№ 44
гр. Велико Търново, 26.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500428 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.83 ал.2 от ГПК във връзка с чл.274-чл.278 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба от ищеца И. Л. П., от
гр.Велико Търново, чрез адвокат Ц. В., от САК, против определение №919 от
12.10.2022г., постановено по гр.д. №687/2022г., с което Окръжен съд-Велико
Търново е оставил без уважение, като неоснователно, искането на
жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски
за производството.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното
определение изцяло и вместо него да постанови друго, с което да го освободи
изцяло от заплащане на държавна такса и разноски.
Обжалваното определение било неправилно, тъй като
Първоинстанционният съд, в нарушение на служебното начало не бил
положил достатъчно усилия да установи действителното материално
състояние на жалбоподателя. За първи път във въззивната частна жалба
излага твърдения, че погасява заем за текущо потребление, поради което
реално месечно му оставали 795,17 лева, с които очевидно не можело да
заплати дължимата държавна такса по настоящото дело, която възлиза на
3 086,50 лева. Прилага към частната жалба писмени доказателства, а именно
договора за кредит за текущо потребление, договор за залог за обезпечение на
1
кредита, допълнително споразумение към трудов договор.
Като разгледа частната възивна жалба и прецени данните по делото
Апелативният съд намира за установено следното:
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
Делото е образувано по исковата молба на ищеца И. П. против
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София. Предявен е иск, който
ищецът счита че е с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането, за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди при ПТП на 02.09.2021г. в гр.Велико Търново, за настъпване на което
бил виновен водач на лек автомобил, застрахован при ответника, при което
ПТП ищецът пострадал като управляващ мотоциклет, получавайки следните
телесни увреждания: мозъчно сътресение, закрито счупване костите на носа,
счупване на лява лъчева кост на лявата ръка, счупване на дясна гривнена става
и други по.леки увреждания, конкретизирани. Предявява иск ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 75 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, както и иск ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата 2 160 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медицински материали и
медикаменти, вследствие злополуката. Образуваното досъдебно производство
по описа на РПУ при ОДМВР-Велико Търново по чл.343 от НК не било
приключило
В исковата молба е направено особено искане по реда на чл.83 ал.2 от
ГПК ищецът да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски по
делото.
Приложена е декларация за материално и гражданско състояние.
Приложен е констативен протокол за процесното ПТП, видно от който
ищецът е пострадало лице.
Видно от декларацията на ищеца, с дата 13.09.2022г., същият е неженен,
не притежава недвижим имот, има само два мотора, произведени съответно
през 2008 и 2015г. и получава само трудово възнаграждение в размер на 1 450
лева месечно като други доходи няма.. Приложени са медицински документи,
които обосновават твърдението му, че е бил в отпуск поради
2
нетрудоспособността, причинена му от процесното ПТП, в продължение на
80 календарни дни, включително болничен престой, домашен режим и
свободен режим.
Неоснователно е възражението на ищеца, че съдът трябвало по силата
на служебно начало, каквото задължение няма, да установи цялостното му
действително материално състояние. Следвало е ищецът, чрез процесуалния
си представител да представи още в Окръжния съд документите, които е
приложил към частната жалба. Независимо, че ги е представил на по-късен
етап, настоящият съдебен състав следва да ги съобрази при произнасяне по
особеното искане за освобождаване от такси и разноски.
Видно е от представените едва във Въззивната инстанция договор за
кредит за текущо потребление, договор за залог като обезпечение на същия,
допълнително споразумение към трудов договор, че на 16.02.2021г. П. е
получил кредит от Банка ДСК ЕАД в размер на 7 000 лева, обезпечил го е със
залог на разплащателната си сметка и погасителната вноска по кредита от
трудовото му възнаграждение е в размер на 291,67 лева месечно.
Поради това с приложените към частната жалба писмени доказателства
ищецът установява, че действителният му месечен доход е в размер на 795,17
лева, след приспадане на погасителната вноска по кредита и удръжките за
обществено и здравно осигуряване..
Дължимата държавна такса за първа инстанция е в размер на сумата от
3 086,50 лева общо по иска за претендираните имуществени и по иска за
претендираните неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Съгласно чл.83 ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. В разглеждания казус, при съобразяване и на
приложените по делото писмени доказателства в настоящата инстанция, както
и пред първата инстанция, се установява че ищецът няма доходи и
имущество, от което да реализира такива, за да заплати изцяло дължимата
държавна такса, която е в размер на сумата 3 086,50 лева, но едновременно с
това същият има материална възможност да заплати разноските по делото.
3
Въззивният състав приема, че макар Великотърновският окръжен съд да е
постановил правилно определение, понастоящем с оглед на ангажираните с
частната жалба доказателства, са налице основания за освобождаване от
държавна такса изцяло, но не и за освобождаване от разноски, с оглед на
материалното състояние на ищеца към момента. Съобразно получаваното
нетно трудово възнаграждение, ищецът би могъл да поеме възложените му
разноски, но не е в състояние да заплати държавната такса.
По изложените съображения Апелативният съд намира, че ищецът
следва да бъде освободен от задължението да заплати държавна такса изцяло,
но същият следва да поеме разноските в съдебното производство по делото.
Обжалваното определение следва да бъде коригирано по посочения
начин в тази му част, с оглед допълнително ангажираните пред тази
инстанция писмени доказателства от жалбоподателя.
В останалата част, с която е оставена без уважение молбата на ищеца И.
П. да не заплаща разноските по делото, определението на Великотърновския
окръжен съд следва да бъде потвърдено, като правилно.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №919 от 12.10.2022г., постановено по гр.д.
№687/2022г., на Окръжен съд-Велико Търново, САМО В ЧАСТТА с която е
отхвърлено, като неоснователно, искането на ищеца И. Л. П., от гр.Велико
Търново, с процесуален представител адвокат Ц. В., от Адвокатска колегия-
София, за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК ищеца И. Л. П., от
гр.Велико Търново, изцяло от заплащане на държавна такса по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение №919 от 12.10.2022г., постановено по
гр.д. №687/2022г., на Окръжен съд-Велико Търново В ОСТАНАЛАТА МУ
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ с която е оставена без уважение молбата на ищеца И. Л.
4
П. да бъде освободен от заплащане на разноските по делото.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната, с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5