РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Ямбол, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20202330101878 по описа за 2020 година
Производството е във втора фаза по извършване на делба.
С влязло в сила съдебно решение № *** г. по гр. № *** г. по описа на Ямболския
районен съд, потвърдено изцяло с решение № *** г. по въззивно гражданско дело №
*** г. по описа на Окръжен съд- Ямбол е допуснато извършването на съдебна делба
между Р. С. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. «***, чрез адв. К.- ПАК
и адв. И.- Г.- САК и Г. С. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. Я., ул. «***, чрез
адв. Д. П.- ЯАК , по отношение на следните недвижими имоти: 1.ПИ с
идентификатор № 87374.534.56, находящ се в гр. Я., по КК и КР, одобрени със Заповед
№ *** г. на ИД на АГГК, последно изменение със Заповед № *** г. на Началника на
СГКК- Я., с адрес на имота в гр. Я., ул. „***, стар индетификатор –няма, номер по
преходен план-***, квартал ***, парцел ***, при съседи : ПИ с идентификатори №№
87374.534.36; 87374.534.57; 87374.534.68; 87374.534.33 при квоти 7/18 ид.ч. за Г. С. Ч.
и 11/18 ид. ч. за Р. С. Ч.;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.534.56.1.1, находящ се в
гр. Я., по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК, последно изменение
със Заповед № *** г. на Началника на СГКК-Я., с адрес на имота в гр. Я., ул. „***,
ет.***, ПИ с идентификатор 87374.534.56, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1, с посочена в документа площ 152.00
кв.м., прилежащи части : съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
няма; под обекта-няма; над обекта- ПИ с идентификатор № 87374.534.56.1.2, стар
1
идентификатор-няма, при квоти 1/6 ид.ч. за Г. С. Ч. и 5/6 ид.ч. за Р. С. Ч..
3. Масивна сграда- гараж с идентификатор № 87374.534.56.2, находящ се в гр.
Я., по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК, одобрени със Заповед
№ *** г. на Началника на СГКК- Я., с адрес на имота в гр. Я., ул. „***, застроена площ
44.00 кв.м., брой етажи:1, предназначение на сградата : постройка на допълващо
застрояване, разположена в ПИ № 87374.534.56, при граници на ПИ : №№
87374.534.68; 87374.534.33, при квоти 1/6 ид.ч. за Г. С. Ч. и 5/6 ид.ч. за Р. С. Ч..
4. Стопанска сграда с идентификатор № 87374.534.56.3, находящ се в гр. Я., по
КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК, последно изменение със
Заповед № *** г. на Началника на СГКК-Я., с адрес на имота в гр. Я., ул. „***,
застроена площ 26.00 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с идентификатори с №№
87374.534.36; 87374.534.57; 87374.534.68; 87374.534.33, при квоти 20/26 ид.ч. на Г. С.
Ч. и 6/26 ид.ч. за Р. С. Ч..
5. Двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 170 кв.м. и масивна стопанска
постройка със застроена площ от 100 кв.м. и гараж, построени в УПИ *** с площ от
940.00 кв.м., в кв.*** по плана на с.С., общ. С., обл. Я., при граници : улица; УПИ ***;
УПИ ***; УПИ- ***, при квоти ¾ ид.ч. за Г. С. Ч. и ¼ ид.ч. за Р. С. Ч. от първия етаж
на масивна сграда-стопанска постройка, както и ¼ ид.ч. за Г. С. Ч. и ¾ ид.ч. за Р. С. Ч.
от втория етаж и гараж.
6. ПИ с площ урегулирано от 970.00 кв.м., а неурегулирано 935 кв.м.,
съставляващи УПИ ***, в кв.*** по плана на с.С., общ. С., обл. Я., при граници : УПИ
***; УПИ ***, при квоти 15/28 ид.ч. за Г. С. Ч. и 13/28 ид.ч. за Р. С. Ч..
7. ПИ с площ 940.00 кв.м., съставляващи УПИ ***, в кв.***по плана на с.С.,
общ. С., обл. Я., при граници : улица; УПИ ***; УПИ ***; УПИ ***, ПРИ КВОТИ: 3/4
ид.ч. за Р. С. Ч. и 1/4 ид.ч. за Г. С. Ч..
В първото по делото съдебно заседание съделителя Р. С. Ч. е релевирал
възлагателна претенция по отношение на някой от допуснатите до делба недвижими
имоти , а именно- ПИ с идентификатор № 87374.534.56, находящ се в гр. Я., по КК и
КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК, последно изменение със Заповед №
*** г. на Началника на СГКК- Я., с адрес на имота в гр. Я., ул. „***, стар
индетификатор –няма, номер по преходен план-***, квартал *** парцел ***, при
съседи : ПИ с идентификатори №№ 87374.534.36; 87374.534.57; 87374.534.68;
87374.534.33; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.534.56.1.1,
находящ се в гр. Я., по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК,
последно изменение със Заповед № *** г. на Началника на СГКК-Я., с адрес на имота
в гр. Я., ул. „***, ет.0, ПИ с идентификатор 87374.534.56, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1, с посочена в
документа площ 152.00 кв.м., прилежащи части : съседни самостоятелни обекти в
2
сградата: на същия етаж-няма; под обекта-няма; над обекта- ПИ с идентификатор №
87374.534.56.1.2, стар идентификатор-няма; Масивна сграда- гараж с идентификатор №
87374.534.56.2, находящ се в гр. Я., по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД
на АГГК, одобрени със Заповед № *** г. на Началника на СГКК- Я., с адрес на имота в
гр. Я., ул. „***, застроена площ 44.00 кв.м., брой етажи:1, предназначение на сградата :
постройка на допълващо застрояване, разположена в ПИ № 87374.534.56, при граници
на ПИ : №№ 87374.534.68; 87374.534.33, квалифицирана по чл. 349,ал. ГПК
Във втората фаза на съдебната делба е изготвена съдебно-техническа експертиза
от вещото лице инж. Ф. Д., касаеща въпроса за реалната поделяемост на имотите, за
средната им пазарна цена, както и за стойността на дяловете на съделителите. Съгласно
заключението на вещото лице, допуснатите до делба недвижими имоти някой са
реално неподеляеми, а други реално поделяеми съобразно квотите на страните в
съсобствеността. Вещото лице е дало заключение, че средната пазарна стойност на
допуснатите до делба недвижими имоти е в размер на общо 577 700 лв., а стойността
на дяловете на съделителите е, както следва: за Г. Ч. – 175 300 лв., за Р. Ч. – 402 400 лв.
По предложение на съделителя Р. Ч. вещото лице е предложило два варианта
за делба , при които се оформят самостоятелни дялове за всеки съделител.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката С. Х. Е. ( без родство със страните) посочва, че познава
съделителите, като Р. Ч. го познавала от няколко година, а Г. Ч. го познавала
единствено във връзка с делата които водил с Р. и с него нямала лични контакти. Най
дълги контакти имала с баща им С. Ч., като имали заедно близки офиси. Била
общувала с него, като той ходил при нея и е споделял неща за семейството си и личния
си живот. Съпругата му била болна, с тежка деменция което наложило да бъде
настанена в дом. Това станало с активното участие на С. Ч. и сина му Р., като искали да
я настанят и да и осигурят грижи, включително и финансови такива в подходящи
условия, защото болестта й била тежка и специфична. Нейните впечатления били, че Р.
и чичо и С. полагали тези грижи, като споделяли с нея, че Г. не участвал в тази грижа и
отношенията им били обтегнати. След смъртта на съпругата на С. Ч. и майка на
двамата съделители отношенията между тях още повече се обтегнали, защото се
установило, че имало завещание в полза на Г., което било направено от майка му за
имотите в с. С., въпреки тежката фаза на болестта в която се намирала. По принцип
имали къща, в която всеки живеел на свой етаж, но когато леля К. починала и чичо С.
също започнал да развива симптоми на заболяване, за него започнал да се грижи Р., а
отношенията му с Г. силно се влошили. Обстоятелството, че живеели на едно място,
започнало много да притеснява чичо С., като последния се обаждал на свидетелката по
телефона да й казва, че Г. го притеснявал, чукал му на вратата и той се страхувал от
него. Това принудило Р. да търси вариант да купи друго жилище за баща си С. извън
3
тази къща. Той продал своя етаж и започнал да търси, като се принесъл да живее при
баща си на първия етаж и да полага грижи за него, който бил болен и възрастен. Чичо
С. починал през 2019 г., но Р. живеел при него, грижел се за него, както финансово,
така и физически. Р. живеел там, но във връзка с работата си много пътувал, като
посещавал различни градове където организирал и изнасял семенари, но в момента
когато се прибирал в гр. Я., пребивавал там. Свидетелката твърди, че Р. и казвал, че
брат му Г. му създава проблеми на достъп до този имот, особено след делото за делба.
Първоначално бил проблем достъпа до гаража, като имало смяна на някаква ключалка
и не можел да влезе, като мислела, че последните месеци била сменена и ключалката
на външната врата, защото била свидетел, че той когато се прибере в гр. Я., търсел
варианти да спи при приятели или на хотел, като едва при посещението на експерта по
експертизата получил ключ за къщата. Свидетелката мисли, че Р. има и друг имот
освен този, който също бил наследствен. В същност купил имот, почти към края на
живота на баща си в който имал намерение да го премести, но нещата се развили бързо
и това не било се реализирало. От него знаела, че имал намерение да продаде този имот
и да се прибере в бащината си къща.
На въпрос на пълномощника на съделителя Г. Ч., адв. П.- ЯАК свидетелката
отговори, че към края на месец септември 2017 г. починала леля К., като мисли, че Р.
бил живял в къщата на неговия си етаж, като го продал след това. Същия продал
неговия си етаж, където живеел след смъртта на майка си, за да търсел друг имот за
баща си.
Свидетелката Д. И. Ч. ( съпруга на съделителя Г. Ч. ) посочва, че свекърва й
починала на 16.09.2017 г. в дом за болни хора в гр. К.. От 2015 г. девера й Р. Ч. не
живеел в къщата, като живеел в гр. Б. с жена на име А. Г. в нейното жилище. Когато
свекъра й починал, той също не живеел в къщата, даже в деня на кончината му не бил в
града. Свекъра й починал на 11.08.2019 г., като съделителя Р. Ч. продължавал да живее
в гр. Б., като преди да почине бил оставен на човек да го гледа. С оглед на това се
твърди, че от 2015 г. Р. Ч. не живеел в града, нито в къщата. След смъртта на свекъра й
процесното жилище и до ден днешен не се обитавало от Р. Ч. и не идвал да го
погледне, макар, че по документи да бил собственик. Те се грижили за двора, като
режели асмите и хвърляли боклуците които събирал. Това, че го възпрепятствали били
глупости, като не били сменили ключалката. Не можела да посочи преди колко време,
непосредствено след смъртта на свекъра й, ходил да си сменя гумите на колата, като
бил забравил отключен гаража. Съпруга й слязъл и заключил гаража, като му писал
СМС, защото двамата братя не си говорили. Написал му къде се намирал ключа, като
го оставил да има достъп, като никога не били го възпрепятствали, още повече да
казвали, че синът им го възпрепятствал. Твърди, че никога не били го възпрепятствали,
като се кълне в децата си. Това касаело абсолютно всичко, за двор, за гараж, за
апартамент, за абсолютно всичко, никога не бил го възпрепятствал.
4
На въпрос на пълномощника на съделителя Р. Ч., адв. К.- АК – П. свидетелката
отговори, че за бащата на съпруга й около месец се бил грижил Р., като отношенията
им били идеални, докато не се разболяла свекърва й. След като настанили свекървата в
дом за нуждаещи, защото била с деменция, отношенията им се усложнили, започнали
да я нападат, обиждали, като обиждали и децата й. Свекъра й бил на 83 год., бог да го
простял, но той кълнял децата й и бил болен. Разболял се в началото на 2018 г. по
спомен, като бил настанен в болница, след което излязъл и сам се грижел за себе си.
Последния месец когато зазлял, края на юни- юли 2019 г., Р. ходил периодично и
последния месец действително бил при него и се грижил за него. Живял в къщата но
само един месец и се грижил за него. Те не се грижили за него, защото те ги били
изолирали. В деня в който починал свекъра й Р. го нямало и бил на плаж в гр. Б., както
това го знаела от А. Г..
По възлагателната претенция на съделителя Р. С. Ч. с правно основание чл.
349,ал.2 ГПК, съдът намира следното :
Изискването неподеляемото жилище да има наследствен характер е предпоставка
за осъществяване на възлагането по чл. 349, ал.2 ГПК. При наличие на смесена
(комбинирана) съсобственост имотът не може да бъде възложен. Съгласно т. 8 на
Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС смесена съсобственост е тази,
която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт - напр. прекратена
съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.
Последващата съдебна практика допълва разбирането за комбинираната съсобственост,
като сочи случаи когато такава съсобственост не е налице. Такива са хипотезите когато
жилищният имот е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на
единия съпруг, както и когато сънаследниците извършат помежду си разпоредителни
сделки. В последния случай сделката не променя наследствения характер на имота, а
само уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците. Съответно,
смесена е съсобствеността, ако чрез правна сделка част от наследствения имот е
придобита от лице, извън кръга на наследниците. В този смисъл е практиката по
Решение № 239 от 6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на І г.о., Решение № 18 от
27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г. на І г.о., Решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр. д. №
1693/2016 г. на ІІ г.о., Решение № 86 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ІІ г.о.,
Решение № 31 от 10.09.2021 г. по гр. д. № 2607/2020 г. на ІІ г.о.
В тази връзка са неоснователни възраженията на пълномощника на съделителя Г.
Ч. относно възлагателната претенция на това основание.
По отношение на недвижимите имоти за които съделителя Р. Ч. иска да му бъдат
възложени.
В настоящия случай ПИ с идентификатор 87374.534.56 намиращ се в гр. Я., ул.
„*** представлява жилищна сграда с построените в имота жилище- апартамент с
5
идентификатор 87374.534.56.1; масивна сграда гараж с идентификатор 87374.534.56.2
и стопанска сграда с идентификатор 87374.534.56.3.
От посочените имоти по отношението на гаража искането за възлагане с
възлагателната претенция с правно основание чл. 349,ал.2 ГПК е недопустимо,
защото закона изисква неподеляемия имот да бъде жилище.
По отношение на останалите поземлени имоти, преценката за наличие на фактите
и тяхното подвеждане под конкретна правна норма за уважаване на заявената
претенция се разглежда от съда след приключване на устните състезания, като на
основание чл. 235, ал.3 ГПК, съдът взема предвид всички правнорелевантни за
претендираното право факти, включително и тези, настъпили след предявяване на иска
, но от значение за спорното право.
За установяване на предпоставката, залегнала в нормата на чл.349, ал.2 ГПК -
съделителят да е живял в делбеното жилище, е необходимо доказването на трайно
фактическо съС.ие, продължително във времево отношение, установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.
Съгласно ангажираните гласни доказателства - показанията на разпитаните
свидетели, които съдът кредитира, се установи, че съделителя Р. Ч. към смъртта на
наследодателя не е живял трайно в имота, като е имал и друго жилище, което закупил
за баща си, с оглед обтегнатите отношения на последния с брат му.
С Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, което не е загубило действие с
новата законодателна уредба, е даден отговор на въпроса относно заложеното от
законодателя изискване съделителят да не притежава друго жилище, както и относно
преценката за злоупотреба с право в случай, че преди или по време на делбения процес
предявилият възлагателна претенция се е разпоредил с жилищен имот.
Следователно, не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК за уважаване на
възлагателната претенция и същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко
способа, а именно: чрез изнасяне на публична продан по чл.348 ГПК, ако имотът е
неподеляем, чрез съставяне и обявяване за окончателен на разделителен протокол
и теглене на жребий, ако имотът е поделяем и правата на страните в
съсобствеността позволяват това – чл.350 и чл.352 ГПК, и чрез разпределяне
имотите между съделителите, ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е
невъзможно или много неудобно, - чл.353 ГПК.
В случая съдът приема, че делбата следва да се извърши, чрез разпределяне
на имотите по реда на чл.353 ГПК, без да се тегли жребий, тъй като съставянето
на дяловете и тегленето на жребий би се оказало много неудобно, предвид
неравенството в квотите на страните и заявеното от съделителя Р. Ч. искане за
6
предоставяне в дял на част от имотите.
В тази връзка следва да се има предвид и Тълкувателно решение № 2/2021 г. по
тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОС на гражданска колегия на ВКС, според което
съгласно чл.353 ГПК, съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените
имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и
тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Способът по чл. 353
ГПК е уреден като изключение от способа по чл.352 ГПК- теглене на жребий, като в
него са заложени двата принципа, при които следва да се извърши делбата -
осигуряване на реален дял за всеки съделител, залегнал в чл.69, ал.2 ЗН, и принципът
за равноправие на съделителите. Със задължителна съдебна практика, актуална и при
действащия ГПК, поради аналогичността на разпоредбите, в т. 13 от Постановление №
4/1964 г. на Пленума на Върховния съд е прието, че за да се приложи този способ за
извършване на делбата, от имотите, по отношение на които е допусната делба, следва
да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Този способ не може да се
приложи по начин, че някой от съделителите да получи само парично уравнение, тъй
като това би било принудителна продажба, което е недопустимо. В това се изразява
принципът на равнопоставеност на страните. Негативните предпоставки за прилагане
на чл.353 - съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много
неудобно, са дефинирани в т. 5 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на
Върховния съд, чийто постановки също не са загубили силата си. Според приетото
невъзможността за теглене на жребий е налице, "когато до делба са допуснати имоти,
съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно
частите на съделителите са различни".
Няма изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни
имоти. Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на
съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на
значителна стойност. Добавянето обаче на още една предпоставка за прилагане на този
способ - еднородност на имотите, противоречи на чл.353 ГПК и води до съществено
ограничаване приложението на този способ за извършване на делбата и невъзможност
съдът да прояви гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно разпределение -
реално ползване, извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен
случай, за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е целта
на разпоредбата.
Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е
водещият принцип в делбата, уреден в чл.69, ал.2 ЗН. Различната стойност на
делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване
на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл.69, ал.2 ЗН
- неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието
във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието "различни по вид"
7
/разнородни/ имоти е относително, защото имотите могат да променят
предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на
администрацията при приемане на нов подробен устройствен план /ПУП/, а това се
отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им.
Изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, води до
невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне
на делбените имоти на публична продан. Способът, предвиден в чл.348 ГПК , обаче е
изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в
един от дяловете. Прилагането на този способ при нееднородни имоти противоречи на
чл.348 ГПК. При изнасяне на имотите на публична продан съделителите също ще
получат паричната стойност на дела си, както при разпределение на нееднородни
имоти и уравнение на дяловете в пари.
Изискването за еднородност на дяловете не удовлетворява и целта на делбата -
прекратяване на съсобствеността. Тя ще се прекрати едва с успешно провеждане на
публичната продан, при която няма гаранция, че ще се реализира реалната пазарна
цена на разнородните делбени имоти, но за съделителите ще има допълнителни
разходи. При публичната продан съделител може да бъде принуден да изкупи делбен
имот над пазарната му цена, предвид нормата на чл.354, ал.1 и ал.2 ГПК или имотите
да попаднат в трето за съсобствеността лице, а целта на делбата е прекратяване на
съсобствеността и оставане на наследствените имоти в патримониума на наследниците,
доколкото това е възможно. Това е идеята, вложена в чл.76 ЗН при делба на
наследствени имоти - след уважаване на такава претенция в първата фаза на делбата
наследствените имоти да се върнат в делбената маса и да се делят само между
сънаследниците. Изнасянето им на публична продан поради това, че са разнородни,
противоречи на целта, заложена в този текст, и прави невъзможно сбъдването на
условието, посочено в него.
Изискването за съгласие за разпределяне на разнородни делбени имоти по чл.353
ГПК не кореспондира на буквалното тълкуване на текста. Ако страните не спорят за
това как да се поделят, те биха сключили спогодба или договор за доброволна делба.
Когато част от съделителите искат изнасяне на разнородните имотите на публична
продан, а друга част - разпределение, съдът следва да преценява по кой способ да
извърши делбата. Съгласието за разпределяне в общ дял на двама или повече
съделители, които не са от едно коляно, е релевантно, за да се обособят дялове за
всички съделители и да се приложи чл.353 ГПК, но не е условие, за да се разпределят
имоти, които са различни по вид, предназначение и стойност.
За да се извърши делбата по чл.353 ГПК, не е необходимо имотите да са
еднородни. Когато обаче до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение
недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите/колената, както и
8
други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл.353 ГПК, следва да постави в дела на
всеки съделител/коляно от еднородните имоти.
С оглед горните разяснения и при прекратяването на съсобствеността между
съделителите, чрез този способ ще се образуват еднородни реални дялове, като във
всеки дял ще бъдат включени имоти максимално съпъстващи по стойност на дяловете
на съделителите, като неравеството в същите ще бъде изравнено с пари.
ВЛ по изслушената СТЕ е предожило два варианта за разпределение на
допуснатите до делба недвижими имоти, като във всеки от вариантите е съставило два
дяла, всеки съответдстващ на квотите на съделителите.
Съдът счита, че делбата следва да бъде извършена съгласно първи вариант от
заключението на в. лице, като в тази връзка съдът счита, че същия е съобразен с обема
на правата на съделителите, ще бъде най удобна за реално ползване на имотети, с оглед
отношенията между съделителите които са крайно изострени, въпреки близката им
родствена връзка и ще се постигне едно справедливо ликвидиране съсобствеността.
При това положение и с оглед на горното, съдът счита, че следва да пристъпи
към разпределение на имотите между съделителите съобразно техните квоти и
заключението на вещото лице. Ето защо и на осн. чл. 353 от ГПК, съдът счита, че
делбата на недвижимите имоти следва да бъде извършена по следния начин: в дял на
съделителя Р. С. Ч. следва да бъде поставен дял , включващ имотите по т.1 до т.3, а
именно :- ПИ с идентификатор № 87374.534.56, находящ се в гр. Я., по КК и КР,
одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК, последно изменение със Заповед №
*** г. на Началника на СГКК- Я., с адрес на имота в гр. Я., ул. „***, стар
индетификатор –няма, номер по преходен план-***, квартал***, парцел ***, при
съседи : ПИ с идентификатори №№ 87374.534.36; 87374.534.57; 87374.534.68;
87374.534.33; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.534.56.1.1,
находящ се в гр. Я., по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК,
последно изменение със Заповед № *** г. на Началника на СГКК-Я., с адрес на имота
в гр. Я., ул. „***, ет.0, ПИ с идентификатор 87374.534.56, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1, с посочена в
документа площ 152.00 кв.м., прилежащи части : съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-няма; под обекта-няма; над обекта- ПИ с идентификатор №
87374.534.56.1.2, стар идентификатор-няма и Масивна сграда- гараж с идентификатор
№ 87374.534.56.2, находящ се в гр. Я., по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на
ИД на АГГК, одобрени със Заповед № *** г. на Началника на СГКК- Я., с адрес на
имота в гр. Я., ул. „***, застроена площ 44.00 кв.м., брой етажи:1, предназначение на
сградата : постройка на допълващо застрояване, разположена в ПИ № 87374.534.56,
при граници на ПИ : №№ 87374.534.68; 87374.534.33, със средна пазарна стойност в
размер на 495 500 лв.; в дял на съделителя Г. С. Ч. следва да бъде поставен дял,
9
включващ имотите от т.4 до т.7, а именно : Стопанска сграда с идентификатор №
87374.534.56.3, находящ се в гр. Я., по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД
на АГГК, последно изменение със Заповед № *** г. на Началника на СГКК-Я., с адрес
на имота в гр. Я., ул. „***, застроена площ 26.00 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с
идентификатори с №№ 87374.534.36; 87374.534.57; 87374.534.68; 87374.534.33;
Двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 170 кв.м. и масивна стопанска постройка
със застроена площ от 100 кв.м. и гараж, построени в УПИ *** с площ от 940.00 кв.м.,
в кв.*** по плана на с.С., общ. С., обл. Я., при граници : улица; УПИ ***; УПИ ***;
УПИ- ***; ПИ с площ урегулирано от 970.00 кв.м., а неурегулирано 935 кв.м.,
съставляващи УПИ ***, в кв.*** по плана на с.С., общ. С., обл. Я., при граници : УПИ
***; УПИ *** и ПИ с площ 940.00 кв.м., съставляващи УПИ ***, в кв.*** по плана на
с.С., общ. С., обл. Я., при граници : улица; УПИ ***; УПИ ***; УПИ ***, със средна
пазарна стойност в размер на 82 200 лв.
За уравнение на дяловете съделителя Р. С. Ч. следва да бъде осъден да заплати на
съделителя Г. С. Ч. сумата от 93 100,00 лв.
При този изход от делото страните следва да заплатят ДТ върху стойността на
дела на всеки от тях съобразно чл. 8 от ТДТССГПК, която е в размер на 4 % върху
стойността на дела.
Съгласно чл. 355 от ГПК в производството за делба страните заплащат разноски
съобразно стойността на дяловете си. Предвид обстоятелството, че разноските за вещо
лице по делбата са заплатени видно от приложените доказателства изцяло от страните
съгласно квотите им, то такива не следва да им бъдат присъждани.
Разноски за адвокатско възнаграждение в производството за делба не следва да
бъдат присъждани, т.к. съобразно трайната практика на ВКС - при липса на оспорване
на правата на съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разходи за процесуално представителство на
адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 353 от ГПК, Ямболският
районен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ в дял на Р. С. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул.
«***, чрез адв. К.- ПАК и адв. И.- Г.- САК , следните недвижими имоти по т.1 до т.3, а
именно :- ПИ с идентификатор № 87374.534.56, находящ се в гр. Я., по КК и КР,
одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК, последно изменение със Заповед №
*** г. на Началника на СГКК- Я., с адрес на имота в гр. Я., ул. „***, стар
индетификатор –няма, номер по преходен план-***, квартал 6, парцел VII, при съседи :
10
ПИ с идентификатори №№ 87374.534.36; 87374.534.57; 87374.534.68; 87374.534.33;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.534.56.1.1, находящ се в гр. Я.,
по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК, последно изменение със
Заповед № *** г. на Началника на СГКК-Я., с адрес на имота в гр. Я., ул. „***, ет.***,
ПИ с идентификатор 87374.534.56, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1, с посочена в документа площ 152.00
кв.м., прилежащи части : съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
няма; под обекта-няма; над обекта- ПИ с идентификатор № 87374.534.56.1.2, стар
идентификатор-няма и Масивна сграда- гараж с идентификатор № 87374.534.56.2,
находящ се в гр. Я., по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК,
одобрени със Заповед № *** г. на Началника на СГКК- Я., с адрес на имота в гр. Я., ул.
„***, застроена площ 44.00 кв.м., брой етажи:1, предназначение на сградата :
постройка на допълващо застрояване, разположена в ПИ № 87374.534.56, при граници
на ПИ : №№ 87374.534.68; 87374.534.33, със средна пазарна стойност в размер на 495
500 лв.
ПОСТАВЯ в дял на Г. С. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. Я., ул.
«***, чрез адв. Д. П.- ЯАК, следните недвижими имоти по т.4 до т.7, а именно :
Стопанска сграда с идентификатор № 87374.534.56.3, находящ се в гр. Я., по КК и КР,
одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГГК, последно изменение със Заповед №
*** г. на Началника на СГКК-Я., с адрес на имота в гр. Я., ул. „***, застроена площ
26.00 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с идентификатори с №№ 87374.534.36;
87374.534.57; 87374.534.68; 87374.534.33; Двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП
170 кв.м. и масивна стопанска постройка със застроена площ от 100 кв.м. и гараж,
построени в УПИ *** с площ от 940.00 кв.м., в кв.16 по плана на с.С., общ. С., обл. Я.,
при граници : улица; УПИ ***; УПИ ***; УПИ- ***; ПИ с площ урегулирано от 970.00
кв.м., а неурегулирано 935 кв.м., съставляващи УПИ ***, в кв.16 по плана на с.С., общ.
С., обл. Я., при граници : УПИ ***; УПИ *** и ПИ с площ 940.00 кв.м., съставляващи
УПИ ***, в кв.16 по плана на с.С., общ. С., обл. Я., при граници : улица; УПИ ***;
УПИ ***; УПИ ***, със средна пазарна стойност в размер на 82 200 лв.
ОСЪЖДА Р. С. Ч., ЕГН ********** да заплати на Г. С. Ч., ЕГН ********** за
уравнение на дела му сумата от 93 100,00 лв.
ОСЪЖДА Р. С. Ч., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
ЯРС за извършване на делбата в размер на 16096,00 лева.
ОСЪЖДА Г. С. Ч., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
ЯРС за извършване на делбата в размер на 7012,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12