Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 15.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен,
в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при секретаря Р. Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 328 по описа за
2019г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК във връзка с чл. 144, ал.1 и чл.106,ал.2 от ДОПК.
Образувано е по депозирана жалба от „Х.К. „ АД с. Хан Крум, ЕИК *********, представлявано от Т.Н.Д.,
чрез адв. Н. В., ШАК против АУЗ №
П-03002718192584-35-001/08.04.2019г., издаден от инспектор по приходите в ТД на
НАП – Варна, офис Шумен, потвърден с Решение № 138/22.05.2019 г. на Директор ТД
на НАП – Варна.
В
жалбата се изразява несъгласие с така издадения акт, като оспорващият счита, че
същият е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, както и в
нарушение на материалния закон. Сочи, че в хода на извършената проверка за
спазване на ЗДДС за м.03.2016г., м. 12.2017г. и м.01.2018г. е издаден Протокол
№ П-03002718192584-073-001/09.04.2019 г. от ст.инспектор по приходите, в хода
на която е извършена насрещна проверка на „Тиернан Ламмиман“ ЕООД, с ЕИК ********* относно неотразена фактура
№ **********/31.01.2019г. в дневника за продажби и СД по ДДС за съответния
данъчен период, нито към датата на дерегистрация на
дружеството – 29.06.2018г. Сочи, че документите от страна на оспорващото
дружество не са представени, тъй като счита, че не е задължение на дружеството
да доказва факти, а същото задължение има доставчика - „Тиернан
Ламмиман“ ЕООД. Изложени са подробни съображения за
незаконосъобразност на издадения акт. Отправено е искане за отмяна на оспорения
АУЗ като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от адв. В., ШАК, която поддържа жалбата
на изложените в нея основания. В заключение иска съдът да се произнесе с
решение, с което да отмени оспорения административен акт.
Ответникът по делото –
Директорът на ТД на НАП – Варна, редовно призован, не изпраща представител.
Представено е писмено становище от ст. юрисконсулт С., в което оспорва жалбата.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди оспорения
административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156 от ДОПК и от лице с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата следва да се уважи, макар и на основания, различни от изложените в нея.
Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължение № П-03002718192584-35-001/08.04.2019г., който е издаден на
оспорващото дружество по повод на подадена справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. По повод на това органът по
приходите е издал Резолюция № П-03002718192584-ОРП-001/25.10.2018 г., впоследствие
изменена с резолюции № П-03002718192584-ОРП-002/24.01.2019 г. и №
П-03002718192584-ОРП-003/22.02.2019 г.с която е разпоредено
извършване на проверка на търговското дружество – жалбоподател относно
декларираните суми за прихващане/възстановяване. Проверката е приключила с
издаване на Протокол № П-03002718192584-073-001/09.04.2019г.,
издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен. При извършване на
проверката е констатирано, че проверяваното дружество е регистрирано в
ШОС по ф.д. № 943/1999 г., а по ЗДДС считано от 02.11.1999 г. Установено е още,
че за проверявания период – м.01-31.01.2018 г. – търговецът осъществява
икономическа дейност, състояща се в ремонт и поддръжка на пътнически и товарни
вагони в собствена административна и ремонтна база в с. Хан Крум, ул. „Хан
Аспарух“ №11.
При издаване на оспорения административен акт за установяване на задължение
№
П-03002718192584-35-001/08.04.2019г., административният орган се е позовал на
издадена фактура № **********/31.01.2019г. от „Тиернан Ламмиман“ ЕООД, с ЕИК
*********, неотразена за съответния данъчен период в дневника за продажби и СД
по ДДС, нито към датата на дерегистрация на
дружеството – 29.06.2018 г.
Установено е, че през данъчен период 01.01.2018
г. до 31.01.2018 г. ЗЛ е приспаднало данъчен кредит на осн.
чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС общо 10 943.62 лв. за получени доставки с обща ДО
54 717.97 лв. Доставчиците са отразили издадени от тях фактури в дневник
за продажби през съответния данъчен период на издаване, с изключение на
доставчик „Тиернан Ламмиман“ ЕООД, с ЕИК *********. Служители на същия орган
са достигнали до извода, че не са налице основания по чл. 25, чл.68 ал.2 и
чл.70 ал.5 от ЗДДС за приспадане на ДДС по данъчна фактура № **********/31.01.2019г., издадена от „Тиернан Ламмиман“
ЕООД на стойност 12 610.75 лв. – 10508.96 лв. данъчна основа и ДДС на
стойност 2101.79 лв. Този извод на проверяващите е аргументиран с това, че към
датата на издаване на фактурата, по която е упражнето
правото на данъчен кредит е извършена доставка по смисъла на ЗДДС от сочения
във фактурата доставчик.
Въз основа на констатациите, административният орган е извършил корекция в
подадената декларация на основание чл. 106, ал.1 от ДОПК е извършил корекция на
данните по декларация за данъчен период от 01.01.2018
г. до 31.01.2018 г. по следния начин:
- декларираната от лицето данъчна основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит да се намали с 10 508.96
лв.;
- декларираният ДДС с право на пълен данъчен
кредит да се намали с 2 101.96 лв.;
- за посочения данъчен период след извършена
корекция за възстановяване в размер на 1765.88 лв. на ДДС, за внасяне 335.91
лв.
Отразеното по-горе е вписано в диспозитива на оспорения АУЗ, с което е коригирана сумата
на установените задължения по декларирания ДДС за проверявания период.
Адресатът на административния акт е предприел действия по
оспорването му по административен ред пред Директора на ТД на НАП, който със
свое Решение 138/22.05.2019 г. е потвърдил АУЗ в цялост.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Процесния АУЗ е издаден от
компетентен орган, на основание чл. 106, ал.1 от ДОПК, по който ред се издава
акт за установяване на задължение по декларация при наличието на визираните
предпоставки – установено несъответствие в подадената от задълженото лице
декларация - в случая справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, което
несъответствие засяга основата на данъчното облагане или размера на
декларираното задължение и не е
било отстранено доброволно от лицето след покана на органа по
приходите. Органът е длъжен да констатира това несъответствие, като посочи на
декларатора в какво точно се състои то с оглед указанието на чл. 103, ал.1 от ДОПК и да покани лицето да коригира подадената декларация. При отказ на лицето
само да нанесе корекцията в декларираните данни, органите на данъчната
администрация имат право служебно да отразят корекцията чрез издаването на АУЗ.
Несъответствията, според чл. 103, ал.1 от ДОПК, представляват пропуски,
непълноти и грешки в подадената декларация, когато съдържанието не отговоря на
изискванията за попълването ù, а също и когато декларираните данни се
разминават с данни, получени от приходната администрация от трети лица или
администрации по установения законов ред.
В конкретния случай не са налице предпоставките за издаване на
акт по чл. 106 ал.1 от ДОПК. В мотивите на органа, изложени в
оспорения АУЗ за намаляване размера на сумата за възстановяване по ЗДДС, не е
посочено допуснато несъответствие по смисъла на чл. 103, ал.1 от ДОПК. С оглед
спецификата на процедурата по прихващане и възстановяване на данък за
възстановяване по месечна справка-декларация по ДДС и установените със ЗДДС
правила, не е възможна корекция на подадената от задълженото лице месечна
справка-декларация по ДДС по реда на чл. 106 от ДОПК, по който тя е извършена в
настоящия случай от органа по приходите. Само в случаите по чл.103 от ДОПК е
налице несъответствие,
което може да бъде отстранено с издаване на акт по чл. 106 от ДОПК . Намаляване
размера на предварително определения ДДС по фактури, заради различно схващане
на административния орган по приложението на материалния закон, различно от
разбирането на издателя на фактурите или от това на декларатора, не съставлява
несъответствие по смисъла на чл. 103 от ДОПК, респективно – не може да бъде
отстранено по реда, разписан в чл. 106, ал.1 от същия кодекс.
Установяването на задължения за данъци, по изричната разпоредба на чл. 108,
ал.1 от ДОПК става с ревизионен акт след надлежно проведено ревизионно
производство, каквото няма твърдения да е проведено в настоящия случай.
Напротив, доказателствата доказват, че ревизия не е възлагана, възложена е
проверка.
Изложените дотук аргументи сочат за наличието на пороци в административното
производство по издаване на процесния АУЗ № П-03002718192584-35-001/08.04.2019г., издаден от
инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, които са основание за
отмяната му като незаконосъобразен.
При този изход на правния спор и предвид
това, че от страна на жалбоподателя е направено своевременно искане за
присъждане на разноски, следва да му се присъдят разноски в размер на 350 лв.,
от които 50 лв. за заплатена държавна такса за образуване на дело и 300 лв.
адвокатски хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 160,
ал.1 от ДОПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължение № П-03002718192584-35-001/08.04.2019г.,
издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен по жалба на „Х.К. „ АД с. Хан Крум, ЕИК *********, представлявано от Т.Н.Д.,
като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална
агенция по приходите Варна за заплати на на „Х.К. „ АД с. Хан Крум, ЕИК *********, представлявано от Т.Н.Д. съдебно-деловодни разноски
в размер на 350 (триста и петдесет ) лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от деня на
съобщението до страните, че решението е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: