РЕШЕНИЕ
Номер 260158 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На 27.08
Година 2020
В публично
заседание на 29.07.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 9274 по описа за
208 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.357, ал.1 от КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание.
Ищецът С.Й.М. от гр. Б.
моли съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна
Заповед № ***г. на Д. на ответната страна, по изложените в исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира
разноски.
Ответникът Поделение „Управление
на движението на влаковете и гаровата дейност (УДВГД)“ – гр. Пловдив към Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – гр. София, оспорва
иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените
в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски – включително и ю. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства –
включително и самата процесна заповед, се установява, че ищецът работи по
трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност “***- Б.”. С
процесната заповед на основание чл.195, ал.1 и чл.188, т.2 във връзка с чл.187,
т.10 от КТ, чл.93 от КТД и чл.117 от ЗЗДискр. и дадени писмени обяснения по
чл.193, ал.1 от КТ от С.М., ищецът е бил наказан с „*“. Като конкретни причини
за издаването й, в заповедта е посочено, че с писмо вх. № ***г. на Д. на
Поделение УДВГ е била изпратена жалба, подадена срещу ищеца от лицето ***,
депозирана до МТИС, за осъществен тормоз върху ***му, а с писмо вх. № ***г. е
постъпила втора жалба срещу С.М. от Т. С.Б. – ** в ЖП гара **, за осъществен С.Т.(като
жалбоподателката твърди, че през месец **г. С.М. е отишъл на проверка ЖП гара **,
където работи ж., като заварил вратата заключена и разбил входната врата, а
след това на среща с всички н. на ЖП гари в РЦ – Б. е разказал, че е заварил Т.
със с. п. **в **и разказаното стигнало до знанието на ** на Т. и влошило с. им
отношения, като жалбоподателката твърди, че от тормоза е под стрес и не може да
изпълнява служебните си задължения нормално), депозирана в Комисията защита от
дискриминация – поради което със Заповед № * г. на Д. на ответната страна е
била назначена Комисия, която да разгледа постъпилите жалби, която Комисия е
излязла със становище, че не се доказва по категоричен начин осъществяването на
**, но с действията си ищецът е осъществил превишаване на правомощията си и
тормоз върху своята подчинена, освен това имало налице противоречия в писмените
обяснения на н.на гари, като повечето от тях твърдят, че на последната им среща
за * г. С. М. е разказал, че при проверката в ЖП гара ** вратата е била
заключена, поради което е разбил долната част на вратата и е влезнал вътре
лазейки, но без да цитира имената на с., които са били на смяна, а друга част –
че са научили от други източници, а не от ищеца, че по това време на смяна са
били Т.Б. и А., които С.М. заварил в **– с оглед на което, след преценка на
всички факти и обстоятелства, Работодателят е преценил, че С.М. е извършил
тежко нарушение на трудовата дисциплина, съставляващо текста на чл.187, т.10 от КТ във връзка с 17 от Закона за защита от дискриминация.
Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който
се налага – което следва да бъде сторено именно със заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Никъде обаче в процесната заповед не е посочена
точната дата, на която се твърди, че са били извършени от него нарушения на
трудовата дисциплина, а само, че това се е случило през месец **г. и, освен, че
това прави заповедта немотивирана и само по себе си е достатъчно основание за
отмяната й като незаконосъобразна, но и непосочването на времето на извършване
на нарушението води до невъзможност съдът да извърши проверка дали наказанието
е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от
откриването, респективно – от извършването на нарушението.
Освен това, както
вече бе посочено, с процесната Заповед ищецът е бил наказан за неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
Правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение (чл.187, т.10 от КТ) във
връзка с чл.17 от Закона за защита от дискриминация, без да е
конкретизирано с какво точно твърдените в Заповедта негови действия са довели
до това неизпълнение, а – както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, подадената от Т.Б. пред Комисията за защита от Дискриминация
жалба по ЗЗДискр. вх. № * г. против ищеца по настоящето дело и Регионално
поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ (УДВГД) –
гр. Пловдив при „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е била
оставена без уважение с Решение № * г., постановено по Преписка № * г. на **
състав на Комисията, като подадената против това Решение жалба от Т.Б. пред
Административен съд – С. – град, е била оставена без разглеждане с влязло в
сила на * г. Определение № * г., постановено по адм. дело № * г. по описа на
Административен съд - С. – град – *,
поради което съдът намира, че не се установява от събраните по делото
доказателства ищецът да е извършвал твърдените в процесната Заповед нарушения
на трудовата дисциплина.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание и като такъв следва да се уважи.
С оглед на изхода
от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер на 700 лева – платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 50 лева ДТ.
Предвид
фактическата и правна сложност на спора, обемът на събраните по делото
доказателства и множеството проведени по делото съдебни заседания, съдът
намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № ***г. на Д. на Поделение „Управление на движението
на влаковете и гаровата дейност (УДВГД)“ – гр. Пловдив, ЕИК 1308232430411, към
Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – гр.
София, със седалище и
адрес на управление на Поделението: гр. Пловдив, ул. “Македония” № 2, ет.2,
представлявано от Д. Г.А. В., с която, на основание чл.195, ал.1 и чл.188, т.2
във връзка с чл.187, т.10 от КТ, чл.93 от КТД и чл.117 от ЗЗДискр. и дадени
писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, е бил наказан С.Й.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** – **., с „*“.
ОСЪЖДА Поделение
„Управление на движението на влаковете и гаровата дейност (УДВГД)“ – гр.
Пловдив към Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ – гр. София, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И
Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Й.М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 700 лева, А в полза на
бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – ДТ в размер
на 50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.