РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Омуртаг , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20203510100114 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът ”А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
“Илинден”, ул. „Кукуш“ №1, ЕИК *********, представлявано от А.Д.– главен изпълнителен
директор и М.М.– изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си адв.В. П. Г. от
АК - София, твърди в исковата си молба, че между него и ответника бил сключен
Договор № М4387843 от 16.01.2015г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
по които ищцовата страна издала фактура № *********/26.01.2015г., с падеж
10.02.2015г. за ползваните от ответника далекосъобщителни услуги в периода от
23.12.2014г. до 22.01.2015г. Сочи се в исковата молба, че ответникът не изпълнил
задълженията си по договора и не заплатил в срок задължението си към ищеца, поради
което съгласно клаузите на сключения договор и общите условия на “А 1 България“
ЕАД договорът бил предсрочно прекратен от ищеца. Сочи се в молбата, че с оглед
предсрочното прекратяване на договора ответникът дължал и неустойка в
претендирания размер. Посочено е, че в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по ЧГД №20/2018г., по описа на РС –
Омуртаг и поради подадено възражение от ответника ищецът предявява настоящия
установителен иск. Претендира се да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума по издадената заповед за изпълнение, а именно сумата в размер на 9.90
лева незаплатена сума за ползвана далекосъобщителна услуга по описаната в молбата
фактура и сумата в размер на 343.44 лева, представляваща неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.. Претендира и деловодни
разноски. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
1
По делото е постъпила молба от процесуалният представител на ищцовото дружество,
в която е направено искане при наличие на законовите предпоставки да бъде
постановено неприсъствено решение.
Ответникът СТ. АС. ХР., с адрес ***, редовно призован съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител. Не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В процесния случай
ищцовата страна е направила искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение
против ответника. Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Видно от материалите по делото ответникът е отказал
да получи съобщението по чл. 131 от ГПК и книжата и на основание чл. 44, ал. 1,
изречение последно от ГПК съобщението е приложено по делото като редовно
връчено, както и призовката за съдебното заседание. Призовката съдържа съответните
указания относно последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването на ответника в съдебно заседание, включително е разяснена възможността
при наличие на съответните предпоставки ищецът да поиска постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е имал възможност както да подаде отговор в
срока, така и да организира явяването си в съдебно заседание, респективно явяването
на негов представител. Ответникът не се е явил и не е изпратил представител в съдебно
заседание, не е изразил становище по иска, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие и не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК. При преценката на вероятната основателност на предявения иск съдът взе
предвид посочените в исковата молба обстоятелства и приетите писмени
доказателства, представени от ищеца – Договор за мобилни услуги от 15.01.2015 г.,
ведно с приложение № 1 от 15.01.2015 г., приложение № 3 от 15.01.2015 г., допълнение
към приложение № 1 от 15.01.2015 г., фактура № **********/26.01.2015 г., ведно с
приложение към фактура, Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“ ЕАД по стандарт GSM, UMTS, LTE, сметка № **********/03.07.2015 г.,
както и приетите и приложени като писмени доказателства по делото материали по
ЧГД № 20/2018 г. по описа на РС - Омуртаг. При преценка на посочените
доказателства се стига до извод за вероятна основателност на иска, като иска с правно
основание чл.422 от ГПК следва да бъде уважен, като се признае за установено
вземането на ищеца от ответника до претендирания размер.
С оглед гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се
мотивира по същество. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе
по дължимостта на разноските направени в заповедното производство, включително и
2
когато не е налице изменение на същите. Предвид обстоятелството, че предявеният иск
се уважава изцяло ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски в заповедното производство, а именно сумата от
25.00 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева. Предвид претенцията на ищеца в
исковото производство за присъждане на деловодни разноски и с оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищцовото
дружество направените по настоящото производство разноски сумата общо в размер
на 255.00 лева, включваща сумата от 75.00 лева, представляваща направени разноски
по делото за платена държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 180.00 лева, по представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че съществуват
вземанията на ”А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район “Илинден”, ул. „Кукуш“ № 1 ЕИК *********, представлявано от А.Д.– главен
изпълнителен директор и М.М.– изпълнителен директор, от ответника СТ. АС. ХР., с
адрес ***, с ЕГН **********, по Заповед за изпълнение №55/11.01.2018г., с правно
основание чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД №20/2018г., по описа на РС – Омуртаг,
относно следните суми по Договор за мобилни услуги № М4387843 от 16.01.2015 г.:
сумата в размер на 9.90 /девет лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по фактура № *********/26.01.2015 г.за
отчетен период от 23.12.2014 г.до 22.01.2015 г.; сумата в размер на 343.44 /триста
четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ лева - неустойка предсрочно
прекратяване договор за далекосъобщителна услуга по сметка №
**********/03.07.2015 г.
ОСЪЖДА СТ. АС. ХР., с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ”А1
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Илинден”, ул.
„Кукуш“ № 1 ЕИК *********, представлявано от А.Д.– главен изпълнителен директор
и М.М.– изпълнителен директор, направени разноски по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 25.00 /двадесет и
пет/ лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 /сто и
осемдесет/ лева по представен договор за правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, СТ. АС. ХР., с адрес ***, с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ”А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район “Илинден”, ул. „Кукуш“ № 1 ЕИК *********,
представлявано от А.Д.– главен изпълнителен директор и М.М.– изпълнителен
директор, сумата от 255.00 /двеста петдесет и пет/ лева, включваща сумата от 75.00
3
лева, представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса по
настоящото производство и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
180.00 /сто и осемдесет/ лева, по представен договор за правна защита и съдействие.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна П. Захариева
4