Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 379 22.12.2021
год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и четвърти ноември, две хиляди
двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 254 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Постъпила е искова молба от И. Г. С.,
ЕГН – ********** в качеството му на родител и законен представител на
малолетния Г.И.С., ЕГН - ********** против Застрахователно дружество
„Евроинс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – г.София с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ. Сочи се , че на 11.07.2020 г. малолетния Г.С. е пострадал
при ПТП около 17 часа в гр.Ахелой по ул.Рила. Д. К. З. като водач на л.а. „Рено
Меган“ с рег.№А 2937 НВ е преминавал по ул. Рила и кръстовището на тази улица с ул.“Емона“. По
ул.“Емона“ се е движел с велосипед малолетния Г.С.. Водачът З. възприел късно
движещия се велосипедист и въпреки задействането на спирачната система
последвал удар на велосипедиста в автомобила. Твърди се , че вследствие на
удара детето – велосипедист Г. изпаднал в безсъзнание. Водачът З. се
обадил на 112 и го откарал с автомобила си до ЦСМП – филиал Несебър. Установило
се при прегледа , че детето Г. е получило следните травми – фрактура темпорално
вдясно, сеспектна фрактура окципитално в дясно, пневмоцефалия, субдурален
хематом, мозъчен едем и е била
поставена окончателна диагноза –
счупване на свода на черепа , закрито. С решение на РС – Поморие Д.З. е признат
за виновен , че по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на
Г.С. – закрита черепно-мозъчна травма – счупване на черепа с малък
субдурален хематом и травма на главния мозък, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Освен
получените травми детето и към настоящия
момент изпитва физически болки, причинена му е и психическа травма. Търпи
ограничения, преживява емоционални кризи, съпроводени със страх и
т.н. Налице е противоправно деяние, извършено виновно, с което са нанесени вреди и това деяние е в пряка причинно –
следствена връзка с причинените вреди. За лекия автомобил , с който е причинено
ПТП-то е сключена валдина застраховка „ГО“ със застрахователно дружество
„Евроинс“ На 16.10.2020 г. е била отправена претенция по реда на чл.380 от КЗ
за изплащане на обезщетение. Молителите са били уведомени , че при него е
заведена щета като са били изискани допълнителни документи. След изпращане на документите – с писмо на
29.12.2020 г. от страна на ЗД
„Евроинс“АД молителите са уведомени , че
определят сума в размер на 21 000 лв. за репариране на вредите. Сума в
този размер е постъпила по сметка на Г.С.
на 06.01.2021 г. Ищецът не е съгласен с този размер и претендира ответникът да
му заплати сумата от 19 000 лв. – от
претенция от 40 000 лв. – частично
от претенция от 60 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди , както и сумата от 30.29 лв. – представляващи
разходи за лечение ведно със законната лихва начиная от уведомяването от застрахования или от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице – 16.10.2020
г. , която от датите е най-ранна до датата на
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира се и лихва за
забава върху изплатената сума от 21 000 лв. за
периода от 16.10.2020 г. до 05.01.2021
г. която възлиза на 478.33 лв. Претендират се и разноските по делото. Правят се
доказателствени искания : - да бъдат допуснати до разпит двама свидетели – Т. М.
и К. М. при режим на довеждане. Прави се искане за изискване от УМБАЛ Бургас – НХО препис на
историята на заболяване №13900/2020 г.
Моли се за назначаване на СМЕ , която да се извърши след разпита на свидетелите
,задачите към която са формулирани на
стр.5-6 от исковата молба. Моли се за допускане
на съдебно-психологична експертиза от психолог , която да извърши анализ на психичните преживявания в
резултат на ПТП-то да установи какви психични травми има пострадалия и т.н. За
установяване механизма на ПТП се иска
назначаване на САТЕ, към която са
поставени въпроси на стр.6 от исковата
молба. Прави се искане ответното
дружество да бъде задължено да представи кореспонденцията си по случая да се
установи на коя дата застрахования Д.З.
е уведомил застрахователя за настъпване на процесното събитие. На осн. чл.192
от ГПК се иска третото лице Д.З. да представи
уведомлението по чл.430 до ЗД „Евроинс“ да се установи коя е по-ранната
от двете дати по чл.429 ал.3 от КЗ. Прилагат се писмени доказателства по опис в
19 пункта. Претенцията се поддържа пред съда чрез процесуален представител –
адвокат.
В законоустановения срок от страна на
ответника – ЗД „Евроинс“АД е постъпил отговор на исковата молба. Предявените
искове се оспорват по основание и
размер. Не се спори , че е налице ПТП , при което е пострадал Г.И.С. –
малолетен син на ищеца. По случая е предявена извънсъдебна претенция на
16.10.2020 г., по която е заведена щета №**********. Страната е изплатила
на ищеца сумата от 21 000 лв. Не се
спори че МПС-то , с което е извършено ПТП-то е застраховано с полица „ГО“
при ответното застрахователно дружество. Не се спори , че водачът на автомобила
Д.З. е виновен за произшествието – съгласно установено с влязъл в сила акт на РС – Поморие по НАХД
№249/2020 г. Оспорват се останалите твърдения. Според страната вина за ПТП-то има и пострадалото
дете , което съобразно установеното се е
движело с висока скорост към кръстовището и от негова страна не е имало никаква
реакция за избягване на удара. Съгласно разпоредбата на чл.164 от ГПК
пострадалият , който е бил само на 8 г. към момента на произшествието изобщо не е трябвало да се движи по пътното
платно – детето е било без надзор на родител , както повелява ал.2 на
цитираната разпоредба. На следващо място
- пострадалият е бил без предпазна каска, не са спазени елементарни
правила за безопасност. Изразява се становището , че е налице съществен принос от страна на детето
и неговите родители за съпричиняване на
вредоносния резултат , който следва да се определи не по-малко от 80%.
Съпричиняване е налице и по линия на контрола на детето.Родителите му не са
изпълнили задълженията си по чл.125 ал.3
от СК и чл.8 ал.8 от Закона за закрила на детето да не оставят без надзор дете
под 12 – г. възраст Без съмнение това е най-съществената причина за инцидента.
Признават се причинените травми на
детето. Признава се, че детето след удара е било в безсъзнание , но не и в
кома. Не се спори , че детето е претърпяло
болки и страдания , които подлежат на репариране. Страната излага
становището си , че изплатената сума покрива
претърпените неимуществени вреди. В процесния случай не са извършвани
операции или болезнени медицински манипулации. Възстановителния период не е продължил повече от обичайното при този вид травми. Оспорва
се твърдението за психична травма,
емоционална криза и посттравматично стресово
разстройство. Прави се искане да се вземе предвид поведението на водача
на автомобила – същият е откарал детето веднага в болница , върнал се е на
местопроизшествието и е съдействал на органите на МВР. Застрахователят не е бил
уведомяван за произшествието преди предявяване на извънсъдебната претенция на
16.10.2021 г. При условие, че бъде
уважен главния иск то лихва за забава следва да се начислява от момента на плащане на извънсъдебната претенция. Моли се
за отхвърляне на претенциите. При условие на евентуалност – ако се уважат се
претендира на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД да се редуцира размера на
претенцията. Претендират се разноски. Страната се противопоставя на исканията по чл.190 ГПК и чл.192 от ГПК –
преди извънсъдебната претенция застрахователят не е бил уведомяван за събитието. Противопоставя се и на искането
за назначаване на психологична
експертиза. Твърденията са за получаване
на психично заболяване , а психолог не може да поставя такива диагнози. Това
предполага представяне на съответна
медицинска документация. Страната се противопоставя и на искането за допускане на свидетели , които ще установяват
изпадането на детето в кома - тъй като
тези свидетели не се установява да са с медицинско образование те не биха могли
да установят твърдяното състояние с показанията си. Не се възразява по
допускането на СМЕ и САТЕ. Не се възразява и по
представените писмени
доказателства. Вместо две експертизи страната прави своето искане за назначаване
на комплексна САТМЕ , към която са
поставени конкретни въпроси. Моли се да бъде изискано НАХД №249/2020 г. на РС –
Поморие заедно с ДП. Моли се за допускане до разпит на трима свидетели при
условията на призоваване относно механизма на ПТП. Прави се особено искане – по
доказателствените искания съдът да се произнесе след изслушване на страните в
с.з., тъй като се излага становището ,
че спорния въпрос може да се сведе единствено до размера на обезщетението.Прилага се платежното нареждане
за преведената на ищцовата страна сума в размер на 21 000 лв. Становището
страната поддържа пред съда чрез процесуален представител – адвокат.
След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:
Установява се от събраните доказателства по делото , че на
11.07.2020 г. около 17.00 ч. в гр.Ахелой по улица „Рила“ водачът на МПС „Рено Меган“ с рег.№ А 2937 НВ Д.З. в
участъка на пресичане на улицата от
ул.“Емона“ блъска малолетния Г.И.С. , на * г. , който е управлявал
велосипед по ул.“Емона“ и е завивал наляво по ул.“Рила“. Водачът З. въпреки
задействането на спирачната система не е
могъл да избегне удара, велосипедът е останал на мястото на удара , а детето е
изхвърчало напред и е паднало до левия край на предната броня на автомобила.
След удара водачът качил детето в автомобила си и го откарал в
ЦСМП – гр.Несебър , а оттам със специализиран автомобил на Спешна помощ е бил
транспортиран в УМБАЛ – Бургас като е бил приет в неврохирургичното отделение
на болницата. Изписан е на 24.07.2020 г. Видно от приложените към исковата
молба медицински документи детето е получило фрактура темпорално в
дясно, суспектна фрактура, окципилатно в дясно, пневмоцефалия, субдурален
хематом , мозъчен едем. Поставена е и окончателна диагноза – счупване свода на
черепа , закрито. По повод инцидента е било образувано ДП №320 ЗМ – 214/2020 г. по описа на РУ на МВР –
Поморие. Впоследствие с Решение №260021 от 11.12.2020 г. постановено по НАХД
№249/2020 г. влязло в законна сила на 26.12.2020 г. на РС – Поморие водачът Д.З.
е признат за виновен в това , че на 11.07.2020 г. в гр.Ахелой нарушавайки разпоредбата на чл.48 от ЗДвП не
е пропуснал приближаващия се от дясната
му страна велосипедист Г.С. и по непредпазливост му е причинил средна телесна
повреда , изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма – счупване на черепа с малък субдурален хематом и травма на
главния мозък , довела до разстройство на здравето , временно опасно за живота.
Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.З.
– водача на лекия автомобил „Рено Меган“, причинил произшествието ,
свидетелите К.К. – очевидец на
произшествието и Ж.П. , която е била в близост на произшествието и очевидец на
последиците. Свидетелката К. сочи , че е
виждала едновременно детето с
велосипеда , както и лекия автомобил. Докато лекия автомобил се е движел леко ,
то велосипедиста е бил доста засилен и
поради обстоятелството , че кара по
надолнище. Били са две деца.Децата са карали на разстояние едно от друго.
Напред е бил пострадалия Г.С. – той се е
обръщал назад и е викал на другото
момче. Детето е било много засилено и е
нямало никакво намерение да спира – обърнало се в последния момент и се ударило
в колата. И тримата свидетели потвърждават, че
впоследствие след удара водачът З. е
поел детето на ръце , качил го е в колата си и го е откарал към
болницата. Другото дете продължило по пътя и минало покрай свидетелката П. / из
показанията на свид. П. – л.167 по делото/.
Свидетелите Р. Г. – С. и К. М. –
съответно – м. на пострадалото дете и с.
на неговата л. / с. на баща му/ сочат
последиците за детето от
инцидента – престоя му в болницата, домашното лечение , търпените
ограничения и пр. Непосредствено при приемането в болницата , където са го
видели свидетелите сочат , че детето е било неконтактно, в безсъзнание. В събота
вечерта са го вкарали в реанимацията до
вторник сутринта , когато е бил изведен оттам. През време на престоя в НХО
детето не се е чувствало добре ,
говорело е несвързани неща , бил е уплашен. Нямал спомени от инцидента. След
завръщане в училище не участвал в часовете по физкултура, търпял ограничения и
в игрите на открито с приятели. Майката пояснява , че това е било първото лято,
когато са пускали детето си да кара колело из града. С велосипеда се е
придвижвал из града и когато се е
налагало да ходи на футбол. По време на инцидента са били с друго дете – С. и
са отивали към дома на другото дете. Майката посочва , че при инцидента Г. не е бил с предпазна каска.
За
изясняване механизма на произшествието по делото е била назначена комплексна
автотехническа и медицинска експертиза. Въз основа на данните по делото вещите лица сочат, че
преди инцидента пострадалия
ищец с неговия приятел са се движели с
велосипедите си по улица „Емона“
като възнамерявали да завият наляво в
кръстовището по улица „Рила“. Съобразено
с даденостите по делото вещото лице
Едрева посочва , че скоростта на
велосипедиста е била около 20
км/ч и съответства на травмите му вследствие падането върху асфалта
след отскачане на тялото от седалката на
велосипеда след сблъсъка с автомобила. В същото време към
кръстовището се е придвижвал водачът З. управлявайки лекия автомобил
„Рено“. Скоростта му се определя на около 37 км/ч. Възприел е опасността
на около 8.9 м от мястото на удара и е предприел интензивно спиране. Разстоянието от 8.9 м до мястото на удара автомобила е изминал за
1.7 сек. В същото време велосипедиста е изминал 9.4 м. Мястото на удара е първото съприкосновение
между автомобила и велосипеда - ударът е
станал в предната дясна част на предната броня на автомобила и предната гума на
велосипеда. Вследствие на сблъсъка велосипедистът излетял от седалката и паднал
на асфалта. Вещото лице Едрева заключава , че
причината за произшествието е неосигуреното предимство на приближаващия
отдясно на не регулирано кръстовище
велосипедист от водача Д.З.. Установява се и , че видимостта на водача З. към велосипедиста е била
частично ограничена от наличие на
ел.табло и каменни плочи в двора на
ъгъла на кръстовището. Водачът З. е следвало да
прояви внимание и предпазливост към уязвим участник в движението. Вещото
лице изразява становище , че водачът е
следвало да подходи към кръстовището с
готовност да пропусне движещите се
отдясно пътни превозни средства , той е следвало да спре преди да
навлезе в кръстовището. В случая
велосипедът е пътно превозно средство с водач – малолетно дете на 8 г.
Вещото лице сочи , че не може да се
определи опасна зона на спиране на детски велосипед с водач – малолетно дете.
Пострадалото дете изобщо не е реагирало с намаляне на скоростта или спиране
докато наближавало кръстовището. То дори е гледало назад към другото момче , с
което карали колела из града. Съобразно
скицата вещото лице сочи , че
пострадалото дете е имало добра
видимост към кръстовището и най- малко
от 10 м е могъл да възприеме лекия
автомобил. От техническа гледна точка е правилно велосипедистът като участник в движението да
намали скоростта при приближаване към кръстовище. Той обаче не е направил
опит да намали скоростта при наличие на автомобил , навлизащ в
кръстовището. Вещото лице излага становището си , че ако бе спрял преди мястото на удара или бе
завил наляво зад автомобила, който вече е освободил кръстовището,
велосипедистът би могъл да предотврати
произшествието. Травмата на главата е получена при падането на асфалта. Вещото лице по медицинската част
д-р Г.Милева заключава , че ако детето е носело предпазна каска
черепно-мозъчната травма би могло да бъде избегната или тя да е в по-лека
степен.
При причиненото произшествие на детето Г.
са били причинени множество травми: - счупване на черепа с малък субдурален
хематом, травма на главния мозък, мозъчно сътресение, пневмоцефалия, мозъчен
едем, контузионен оток в окципиталната област, екскорияция в лумбалната област
, непосредствено след удара – загуба на съзнание. Наложило се е прием в
реанимация, двуседмично болнично лечение в неврохирургия. Видно от показанията на свид.Г. – С. и М.
детето е преживяло сериозни болки и страдания, ограничения , които трудно е търпяло
с оглед на ниската си възраст. Безспорно
освен телесните увреждания детето е получило и сериозни психически травми,
изразяващи се в депресивност, страх и тревожност. Това се установява от
свидетелските показания на двамата посочени свидетели – л.139 – 141 по делото.
Налице е пряка причинно – следствена връзка между претърпените от детето болки и страдания вследствие на получените травми и причиненото ПТП по вина на водача З..
Страданията на детето , процеса на
лечение са продължили сравнително дълго. Както сочи майката – свидетел – то все
още продължава до приема медикаменти за проблемите в главата. Продължава и да търпи ограничения в ежедневието си – в
училище и в игрите. Съдът намира , че съобразно принципа за справедливо
обезщетение по чл.52 от ЗЗД претендирания пълен размер на обезщетението от 60
000 лв. се явява доказан и основателен ,
адекватен за преживените от детето Г. болки и страдания. Безспорно доказано е
по делото , че на същия ответното застрахователно дружество вече е изплатило сумата от 21 000 лв. на 06.01.2021 г. в
настоящото производство е предявена частична
претенция само до 40 000 лв. – т.е. – за обезщетение в размер на 19 000
лв.
По направеното от ответната страна
възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на родителите на детето и самото дете съдът съобрази
следното:
Т. н. "съпричиняване",
разбирано като принос на пострадалия за настъпването на общественоопасните
последици, всякога има обективен характер. То обхваща случаите, когато
общественоопасните последици се дължат на съчетания ефект от виновното
поведение на извършителя и от поведението на самия увреден. Извън деянието на
виновния водач на МПС-то – Д.З., съпричиняването предпоставя наличие на
конкретно поведение (действие или бездействие) на пострадалия, противоправност
на това поведение и пряка причинна връзка между осъщественото поведение и
настъпилия общественоопасен резултат. Вината на пострадалия при съпричиняването
не е фактор, подлежащ на отчитане. Затова съпричиняване може да има, и когато
малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата,
независимо от неспособността им да действат разумно, респ. от тяхната
наказателна и административнонаказателна неотговорност. Тъкмо такова разбиране
е застъпено и последователно се отстоява в съдебната практика. В
гражданскоправен контекст въпросът е еднозначно разрешен с ТР № 88 от
12.09.1962 г. на ОСГК на ВС "... Не е необходимо увреденият да е
допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на
причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния
резултат... "; ППВС № 17/63 г., т. 7. Указано е, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и че чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо
лице допринесе за настъпване на резултата.; както и с множество решения на ВКС
– например решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о. "Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването"; "Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
самите вреди".; решение № 44 от 26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на
ВКС, ІІ т. о. и др., вкл. и ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, т.
7 "Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази
в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен"… В процесния случай от
фактическа страна безспорно се установява , че пострадалото дете като водач
на ППС -
в случая – велосипед, управлявайки същия по надолнище се е движел със
скорост от 20 км/ч – сравнително висока скорост за детски велосипед като вниманието му е било отклонено от
управлението на велосипеда, обръщайки се назад към другото дете с велосипед. По
този начин то не е забелязало
автомобила, в който впоследствие се удря , не е направило никакви опити за намаляне на скоростта, за
спиране , за заобикаляне на превозното средство , едва в последния момент се е
обърнало след което последвал удара. А от експертното заключение се установява
, че за него е имало видимост към автомобила , както и възможност за намаляне
на скоростта , за спиране и за заобикаляне. Това води съда до извода че пострадалото дете не е имало елементарни навици
за движение с велосипед по улиците на града, отчитайки обстоятелството , че по
тях се движат автомобили , които са източник на повишена опасност, както и
изобщо и други участници в движението , с които трябва да се съобразява. За
установяване механизма на произшествието
вещите лица то КСАТМЕ са
цитирали показания на свидетели в НОХД.
В насока на гореизложения извод за липса на елементарни навици за движение с
велосипеда по улиците вещото лице сочи изложеното от другото дете – С. Я. – на *
г. : „…на едно кръстовище , преди да се спуснем по едно надолнище аз спрях да
се огледам , а Г. не спря, като продължи надолу по улицата да се спуска. Там
беше надолнище и той караше много бързо велосипеда си….“Докато това друго дете сочи , че е спряло на кръстовището и се е
огледало , то Г. , макар и с една година по-голям не е зачел , че минава през
кръстовище , което потвърждава изложения
извод за липсата на навици в него за
движение по градските улици и съобразяване с останалите участници в движението.
Това негово поведение в голяма степен е допринесло за произшествието , при
което е получил сериозни наранявания.
Малолетното дете е управлявало велосипеда си по градска улица, движението по
която се регулира от правилата на ЗДвП – респ. – всички участници в движението
следва да съобразяват поведението си с тези правила. От гледна точка на този
закон велосипеда се явява пътно превозно средство, а малолетното дете –
водач на това превозно средство. Съгласно чл.20 от ЗДвП то е длъжно да
контролира непрекъснато превозното средство , което управлява като се
съобразява с конкретните особености и условия на пътя и останалите участници в
движението. В случая детето е отклонило вниманието си и не е спазвало елементарни изисквания при управлението на
велосипед – да гледа напред по пътя и да го контролира като избира подходяща
скорост на движение. Съобразно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и гореизложените доводи съдът намира , че
приносът на малолетния Г. при
причиняване на вредоносния резултат обективно следва да бъде оценен на 30 % и с толкова да се намали
следващото се обезщетение.
Основателно е възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат и
от страна на родителите на детето Г.И.С., които не са упражнили достатъчно родителски контрол, като
допуснали малолетното им дете само да управлява велосипед по градските улици
ведно с други участници в движението, с
което нарушили разпоредбите на чл. 125 ал.3 Семейния кодекс и чл. 8 ал.8 от Закона за закрила на детето.
Първата разпоредба вменява в задължение на
родителите да осъществяват постоянен надзор на малолетното си дете, а
втората гласи, че родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата
си до навършване на 12 годишна възраст, ако с това се създава опасност за
тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. В процесния случай с неосигурения надзор и
контрол родителите са изложили на явна опасност детето си в градското движение
, при което здравето и живота на детето
са застрашени особено и с оглед
явната липса на изградени навици у
детето да управлява велосипед в градски
условия при наличие на други участници в движението – най-вече автомобили , които са източник на повишена
опасност. В случая ищците като родители
са били длъжни да осъществят надзор и контрол над 8 - годишното си дете и да
положат дължимата грижа, като на първо място е следвало да изградят навици у
детето си за движение с велосипед в градски условия при наличие и на други участници в движението , най-вече
– автомобили , които са източник на повишена опасност и на следващо място
- да не
позволяват на детето си без надзор и контрол от тяхна страна само
да управлява велосипед
по пътното платно, където е много опасно за дете на такава възраст. В
процесния случай съдът намира, че следва
да се отчете съпричиняване на вредоносния резултат от страна на родителите на малолетното пострадало дете в размер
на 50% съобразно приетото в аналогични
случаи от съдебната практика за съпричиняване от родители на малолетни деца. С
50% следва да бъде намалено следващото
се обезщетение.
Общо процента на съпричиняване в процесния случай съдът
определя на 80%. С толкова следва да бъде намалено обезщетението от 60 000 лв. Или – основателна
и доказана остава сума в размер на 20%
от 60 000 лв. – 12 000 лв.
Ответното застрахователно дружество по
извънсъдебна претенция е изплатило 21 000 лв. – т.е. - изплатена е по-голяма сума от установената за основателна и доказана в
настоящото производство при приетия процент на съпричиняване от страна на
пострадалото дете и неговите родители.
Поради това претенцията на ищцовата страна за заплащане на обезщетение в размер на 19 000
лв. – над изплатеното обезщетение в размер на 21 000 лв. до 40 000 лв. –
частично от 60 000 лв. съдът намира за
неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.
Що се отнася до претенцията за заплащане на обезщетение за
причинените имуществени вреди –
представляващи разходи за лечение, съдът намира същите за основателни и
доказани. Приложени са на л.66 и 67 по делото
фактури и касови бележки за
закупени медикаменти , които не са оспорени от ответната страна. Същите
са в общ размер на 30.29 лв. Сумата следва да се присъди на ищцовата страна
ведно със законната лихва върху нея , считано от по-ранната дата от двете по
чл.429 ал.3 от КЗ – в случая – 15.09.2020 г. – на която водача на МПС е
уведомил застрахователното дружество.
Поради малкия размер на обезщетението за имуществени вреди съдът счита , че не следва
да го редуцира съобразно приетия принос на детето и неговите родители в
причиняване на вредоносния резултат.
Основателна се явява претенцията на ищцовата страна за изплащане
на лихва за забава върху дължимата част
от главницата - 12 000 лв. от изплатеното
обезщетение от 21 000 лв. на 06.01.2020 г. По – ранната от двете дати по чл.429
ал.3 от КЗ се явява 15.09.2020 г. –
датата на която виновния водач е уведомил застрахователното дружество. В
останалата част – за размера до 21 000 лв. претенцията за лихва следва да бъде отхвърлена поради недължимост
на сумата в този размер.
С оглед изхода на спора по делото в полза на ответната страна следва да се
присъдят направените по делото разноски – за депозити за експертизи – общо в
размер на 600 и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. , или – общо
- 900 лв.
Ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда дължимите държавни такси по уважените
претенции в двата пункта по 50 лв. – за
имуществени вреди и за лихви за забава върху
дължимо изплатената главница –
общо 100 лв.
Мотивиран от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на
И. Г. С. в качеството му на родител и законен представител на малолетния
Г.И.С. , ЕГН – ********** и двамата от гр. А. против Застрахователно дружество
„Евроинс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
заплати сумата от 19 000 лв. – от
претенция от 40 000 лв. – частично от претенция от 60 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди ,ведно със
законната лихва начиная от уведомяването
от застрахования или от датата на
предявяване на претенцията от увреденото
лице – 16.10.2020 г. , която от датите е най-ранна до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление – гр.София да заплати на И. Г. С. в качеството му на родител и
законен представител на малолетния Г.И.С., ЕГН – ********** да заплати сумата в размер на 30.29 /
тридесет лева и 29 ст./ лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разходи за лечение ведно със законната
лихва върху тази сума , начиная от 15.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София да заплати на И. Г. С.
в качеството му на родител и законен представител на малолетния Г.И.С., ЕГН – ********** лихва за забава върху главницата от 12 000 /
дванадесет хиляди/ лева , начиная от 15.09.2020 г. до датата на изплащането на
сумата – 06.01.2021 г. като претенцията за лихва върху останалата част от 9000
лв. изплатената сума от застрахователя на 06.01.2021 г. за същия период – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА И. Г. С., ЕГН – ********** в качеството му на родител и законен
представител на малолетния Г.И.С. , ЕГН – ********** да заплати на
Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София сумата в размер на 900 / деветстотин/ лева –
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас
сумата от 100 лв. – дължими държавни такси.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: