Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 07 декември 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 24.11.2022
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдията Иванов
гражданско дело № 3116 по описа за 2019 г. на Врачанския
районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е за съдебна делба и е във втората си фаза – по извършване на делбата.
С влязло в законна сила решение № 1079 от 12.12.2019 г., постановено по настоящото дело и поправено по реда на чл. 247 от ГПК с влязло в законна сила решение № 260032 от 08.06.2022 г., съдът е допуснал съдебна делба между Ж.Н.К. с ЕГН ********** *** и П.Ю.К. с ЕГН ********** ***, по отношение на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.262.1.11 по кадастралната карта на гр. Враца, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. *****, с площ от 83,17 кв.м., ведно с мазета № 3, 8 и 9 и тавани № 7 и 8 и прилежащите на обекта идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.262.1.5 по кадастралната карта на гр. В., представляващ гараж № 7, находящ се в гр. *****, с площ от 24,89 кв.м. и прилежащите на обекта идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, урегулиран поземлен имот V-349 в квартал 56 по плана на с. Б., общ. В., одобрен със заповед № 768/26.04.1988 г. на Общински народен съвет гр. В., с площ от 993 кв.м., ведно с всички построени в имота сгради, при съседи: от две страни улица, УПИ X-350, УПИ IX-350 и УПИ VI-349,при дялове, както следва: за Ж.Н.К. 1/2 идеална част, за П.Ю.К. 1/2 идеална част.
В първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата е заявено направеното от Ж.К. искане с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК да бъде възложен в нейна изключителна собственост делбеният жилищен имот, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.262.1.11 по кадастралната карта на гр. В., представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. *****, с площ от 83,17 кв.м., ведно с мазета № 3, 8 и 9 и тавани № 7 и 8 и прилежащите на обекта идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, тъй като не разполага с друго жилище, като искането е прието за разглеждане от съда.
Изслушани и са приети от съда две заключения на съдебно-техническа и оценителска експертиза с вх. № 262773/24.10.2022 г. и вх. № 262810/26.10.2022 г., вещото лице по които дава заключение, че урегулиран поземлен имот V-349 в квартал 56 по плана на с. Баница, община Враца, одобрен със заповед № 768/26.04.1988 г. на Общински народен съвет гр. Враца, с площ от 993 кв.м., е реално неподеляем съгласно изискванията на чл. 19 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е със справедлива пазарна стойност в размер на 6 100,00 лева. Самостоятелният обект в сграда с идентификатор 12259.1013.262.1.11 по кадастралната карта на гр. В., представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. *****, с площ от 83,17 кв.м., ведно с мазета № 3, 8 и 9 и тавани № 7 и 8 и прилежащите на обекта идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, е реално неподеляем и е със справедлива пазарна стойност 121 560,00 лева. Самостоятелният обект в сграда с идентификатор 12259.1013.262.1.5 по кадастралната карта на гр. В., представляващ гараж № 7, находящ се в гр. *****, с площ от 24,89 кв.м. и прилежащите на обекта идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, е реално неподеляем и е със справедлива пазарна стойност 22 240,00 лева.
По искането на Ж.К. за възлагане в нейна собственост на делбения имот.
Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК са следните: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване.
Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК (чл. 288, ал. 3 от ГПК-отм.) има само сънаследник, т. е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Доколкото в ГПК от 2007 г. не са установени различни правила, следва да се имат предвид дадените в Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд (ВКС) разяснения и указания по приложението на закона.
В случая съсобствеността по отношение на допуснатите до делба имоти е настъпила по силата на наследствено правоприемство от Н. Й. К. (починал на 21.12.1988 г.) и Г. Т. К. (починала на 30.01.2006 г.)
Когато съсобствеността на неподеляем делбен жилищен имот е възникнала в резултат на две или повече открити наследства, то за възлагането по чл. 349, ал. 2 от ГПК (чл. 288, ал. 3 от ГПК-отм.) е достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права-т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение по гр. дело № 619/2012 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС, решение № 29 от 17.04.2018 г. по гр. дело № 1729/2017 г. на I-во г.о. на ВКС, решение № 4 от 18.02.2019 г. по гр. дело № 4976/2017 г. на I-во г.о. на ВКС. Наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, т. е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди на съделителя-т. 7 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
В разглеждания случай искането е направено по отношение на неподеляем жилищен имот, което се установява от заключението на съдебно-техническата и оценителска експертиза. Между страните не е спорно и се установява от влязлото в сила решение за допускане на делбата, че съсобствеността върху процесните имоти е възникнала само и единствено от наследяване, а извършената продажба на наследство от страна на Йордан Колибански е последващ възникването на съсобствеността факт. Не се спори също, че Ж.К. е наследник на общите наследодатели, че към датата на откриване на наследството трайно е живяла в апартамент № 4, находящ се в гр. ***** и че същата не притежава друго жилище, като за установяване на последното обстоятелство по делото е присъединена саморъчна декларация на Ж.К..
От гореизложеното съдът прави извод, че искането на Ж.К. за възлагане се явява основателно и следва да бъде уважено.
По възлагането на реални дялове от делбеното имущество на всяка от страните.
Основен принцип при извършване на делбата според чл. 69, ал. 2 от ЗН е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Когато до делба са допуснати няколко имоти (самостоятелни обекти на собственост) и броят на имотите е не по-малък от броя на съделителите, съществува възможност всеки от съделителите да получи реален дял.
В разглеждания случай, предвид обстоятелството, че са допуснати до делба три имота при двама съделители, като трите имота съществено се различават по вид, площ и стойност, както и предвид доказаното наличие на предпоставките по чл. 349, ал. 2 от ГПК по отношение на апартамент № 4, находящ се в гр. *****, се налага извод за приложимост на разпоредбата на 353 от ГПК.
Тъй като на Ж.К. ще бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК в изключителен дял апартамент № 4, находящ се в гр. *****, на П.К. следва да бъдат възложени по реда на чл. 353 от ГПК останалите два делбени имота: гараж № 7, находящ се в гр. **** и урегулиран поземлен имот V-349 в квартал 56 по плана на с. Баница.
По уравнението на дяловете.
Справедливата пазарна стойност на имота, който се възлага на Ж.К., възлиза на сумата 121 560,00 лева, а справедливата пазарна стойност на имотите, които се възлагат на П.К., възлиза на общо 28 340,00 лева, видно от двете заключения на вещото лице.
Правата на страните в съсобствеността са равни.
От гореизложеното следва, че Ж.К. следва да заплати на П.К. сумата 93 220,00 лева за уравняване на дяловете.
Сумата за уравнение следва да се изплати, ведно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, съгласно чл. 349, ал. 5 от ГПК.
Ж.К. ще стане собственик на имота, който й е възложен по чл. 349, ал. 2 от ГПК, след като изплати в посочения по-горе шестмесечен срок определеното от съда парично уравнение в полза на П.К., ведно със законната лихва. Ако уравненението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан, съгласно чл. 349, ал. 6 от ГПК.
П.К. следва да бъде уведомен, че за вземането си за уравнение на дяловете може да впише законна ипотека, съгласно чл. 349, ал. 3 от ГПК.
По разноските.
На основание чл. 355 от ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Врачански районен съд държавни такси в размер на 4% върху стойността на дяловете си, както следва: Ж.К.-сумата 2 998,00 лева и П.К.-сумата 2 998,00 лева.
Предвид направеното от ищцата Ж.К. искане и доказателствата по делото относно внасянето на депозита за съдебно-техническа експертиза в размер на 400,00 лева, следва ответникът П.К. да бъде осъден да заплати на Ж.К. сумата 200,00 лева-надвнесен депозит над размера на дела на ищцата, както и сумата 27,35 лева-надвнесена такса за вписване на исковата молба над размера на дела на ищцата.
Съдът намира, че ответникът не носи отговорност за направените от ищцата разноски за адвокатска защита, тъй като по делото не е бил налице спор относно правата на съделителите и начина на извършване на делбата. Разноските, които се дължат в делбеното производство, се подчиняват на особен режим. Те се определят по правилото на чл. 355 от ГПК, според което страните заплащат разноски според стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК. В т. 9 на ППВС № 7/1973 г. е дадено разяснение, че при делбата разноските между съделителите се разпределят съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а ако са направени по повдигнат спорен въпрос – разноските се възлагат съобразно общите правила - чл. 64 и чл. 65 от ГПК (отм.). Това постановление продължава да се прилага, тъй като уредбата на чл. 64 и чл. 293а ГПК (отм.) е аналогична на чл. 355 и чл. 78 от ГПК. Отделно от това в практиката на ВКС е детайлизирано, че разноските за делбеното производство, които са направени по повод признаването и ликвидирането на имуществената общност, се заплащат съобразно дяловете при приключване на делбеното производство. Разноските за адвокат, при липса на спорове относно правата на съделителите и начина на извършване на делбата, се понасят от всеки съделител както ги е направил. При наличие на такива спорове и при пренасянето им в по-горни инстанции, разноските се определят по общите правила в чл. 78 от ГПК. В този смисъл са определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 1499/2016 г., I г. о. определение № 4 от 6.01.2011 г. по ч. гр. дело № 542/2010 г. на ВКС, II г.о., определение № 255 от 9.10.2013 г. по гр. дело № 563/2012 г. на ВКС, I г.о.; определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I г.о. и др.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ и изключителна
собственост на Ж.Н.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, следния имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1013.262.1.11 по кадастралната карта на гр. В., представляващ апартамент № *, находящ се в гр. ****, с площ от 83,17 кв.м., ведно
с мазета № 3, 8 и 9 и тавани № 7 и 8 и прилежащите на обекта идеални части от
общите части и от правото на строеж върху поземления имот.
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ и изключителна
собственост на П.Ю.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 353 от ГПК, във
връзка с чл. 69, ал. 2 от ЗН, следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.262.1.5 по
кадастралната карта на гр. В., представляващ гараж № 7, находящ се в гр. ****, с площ от 24,89 кв.м. и
прилежащите на обекта идеални части от общите части и от правото на строеж
върху поземления имот и урегулиран поземлен имот V-349 в квартал 56
по плана на с. Б., общ. В.,
одобрен със заповед № 768/26.04.1988 г. на Общински народен съвет гр. В., с площ от 993 кв.м., ведно с всички построени в
имота сгради, при съседи: от две страни улица, УПИ X-350, УПИ IX-350 и УПИ
VI-349.
ЗА УРАВНЯВАНЕ НА ДЯЛОВЕТЕ:
ОСЪЖДА Ж.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Ю.К. с ЕГН ********** *** сумата 93 220,00
лева, ведно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане на настоящото
решение в законна сила.
УКАЗВА
на страните, че Ж.Н.К. ще стане
собственик на имота, възложен й на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, след като
изплати в посочения по-горе шестмесечен срок определеното от съда парично уравнение,
ведно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок,
решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична
продан, съгласно чл. 349, ал. 6 от ГПК.
УКАЗВА
на П.Ю.К., че за вземането си за уравняване на дяловете може да впише
законна ипотека, съгласно чл. 349, ал. 3 от ГПК.
УКАЗВА на Ж.Н.К., че след като стане собственик на имота,
следва да впише настоящото решение, съгласно изискванията на Правилника по
вписванията.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК Ж.Н.К. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 2 998,00 лева-държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК П.Ю.К. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 2 998,00 лева-държавна такса.
ОСЪЖДА П.Ю.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата 200,00
лева-надвнесен
депозит за вещо лице над
размера на дела на Ж.К.,
както и сумата 27,35 лева-надвнесена
такса за вписване на исковата молба над размера на дела на Ж.К..
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: