РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. С., 03.08
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Евелина
Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 138 по описа на съда за
„П. К.” ООД, гр. С., обжалва Наказателно постановление № СФ-56-ДНСК-20,
издадено на 30.01.2018 г. от арх. П. В. Д., на длъжност
Директор на Дирекция „Оперативна дейност и контрол” в Дирекция за национален
строителен контрол, гр. С., с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява и не заявява допълнително становище по
жалбата.
Въззиваемата страна се
представлява от пълномощника си юрк. Д. П., която оспорва жалбата, заявява становище за нейната
неоснователност и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление, поради
което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
В обжалваното наказателно
постановление /НП/ изобщо не са изложени факти относно конкретно деяние на
жалбоподателя, съставляващо нарушение на посочената в НП разпоредба на чл. 168,
ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и относно
датата на извършване на това нарушение, за което на основание чл. 237, ал. 1,
т. 2 от ЗУТ административно-наказващият орган е реализирал имуществената
санкционна отговорност на жалбоподателя.
Единствените посочени в НП
обстоятелства, относими към деянието на жалбоподателя
са, че същият, във функциите си на лице, упражняващо строителен надзор, е
допуснал извършването на строеж: „Газопроводни отклонения, ІІ-ри етап: за хотел
„Св. И. Р. ” и вила „С.” /688 м/”, находящ се в к. к. „Б.”,
Община С., С. област, в нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, както и че строежът
е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б” от ЗУТ и чл. 6, ал. 2
от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Последващото съдържание на НП
най-общо се свежда до твърдения, че нарушението е установено при проверка,
извършена на място от служители на РО НСК – С. област при РДНСК - ЮЗР с
констативен акт № 1781/13.11.2017 г., въз основа на който е съставен АУАН срещу
жалбоподателя; че подаденото от жалбоподателя писмено възражение е
неоснователно; че с „гореописаните си действия” /които изобщо не са посочени/ жалбоподателят е нарушил законовата
разпоредба на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и е осъществил състава на чл. 237,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ, както и че са налице основания по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да
се приеме, че по безспорен начин е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Посочването в НП, че
жалбоподателят, като лице, упражняващо строителен надзор, е допуснал
извършването на строеж в нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, не
съставлява описание на конкретно негово деяние. Тази разпоредба установява
отговорност на лицето, упражняващо строителен надзор, за спиране на строежи в над
20 хипотези – на строеж, който се изпълнява при условията на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ /съдържаща 8 точки/ или на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ /съдържаща 6 точки/ или на
строеж, който се изпълнява в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, които са обособени в общо 10 точки. Нито една от тези хипотези не е
намерила място в съдържанието на НП словесно или поне цифрово.
В този случай липсата на описание
в НП на деянието, прието от административно-наказващия орган като нарушение на
чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, обосновало реализирането на имуществената
санкционна отговорност на жалбоподателя по чл. 237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ,
представлява очевидно несъответствие на НП с императивното изискване към
неговото съдържание, установено в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което в
административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя – да научи за какво нарушение е реализирана санкционната му
отговорност.
В конкретния случай тази липса не
се преодолява със своеобразното препращане в НП към съдържанието на
констативния акт № 1781/13.11.2017 г. и на АУАН.
На първо място, констативният акт
от 13.11.2017 г. не е съставен в присъствието на представител на дружеството –
жалбоподател, което е видно както от посочването в т. І от него и по-конкретно:
„Строителен надзор: няма”, така и от имената на лицата, които са го подписали.
Далеч по-съществено е друго – дори
да се приеме, че в АУАН № СФ-56/19.12.2017 г. е описано значително по-конкретно
деяние на жалбоподателя, съставляващо нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ
и че към него е приложен и констативния акт от 13.11.2017 г., с чието
съдържание жалбоподателят е бил запознат при предявяване на АУАН, то между АУАН
и НП е налице съществено противоречие относно датата на извършване на нарушението,
а и относно датата на неговото установяване. В АУАН е посочено, че нарушението
е извършено на 23.11.2017 г. – денят, в който е съставен акт-образец 11 и е
установено на 30.11.2017 г. – датата на получаване на документацията от
възложителя на строежа „Комекес” АД, а съгласно НП нарушението е установено при
извършване на проверка на място от служители на РО НСК – С. област при РДНСК –
ЮЗР с констативен акт № 1781/13.11.2017 г., без да е посочена в НП дата на
извършването му. Според универсалните правила на формалната логика е очевидно
невъзможно едно и също нарушение да е извършено на 23.11.2017 г. /съгласно
АУАН/ и да е установено 10 дни преди извършването му – на 13.11.2017 г.
/съгласно НП/. Поради това не може да се направи обоснован извод, че при
липсата на описание на нарушението и на посочване на дата на извършването му в
НП, за тези обстоятелства НП препраща към АУАН по начин, който позволява на
наказаното лице да научи за какво точно административно нарушение е
санкционирано.
Само за пълнота на изложението –
съвсем отделен е въпросът, че според настоящия съдебен състав разпоредбите на
ЗАНН не допускат НП да препраща към АУАН за обстоятелства като идентифициращи
признаци на нарушителя, описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните
разпоредби, които са били нарушени. Действително, допустимо е АУАН да препраща
за някои от тези обстоятелства към други документи или дори без да е налице
изрично препращане, те да са описани в други документи, стига последните да са
предявени на наказаното лице до издаване на НП, като по този начин се очертае в
пълнота фактическата и правна рамка на административно-наказателното обвинение.
Наказателното постановление обаче е публично-правно волеизявление с
неблагоприятни за определен правен субект правни последици, изразяващи се в
реализиране на предвидена в закона държавна принуда – санкция за извършено от
него административно нарушение. Това волеизявление следва да отговаря в пълнота
на установените в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН изисквания към неговото съдържание и
дори когато неговият автор – административно-наказващият орган изцяло възприеме
установените от административно-наказателното обвинение факти и правната им
квалификация, следва да изрази изричната си воля за тези обстоятелства, а не да
препраща /в конкретния случай – дори мимоходом/ за тях към АУАН или друг
документ.
По изложените съображения в
административно-наказателното производство по издаване на обжалваното НП са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване
на правото на защита на жалбоподателя, които са самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Ето защо обжалваното НП следва да
бъде отменено, без съдът да обсъжда въпросите относно фактическото поведение на
наказаното лице, неговата противоправност и съставомерност като административно
нарушение, както и относно индивидуализацията на наложената за него санкция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СФ-56-ДНСК-20,
издадено на 30.01.2018 г. от арх. П. В. Д., на
длъжност Директор на Дирекция „Оперативна дейност и контрол” в Дирекция за
национален строителен контрол, гр. С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: