№ 4868
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110149013 по описа за 2022 година
[ЮЛ] е предявило срещу М. С. М. установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните че ответницата
дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.дело № 57778/2021 г. по описа
на СРС, 174 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Ищецът [ЮЛ], ЕИК [номер] твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника М. С. М., ЕГН ********** въз основа на
неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни
общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставял за
периода от 21.06.2012 г. до 19.12.2021 г. на ответника ВиК услуги в имот с
адрес [адрес], като ответника не е заплатил дължимата цена в размер на
2279,42 лв., както и обезщетение за забава в размер на 835,83 лв. за периода
от 22.07.2012 г. до 19.12.2021 г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който я оспорва по основание и размер. Възразява,
че не е в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Поддържа, че
процесната сума не е реално доставена вода.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи, че страните са в облигационни
правоотношения, по силата на които в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза в размер на претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция-
попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
2
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
От прието по делото писмо от [ЮЛ] се установява, че данъчно
задължено лице за процесния имот през исковия период е ответникът.
Удостоверението за декларирани данни на недвижим имот не е оспорено от
ответника, освен относно доказателствената му стойност. Доколкото
удостоверението е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, същото е официален документ и като такъв
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него
и пред него действия, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК. В него се
съдържат данни относно декларираните от ответника пред администрацията
на СО във връзка с притежавания от него недвижим имот. В депозираната от
ответника декларация по чл. 14 ЗМДТ същият е декларирал, че е собственик
на процесния имот, въз основа на представен документ за собственост. Тази
декларация, депозирана пред данъчната администрация, по естеството си
съставлява извънсъдебно признание за това обстоятелство. Действително
удостоверението за декларирани данни не съставлява титул за собственост.
Това обаче не го лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение
на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото
доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените
от тях оспорвания. В случая представеното удостоверение не е оспорено от
ответника. Същият не е заявил, че данните в депозираната пред СО
декларация по чл. 14 ЗМДТ удостоверява неверни фактически обстоятелства.
Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да
опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответника,
направено пред данъчната администрация относно принадлежността на
правото на собственост по отношение на процесния имот. Ето защо
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извода,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот през исковия
период.
От приетото по делото заключение по изслушана съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се
3
установява, че дружеството е доставяло ВиК услуги до имота през исковия
период, като стойността на ползваните ВиК услуги като консумирана вода за
исковия период е 2300,52 лв. Вещото лице дава заключение, че е изчислило
консумираната вода на база реални отчети. С оглед принзица за
диспозитивното начало съдът намира, че главният иск е основателен до
претендирания от ищцовото дружество размер.
С оглед извода за принципна основателност на главния иск, съдът следва
да разгледа своевременно направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
С оглед приложимите общи условия потребителите на ВиК услуги
заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на ВиК услугите представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на [ЮЛ] към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на [ЮЛ] се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно
с изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което първото непогасено
по давност задължение за незаплатени ВиК услуги е за месец март 2019 г. С
оглед приложените от вещото лице към СТЕ справки за реални отчети съдът
намира, че непогасеното по давност вземане за периода от 01.03.2019 г. до
19.12.2021 г. е в размер на 711,78 лв., до която сума искът следва да се уважи,
а за горницата да се отхвърли като погасен по давност.
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в процесното материално
4
правоотношение се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ОУ, потребителите на ВиК услуги са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на ОУ без да е било
необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били
срочни. С погасяване на главното задължение се погасяват и законните
лихви, начислени върху него, поради което искът за мораторна лихва върху
погасената по давност главница следва да се отхвърли. Поради изложеното
съдът намира, че искът за мораторна лихва следва да се уважи в размер от
121,78 лв., определена от съда въз основа на справка от фактури, приложение
№ 2 към СТЕ, а за горницата следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 34,48 лв. за заповедното и в
размер на 154,89 лв. за исковото производство съобразно уважената част от
исковете. Ищецът дължи на ответника сумата в размер на 292,97 лв. за
заповедното и в размер на 681,16 лв. за исковото производство съобразно
представените доказателства и отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М. С. М., ЕГН **********
дължи на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата от 711,78 лв., представляваща
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 01.03.2019 г. до
19.12.2021 г. в имот, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва от
10.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 121,78
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2019 г. до
19.12.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12862/2022 г. по описа на
СРС, 174 състав, като
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ЮЛ], ЕИК [номер] срещу М. С. М., ЕГН
********** искове, че дължи на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата над 711,78 лв. до
пълния предявен размер, представляваща стойността на водоснабдителни
услуги за периода от 21.06.2012 г. до 19.12.2021 г. в имот, находящ се в
[адрес], ведно със законната лихва от 10.03.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер над 121,78 лв. до пълния предявен размер,
представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2012 г. до 19.12.2021 г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12862/2022 г. по описа на СРС, 174
състав, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. С. М., ЕГН **********
да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 34,48 лв. - разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. С. М., ЕГН **********
да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 154,89 лв. - разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [ЮЛ], ЕИК [номер] да заплати
на М. С. М., ЕГН ********** сумата в размер на 292,97 лв. - разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [ЮЛ], ЕИК [номер] да заплати
на М. С. М., ЕГН ********** сумата в размер на 681,16 лв. - разноски за
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6