Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058/4.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II - ри състав в публично съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретар Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 420 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
по делото ДСП ***излага, че единственият родител на детето К. К.К., ЕГН **********
– К.К.К., ЕГН **********, на 15.12.2018г. сама, без детето, е напуснала дома на
сестра си, където е пребивавала заедно с дъщеря си, като на 17.12.2020г. била
обявена за общодържавно издирване. Излага, че на 29.01.2019г. е получен сигнал,
че ответницата е напуснала страната. Твърди, че с решение по гр. д. №304/2019г.
на РС ***детето К. К.К. е настанено в семейството на неговата леля М.К. и Д. Д.за
срок от три години от датата на влизане решението на съда в сила. Излага, че от
раждането на детето К. до момента лелята и чичото са осигурявали всичко
необходимо за издръжката на момиченцето, тъй като майката не е работила и не е
осигурявала нужните средства за отглеждането и възпитанието, здравето и
изхранването на дъщеря си. Твърди, че след настаняването до момента майката
нито веднъж не е направила опит да се свърже с детето или роднините си, не се е
интересувала за здравето и състоянието на дъщеря си, нито веднъж не е
предоставила издръжка. Навежда твърдения за постъпила информация за злонамерени
намерения от страна на ответницата спрямо детето непосредствено след раждането му за „
продажба„ на детето в чужбина.
В
срока за отговор на исковата молба назначеният на майката по реда на чл. 47 ГПК
особен представител излага, че иска не е подкрепен с достатъчно доказателства,
липсват представени нови доказателства както за детето К., така и за майката К.,
представените доказателства са с информация към 14.02.2019г.
Представителят
на РП Варна, Териториален отдел в гр. Девня, заявява становище за
неоснователност на иска.
От приетото
по делото удостоверение за раждане се установява, че детето К. К.К. е родено на
***г. от майка К.К.К., ЕГН ********** и
баща, непосочен в акта за раждане.
От
приетото по делото съобщение от РУ на МВР – ***с изх. № от 12.02.2019г. се
установява, че на 17.12.2018г. в РУ на МВР – ***е подадено заявление от К. К.
К.за това, че дъщеря му К.К.К. е напуснала около 03.00 часа на 15.12.2018г.
дома си в гр. ***и повече не се е прибрала. Същата била обявена за общодържавно
издирване с телеграма от 17.12.2018г. на ГД НП за установяване
местонахождението като лице, напуснало дома си. На 29.01.2019г. в 02.30 ч. в
ОДЧ при РУ ***е получено съобщение от дежурен ГКПП “ Русе Дунав мост “ за това,
че К.К.К. напуска страната заедно с приятеля си Р. М. Г., като двамата са
заявили, че пътуват за ***, с цел да си
търсят работа там. От направена справка в ИСС на МВР е установено, че К.К.К.
има регистрано напускане на Република България на 29.01.2019г. през ГКПП “ Русе Дунав мост “ и до настоящия
момент няма влизане в страната. От направени справки се установило, че К.К.К.
не е осъждана и няма наложени присъди, не е задържана в РУ ***и няма
регистрирани правонарушения.
Представено
е копие от справка на РУ на МВР – ***с изх. № от 2021г., от която се
установява, че за лицето К.К.К. няма регистрирани пътувания за периода
01.01.2020г. до настоящия момент.
Представена
е справка чрез отдалечен достъп до данни за физическото лице К.К.К. за всички
служби вписвания, от която се установява, че е наложена възбрана върху идеални
части от недвижим имот на К.К.К..
Представено
е удостоверение от ЧСИ ***, видно от което против К.К.К. е образувано
изпълнително дело за заплащане на парично задължение в размер от 924 лв. главница ведно със законната лихва от
20.11.2018г. и разноски в размер на
404,34 лв.
С
решение по гр. д. №304/2019г. по описа
на РС Девня, влязло в сила на 02.08.2019г.
детето К. К.К. е настанено в семейството на М.К.К. и Д. П. Д.за срок от три години от
датата на влизане решението на съда в сила.
Представено
е копие от писмо на ДГ ***“ гр. ***с изх. № от 05.02.2021г., от което се
установява, че детето К. К.К. е на целодневно обучение и посещава втора група в детското заведение,
посещава редовно същото, няма наложени наказания съгласно Правилника за
вътрешния трудов ред, напълно адаптирано е към образователната среда, общително
и без негативни прояви към възрастни и връстници, участва активно в образователния
процес, в игровото взаимодействие с децата в групата, прави опити да планира
само игровите действия и да разпределя роли, съласно проведена от учителите
диагностика през първото полугодие на
учебната 2020/2021г. е във високото ниво
на развитие съобразно критерии и
показатели за съответната възрастова група
по образователни направления от Наредба №5 за предучилищно образование.
В
изготвения социален доклад от 11.02.2021г. по делото се излага, че от раждането
на детето К. грижите за нея са поети от семейство Д.– леля и свако на детето,
тъй като майката нямала родителски умения и средства, с които да го издържа.
Майката е водила свободен начин на живот, в който приоритет не й е бил детето,
до момента в който напуска жилището и оставя детето на сестра си без да се
обади. Не е търсила институции или роднини за получаване информация за дъщеря
си и не я е посещавали или търсила. Семейство Д.са поели изцяло грижите за
малолетното й дете. Те са задоволили и към момента задоволяват всичките му
потребности. Създали са добра атмосфера и много добра обстановка за правилното
психо - физическо развитие на детето. Силно привързани са към него,
непрекъснато говорят на детето, напътстват го при дейности, създават му навици
и привички, то непрестанно търси близост с тях, гушка се и им говори. От
известен период К. се обръща към тях с думите “ майка “ и “ татко “. Детето е
спокойно и контактно, не се притеснява от непознати, закача се, търси внимание.
Ангажирани
са и гласни доказателства от молителя чрез изслушване на трима души свидетели.
В своите изявления пред съда свидетелите Д. П. Д.свако на детето К., М.К.
Дякова, сестра на К.К.К. и К. К. К., баща на К.К.К., излагат, че К.К.К. след
изписване от родилоното отделение се преместила с детето К. да живее при баща
си и сестра си. Твърдят, че ответницата на няколко пъти изчезвала за около два
–три дни и после пак се прибирала. Явстват, че когато детето К. навършило две
години и четири месеца, майка му внезапно напуснала дома им, като оставила там дъщеря
си. Твърдят, че неуспешно се опитали да се свържат с ответницата по телефона,
като свидетелят К.се обърнал към полицията,за да бъде обявена за издирване.
Излагат, че от полицията разбрали, че К. напуснала доброволно страната, нямат
информация, къде се намира сега същата. Явстват, че не знаят кой е биологичния
баща на детето К.. Твърдят, че свидетелите Д.полагат грижи за детето, то не
познава майка си, обръща се към леля си и свако си с “ майко “ и “ татко “.
Явстват, че К. не се е обаждала, не се е интересувала и не е изплащала издръжка
за него.
Родителят,
който се иска да бъде лишен от родителски права, не е изслушан, тъй като не е
намерен, да участва по делото, поради което същият се представлява от особен
представител.
Доколкото
в исковата молба се излага за злонамерени твърдения на майката по отношение на
детето за “ продажбата му в чужбина “,
за които по делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства за такаво
поведение на ответницата, съдът намира тези твърдения за неоснователни и недоказани. Родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато не полага грижи за детето, не дава издръжка, това
негово поведение има траен характер и не се дължи на обективни причини. Съгласно
Решение № 37/19.05.2015г. по гр. д.
№4218/2015г. по описа на III гр. отд. на
ВКС родителят полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в
търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и
емоционална връзка, той дължи финансови средства за отглеждането му, като
недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен
родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето,
недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на
грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските
задължения. От доказателствената съвкупност по делото се установи, че
ответницата не е полагала грижи за детето си, след като го е оставила в
жилището на леля му, не е общувала с дъщеря си, не е проявявала интерес към
живота й и не е упражнявала изобщо родителските си права, както във връзка с
отглеждането и възпитанието й, така и относно представляването й пред трети
лица, което е наложило детето да бъде настанено по реда на ЗЗДт в семейството
на близки и роднини. Не се установиха по делото такива обстоятелства, които да
поставят майката в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си и да
правят пасивността й приемлива от житейска и/или морална гледна точка.
Местоживеенето на детето не е било променяно, като няма данни, който и да е от
свидетелите да е създавал пречки за общуване с детето или прекарване на някакво
време с него. Същевременно майката видно от свидетелските показания и социалния
доклад по делото не участва и финансово в грижите по отглеждането му, като не
се установиха по делото наличие на затруднение за това като болест или намалена
работоспособност. Това нейно пасивно поведение е с продължителност повече от
една година, като няма ангажирани доказателства, че същата в бъдеще ще
осъществява родителските си задължения, поради което може да се приеме, че
поведението й се отличава с устойчивост. Съгласно Решение №
406/27.12.2011г. по гр. д. №1125/2010г.
по описа на IV гр. отд. на ВКС когато не е налице обективна и основателна
причина за пренебрегване на родителския дълг недаването на издръжка за
осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му
сочи за дезинтересиране и пренебрегване
на родителските задължения. Така и Решение № 209/06.04.2010г. по гр. д. № 4468/2008г. по описа на IV гр. отд. на ВКС, в мотивите на
което се казва, че трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов
или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на
родителя и всъщност представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения. Поради това искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл.134, т.2 СК, във всички случаи на лишаване от родителски
права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения между
родителя и детето. Независимо от обстоятелството, че ответницата се е
дезинтересирала от своето дете К., майката трябва да има възможност да
осъществява и поддържа контакт с него, а дали тя ще осъществи тази възможност,
е въпрос на лична преценка. С оглед на изложеното следва да бъде определен
режим на лични отношения между К.К.К. и малолетното й дете, съобразен с
неговата възраст, като съдът намира за подходящ в случая следния режим: всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа по местоживеене на
детето. Предвид обстоятелството, че съгласно доказателствения материал детето
почти не познава майка си, съда счита, че към настоящия момент не следва да се
определя режим на лични контакти през лятото, през официалните празници и
личните празници на детето, евентуално такъв би могъл да се определи в един
последващ момент при изменение на обстоятелствата.
Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 СК, вр.
чл. 151, ал.3 СК следва да бъде определена издръжка, дължима от лишения от
родителски права, когато такава не е присъдена. Няма събрани данни за трудова
ангажираност на майката, същата е в трудоспособна възраст и може да се приеме,
че същата е в състояние да реализира приходи поне в размер на минималната
работна заплата за страната. Поради това съдът намира, че следва да присъди
издръжка в размер, около минималния предвиден от закона или следва да бъде
присъдена в полза на детето К. К.К. месечна издръжка в размер на 165 лева,
считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие от детето
или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода от производството и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде
възложено и заплащането на сумата от общо 297,60 лева/ двеста деветдесет и седем
лева и 60 стотинки/, от които 60 лева държавна такса за производството по
делото съгласно чл.3 от ТДТССГПК и 237,60 лева държавна такса върху присъдената
издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие дете.
В
полза на ищеца ДСП ***ответницата следва да заплати възнаграждение за
назначения на ответника особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК в
размер на 400 лева.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ЛИШАВА
на основание чл.133, ал.1 СК от родителски права К.К.К., ЕГН **********, по
отношение на малолетното дете К. К.К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между майката К.К.К., ЕГН ********** и малолетното й
дете К. К.К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 16.00 часа по местоживеене на детето.
ОСЪЖДА
К.К.К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете К. К.К., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 165 лева / сто шестдесет и пет лева /, считано от
влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.К.К.,
ЕГН **********, да заплати на Дирекция Социално подпомагане гр. *** сумата 400 лева /
четиристотин лева /, представляваща разноски за възнаграждение за
назначения й особен представител.
ОСЪЖДА К.К.К.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на РС Девня в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от общо 297,60 лева/ двеста деветдесет и седем лева и 60
стотинки/, от които 60 лева държавна такса за производството по делото съгласно
чл.3 от ТДТССГПК и 237,60 лева държавна такса върху присъдената издръжка в
полза на ненавършилото пълнолетие дете.
След
влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да се изпрати на
общината по постоянния адрес на родителя, за вписване на лишаването от
родителски права.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................