мотиви към присъда от 16.10.2019г. по н.ч.х.д. № 166/ 2019г. по
описа на РС Берковица
Производството по делото е образувано
по повод тъжбата на Е.Й. *** и ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение против
подсъдимата Р.П.И.- родена на *** ***,
българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, висше образование,
пенсионер, с адрес: град Берковица, ул. Хан Крум № 2, ЕГН ********** за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК .
Приет е за съвместно
разглеждане предявения граждански иск на тъжителя Е.Й.Й. против подсъдимата Р.П.И. за сумата от 1001
лв.
Тъжителят Е.Й.Й. е конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание
частният тъжител счита, че престъплението е безспорно доказано. Моли съда да
признае подсъдимата за виновна. Подсъдимата твърди,че не е
извършила престъплението и моли да бъде оправдана.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Тъжителят
твърди в тъжбата си, че на 07.05.2019г. в гр. Берковица пред
барчето на III-то основно училище и свидетелката С.П.,подсъдимата го била нарекла „смърделив“.
Свидетелката С. Павлова П. – призована и
разпитана по искане на тъжителя твърди,че на процесната дата е била на работа в барчето
на Трето основно училище и е обслужвала ученици.Чула подсъдимата и тъжителят да
разговарят пред барчето разпалено,но не е следяла целия разговор,тъй като е
работила.Обяснява ,че подс.П. е стояла на вратата,а тъжителят отвън пред
вратата.Не е чула подсъдимата да нарича тъжителя „смрадлив”,а само е
доловила,че двамата говорят за някакви кучета,които замърсяват улицата и че
трябва да се прибират и връзват.
Подсъдимата П. твърди, че не е обиждала
тъжителя.Признава,че е употребила думата „смрад” ,но не по повод личността на
тъжителя ,а е имала предвид мърсотията,която създават кучетата,които тъжителят
храни,но не прибира и не връзва,а оставя свободно да се движат и да замърсяват.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, в т.ч. показанията на свидетелката и обясненията на подсъдимата,
посочени подробно по-горе. Въз основа на така събрания и проверен по реда на
НПК доказателствен материал, съдът намери фактическата обстановка по делото в
достатъчна степен изяснена и формира правен извод относно съставомерността на
инкриминираното деяние.
Съдът , за да се произнесе,
взе предвид следното:
Редно е да се уточни, че един
подсъдим се защитава срещу отправено му конкретно обвинение- в случая, това,
което е предявено като правна квалификация, ведно с описаното в тъжбата.
Последната има характер на обвинителен акт, в който обстоятелствената част
следва да съответства на диспозитива на обвинението и подсъдимия да се защитава
срещу конкретно и ясно обвинение. Тежестта на доказване по наказателни от частен характер дела лежи
върху тъжителя, който следва да докаже твърденията си пред съда безспорно и
безпротиворечиво, за да постигне целения от него резултат – осъдителна присъда. В настоящият случай обаче,
подсъдимата се защитава срещу обстоятелствата- описани в тъжбата, а
доказателствата – представени от тъжителя, се разминават с това описание. В случая, тъжителят представя едно
единствено доказателство- показанията на един свидетел. Доколко обаче тези
показания доказват описаното в тъжбата?
От гласните доказателства –
показанията на свидетелката С.П., безспорно се установява, че подсъдимата П. се
намирала в училищното барче,когато тъжителят минал по улицата.През отворената
врата подсъдимата започнала разговор с тъжителя по повод някакви кучета,които
замърсяват улицата.
Хронологически по-нататък започват
противоречията в твърденията на тъжителя,показанията на свидетелката и
обясненията на подсъдимата. Свидетелката П.,която е и единствения свидетел на
случилото се, твърди, че не е чула
подсъдимата да нарича тъжителя „смрадлив”.
В тази насока са и
обясненията на подсъдимата. Т.е. не се доказа в процеса от тези гласни
доказателства главният факт в процеса – отправянето на обидни думи по адрес на
тъжителя.
Изхождайки от анализа на събраните
доказателства заедно и поотделно, съдът счита че деянието не е доказано от
обективна и субективна страна. Съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от НК наказателната отговорност е лична и
наказание може да се наложи само на лице,извършило предвидено в закона престъпление. От страна на частния тъжител, за целите на доказването и
доказателствената му тежест не бяха ангажирани убедителни доказателства.
С
оглед изложеното, съдът приема, че не е доказано, че подсъдимата е
изрекла по отношение на тъжителя посочената в тъжбата дума. Обвинението трябва
да е доказано по несъмнен начин, като присъдата не може да почива на
предположения, съгласно чл. 303 от НПК, което мотивира съда да признае подсъдимата Р.П. за НЕВИНОВНА в това, че на 07.05.2019г. в гр.
Берковица пред барчето на III-то основно училище и свидетелката С.П. го нарекла „смърделив“,с което да му е нанесла публична
обида и да е извършила нещо
унизително за честта и достойнството му - престъпление по чл.148 ал.1, т.1,
вр.чл.146 ал.1 НК и следва да се
оправдае на осн.чл.304 вр.чл.301, ал.1 т.1 от НПК по повдигнатото с частната
тъжба обвинение.
На следващо място съдът намира за необходимо да
отбележи още,че обект на престъпленията по чл. 146 – 148 от НК са обществените
отношения,които осигуряват неприкосновеността на честта и достойнството на
гражданите, като съгласно съдебната практика с обидата се засяга личното
достойнство на пострадалия, когато при клеветата се накърнява положителната
оценка или мнение на обществото за него.
Изпълнителното деяние на престъплението обида по чл.
146, ал.1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не ограничава
и не уточнява обидното действие или бездействие. Достатъчно е чрез него да се
унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в
негово присъствие независимо от начина и формата на казването или извършването.
За да обоснове своето заключение по съдебния акт, с
който е приключено настоящето производство, съдът първо разгледа въпроса
относно правната дефиниция на обидата. В Наказателния
кодекс на Република България четем следното: Чл.146, ал.1 „ Който каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие, се наказва за обида...”,
като нямаме правна дефиниция на това що е „ обида”.
С оглед неналичието на правна дефиниция на „обида”, както се посочи по –
горе, съдът за да се произнесе със своя съдебен акт, се основава на следното
заключение:
За да е
налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи,
обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните
обществени отношения са неприлични, вулгарни и цинични, като обидата е
унизяващо отнасяне към някого. От
събраните и проверени по реда на НПК доказателства съдът намира, че по отношение на тъжителя не са произнасяни
думи, които да накърнят достойнството на тъжителя и които да са неприлични,
вулгарни и цинични.
Съдът
намира, че в случая не е налице и квалифициращия признак по чл.146, ал.1 от НК,
тъй като за да се квалифицира обидата като публична, е достатъчно обидните думи
или изрази да са казани пред повече от две – три лица, което обстоятелство в
случая не е налице. От друга страна публичността на обидата изисква не само
присъствието на повече лица, но и тези лица лично да са чули и възприели
обидните изрази, а от показанията на разпитания свидетел не се установява този факт.
Тъй като по делото не се установи подсъдимата П. да е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.146 ал.1 НК,то
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен предявения от
гражданския ищец Е.Й. *** и ЕГН ********** против Р.П.И.
***, ЕГН ********** за сумата от 1 001,00 ( хиляда и един
) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :