
и необоснованост на постановеното от СРС на 14.09.2017 г. решение, с искане да бъде
постановено обезсилването му- поради недопустимост на исковете, и прекратяване
на производството по делото, евентуално- отмяната му, и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна „Е.Ф.“ АД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявен е иск с
правно основание чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно.
Недопустимо е в частта, в която
първоинстанционният съд е разгледал по същество и уважил предявен от „Е.Ф.“ АД
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на наемно
правоотношение между страните през период от време, предхождащ подаването на
исковата молба по делото. Така предявеният установителен иск е процесуално
недопустим, тъй като липсва правен интерес за ищеца от установяване със сила на
присъдено нещо на съществуването на договорно правоотношение през минал период,
какъвто е въведеният от него предмет на делото. Постоянна е съдебната практика
по въпроса, че тълкуването на договорите, вкл. и времето на действието им, не
може да бъде предмет на самостоятелен иск, а винаги е само част от
правораздавателната дейност на съда при разрешаването на възникнал от тях
конкретен правен спор. С разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК законодателят е въвел
ясно изискването, че спорното материално право или правно отношение, което
неоснователно се отрича или претендира, трябва да съществува към момента на
предявяване на иска. Ако фактът на съществуване на едно право или правно
отношение в миналото има значение за други отношения, които са налице към
настоящия момент, страната разполага с възможността да се защити, като предяви
спорните съществуващи права и отношения, но не и да релевира същите в самостоятелно
исково производство. Действително в отделни случаи по силата на изрична правна
норма /напр. чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, чл.53, ал.2 ЗКИР/ се допуска провеждането на
искова защита относно право /в посочените хипотези- право на собственост/,
съществувало в един минал момент. За процесния случай, обаче, такава изрична
правна норма липсва, поради което и искът като процесуално недопустим не
подлежи на разглеждане по същество, съответно обжалваното първоинстанционно
решение като недопустимо в тази част следва да бъде обезсилено, а образуваното
въз основа недопустимия установителен иск производство следва да бъде
прекратено. Доколкото въпросът за съществуването на наемно право-отношение между страните до датата на подаване на исковата молба е
Л.2 на Реш. по гр.д.№
2742/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
релевантен за основателността на иска по
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, същият подлежи на разглеждане при преценка за наличието
на това спорно материално право.
В останалата част постановеното от СРС
решение е допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният
от „Е.Ф.“ АД осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Основателността
на предявения по делото иск по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД е предпоставена от
установяването по безспорен начин на настъпило за ищеца обедняване за сметка
обогатяването на ответника, както и на обстоятелството, че разместването на
имуществените блага е настъпило по силата на валидно сключен договор, чието
действие е отпаднало, поради развалянето или прекратяването му /съобразно
посочената по- горе правна квалификация на иска/.
В
случая от доказателствата по делото се установява, че страните са били
обвързани от валидно наемно правоотношение, възникнало въз основа на сключен на
2.04.2012 г. писмен договор за наем с предмет: предоставянето за временно и
възмездно ползване от наемодателя „Х.БДЖ“ ЕАД на наемателя „Е.Ф.“ АД на рекламна
площ от 42 кв.м., разположена върху водонапорната кула в гр. Димитровград, и
срок на действие 5 години, считано от датата на подписване на договора на
2.04.2012 г. Уговорено е между страните в клаузите на чл.2, ал.2 и чл.5, ал.2 от
договора наетият обект да се ползва „единствено
и само“ за поставянето на рекламни пана, като при неизпълнение на това
задължение е предвидена възможност за наемодателя едностранно да прекрати
договора без предизвестие, както и да усвои заплатената от наемателя гаранция
по договора /чл.7, ал.3 вр. чл.12, ал.1 от договора/. Посочената в чл.12, ал.1 гаранция-
„в размер на три месечни наемни цени“ /3 х 1 653 лв. = 4 959 лв./, е
предвидена „за изпълнение на поетите с договора задължения“ /от наемателя/ и се
„освобождава в срок от 5 работни дни от предаване на обекта от наемателя на
наемодателя по реда на чл.5, ал.10 от наемния договор“, като според предвиденото
в чл.7, ал.3 от договора може да бъде „усвоена от наемодателя при неизпълнение
на едно или повече задължения по чл.5 от наемния договор, довели до
едностранното му прекратяване от последния без предизвестие“. Освен това според
договореното между страните гаранцията служи за прихващането на произтичащи от
наемния договор задължения на наемателя към наемодателя, съществуващи при
прекратяване на договора, независимо от основанието за това- чл.12, ал.3, и за
обезщетяването на причинени от наемателя вреди на обекта- арг. чл.5, ал.10. Предвидено
е в клаузите на процесния договор и задължение за наемателя да не позиционира
рекламно изображение, текст или послание върху наетата площ, ако съдържанието
им противоречи на закона, морала и добрите нрави или уронва престижа на
Българските държавни железници- чл.5, ал.3, като същият носи отговорност за
произхода и съдържанието на рекламата- чл.5, ал.4. Установява се от
доказателствата, а и не е спорно между страните, че обектът- рекламна площ, е
предаден от наемодателя на наемателя с протокол от 2.04.2012 г. /л.20 от делото
на СРС/- датата на сключване на наемния договор, а също и че е бил върнат от
наемателя на наемодателя с протокол от 6.11.2015 г., подписан в хода на делото.
Установява
се от събраните в процеса доказателства, а и не се оспорва от ищеца, че на
2.10.2015 г. върху посочената рекламна площ са монтирани предизборни
агитационни материали, за което ответникът- наемодател „Х.БДЖ“ ЕАД не е давал
съгласие, във връзка с което с писмо от същата дата /л.24 от делото на СРС/
уведомил ищеца- наемател „Е.Ф.“ АД, че следва да отстрани тези агитационни
материали. В отговор на това писмо наемателят изпратил уведомление по факс до
наемодателя на 6.10.2015 г. /л.25 от делото на СРС/, че посочените материали са
заменени с рекламни и поздравителни пана.
Според
приложеното по делото писмо от 6.10.2015 г. /л.180 от делото на СРС/, изпратено
от временно изпълняващия длъжността кмет на Община Димитровград до Общинска
избирателна комисия /ОИК/- Димитровград, придружено с констативен протокол от
същата дата /л.181 от делото на СРС/, при извършена от служители на общината
проверка е установено, че върху водонапорната кула в Димитровград са поставени
плакати, които нямат характер на предизборни агитационни материали по смисъла
на Изборния кодекс.
С
писмо от 7.10.2015 г. /л.27 от делото на СРС/ наемодателят „Х.БДЖ“ ЕАД отправил
ново искане до наемателя за премахването на монтирани върху наетата рекламна
площ поздравителни пана, тъй като се идентифицират с посланието на поставените по-
рано агитационни материали. С писмо- отговор от 8.10.2015 г. /л.29/ наемателят
изразил позиция, че не е нарушил договора, тъй като поздравителните пана не са
предизборни агитационни материали.
С
последващо писмо от 9.10.2015 г. /л.28/ наемодателят е направил изявление за
прекратяване на наемния договор на основание чл.7, ал.3 вр. чл.5, ал.2- поради
неизпълнението му от страна на наемателя, изразяващо се в неизпълнение на
задължението да не използва рекламната площ не по предназначение.
Не
е спорно по делото, че ищецът „Е.Ф.“ АД е отправил искане до ответника „Х.БДЖ“
ЕАД за връщане на заплатената по договора гаранция- в размер на 4 959 лв. /заплатена
с платежно нареждане от 28.03.2012 г./, при твърдения, че своевременно и в
разумно най- краткия срок отстранили извършеното по договора нарушение и че
наетата площ била върната на наемодателя в добро състояние, без забележки.
Съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства/
обосновава извод на въззивния съд за липса на визираните в закона материално-
правни предпоставки за уважаване на иска
по чл.55, ал.1, изр.3
ЗЗД с предмет- заплатена от
Л.3 на Реш. по гр.д.№
2742/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
наемателя- ищец гаранция „за изпълнение на
поетите с наемния договор от 2.04.2012 г. задължения“. Не се установява за
ищеца да е настъпило обедняване за сметка обогатяването на ответника, поради
което и искът по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като заплатената по договора от наемателя гаранция
е задържана от ответника- наемодател, поради извършеното от него „едностранно
прекратяване на договора без предизвестие“- съгласно чл.7, ал.3 вр. чл.5, ал.2
и чл.2, ал.2 от наемния договор, за което са били налице визираните в договора
предпоставки, обосновани с виновното неизпълнение на договорни задължения от наемателя-
ищец. На практика по естеството и правните си последици упражненото от
ответника право на „едностранно прекратяване на договора без предизвестие“,
предвидено в процесния наемен договор, представлява разваляне на същия при
условията на чл.87 ЗЗД, поради причина, за която наемателят отговаря /виновно
неизпълнение на договорно задължение/, без да съществува задължение за
наемодателя да дава подходящ срок за отстраняване на последиците от нарушението.
С
договора наемателят е поел задължение наетата рекламна площ от 42 кв.м. върху
водонапорната кула в гр. Димитровград да се ползва „единствено и само“ за
поставянето на рекламни пана- чл.2, ал.2 и чл.5, ал.2, като неизпълнението на
това задължение е скрепено с договорна санкция, изразяваща се в право на
наемодателя едностранно да прекрати договора без предизвестие и да усвои
заплатената от наемателя гаранция по договора- чл.7, ал.3 вр. чл.12, ал.1. Предвидената
в процесния наемен договор гаранция има обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, каквато по естеството си представлява и договорната
неустойка /в случая компенсаторна неустойка/, като обезщетителната й функция се
проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва
вредите от неизпълнението.
Доколкото въз основа на събраните в процеса
доказателства се установява неизпълнение на задължение по чл.5 от наемния
договор от наемателя, довело до едностранното прекратяване на договора без
предизвестие от наемодателя, то предпоставките за задържане на гаранционната
сума от последния в случая са налице. Неизпълнението на договора от наемателя
се изразява в нарушаване на задължението да поставя единствено и само рекламни
пана върху наетата площ- чл.2, ал.2 и чл.5, ал.2, и да не позиционира върху нея
рекламно изображение, текст или послание, ако съдържанието им противоречи на
закона, морала и добрите нрави или уронва престижа на БДЖ- чл.5, ал.3. С
поставянето на предизборни агитационни материали на 2.10.2015 г., което
обстоятелство не се оспорва от него, видно от писмения отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК и съдържанието на писмата от 2.10.2015 г. и 6.10.2015 г.
/цитирани по- горе/, наемателят е извършил визирано в чл.5 нарушение /нарушения/
на договора, поради което и за наемодателя е възникнало основание както да
прекрати договора без предизвестие, така и да усвои депозираната от наемателя
гаранция. Доколкото т.нар. поздравителни пана не представляват рекламни пана, с
поставянето им от ищеца също е извършено нарушение на цитираните по- горе
клаузи на процесния договор. Същевременно с извършените от наемателя- ищец
действия са нарушени регламентирана в чл.182 от Изборния кодекс /в приложимата
към 2.10.2015 г. редакция/ забрана за предизборна агитация, според която не се
допуска предизборна агитация в държавни и общински учреждения, институции,
държавни и общински предприятия и в търговски дружества с повече от 50 на сто
държавно или общинско участие в капитала- ал.1, както и изискванията на чл.183,
ал.3 от Изборния кодекс, според които агитационните материали се поставят на
определени от кмета места, а на сгради, огради и витрини- с разрешение на
собственика или управителя на имота, каквото разрешение в случая от „Х.БДЖ“ ЕАД
не е било дадено. Ирелевантно за приемане на горните изводи е приложеното от ищеца
писмо от 6.10.2015 г. /л.180 от делото на СРС/, изпратено от Вр. и. д. кмет на
Община Димитровград до ОИК- Димитровград, придружено с констативен протокол от
същата дата /л.181 от делото на СРС/, според които при извършената от служители
на общината проверка върху водонапорната кула в Димитровград имало поставени
плакати, които нямат характер на предизборни агитационни материали по смисъла
на Изборния кодекс. Нарушенията на договора- чрез поставянето на предизборни
агитационни материали върху водонапорната кула до 6.10.2015 г. /не е спорно, че
са били поставени и свалени/, и на поздравителни пана след 6.10.2015 г., които
не представляват „единствено и само рекламни пана“ по смисъла на чл.2, ал.2 и
чл.5, ал.2 от договора, са безспорно установени въз основа на събраните по
делото доказателства.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора- в частта относно предявения осъдителен иск по чл.55, ал.1,
изр.3 ЗЗД, постановеното от СРС решение като неправилно в тази част следва да
бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска
като неоснователен. На отмяна подлежи решението и в частта относно присъдените
на ищеца разноски.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
ищецът- въззиваема страна дължи да заплати на ответника- въззивник сумата 300
лв.- разноски за първоинстанционното производство /за юрисконсултско
възнаграждение/, и сумата 274.18 лв.- разноски за въззивното производство
/124.18 лв.- държавна такса, и 150 лв.- юриск. възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
Л.4 на Реш. по гр.д.№
2742/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение от
14.09.2017 г., постановено по
гр.д.№ 64365/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 състав, в частта, в която по предявен от „Е.Ф.“
АД- *** /ЕИК *****/ срещу „Х.БДЖ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *****/ установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е
признато за установено, че „Х.БДЖ“ ЕАД /ЕИК *****/ и „Е.Ф.“ АД /ЕИК *****/ са
били обвързани от валидно правоотношение по договор за наем от 2.04.2012 г. за
обект: рекламна площ от 42 в.м., разположена на водонапорната кула в гр.
Димитровград, за периода 9.10.2015 г.- 23.10.2015 г. включително, и
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№ 2742/ 2018 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Б въззивен състав,
включая първоинстанционното производство, в тази част, като процесуално
недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение от
14.09.2017 г., постановено по
гр.д.№ 64365/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 състав, в останалата част, в която на основание
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД „Х.БДЖ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *****/ е осъдено да заплати
на „Е.Ф.“ АД- *** /ЕИК *****/ сумата 4 959 лв., представляваща задържан
депозит по прекратен договор за наем на обект: рекламна площ от 42 кв.м., разположена
на водонапорната кула в гр. Димитровград, сключен на 2.04.2012 г., и сумата 1585.13 лева- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Ф.“
АД- *** /ЕИК *****/ срещу „Х.БДЖ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *****/ иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за присъждане на сумата 4 959
лв. /четири хиляди деветстотин петдесет и девет лева/, представляваща
задържан депозит /гаранция/ по сключен на 2.04.2012 г. договор за наем на
обект: рекламна площ от 42 кв.м., разположена на водонапорната кула в гр.
Димитровград, прекратен на 9.10.2015 г. при условията на чл.7, ал.3 вр. чл.5,
ал.2 от договора, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.Ф.“ АД- *** /ЕИК *****/
да заплати на „Х.БДЖ“ ЕАД- гр. София
/ЕИК *****/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за
първоинстанционното производдтво, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, и сумата 274.18 лв. /двеста седемдесет
и четири лева и 18 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.