Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 10.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, VI - ти
граждански състав в
публично заседание на деветнадесети януари, две
хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3491 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1
и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр.
чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране
на вземания" ООД, представляван от изп.
директор Д. Б. Б., чрез процесуалния си представител твърди, че на 12.10.2018г.
Н.Х.Ц. сключил с “Микро Кредит” АД Договор за заем CrediHome №1191-1018847,
съгласно който дружеството му предоставило заем в размер на 800 лв.
Усвоената парична сума по заема се олихвява с договорна лихва, която е в размер
на 162.88 лв.
Общата стойност на заема е в размер на 962.88 лв.,
която сума заемополучателят се задължил да върне на 48 равни седмични вноски по
20.06 лв. всяка, с падеж на първата вноска 24.10.2018г. На основание попълнен и
подписан от 3аемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на
12.10.2018 г. между "Микро Кредит" АД и Н.Х.Ц. бил сключен, Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10188247, съгласно
който "Микро Кредит" АД се е задължил да
предостави на 3аемополучателят пакет от допълнителни услуги
описани подробно в Приложение №1 към договора, което било предоставено на
заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения
договор , при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена
за допълнителни услуги в размер на 230,40 лв., като му била предоставена възможността да я заплати на
48бр. равни седмични вноски, всяка в размер на
4,80 лв., при първа погасителна вноска, платима на 24.10.20l8 г.
Заемополучателят се е съгласил да бъде сключена застраховка “Защита” по Групова
полица на ЗК “Уника живот” АД, като е определил неотменимо ползващо лице “Микро
Кредит” АД за обезщетение, равно на остатъчния размер на заема към датата на
настъпване на застрахователно събитие. Заемополучателят е поискал да ползва
допълнителна услуга: финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка, която е в размер на 633.60 лв. и се е задължил
да я заплати на “Микро Кредит” АД на 48 бр. равни части, всяка по 13.20 лв. На
ответника е начислена лихва за забава по договора за заем, считано от
06.02.2019г., когато е станала изискуема първата неплатена от него погасителна
вноска, в общ размер 23.39 лв. и лихва за забава по договор за допълнителни
услуги, считано от 06.02.2019г., когато е станала изискуема първата неплатена
от него погасителна вноска, в общ размер 21.16 лв.
Срокът
на договора е изтекъл на 18.09.2019г. Заемополучателят не е извършил плащане по
дължимия паричен заем. На 10.05.2019г. е подписано Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен
между “Микро Кредит” АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
който е собственик на вземанията на “Микро Кредит” АД срещу Н.Х.Ц., произтичащи
от Договора за паричен заем с дата 12.10.2018г. На ответника е изпратено
писмено уведомление за извършената цесия чрез Български пощи с известие за
доставяне, което е непотърсено. За събиране на вземането си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело
№1093/2020г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Иска да бъде признато за
установено, че Н.Х.Ц. му дължи сумите 580.80 лв.
главница по договор за паричен заем, заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 76.08 лв. договорна лихва
за периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г., 435.60 лв. застрахователна премия
за периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г., 158.60лв. – сума за допълнителни
услуги по договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до
18.09.2019г., 23.39 лв. - лихва за забава по договора за заем за периода от
06.02.2019г. до подаване на заявлението и 21.16 лв. - лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до подаване на
заявлението. Претендира разноските по заповедното производство, както и
разноските по исковото производство.
Ответникът Н.Х.Ц. се явява лично в проведеното на
19.01.2021г.
съдебно заседание и признава дължимостта на предявените искове.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На 12.10.2018г. Н.Х.Ц. е сключил с “Микро Кредит” АД Договор за заем CrediHome №1191-1018847, (л.5-9), по силата на който дружеството е предоставило на Ц. сумата 800 лева, а
последният се е задължила да я върне на 48 месечни вноски, всяка
от които в размер на 20,06 лева. Договорен е годишен лихвен процент 40,73%, като
в договора е посочено, че годишния процент на разходите е 50,00%, дата на първо
плащане е 24.10.2018г, а датата на
последното плащане е 18.09.2019г.
Посочено е още в
договора, че заемателя дължи такса за експресно разглеждане на искането за заем
в размер на 189,00 лева. Посочено е в
договора също така, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на
сумата да осигури обезпечение- поръчител, който да отговаря на определени
условия или банкова гаранция, а ако не предостави обезпечение дължи неустойка в
размер на 189,00
лева. Уговорено е неустойката да бъде разсрочени и заплатена заедно с месечните
вноски по кредита и така месечната вноска става 94,24 лева.
На основание попълнен
и подписан от 3аемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 12.10.2018
г. между "Микро Кредит" АД и Н.Х.Ц. бил
сключен, Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1191-10188247, съгласно
който "Микро
Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги
описани подробно в Приложение №1 към договора, което било предоставено на
заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения
договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена
за допълнителни услуги в размер на 230,40 лв., като му била предоставена възможността
да я заплати на 48бр. равни седмични вноски, всяка в размер на
4,80 лв., при първа погасителна вноска, платима на 24.10.20l8 г. Заемополучателят се е съгласил да бъде сключена
застраховка “Защита” по Групова полица на ЗК “Уника живот” АД, като е определил
неотменимо ползващо лице “Микро Кредит” АД за обезщетение, равно на остатъчния
размер на заема към датата на настъпване на застрахователно събитие.
Заемополучателят е поискал да ползва допълнителна услуга: финансиране и
разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, която
е в размер на 633.60 лв. и се е задължил да я заплати на “Микро Кредит” АД на
48 бр. равни части, всяка по 13.20 лв. На ответника е начислена лихва за забава
по договора за заем, считано от 06.02.2019г., когато е станала изискуема
първата неплатена от него погасителна вноска, в общ размер 23.39 лв. и лихва за
забава по договор за допълнителни услуги, считано от 06.02.2019г., когато е
станала изискуема първата неплатена от него погасителна вноска, в общ размер
21.16 лв.
Срокът на договора е изтекъл на 18.09.2019г.
Заемополучателят не е извършил плащане по дължимия паричен заем. На
10.05.2019г. е подписано Приложение към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от сключен между
На
16.01.2015г. “Микро
Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” АД сключва рамков договор (л.19-23) за прехвърляне на
вземания от първото дружество към второто. На 10.05.2019г.
дружествата подписали приложение №1 към договора, в
което индивидуализирали конкретни вземания, които се прехвърлят и в което е
включено и вземането на “Микро Кредит” АД срещу Н.Х.Ц. по Договор за заем CrediHome №1191-1018847 от 12.10.2018г.
„Агенция
за събиране на вземания” АД, действайки като пълномощник на “Микро Кредит” АД, изпратило с писмо съобщение
за извършената цесия до Н.Х.Ц., но пощенските
служители не открили адресата.
За
дължимите суми по договора ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 1093/2020г. по описа на РРС. Заповедният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №637 от
11.03.2020г. в полза на ищеца срещу Н.Х.Ц. за сумите: 580.80 лв.– главница по
Договор за заем , ведно със законната лахва
от 03.02.2020г. до окончателното изплащане и сумата от 125.91 лева. С
Разпореждане, обективирано в цитираната Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №637 от 11.03.2020г., е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение против Ц., в частта, в която се иска
присъждане на договорна лихва за периода за периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г. в размер на 76.08 лв., сумата
от 435.60 лв. -застрахователна премия за
периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г., 158.60лв. – сума за допълнителни
услуги по договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до
18.09.2019г., сумата от 23.39 лв. лихва за забава по договора за заем за
периода от 06.02.2019г. до подаване на заявлението и 21.16 лв. лихва за забава
по договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до подаване на
заявлението. Разпореждането е обжалвано от заявителя и с определение № 270/26.06.2020г, постановено по в.ч.т.д.
№ 215 по описа за 2020г. на РОС, въззивния съд потвърдил Разпореждане,
обективирано в цитираната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №637 от 11.03.2020г. по ч.гр.д.№1093/2020г. по описа на РРС, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение против Ц. и е
върнал делото на първоинстанционния съд за изпращане на указания до заявителя
за възможността за предявяване на осъдителен иск за сумите, за които е отказано
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение.
Издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за
връчване на ответника Н.Х.Ц. на регистрираните
му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е
счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и с определение от 07.07.2020г. е указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си. В
съответствие с дадените указания, кредиторът е
предявил установителен иск по чл. 422 ал.1
ГПК, в срока по чл. 415 ГПК.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към
датата на образуване на заповедното производство начислените и неплатени
парични суми от ответника по договор за паричен заем №1191-1018847 от 12.10.2018г. са: 580.80 лева – главница и 158.40 лева – суми за
допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода от
06.02.2019г. до 18.09.2019г. По договора ответницата е извършила плащания в общ размер от 637.00 лева.
При така
установените факти от правна страна съдът намира следното:
С оглед изложените
в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно,
предявения иск по чл.422 ГПК–установителен иск, в производството по
който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гражданско дело №1093/2020г. по описа на РРС.
От
приложеното в настоящото производство ч.гр.дело №1093/2020г. по описа на РРС е
видно, че с Разпореждане, обективирано в издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №637 от 11.03.2020г., е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение против Ц., в частта, в която се иска
присъждане на договорна лихва за периода за периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г. в размер на 76.08 лв., сумата
от 435.60 лв. -застрахователна премия за
периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г., 158.60лв. – сума за допълнителни
услуги по договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до
18.09.2019г., сумата от 23.39 лв. лихва за забава по договора за заем за
периода от 06.02.2019г. до подаване на заявлението и 21.16 лв. лихва за забава
по договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до подаване на
заявлението.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
била изпратена за връчване на ответника Н.Х.Ц. на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит,
поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и с определение от 07.07.2020г. е указано на ищеца да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса..
Съдът намира
претенцията за частично допустима, тъй като е предявена от заявителя в
законоустановения срок – на 17.08.2020г., при наличие на правен интерес, но само
относно дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №637/ 11.03.2020г., както следва: 580.80 лв.– главница по
Договор за заем и сумата от 125.91 лева.
Съдът
приема, че предявеният срещу ответницата иск за установяване на дължимостта на
сумите от: 76.08 лв. -договорна
лихва за периода за периода от
06.02.2019г. до 18.09.2019г., сумата от
435.60 лв. -застрахователна премия за периода от 06.02.2019г. до
18.09.2019г., 158.60лв. – сума за допълнителни услуги по договора за
допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г., сумата от 23.39
лв. лихва за забава по договора за заем за периода от 06.02.2019г. до подаване
на заявлението и 21.16 лв. лихва за забава по договора за допълнителни услуги
за периода от 06.02.2019г. до подаване на заявлението е недопустим
поради липса на правен интерес предвид липсата на иденичност между вземанията по
настоящото производство и тези по заповедта за изпълнение, които
не съответстват.
Установителният
иск по чл.422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу
длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.
Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е
налице предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск
при подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй
като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за
влизането й в сила. Установителният иск по чл.422 ГПК е допустим при наличие на
следните положителни предпоставки: издадена заповед за изпълнение, подадено в
двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 ГПК и спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането по чл.415, ал.1 ГПК. В настоящия случай, безспорно е установено, че
заповедта за изпълнение е издадена само в частта относно дължимостта на сумата,
представляваща главница. За останалите суми има влязло в сила разпореждане, с
което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение против
Цонева за останалите суми. По този начин липсва една от абсолютните процесуални
предпоставки да предявяване на иска по чл.422 ГПК, а именно липса на правен
интерес. Неоснователно би било твърдението на ищцовото дружество, че обосновава правният си интерес от предявяване
на иска по чл.422 ГПК с разпореждането на РРС, с което са му дадени указания
като заявител по ч.гр.д. 1093/2020г. да предяви иск за установяване на цялото
си вземането.
Дадените
от съда, пред който е висящо заповедното производство указания до заявителя да
предяви иск за установяване на цялото си вземане си в едномесечен срок,
съгласно чл.415, ал.1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения
установителен иск по чл.422 ГПК, от задължението му да провери абсолютните
процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск. Съдът, пред който е висящо исковото производство
е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на съда приема, че
предявеният установителен иск по чл.422 ГПК относно сумите: 76.08 лв.- договорна лихва за периода за периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г.,
сумата от 435.60 лв. -застрахователна
премия за периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г., 158.60лв. – сума за
допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода от
06.02.2019г. до 18.09.2019г., сумата от 23.39 лв. лихва за забава по договора
за заем за периода от 06.02.2019г. до подаване на заявлението и 21.16 лв. лихва
за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до
подаване на заявлението е недопустим поради липса на правен интерес,
поради което същият следва да се остави без разглеждане в тази му част, а
производството по делото да се прекрати.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
В заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 1295,43 лева,
а общият размер на дълга, който се установява е 580,80 лева. Предвид
частичната основателност на претенцията направените разноски в заповедното
производство от 125.91 лева следва да се присъдят съразмерно на уважената
част от иска в размер на 56,45 лева. В
настоящото производство ищеца се представлява от юрисконсулт за което съдът му
определя възнаграждение в размер на 150 лева, като така общият размер на
разноските му в исковото производство става 674.09 лева, от които
следва да му се присъдят 302,21 лева съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран така
съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 против Н.Х.Ц., ЕГН **********,*** иск по чл.422 ГПК, с който се иска да се
установи, че ответникът дължи на ищеца сумата 76.08 лв.- договорна лихва за
периода за периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г., сумата от 435.60 лв. -застрахователна премия за периода
от 06.02.2019г. до 18.09.2019г., 158.60лв. – сума за допълнителни услуги по
договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до 18.09.2019г.,
сумата от 23.39 лв. лихва за забава по договора за заем за периода от
06.02.2019г. до 03.02.2020г. и 21.16 лв. лихва за забава по договора за
допълнителни услуги за периода от 06.02.2019г. до 03.02.2020г., като недопустим
и прекратява производството по делото в тази му част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис
4 срещу Н.Х.Ц., ЕГН **********,***
за
заплащане на сумата 580.80 лева, представляваща главница
по договор Договор за заем CrediHome №1191-1018847 от 12.10.2018г. , сключен между Н.Х.Ц., ЕГН ********** и „Микро Кредит“ ООД,
ЕИК *********, което вземане на 10.05.2019г. е било прехвърлено на “Агенция за
събиране на вземания” АД по договор за цесия, със законната лихва
върху тази сума от 03.02.2020г. до окончателното
изплащане, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по
ч.г.д. № 1093/2020г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Н.Х.Ц., ЕГН **********,*** да заплати
на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4
разноски по ч.г.д. № 1093/2020г. на
РРС в размер на 56,45 лева, както и разноски по настоящото дело в размер на
302,21 лева.
Решението в частта, в която производството по делото
е прекратено, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в
останалата си част решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: