М О Т И В И
към
Присъда № 182 от 27.06.2019 г.,
постановена
по НОХД № 3498/2019 г. ПРС, ІII н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия М.С.М. за това, че на 23.03.2019 г. в гр.
Раковски, обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи – четири броя чаши и чинии
/потири и писиди/ за отслужване на литургия на стойност 320 лв. за един
комплект чаша и чиния, или всичко на обща стойност 1280 лв. от владението на М.Й.П.
– ... в Енория „Пресвето сърце Исусово“ гр. Раковски, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимата обвинение, като изразява становище, че
същото е доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание в размер на три години, което да бъде намалено с 1/3.
По делото не участва частен обвинител и граждански ищец.
Защитникът, адв. М.Т., не
оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, предвид реда, по
който е протекло съдебното следствие, като единствено акцентира на смекчаващите
по делото обстоятелства и моли на подзащитния ѝ да бъде наложено
наказание, определено при условията на чл. 55 НК.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимият признава фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
М.С.М. е роден на *** ***, ..., български гражданин, начално образование, безработен,
неженен, осъждан, с ЕГН: **********.
Подс. М. не работел и
тъй като имал нужда
от парични средства, решил да си набави такива чрез извършването на кражба. На 23.03.2019 г. около обяд подс. М. *** в
близост до църквата „Пресвето сърце Исусово“. Подс. М. предположил, че в църквата се намират ценни вещи и решил
противозаконно да ги отнеме. В
изпълнение на това си решение подс. М. се насочил към църквата, но бил
пресрещнат от ...а в църквата - свид. М.П., който го отпратил. Подс. М. изчакал
хората в храма да си отидат, след което влязъл в него и веднага се насочил към
поставената там кутия за дарения, която се опитал да отвори. След като не успял
да отвори кутията, подс. М. се насочил към вътрешността на църквата, където се
съхранявали 4 комплекта потири и писиди собственост на Каталическата църква в
Република България. Подс. М. взел вещите /общо 4 бр. потири и 4 бр. писиди/, след което се насочил
към домът си.
На 24.03.2019 г. свид. П. отишъл в храма във
връзка със служебните му задължения, при което установил липсата на потирите и
писидите от храма. Свид. П. веднага прегледал записите от охранителните камери
на територията на храма, като установил, че подс. М. е отнел вещите, след което
веднага сезирал РУ - Раковски със случая. Адресът на подс. М. бил посетен от служителите на РУ-Раковски, като при извършената
проверка били намерени два от откраднатите потири, които подс. М. предал
доброволно.
Видно от
назначената по делото стоково - оценъчна експертиза общата стойността на
отнетите от подс. М. вещи е 1280 лв. при цена за комплект потир и писида от 320лв.
Установената
от РП-Пловдив фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящия съдебен
състав, доколкото същата е в пълно съответствие със събраните по делото
доказателства – показанията на пострадалия П., както и с направеното в хода на
досъдебното производство от страна на подсъдимия самопризнание.
В хода на
проведеното съдебно производство пред настоящата съдебна инстанция подс. М. е
признала изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласявайки се съдебното следствие да протече по реда на съкратената процедура,
като се приемат за установени именно фактите, описани в обвинителния акт.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни
признаци на инкриминираното деяние.
От
доказателствата по делото, които подкрепят направените признания, направени от
подс. М., безспорно се установяват обективните и субективните признаци на
престъплението кражба – време, място, начин на извършване, конкретните
действия, извършени от подсъдимия и причинно-следствената връзка между тях и
настъпилия резултат, както и намерението за противозаконно отнемане и своене на
чуждите вещи. В случая спорът се свежда единствено до размера на наказанието,
което да се наложи на подсъдимия, доколкото от страна на прокуратурата се
предлага това да бъде три години, които да бъдат намалени с 1/3, съгласно
правилата на чл. 58а, а от страна на защитата се предлага наказанието да бъде
определено при условията на чл. 55 НК.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият М.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 194, ал. 1 НК, а
именно: на 23.03.2019
г. в гр. Раковски, обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи – четири броя чаши и
чинии /потири и писиди/ за отслужване на литургия на стойност 320 лв. за един
комплект чаша и чиния, или всичко на обща стойност 1280 лв. от владението на М.Й.П.
– ... в Енория „Пресвето сърце Исусово“ гр. Раковски, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна: С действията си подс. М.,
е реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел процесните (чужди движими) вещи, без съгласието
на техния владелец. Налице е отнемане на чужди движими вещи, доколкото по
делото се установява, че същите са собственост на Католическата църква на
България. Налице е и прекъсване на фактическата власт и установяване на трайна
такава от страна на подсъдимия. Предмет на отнемането са движими вещи - четири броя чаши и чинии /потири и
писиди/. Същото
е извършено без да е налице съгласие на владелеца на вещите – данни, за което
се черпят от показанията на свид. П.. Отнемането е извършено с намерение вещите
да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството,
че след отнемането им, подсъдимият се е разпоредил с част от тях.
От събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, се установява наличието на всички
съставомерни елементи от обективната страна на престъплението „кражба“: време -
на 23.03.2019 г., място – в град Раковски, в църквата „Пресвето сърце Исусово“, механизъм на отнемане
на вещите - чрез фактическото им вземане от мястото, където са били оставени от
техния владелец, и най-вече авторството на деянието в лицето на подсъдимия -
всички установен по несъмнен и категоричен начин и проверени с наличните по
делото доказателства, неоспорени от страна на подс. М., който в своите
обяснения е признал изцяло за престъпната си деятелност.
От субективна страна:
Престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на подсъдимия внезапно, която, осъзнавайки,
благоприятната обстановка за отнемане на оставените временно безнадзорни вещи и
слабият контрол, осъществяван от служителите в храма, е взел решение за
отнемането им. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието -
неговата противоправност, запретеност и наказуемост, показателни за което са и
предишните му осъждания за престъпления от същия вид. Съзнавал е и
общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната
действителност и е желаел и целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че
отнемането на чуждата вещ е противозаконно, но независимо от това е направил
всичко възможно за постигане на негативния резултат, насочвайки усилията си за
неговото настъпване.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. М.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 194,
ал. 1 НК, поради което го призна за виновен по така
повдигнатото му обвинение и му определи и наложи наказание в предвидените от
закона рамки.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация на
наказанието, доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, вр.
чл. 58а, ал. 1 НК, съдът, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК, определи
наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 54 НК, след което
намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 194,
ал. 1 НК предвижда наказание до осем години лишаване от свобода. С оглед на
посочените и приети по-горе правни квалификации за извършеното от подсъдимия престъпление,
като съобрази с целите на наказанието, както и с обстоятелствата по чл. 54 НК,
Съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години, което на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, намали с 1/3,
а именно с осем месеца (24/3) или определи на същия наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съдът определи наказание, ориентирано под средния
размер, като отчете като смекчаващо обстоятелство относително невисоката
стойност на отнетите вещи и изначано направеното самопризнание от страна на
подсъдимия, с което е съдействал за разкриването на обективната истина и срочното
приключване на делото, без значението на това обстоятелство да се преувеличава,
предвид привилегията определеното на подсъдимия наказание да бъде намалено с
1/3. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не съзрзя нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват
споделянето на тезата на защитата за определянето на наказание при условията на
чл. 55 НК, още повече, че по делото се констатира и наличието на отегчаващи
вината обстоятелства. Като такова се отчете предишните осъждания на подсъдимия,
в това число за престъпления против собствеността, както и обстоятелството, че процесните
вещи са отнети от храм на католическата църква в България, което внася
допълнителна укоримост в извършеното.
Предвид горното съдът счете, че съответно на
извършеното и на обществената опасност на дееца се явява именно така
определеното наказание в размер на две години лишаване от свобода, намалено,
съгласно законовата редуккция с 1/3 на една година и четири месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът определи наложеното наказание на подсъдимия М.С.М. да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК съдът приспадна времето,
през което подсъдимият е бил задържан по реда
на ЗМВР и НПК, считано от 24.03.2019 г. до влизане в сила на присъдата, като
постанови един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По въпроса за
разноските:
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия М.С.М., да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пловдив, сумата от 64,00 /шестдесет и четири/ лева, представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство изготвена експертиза.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МК