Решение по дело №1858/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 376
Дата: 23 март 2020 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20195300501858
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 376

 

гр.  Пловдив, 23.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание от девети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                   ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 1858 по описа за 2019 г., за да се  произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба вх. № 45248/09.07.2019г. по описа на РС - Пловдив от Д.М.К., действаща чрез адв. П. - пълномощник против решение № 2545/18.06.2019 г., постановено по гр. дело № 20461 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, VІІІ - ми гр. състав, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Д.М.К., в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете М. А.М. против А.П.М. обективно съединени искове с правно основание чл.127А, ал.2 от СК – за постановяване на решение за заместване на съгласието на ответника малолетното дете М. А.М. да пътува с ищцата неограничено извън страната в страни, с които Република България има сключени Договори за правна помощ, членки са на Европейския съюз или са членки на Хагската конвенция от 1980г. за гражданскоправните аспекти за международно отвличане на деца, както и в Сърбия и в Македония; разрешаване да бъдат издавани на детето без съгласието на бащата международен паспорт и други необходими документи за пътуване в чужбина, както и за промяна на местоживеенето на детето.

С атакуваното решение жалбоподателката е осъдена да заплати направените разноски по делото от страна на А.П.М. в размер на 400 лв.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на  обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с доказателствата по делото. Позовавайки се на постановките на ТР № 1 /03.07.2017г. на ВКС по т.д. № 1 /2016г., жалбоподателката аргументира тезата, че в конкретния случай първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт, тъй като в мотивите си не бил изследвал какви са условията на живот и средата, които са осигурени в гр. С., Англия. На следващо място, сочи се, че първоинстанционният съд е формирал необоснован извод и за липсата на необходимост от даване на разрешение за издаване на документи за пътуване в чужбина на детето, тъй като по делото бил представен негов валиден паспорт. В заключение, акцентира, че следва да бъде взето предвид обстоятелството, че детето е на възраст, на която се адаптира лесно към различна среда и няма пречка то да се премести в Англия с майка си, която е омъжена за българин, установил се трайно там, като тази промяна не би довела до неблагоприятни последици относно режима на лични отношения между детето и баща му. Посочва, че този режим дори да не може да бъде изпълняван може да бъде изменен служебно от съда.

Предвид изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, уважаващо претенцията на жалбоподателката. На основание чл. 124а, ал.4 СК моли да се допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Претендират се разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А.П.М., действащ чрез адв. Г. - пълномощник, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на така депозираната жалба, като се акцентира на обстоятелството, че в интерес на детето е да остане на територията на страната, така че да се запази активният контакт и участието във възпитанието на детето на неговия баща А.М.. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено като валидно, законосъобразно и правилно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, страните поддържат, съответно въззивната жалба и писмения отговор. Идентични съображения и допълнителни такива, всяка от страните излага в представените по делото писмени защити.

Настоящият съдебен състав на Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Атакуваното решение е валидно и допустимо.

          Предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК е необходимо да бъде проверена правилността му съобразно наведените в жалбата доводи, което е свързано с изискването да се провери за наличието на допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, както и за съблюдаване интересите на ненавършилото пълнолетие дете /в този смисъл ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Подадена е молба с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл.59, ал. 9 СК и чл.127а СК.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Преценката, която съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК, изисква да се съберат доказателства, включително и по служебен път, не само относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. На следващо място, в мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че законът не прави разграничение между различните хипотези на пътуване на детето в чужбина. Пътуването може да е краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя местоживеенето си извън България, а може и да е с цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина. Конкретизирано е, че определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването. В случаите на определяне местоживеенето на детето (заедно с родител, с други лица или институции - например при обучение в чужбина) е необходимо да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави това при определянето при кого ще живее детето в страната. Конкуренция между правата на детето и родителите, съответно – нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на промяна на местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, или ако е определено детето да живее при други лица и те променят местоживеенето си, или се налага местоживеенето му да е различно от това на родителите. В такава именно ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото  детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването – отказано, ако се прецени, че не е в интерес на детето, при спазване на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК.

         В ППВС № 1/12.11.1974 г. е посочено, че под интерес на детето се има предвид всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин, като е посочено, че в това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Подчертано е, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранно развитие на личността.

Разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет съдържа легално определение на понятието "най-добър интерес на детето", което понятие изисква да бъдат преценени редица обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на физическите и психо-емоционалните потребности на детето, неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, както и възможностите на родителите да се грижат за него, а така и последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна. Затова при постановяване на решение, което се отнася до интересите на децата трябва да се оценяват и да се вземат предвид конкретните интереси на детето, които се иска да бъдат удовлетворени, като въз основа на това се избере разрешението, което най- добре ще обслужи тези интереси, като се извърши предварителна преценка за последиците от това разрешение върху детето.

В конкретния случай от фактическа страна липсва спор, а и от формираната доказателствена съвкупност се установява, че страните по делото са родители на роденото на *** г. дете М. А.М., което понастоящем е на навършени  *** години.

         С протоколно определение от 02.04.2018г., постановено по гражданско дело № 16601 по описа за 2017 г. на РС – Пловдив, I – ви брачен състав е одобрена спогодба между тях, според която упражняването на родителските права по отношение на детето М. А.М. е предоставено на майката Д.М. С. (понастоящем с фамилно име К.), като местоживеенето на детето е определено да бъде също при нея – в град П., ул. ***. По отношение на бащата А.П.М. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета неделя в часовете между 09.00 и 18.00 часа без преспиване в дома на своите родителите в с. М., местност К. Д., със задължение да върне детето при майката; всяка втора и четвърта сряда от месеца в часовете между 18.00 часа и 20.00 часа без преспиване в дома на своите родители в с. М., местност К. Д., със задължение да върне детето при майката; след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя в часовете между 09.00 в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на своите родители в с. М., местност К. Д., със задължение да върне детето при майката; след навършване на тригодишна възраст на детето - десет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката. Бащата е осъден и да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете М., чрез неговата майка и законен представител – Д. С. (понастоящем с фамилно име К.), месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.04.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.

         На следващо място, видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, се установява, че  жалбоподателката е сключила на ***г. граждански брак с В. М. К., който живее и работи като т. ш. в град С., Англия. Посочените обстоятелства се установяват от събраните в хода на първоинстанционното и въззивно производство писмени доказателства в превод от английски език.

Видно от приложения Договор за наем от 29.12.2016 г. /л. 85- 119 от гр. дело № 20461/, свидетелят В. К.и неговата сестра Д. К. са наели имот - къща, находящ се в Англия, град С., ул. ***, за срок от 6 месеца. В хода на въззивното производство като писмено доказателство е прието и писмо от Наемодателна  агенция Б. от 21.10.2019 г. , в което ръководителят на агенцията потвърждава сключването на горепосочения договор за наем, като конкретизира, че действието му продължава и до момента. Посочва се, че имотът се състои от две двойни спални помещения, които съставляват достатъчно голямо пространство за нормалното пребиваване на дете с родителите му. С писмото се изразява съгласие детето М. М. да бъде отглеждано в имота до момента в който навърши пълнолетие, когато ще бъде включено като страна по договора за наем. 

Представени са и доказателства, удостоверяващи трудовия статус на свидетеля В. К.– съпруг на жалбоподателката – Договор за подизпълнение за превоз на хора № 21039,5913,5157 от 01.08.2019 г. /л. 40 – 41/, съгласно който предоставянето на услугата по него стартира на 01.09.2019 г., а датата на прекратяване е 31.07.2022 г. В договора е уговорено дневно възнаграждение в размер на 138 паунда. В тази връзка са приети като писмени доказателства и Лиценз за хакни превоз/ частен превоз под наем в сила от 05.05.2019 г. до 04.05.2022 г. /л. 48- 49/, шофьорска книжка на В. К./л. 50-51/, валидна до 25.04.2021 г., издадена от компетентните орани във Великобритания, както и Свидетелство за регистрация на МПС – во /л. 67- 69 от от гр.дело 20461/.

Представен е и сертификат за  засилена проверка от 06.12.2018 г. /л. 42- 44/, видно от който по отношение на В. К.липсват данни за присъди, полицейски записи за забрани, порицания и предупреждения, като същият не фигурира и в записите на лица, които са неподходящи за работа с деца и/или възрастни. Като писмено доказателство е прието и писмо за установен статут /л. 45 - 47/, видно от което В. К.има правото да живее, работи и учи във Великобритания, като не е въведено ограничение в периода му на престой в Обединеното кралство.

От изисканата и приета в хода на въззивното производство данъчна декларация  2018- 19/л. 138- 139/ се установява, че за посочения годишен период В. К.е реализирал приходи от частна практика в размер на 26,020 паунда, съответно общ приход в размер на 26,082 паунда.  Размерът на прихода, облагаем с данъци се равнява на 14,232 паунда, като общата дължима сума за заплащане на данъци и национални осигурителни вноски до 31.01.2020г. е в размер на 6,779,86 паунда. Пред първостепенния съд е представена данъчна декларация /л. 52-62 от гр.дело 20461/ за данъчната година от 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г. , видно от която общият оборот реализиран от В. К.е в размер на 21 189,00 паунда, като нетната печалба е в размер на 12122,00 паунда. Определен е дължим данък върху дохода размер на 612,32 паунда /л. 77- 78 от гр.дело 20461/.

По отношение на жалбоподателката Д.К., пред въззивния съд е представено и писмо от Министерството на труда и пенсиите на Великобритания /л. 52- 53/, видно от което е одобрено заявлението ѝ за получаване на национален осигурителен номер, който е необходим с оглед възможността същата да започне работа в Англия.

         От изготвените в хода на първоинстанционното производство социални доклади  от ДСП  Пловдив и ДСП *** се установява, че за детето М. се полагат адекватни грижи от майката, задоволени са всички материални базови потребности на детето както в жилището, обитавано от майката, така и в жилището, обитавано от бащата. В доклада на ДСП Пловдив, е подчертана констатираната емоционална привързаност на детето към майката, което се чувства спокойно, жизнено и игриво.  По данни на майката, социалният работник е отразил, че детето е привързано към баща си и се радва на срещите им.

В доклада на ДСП ***, изготвен на базата на проведени разговори с бащата и с членове на разширеното семейство е отразено, че поведението на детето не е наблюдавано в присъствието на посочените лица.  По време на разговора, А.М. показал снимки, от които може да се направи заключение, че детето е щастливо в присъствието на баща си. Според данните от социалния доклад, А.М. е категоричен в отказа си детето му да замине с майка си и да остане да живее в Англия, като счита, че е по – добре за детето да остане да живее в България.  Бащата е изразил притеснение, че заминаването на детето в Англия ще има негативни последици за него, тъй като ще бъде поставено в непозната среда – държава, дом, неразбираем за него език и почти непознат за него – съпруг на майката. И в двата социални доклада е посочено, че в интерес на детето е да поддържа връзката си и с двамата родители, като за неговото нормално емоционално, психическо и личностно развитие е необходимо и контакта с близките по майчина и бащина линия.

От представената пред настоящия съд служебна бележка се /л. 115/ се установява, че брутното трудово възнаграждение на въззиваемия А.М. за месец май 2019 – октомври 2019 г. е приблизително между  1300 и 1800 лева.

От изготвената в хода на въззивното производство и приета като неоспорена от страните съдебна химико- токсикологична експертиза, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно и отговарящо в пълнота на поставените задачи, се констатира, че в резултат на извършените лабораторни изследвания не се установява употреба на наркотични вещества от А.М., Д.К. и В. К.към момента на изследването и до 3 – 5 дни преди момента на изследването. По отношение на А.М., експертът е конкретизирал, че за същия не се установява употреба на наркотични вещества и за периода от м. януари – м. февруари 2020 г. За Д.К. е посочено, че липсват данни за системна злоупотреба с наркотични вещества и психоактивни медикаменти в период средно до половин година преди извършеното изследване, като този период следва да се интерпретира съобразно съобщеното периодично третиране на косата. В тази връзка, при изслушването му в съдебно заседание, експертът акцентира, че в третирана коса се запазват наркотични вещества при системна, ежедневна употреба на такива. На следващо място, вещото лице пояснява, че по отношение на Д.К. не може да се докаже инцидентна употреба, но може да се предположи, че същата няма зависимост към наркотични вещества, доколкото в кръвта и в урината ѝ не се откриват такива.По отношение на В. К.е пояснено, че към момента на изследването същият няма коса с необходимата минимална дължина на косъма, което да позволи изследването на проба за минал период от време.

В хода на първоинстанционното производство като свидетел е разпитана майката на съпруга на жалбоподателката – С. К.. Свидетелката споделя, че синът ѝ живее, заедно със сестра си във Великобритания, гр. С. от пет години където кара такси и работи по проект към Общината -  придружава две деца до училището им. Посочва, че къщата в която живеят е в южната част на града, на тихо и спокойно място. На първия етаж имало кухня с трапезария и голям офис. На втория – две спални и тоалетна, а на третия – една спалня. Имало и голям двор с възможност за отмора и забавления. Не знаела дали в жилището имало обзаведена детска стая. Свидетелката споделя, че е присъствала на срещи между сина си и детето М., като отношенията между тях били много добри, детето се чувствало спокойно.

Като свидетел пред районния съд е разпитан и Г. Д., без родство със страните, от показанията на който се установява, че отношенията между бащата А.М. и детето М. са нормални, изградена е емоционална близост. Бащата споделял притесненията си, че връзката между него и детето ще бъде прекъсната в случай, че М. заживее в чужбина. Данни в тази насока се съдържат и в показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка Д. Спасова също без родство със страните.

Пред въззивния съд, в открито съдебно заседание от 31.10.2019 г. като свидетел е разпитан В. К. Същият споделя, че живее в Англия от 5 – 6 години; имал прекрасни отношения с детето заедно играели, правили си разходки. През зимата, месец февруари детето се разболяло и той се грижил за него вкъщи в продължение на цяла седмица. От тогава прекарвал време с него – месец май, юни и целия август били заедно. Имал над 90 почивни дни за година, които прекарвал в България. Винаги, когато се връщал в България, живеел в жилището на жалбоподателката.  Познавал режима на хранене на детето, като лично му давал плодове, мед и тахан, тъй като държал на здравословната храна. Свидетелят споделя, че откакто били заедно с Д. /от около година и половина/ тя го е посещавала в Англия два пъти за по една седмица. Познавал родителите на съпругата си и бил в отлични отношения с тях. В Англия живеел в град С., заедно със сестра си в триетажна къща. На първия етаж имало три стаи, на втория – две спални, а на третия – една спалня. Къщата се намирала в центъра на града, в тих квартал. В близост имало училища и детски градини,болници и паркове. Къщата се обитавала от него и сестра му, като в случай, че Д. и детето заживеят при него, къщата ще остане само за тях, сестра му ще се премести в друго жилище. Посочва, че дохода му е минимум 3000 паунда на месец. Имал възможност да издържа Д. и тя нямало да се наложи да започне работа веднага, въпреки че имала осигурителен номер даващ ѝ възможност да работи.

С оглед установените факти по делото и на базата на събраните от предходната и настоящата съдебна инстанции писмени и гласни доказателства, оценени поотделно и в съвкупност, включително при съблюдаване на правилото на чл. 172 ГПК,  въззивният съд намира, че в настоящия случай не е настъпило изменение на обстоятелствата, налагащо определяне на местоживеенето на детето М. А.М. в Англия, и поради това – изменение на режима на лични отношения на детето с бащата. Съображенията в тази насока са следните:

 Изслушана от настоящата инстанция, майката Д.К. заявява, че не желае да отделя детето от баща му, че не го ограничава, но би искала да получи шанс да бъде със своя партньор. Поддържа, че в дома на съпруга ѝ в Англия са обезпечени всички необходими материални условия с оглед възрастта и потребностите на детето. Посочва, че с В. К.са заедно от около година и половина, близо две години. За този период почти всеки месец са се виждали, през лятото и зимата за месец, месец и половина. Октомври и февруари – по една седмица, две седмици през април за Великден и една седмица края на юни и края на май. Отношенията между детето и съпругът ѝ били прекрасни. Счита, че отказът на бащата да даде съгласие детето да промени местоживееенето си е продиктуван от обстоятелството, че тя е започнала връзка именно с В. К. Споделя за унижението, което е изпитала след подадената от страна на А.М. жалба в полицията, по повод на която е била проверявана за употреба на нароктици.

Детето е на тригодишна възраст, обстоятелство което изключва възможността същото да бъде изслушано и съответно да се вземе под внимание неговото мнение. Според настоящия съдебен състав, по делото не са установени каквито и да било данни за наличието на специални нужди на детето, свързани с неговото образование и/или здравословно състояние, които да оправдават промяната на местоживеененето му на тази сравнително ниска възраст на която е към настоящия момент. Видно от данните на социалните доклади, детето посещава детска градина, в добро здравословно състояние е, като са обезпечени всичките му материални потребности, осигурени са му и от двамата родители чудесни условия на живот. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безпротиворечив начин се установява, че между детето и неговия баща (както и между детето и неговата майка) е налице изградена емоционална връзка. Такава връзка е налице и в отношенията между детето и настоящия съпруг на жалбоподателката – В. К..

При изслушването му от въззивния съд бащата посочва, че е против детето да промени местоживеенето си, защото желае да общува постоянно с детето, да участва в неговото възпитание, във формирането му като личност. Поддържа, че в България условията на живот са добри, образованието, здравеопазването също, а и детето има нужда да бъде с близките си – баба, дядо.  Изразява притеснения, че Д. и В. живеят съвсем отскоро заедно, не знае дали са се опознали и са успели да заживеят като семейство в това кратко време с тези кратки идвания.  Подобни притеснения на бащата са отразени и в изготвения по делото социален доклад на ДСП – ***.  По отношение на подадения от него сигнал в полицията, посочва действията му са били продиктувани от изпитваните от него притеснения. Опитвал да разговаря с майката на детето си, искал с нея да се разбират, тъй като било добре за детето да са в нормални отношения. Твърди, че е правил опити да разговаря с майката да прекарат време, тримата заедно с детето, но получавал откази поради липсата на нормални отношения между двамата.

 Подлагайки на преценка тези мотиви на въззиваемия, и съобразявайки обясненията на двамата родители, дадени по реда на чл. 176 ГПК с останалия по делото доказателствен материал, съдът намира, че съображенията на бащата А. М. са изцяло в интерес на детето М. и не произтичат от негативна нагласа към майката. И в социалния доклад на ДСП *** и в хода на изслушването му, А.М. споделя, че Д. К. е добра майка, която се грижи и възпитава добре детето му. Последното не се отрича и от самата жалбоподателка.

Както вече беше посочено детето М. е на сравнително ниска възраст, поради което промяната на местоживеенето му в Англия, неминуемо ще доведе до преустановяване на реалния, „живия“ контакт между баща и син. В тази връзка основателни са твърденията за наличие на сериозна опасност, че прекъсването на физическата връзка между баща и син за дълги периоди от време ще има за резултат и прекъсването на емоционалната такава между родител и дете. Действително, съвременния свят и технологичен прогрес предоставят разнообразни възможности за комуникация. Тук е моментът, обаче да се подчертае, че предвид възрастта на детето, същото се намира в такъв етап от личностното си развитие, който предполага активното участие и присъствие в живота му на неговия баща, както и на неговите баби, дядовци, семейство.

В аспект на гореизложеното съдът намира, че необходимите предпоставки за развитие на детето и в материален, и в емоционален аспект са налице и в България. Тук то има семейна среда, обезпечени са възможностите да му бъде осигурено добро образование и социален кръг, които да способстват за неговото възпитание и формиране като личност.

Отделно от горното, предвид задължението на съда да изследва всички обстоятелства, имащи отношение към въпроса за най – добрия интерес на детето, е необходимо да се обърне внимание на още няколко основни момента. От приложената по въззивното дело справка за задгранични пътувания, както и от гласните доказателства в тази насока /свид. К., свид. К., обясненията на страните / се установява, че времето през което В. К.и детето са прекарвали заедно е за сравнително кратки периоди.  В по – голямата част от съпружеския им живот с жалбоподателката, свидетелят живее и работи в Англия. Контактите му със съпругата му и детето М. са краткотрайни и спорадични, което възпрепятства възможността да се формира извод за изградено, осъзнато трайно отношение и категоричност по отношение на полагането на грижи за  детето.

На следващо място, установи се по делото, че настоящият съпруг на майката е трудово ангажиран като т. ш., като при съпоставка на данните от представената данъчна декларация 2018- 19 /л. 138- 139/  се установява, че същият получава по – нисък месечен доход от твърдените минимум 3000 паунда месечно, поради което е налице неяснота по отношение на възможността същият да издържа финансово съпругата си и детето ѝ. Все в този порядък - установи се, че майката има правото да работи, доколкото към момента има издаден осигурителен номер. Тази ѝ възможност, обаче не преодолява неизвестността по отношение на това дали ще успее да си намери работа като учител или такава, която да ѝ позволява да реагира адекватно на нуждите на детето.  В случая следва да се отчитат и непостоянството в социално- икономическите условия в Англия, които се наблюдават във връзка с процеса на отделянето ѝ от Европейския съюз, или т. нар. „Брекзит“.

На следващо място, налице е противоречива информация дали в имота, който се обитава от В. К., действително са създадени адекватни материално – битови условия, позволяващи отглеждането на детето М.. В тази насока са показанията на свид. К., която подробно описва къщата, условията в нея, но не знае дали е обособена детска стая за детето. На  следващо място в тази насока са и част от показанията на свид. А. П. – Х., разпитана в хода на въззивното производство. Според показанията ѝ В. живее в Англия  „… със сестра си и мисля, че има и още хора, които живеят в къщата им, но не съм изцяло запозната. Мисля, че има и други наематели отделно, но не мога да кажа точно.“

Гореизложеното води до неизвестност, несигурност относно действителните възможности на свидетелят К. и съпругата му да обезпечат необходимата материална база за задоволяване потребностите на детето. В тази връзка следва отново да се подчертае, че съдът преценява интересите на детето и формира извода си въз основа на конкретни, установени факти, а не на предполагаеми такива.

Като съобрази всичко изложено дотук, съдът намира, че на този етап не е в интерес на детето М. да променя своето местоживеене от България в Англия, поради което отказът на първостепенния съд да уважи искането в тази насока следва да бъде потвърден.

С депозираната пред районния съд молба е формулиран петитум за постановяване на решение  за заместване на съгласието на ответника малолетното дете М. А.М. да пътува с ищцата неограничено извън страната в страни, с които Република България има сключени Договори за правна помощ, членки са на Европейския съюз или са членки на Хагската конвенция от 1980г. за гражданскоправните аспекти за международно отвличане на деца, както и в Сърбия и в Македония; разрешаване да бъдат издавани на детето без съгласието на бащата международен паспорт и други необходими документи за пътуване в чужбина, както и за промяна на местоживеенето на детето. В тази връзка съдът счита за необходимо да посочи следното:

Правните норми, уредени в чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 СК предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по това, спорът между тях се решава от съда. За да се обезпечи възможността на родителите по взаимно съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите на Република България, в чл. 76, ал. 9 ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните административни органи при упражняване на дискрециционна власт да забранят напускането на страната на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители.

Когато родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън пределите на страната, този спор може да бъде разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита правата на детето заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото на родителите да осъществяват пълноценно общуване с него. Именно с оглед конкретната преценка на интереса на детето е недопустимо да се дава заместващо съгласие безсрочно, за неопределен период. Ако би се допуснало заместващото съгласие на съда да се разпростира безсрочно – до навършване на пълнолетие на детето, би се достигнало до фактическо ограничаване на родителските права, без да се твърди, респ. без да е доказано както родителско провинение – арг. чл. 131, ал. 1 СК, така и обективна причина, поради която родителят не може да упражнява родителските си права – арг. чл. 131, ал. 2 СК. Или иначе казано интересът на детето при дадено разрешение за неограничено като период от време не е защитен в достатъчна степен.

В този смисъл са и постановките на горецитираното ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК. Възможността на всяко едно дете да пътува, включително краткосрочно с цел екскурзия или по други причини е свързана не само с международно установени и конституционно гарантирани права, но и зависи от рационалния диалог между родителите.     

По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, съответно въззивната жалба оставена без уважение.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия, претендираните от последния разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата въззивна инстанция в общ  размер от 1200,00 лева. По отношение на същото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 146/, Договор за правна защита и съдействие  № 165464 /л. 13/ и Договор за правна помощ от 10.10.2019 г. /л. 147/, видно от които претендираната сума е била заплатена в брой. Следва да бъдат възмездени и сторените от въззиваемия разноски в размер на 200,00 лева, съставляващи депозит за назначената в хода на въззивното производство съдебна химико – токсикологична експертиза.

По изложените съображения, съдът

 

                                    Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2545/18.06.2019 г., постановено по гр. дело № 20461 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, VІІІ - ми гр. състав

 

ОСЪЖДА Д.М.К. ЕГН ********** да заплати на А.П.М. ЕГН ********** сумата от 1400,00 /хиляда и четиристотин/ лева – съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1т. 3 и ал. 2 ГПК.

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: