Решение по дело №1678/2014 на Софийски градски съд

    Р Е Ш Е Н И Е

 

     гр. С., 22.04.2015г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета година в състав:

   СЪДИЯ:  МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря Е.Г. и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1678 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са при условията на евентуално обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.

         Ищецът „С.п.” ЕООД поддържа, че в периода 14.09.2007г. - 13.03.2009г. е изградил описаните съоръжения – външно топлозахранване и абонатна станция в имот с административен адрес – гр. С., ул. „К.Б. І” № *****, което е извършено по предписание на ответника за нуждите от топлоснабдяване на новостроящата се сграда и въз основа на сключен договор от 16.06.2009г. Твърди, че ответникът е приел изграденото съоръжение, въвел го е в експлоатация като е сключил индивидуални договори с потребителите, включително и ищеца, като са открити партида за отделни обекти, а именно магазин № 2 във вх.А на процесната сграда, апарт. ** във вх.Б-1, офис 3, магазин 4 и 5 и апр. 4 и № 49 във вход Б-2. Твърди, че ответникът не му е изплатил стойността на съоръжението, възлизаща на 61 824 лв. с ДДС, която се формира от изплатено възнаграждение на подизпълнителя „М.-Д” ООД по договор от 22.02.2008г. в размер на 48 000 лв. и по договор с подизпълнителя „Т.” ООД, по който са заплатени като аванс и окончателно плащане суми от по 6912 лв. Поддържа, че ответникът не е изпълнил законоустановеното си задължение за изкупуване на съоръженията, въпреки че са му дадени задължителни указания за това от ДКЕВР с решение № Ж-238/18.11.2013г. Твърди, че ответникът е признал задължението си, но се позовава на лошото си финансово състояние и неизтекъл 12 годишен срок, който е неприложим, тъй като не се касае за заварен обект, а е предложил вместо плащане да доставя безплатно топлинна енергия за определен период, от което ищецът е заявил, че не желае да се ползва. Поддържа, че с покана от 01.03.2012г. е поискал изплащане на сумата, както и обезщетение за ползване на съоръженията. Поддържа, че ответникът нито е изпълнил законоустановеното си задължение за изкупуване на съоръжението, т.е. да изплати стойността на разходите за изграждането му, нито е плащал цена за ползване на съоръжението, с което поддържа, че се е обогатил неоснователно за негова сметка. Предвид горното претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 36 824 лв. по частично предявения иск, представляваща част от общо вземане в размер на 61 824 лв., явяваща се цена на изграденото от него съоръжение, ведно със законната лихва. В допълнителната искова молба от 12.06.2014г. ищецът излага подробни доводи по възраженията на ответника по отговора, като поддържа, че е заявил готовност за присъединяване към мрежата и заплатил цена за присъединяване по фактура № 3146/13.03.2009г., като счита, че с въвеждането на съоръжението в експлоатация предварителният договор № 593/14.09.2007г. се е трансформирал в окончателен, като са останали неуредени финансовите взаимоотношения. В допълнителната искова молба се твърди, че ответникът е поел задължението за плащане на съоръжението, приел го е след изграждането му, въвел го е в експлоатация и продължава да го ползва, като уточнява, че ако съдът приеме, че не е налице договор и задължение за изкупуване, поддържа претенцията си, обосновавайки я с неоснователно обогатяване. В хода на съдебното производство поддържа исковата си молба чрез процесуалните си представители – адв. А. и адв. Г..

         Ответникът „Т.С.” ЕАД оспорва исковата молба по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 21.05.2014г. и допълнителен писмен отговор от 14.07.2014г., като поддържа недопустимост на иска поради наличие на по-ранно образувано производство по гр.д.№ 47 254/2012г. на СРС, 59-ти състав със същия предмет. Твърди и липса на правен интерес от исковете, тъй като ищецът не представял доказателства, че е собственик на изграденото съоръжение. Отделно оспорва и основателността на исковите претенции, като поддържа, че не са налице доказателства за обедняването на ищеца и неговия размер, че ищецът не е изпълнил задължението си да окомплектова документите по раздел 4 на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. в посочените в отговора 12 точки, като твърди, че претендираната от ищеца цена не е съобразена с приложимата „Справедлива методика за изкупуване по пазарни цени”. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.137, ал.2 от Закона за енергетиката, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, че е съгласувал П.а за изграждане на съоръжението. Заявил е и възражение за погасяване по давност на вземането. В допълнителния отговор също излага подробни съображения, включително и че предварителния договор от 14.09.2007г. е във връзка с взаимоотношенията не по изкупуване на съоръжението, а по присъединяването и същият не съдържа съществени условия на договора. В хода на съдебното производство поддържа оспорването на исковите претенции чрез процесуалния си представител – юриск. П., като претендира отхвърлянето им и присъждането на разноски. Представил е и писмени бележки чрез процесуален представител.

         Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

         С исковата молба е представено Разрешение за строеж № 28 от 28.09.2007г. за обект „топлоснабдяване и абонатна станция на жилищната сграда, подземни гаражи, магазини и гаражи в УПИ Х1-12, 13, 15, 16, кв.77а, м. „З.***”, ул. К.Б. I № *****, гр. С., район “Сердика", гр. С., което е издадено на Столична община – район Сердика за външен топлопровод и на „С.п.“ ЕООД и собствениците на жилищната сграда, които лица са вписани в списък на гърба на разрешението и са 23 физически лица и „С.п.“ ЕООД. Съгласно разрешението на изпълнителя на обекта – фирма „С.п.“ ЕООД се разрешава да извърши СМР съгласно одобрения на 27.09.2007г. инвестиционен работен П. за обекта.

По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-139 от 13.03.2009г. е разрешено ползването на процесната сграда, с възложители: „С.п.“ ЕООД и описаните физически лица. В приложения протокол обр. 16 на Държавната приемателна комисия за процесния строеж е посочено, че доставка и монтаж на абонатна станция е извършено от „Т.“ ЕООД по договор от 18.11.2008г. със „С.п.“ ЕООД, а външното топлозахранване е на основание договор с „М.-Д“ ЕООД от 2008г., като е посочено, че е изпълнено от ЕТ „П. – Р.П.“. На стр. 20 и следващата от делото е представен технически паспорт на строеж „Топлоснабдяване и абонатна станция на процесната жилищна сграда с рег.№ 015/10.03.2009г.

По делото са представени фактура № ********** от 13.09.2007г. на стойност 784,80 лева с ДДС, издадена от Т. С. АД за цена за присъединяване на жилищна сграда на ул. К.Б. I, № 195,201, УПИ Х1-12,13,15,16, кв.77, както и фискален бон към същата за плащане на сумата от „С.п.“ ЕООД.  На стр. 25 от делото е представена фактура № 379 от 26.03.2009г., издадена от Т. ООД за доставка и монтаж на топломери в процесната жилищна сграда, с получател – „С.п.“ ЕООД на стойност 9860, 14 лв.

На 14.09.2007г. между ищеца и ответника – „Т.С.“ ЕАД е сключен представения на стр. 26 и следващите от делото предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди под № 593, в който са уговорени необходимите условия за присъединяването на процесната сграда – етажна собственост към топлопреносната мрежа, като са посочени параметрите на строежа, срокът за изграждането му – 6 месеца от датата на влизане на договора в сила. В чл. 4 е уговорено, че след завършване на строежа и съставяне на констативен акт, че е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни П.и, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване. В чл. 7 е уговорено, че потребителят – ищеца се задължава да изгради за своя сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване, като до прехвърляне на правото на собственост върху строежа, негов собственик е потребителя. В чл. 8 е посочено, че потребителят / ищеца/ е длъжен да извършва за своя сметка всички демонтажни и възстановителни работи в мястото на присъединяване към топлопреносната мрежа в срокове по график с район „С.“. В чл. 9-18 са уговорени подробно задълженията на потребителя – ищец, а в чл. 20 е посочено, че дружеството – ответника се задължава да определи свои упълномощени представители за участие и контрол в 72-часовата топла проба, да осигури достъп до топлопреносната мрежа, както и съгласно чл. 23 от договора – да придобие правото на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от потребителя при условията на чл. 137, ал.2 и ал.3 от Закона за енергетиката с договора за присъединяване. В чл. 18, чл. 19, чл. 26 и чл. 27 от договора е уговорено, че потребителят заплаща гаранция за изпълнение на предварителния договор, която е в размер на 50% от действащата към момента на сключване на договора цена за присъединяване, която дружеството има право да задържи при неизпълнение на задължения на потребителя по договора и която се освобождава след прекратяване на договора съгласно чл. 34 от същия, в която пък клауза е предвидено, че предварителният договор се прекратява след завършване на строежа, съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни П.и и след подадено заявление до дружеството за сключване на договор за присъединяване. В чл. 24 от договора е уговорено, че ответното дружество има право да използва изградените от потребителя съоръжения за развитие на топлопреносната си мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия, без да нарушава договорената мощност, независимо от собствеността върху присъединителния топлопровод.

Представен е констативен акт от 26.02.2009г. за установяване на годността за приемане на строежа, който е подписан от ищеца и останалите физически лица – възложители / стр. 78-86 от делото/.

Установява се от представения протокол за проведена 72-часова проба, че е проведена такава в периода 09.12.2008г. – 12.12.2008г. Протоколът е подписан от посочените лица, включително и Г.М. като представител на ответното дружество.

Не се спори и се установява от представения нотариален акт № 109, т.II, рег.№ 6727/дело № 282/2006г. за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строеж и прехвърляне на право на собственост, че описаните физически лица – Д.Л., Г.Л., Р.Й., С.Г., М. С., И.Т., М.Н., П.С., М.С., С.М., Т.С., М.Н., Т.К., Е. М., Д. С., П. С.а, Р.П., В. Х., Й.М., Н.П., Е.П.-Д. и И.Д., са учредили право на строеж върху подробно описания имот на ищеца – „С.п.“ ЕООД за построяване на жилищна сграда съгласно одобрения архитектурен П., като е уговорено, че всяко от физическите лица получава в собственост описаните имоти, а всички останали обекти остават в собственост на приемателя-строител. С нотариален акт № 108, т.IV, рег.№ 7819, дело № 658/2007г. гореописаните физически лица са прехвърлили на ищеца 75% идеални чисти от описания имот.

На стр. 47 и следващите от делото са представени справка за разпределението на топлинната енергия за март 2013г. за процесната сграда по имоти, изготвена от „Т.С.“ ЕАД, като са представени и фактури от ответника, издадени на потребител – ищцовото дружество – стр. 48 и следващите.

Представен е на стр. 89 и следващите от делото договор от 22.02.2008г., сключен между ищеца и „М. – Д“ ООД, с което на последния като изпълнител е възложено изграждането на топлоснабдяване / с доставка на тръби/ за процесната жилищна сграда, като е уговорена цена на договора в размер на 40 000 лв. без ДДС и заплащането й по банков път в срок от пет дни след извършване на работата и подписване на протокол обр. 19. Представена е фактура № 240 от 20.03.2008г., издадена от „М. – Д“ ООД с получател ищеца за сумата от 48 000 лв. с ДДС съгласно договора и посочен протокол обр. 19 от 20.03.2008г.

На стр. 90 от делото е представен приемо-предавателен протокол от 22.01.2009г., изготвен на бланка на „Т.“ ЕООД, съгласно който е приета доставката и монтажа на абонатна станция за описаната жилищна сграда. Представени са две фактури съответно под № 297 от 19.11.2008г., съгласно която за авансово плащане за абонатната станция в размер на 50 % или сумата от 6912 лв., както и за същата по размер сума е представена фактура № 3**/19.01.2009г.

С нотариална покана, връчена на ответника на 07.03.2008г. срещу разписка, ищецът е посочил, че на 13.03.2009г. е присъединителният топлопровод на процесната сграда е завършен и въведен в експлоатация, поради което е претендирал цена на същия съгласно чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката, като поканата е и за прехвърляне на собствеността върху съоръженията.

В отговор с писмо от 21.03.2012г. ответникът е посочил, че прехвърлянето на собствеността на съоръженията ще е при разсрочено плащане за срок не повече от 8 години.
            Ищецът с писмо – отговор, заведен при ответника на 02.04.2012г. е посочил, че счита, че „Т.С.“ ЕАД му дължи обезщетение за ползване на съоръженията в размер на 666, 66 лв. месечно за период от 10.05.2009г., на която дата сочи, че е подписан индивидуален договор за доставка и пренос на топла вода и парно.

С писмо от 24.09.2010г. посочения служител на ответното дружество е уведомил ищеца, че е извършена оценка на пазарната стойност на съоръженията и е установено, че същата възлиза на 9 353 лв., като е посочено, че заплащането ще се осъществи чрез прихващане на стойността от ползваната топлинна енергия, като в писмото е посочено, че това е за обект на ул. Хемус № 74.

На стр. 101 и следващите е представено решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ № Ж-238 от 18.11.2013г., в което е прието, че описаните жалби от ищеца „С.п.“ ЕООД са основателни и е разпоредено на ответника на основание чл. 22 от ЗЕ и са му дадени задължителни указания в едномесечен срок от датата на решението да сключи договори за присъединяване съгласно изискванията на Закона за енергетиката за описаните сгради, включително и тази на ул.“К.Б. I“ № 195, които да съдържат и клаузи за прехвърляне на собствеността на съоръженията и заплащане на цена за достъп съгласно одобрената Методика на ДКЕВР. Не се спори, че срещу решението е подадена жалба от ответника, като е образувано адм. дело № 16928/2013г. на ВАС, по което ДКЕВР  е представила становище за неоснователност на жалбата, представено на стр. 128 и сл. от делото. Съдът, извършвайки служебна справка на сайта на Върховния административен съд установи, че с решение № 8877 от 26.06.2014г., постановено по адм. дело № 16 928/2013г., което е влязло в сила като необжалвано, тъй като делото е архивирано, решението на ДКЕВР е потвърдено и жалбата срещу него, подадена от ответника – „Т.С.“ ЕАД е отхвърлена.

От ищеца са представени две оферти за абонатна станция от фирма „Б.“ от 06.02.2015г. за абонатна станция на обща стойност 12 636 лв. и за тръби от фирма „М. –Д“ ООД на стойност – 909, 08 лв.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б., която се кредитира от съда като изготвена компетентно и обективно. От заключението на вещото лице, което се е запознало с документацията и е извършен оглед на новопостроената сграда на ул.„К.Б. I” № 195, като е установено, че същата е топлофицирана. Топлопроводът е изпълнен подземно и представлява т.нар. „скрити работи“, с дължина L = 49 м. в северна посока по ул. „К.Б. I”, като започва от разпределителна камера К№:17-12 (намираща се на кръстовището: гр.С., ул.„К.Б. I” и ул.„К.”) до разклонителна шахта, от която с тръбопроводно отклонение се топлоснабдява сградата, чрез абонатна станция. Съгласно  предварителния договор и съставения технически паспорт процесният топлопровод по ул.„К.Б. I” е с разгъната дължина 98 м, изпълнен от стоманена безшевна тръба с диаметър Ф 89 мм, предварително топлоизолирана с пенополиуретан и вградени сигнални проводници (кабели). Тръбопроводното отклонение от разклонителната шахта до АС е с външен диаметър Ф 65 мм и дължина ~ L = 9 м. (8 м. през улицата и ~ 1м през основите на сградата до АС). Абонатната станция е с пластинчати подгреватели с мощности: ( Q отопление ⁼ 300 КВт и Qбгв = 100 КВт. От два колектора (водоразиределител и водосъбирател), по три чифта тръби, се топлоснабдяват входове А, Б, офиси и магазини. При огледа вещото лице е констатирало, че към консуматорите се подава топлинна енергия, като за абонатите му и отопляемите обеми е представена справка от топлорайон „С.“ – в табличен вид, стр. 4 и 5 от експертизата. 3а присъединяването на процесната сграда към топлопреносната мрежа на гр. С. е построен подземен топлопровод с дължина на трасето 47 + 2 м., изпълнен от две стоманени тръби ф89, предварително топлоизолирани с вградени сигнални проводници, с разгъната дължина 98м. Към абонатната станция на сградата е изградено и присъединително отклонение от подземна шахта, с дължина на трасето ~ 9м., изпълнено от две стоманени тръби Ф65, предварително топлоизолирани, с разгъната дължина ~ 18м. Изпълнението на топлопровода от разпределителната камера КМ17-12 до АС е възложено на фирма „М.- Д“ ООД по договор от 22.02.2008г. В абонатната станция на процесния адрес е монтиран един топломер на границата на собствеността. Топломерът е тип MULTICAL ф. № 402 1974 и след последната метрологична проверка е годен до м.09.2016г. В отговор на задача 8 за стойността на изработеното съоръжения към момента вещото лице е посочило, че в България няма развит пазар за масово производство на блокови абонатни станции - произвеждат се отделни бройки по предварително заявени параметри, а тръбите с предварително положена топлоизолация и сигнални кабели се внасят от чужбина, след предварителна заявка по диаметър и дебелина на изолацията, като цената на тръбите се влияе и от поръчаното количество. В табличен вид е посочена стойността на абонатната станция е ползвана справка, получена от фирми: „Б.” ООД, „Т.” ООД и „Т.” ООД, а за топлопоровода справката е от ТР„С.” („Т. С.” АД), като са посочени в таблица 2 и 3 на стр. 6 от заключението.

Таблица 2

 

Таблица 3

Възстановяване на уличната наС.ка - м², паваж – по справочник за цените в строителството - бр.2 / 2012г. - СЕК 26, код 26.116, без материала, за топлопровода Ду 80 /~ 75 м²     х          8,33     лв/м² 625лв    без ДДС;            750 лв с включен ДДС, за Топлопровод   Ду 65 / ~ 9 м² х          8,33     лв/м² =75лв    без ДДС;  90 лв.  с включен         ДДС или общо 840 лв. с включен  ДДС.

Съгласно заключението на вещото лице общата цена на АС, топлопроводи и пътна наС.ка възлиза на сумата от  39 174 лв. с ДДС. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице Б. е посочило, че цените е определил на база оферти на трите описани фирми, като най-подробната е била от „Б.“. Сочи, че стойността е без овехтяване, както и какви са амортизационните срокове за абонатното съоръжение, а именно общо 25 г. Сочи, че на място е видял, че има и построена сграда –хотел, като процесната абонатна станция има три чифта тръби, които захранват само сградата с магазини и гаражи, като не е видно от нея да се захранва и хотела.

         По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице М.Н. е депозирала заключение на 19.01.2015г., което също се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, и от което се установява, че съгласно предварителен договор № 593/14.09.2007г за присъединяване на потребители, ползващи топлоенергия за битови нужди в жилищна сграда на ул. “К.Б. I” № ***** към топлопреносната мрежа, абонатната станция е с мощност  за отопление и вентилация - 300 kW и за битово горещо водоснабдяване - 100 kW. Вещото лице сочи, че цената за присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, утвърдена от ДКЕВР с решение № Ц - 044/12.12.2002г, при мощност на абонатна станция в диапазон над 300 kW до 600 kW е в размер на 654 лв. без ДДС и 784.80 лв. с ДДС. На 13.09.2007г. “Т. - С.” ЕАД е издала фактура № ********** с получател “С.п.” ЕООД и основание “цена за присъединя­ване на жилищна сграда на ул. “К.Б. I” № *****, УПИ XI - 12, 13, 15,16 кв. 77а” за 784.80 лв., като сумата е платена от получателя същия ден съгласно фискален бон, приложен към фактурата. Вещото лице сочи, че сумата е за цялата сграда и не е установило заплащане на индивидуални такси за присъединяване към топлопреносната мрежа на всеки един от потребителите. Вещото лице е установило, че общо размерът на осчетоводените при ищеца разходи за изграждане на процесното съоръжение възлиза на сумата от 61 824 лв., включваща сумите по фактура № 240/20.03.2008г, издадена от “М. - Д” ООД с получател “С.п.” ЕООД и основание: “СМР съгласно договор от 22.02.2008г и протокол обр. 19/20.03.2008г за обект: “Жилищна сграда, подземни гаражи, магазини и гаражи в УПИ XI - 12, 13, 15, 16 кв. 77а, зона В-16 ул. “К.Б. I” № 195 - 201” на сума 48000 лв.; по фактура № 297/19.11.2008г, издадена от “Т.” ООД и получател “С.п.” ЕООД е основание: “Доставка и монтаж на абонатна станция за жилищна сграда УПИ XI - 12, 13, 15, 16 кв. 77а ул. “К.Б. I” № ***** зона В-16 - авансово плащане 50 % на сума 6912 лв. и по фактура № 3**/19.01.2009г,, издадена от “Т.” ООД и получател “С.п.” ЕООД с основание: “Доставка и монтаж на абонатна станция за жилищна сграда УПИ XI - 12, 13, 15, 16 кв. 77а, зона В-16 ул. “К.Б. I” № 195 - 201— (окончателно плащане) на сума 6912 лв. Посочените фактури са редовно осчетоводени по счетоводна сметка 401 — “доставчици”, а след извършените плащания, са отразени в счетоводна сметка 611  “разходи за основна дейност”. Вещото лице сочи, че въз основа счетоводните данни при ищеца плащането по фактурите е извършено както следва чрез нареждания до „У.К. Б.” АД, както следва: по фактура № 240/20.03.2008г - 04.04.2008г. - 28800 лв. и на 08.08.2008г-19200 лв.; по фактура № 297/19.11.2008г на 21.11.2008г - 6912 лв. и по фактура № 3**/19.01.2009г. на 16.02.2009г- 6912 лв.

         При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

         Съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за енергетиката / ЗЕ/  при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 на същата разпоредба в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Горепосочената разпоредба санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие е изграден за сметка на битов потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до изкупуване на съоръженията топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. В настоящия случай, обаче, по делото не се претендира цена за ползване на съоръженията за определен период, а заплащане на тяхната стойност, като по главния иск се твърди от ищеца, че това е неизпълнено от ответника договорно задължение по сключения между тях предварителен договор, който поддържа, че се е трансформирал в окончателен с въвеждането на съоръжението в експлоатация.  Със Закона за енергетиката са въведени разпоредби, по силата на които енергийните обекти и съоръжения, които към момента на влизането му в сила са собственост на трети лица, подлежат на задължително изкупуване от лицензираните енергийни предприятия. От текстовете на параграф 4 от Закона за енергетика е видно, че частна собственост върху енергийни обекти, подлежащи на изкупуване по реда на този закон, може да е възникнала в резултат от реституция или приватизация, а така също и в случаите на частна държавна или общинска собственост, когато обектите са изградени със средства от държавния или общински бюджет. Във всички хипотези обаче, собствеността преминава върху съответното преносно или разпределително предприятие възмездно, срещу заплащане на пазарната стойност на енергийния обект и по реда, определен със закона. В ал.1 на параграф 4 от ЗЕ, която разпоредба е приета с измененията, обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., се посочва, че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. В ал. 3 на същия параграф 4 е регламентирано, че обектите по ал. 1 се изкупуват по пазарната им стойност, а в случай че страните не постигнат споразумение за стойността им, те възлагат извършването на оценка на обектите от независим лицензиран оценител, като определената от оценителя стойност на обекта е цената на сделката за изкупуване, а при непостигане на съгласие за определяне на оценител в 60-дневен срок от получаване на покана за това от другата страна енергийното предприятие и/или собственикът на обектите имат право да отправят искане до председателя на комисията за определяне на независим оценител. Определеният по този ред оценител е задължителен за страните. Разходите по оценката се поделят поравно между страните. В ал. 4 на параграф 4 е предвидено, че енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. С оглед гореизложеното съдът намира, че не може да бъде възприет довода на ищеца, че с въвеждането в експлоатация на изградените и оборудвани от него съоръжения предвирателния договор, сключен с ответника, е трансформиран в окончателен. Горното не е уговорено между страните и в сключения предварителен договор по никакъв начин не е формулирано задължение за ответника – „Т.С.“ ЕАД за заплащане на определена сума като стойност на абонатната станция и съоръженията, а законът е предвидил специален ред, по който да се определи цената на тези съоръжения. След като в закона е определен ред, по който ще се определи цената при липса на съгласие не може да се приеме, че е налице ликвидно и изискуемо задължение за ответника да заплати стойността на съоръжението по предварителния договор, без допълнителна процедура. Ищецът не установи да е спазил тази процедура и да е поискал и да е определен независим оценител от Комисията, който да определи съответната цена и оценка. Предвид горното, независимо от това, че с решение на ДЕКВР е разпоредено на ответника сключването на договор, включващ и клауза за прехвърляне на съоръженията, то до настоящия момент – датата на приключване на устните състезания пред настоящия съд не се установи от ангажираните по делото доказателства да е налице определена от независим оценител оценка на съоръженията, респ. да е постигнато взаимно съгласие между страните относно същата. Следва да се има предвид, че сключеният договор между страните е предварителен и по него няма уговорено задължение на ответника за заплащане на конкретно определена или определяема сума. Прехвърлянето на собствеността върху съоръженията и съответстващото на тази престация насрещно задължение за заплащане на тяхната пазарна стойност са обусловени от сключване на окончателен договор, респ. при липса на съгласие за сключване на такъв от специалната процедура по параграф 4 от разпоредбите на ЗЕ, респ. от упражняване от страна на някоя от страните на потестативното право да се иска сключване на окончателен договор по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Към настоящия момент не се спори, че съоръженията не са прехвърлени като собственост на ответника, поради което не може да се приеме, че е налице изискуемо договорно задължение за заплащане на тяхната стойност от негова страна. Дори и да се приеме, че е неприложим параграф 4 в настоящата хипотеза, тъй като той е за заварени от закона случаи, то следва да се има предвид изричната разпоредба на чл. 137, ал. 3 от ЗЕ, съгласно която разпоредба собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал.1 от същия закон, т.е. отново е необходим последващ писмен договор, какъвто не се установява да е сключен към момента. В този смисъл следва да се има предвид, че както в доктрината, така и в практиката на ВКС е застъпено становището, че всички задължения се опират на закона, но законът не ги поражда сам и затова не следва да се поставя сред източниците на облигационните отношения. Законът е юридически факт от друг порядък, поражда други правни последици - създава норми, но не и относителни задължения, на които да противоотстоят права, каквото е съдържанието на облигационното правоотношение в този смисъл изрично постановеното от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК решение № 91/11.09.2009г. по т.д.№ 596/2008г. на II т.о., ВКС и др. Предвид горното въпреки, че е налице законово задължение за ответника за заплащане на стойността на съоръженията, които по закон трябва да са негова собственост и той да е задължен да ги изкупи, доколкото изкупуването е по последващ договор и е предвидена специална процедура за определяне на цената при липса на съгласие, то съдът намира, че не може в рамките на настоящото исковото производство, по което не се претендира обявяване на договора за окончателен, да присъжда сума, представляваща цена на съоръженията, които към момента не са прехвърлени в собственост на ответника. Заплащането на цената на същите е насрещната престация срещу прехвърлянето на правото на собственост върху съоръженията, когато са изградени от потребителите, поради което е основателно насрещното възражение на ответника по чл. 90 от ЗЗД, че не е налице изпълнение на същото. Цена на изградените съоръжения, които следва по закон да са собственост и да се изкупят от ответника се дължи при осъществяването на този последващ елемент – прехвърлянето им от страна на клиентите които са ги изградили на „Т.С.” ЕАД и доколкото това не е осъществено към момента, независимо по какви причини, то не се следва на ищеца като дължима на договорно основание тяхната стойност. Дали поведението на ответника, изразяващо се в неизкупуване на съоръженията е противоправно и каква следва да е неговата отговорност за горното, а именно дали дължи съответно обезщетение за пропуснати ползи или вреди е извън предмета на настоящия спор, тъй като по делото се претендира само цената на същите. Следва да се отбележи, че съдът намира, че е основателен и довода на ответника, че ищецът не се легитимира като единствен собственик на съоръженията, макар по делото да са налице данни, че за тях е заплащал ищеца, то по силата на изричната законова разпоредба, а именно чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, съгласно която сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а от данните по делото е видно, че ищецът е един от етажните собственици в процесната сграда, но не и единствен такъв, поради което именно като възложители в документацията са вписани и посочените физически лица, като в тази връзка следва да се имат предвид законовите дефиниции в ДР на ЗЕ по т. 1 на "абонатна станция" като уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите и по т.65 на "топлопреносна мрежа" като система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или клиентите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до клиентите. Дори и да не съставлява обща част абонатната станция и съответните съоръжения, то те са трайно прикрепени към земята и помещението в сградата, която е построена при условията на осъществяване на право на строеж, но между всички посочени лица като възложители, поради което по принципа на приращението са съсобственост между етажните собственици, сред които е и ищеца, но не и единствен такъв.

Предвид горните доводи съдът намира, че е неоснователен главния иск за присъждане на търсената сума като дължима цена на договорно основание от ответника и следва да бъде разгледан евентуалния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл. 59 от ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на ответната страна за сметка на ищцовото дружество чрез спестяване на разходи, обедняване на ищеца, връзка между тях, липса на правно основание за разместване на имуществените блага като конкретен източник на права и задължения и субсидиарност. Облигационното право на обеднелия възниква когато няма друг иск, с който може да се защити. В настоящия случай съдът намира, че липсва неоснователното разместване на имуществени блага, тъй като към момента на приключване на устните състезания не се установи процесните съоръжения – външно топлозахранване и абонатна станция в имот с административен адрес – гр. С., ул. „К.Б. І” № *****, да са в патримониума на ответника, за да се приеме, че той се е обогатил неоснователно, придобивайки ги, като си е спеС.разходите за тяхното изграждане. В тази връзка следва да се имат предвид гореизложените съображения, че предварителният договор за присъединяване не се трансформира автоматично в окончателен с изпълнението му и няма вещно-прехвърлително действие, а не се установи да е сключен последващ договор за прехвърляне на собствеността, за да се приеме, че има имуществено разместване. Предвид горното съдът намира, че е неоснователна и евентуалната претенция, основаваща се на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване. Обстоятелството, че по закон тези обекти следва да са собственост на топлопреносното предприятие и че по принцип се изграждат от него, при положение, че в чл. 137 ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ е предвидена изрично и възможността да бъдат изградени от потребителите и отношенията да бъдат уредени чрез договор за прехвърляне, по който да се дължи цена на съоръженията, изключва възможността да е налице неоснователно обогатяване. Едва след преминаването на тези съоръжения в собственост на ответника би настъпило неоснователно имуществено разместване, тъй като той ще придобие право на собственост върху обекти, за които не е разходвал средства за изграждането им, но до момента на осъществяване на този последващ прехвърлителен елемент, който не се установи да е възникнал до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, не е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.

Предвид горното съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. На ищеца не се следват разноски с оглед изхода на спора, а от ответника се претендират такива – юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лв. Съдът намира, че на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, но в размер съобразен с минималното такова по Наредба № 1/2004г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения, който възлиза на 1634, 72 лв.

Воден от горните съображения съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район В., ж.к.“С.Т.“, бл. ***, вх. А, ет. *, ап. **, и със съдебен адрес – гр. С., бул.“В.“ № **, Търговски дом, к.*** – адв. А., искове срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.“К.С.“, ул.“Я.“ № ***, за присъждане на сумата от 36 824 лв. / тридесет и шест хиляди осемстотин двадесет и четири лева/ по частично предявения иск, представляваща част от общо вземане в размер на 61 824 лв., явяваща се цена на изграденото от него съоръжение: външно топлозахранване и абонатна станция в имот с административен адрес – гр. С., ул. „К.Б. І” № *****, по договор № 593/14.09.2007г., както и евентуалния иск за присъждане на същата сума, представляваща стойността на съоръженията на основание чл. 59 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „С. П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район В., ж.к.“С.Т.“, бл. ***, вх. **, ет. *, ап. **, и със съдебен адрес – гр. С., бул.“В.“ № **, Търговски дом, к.*** – адв. А., да заплати „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.“К.С.“, ул.“Я.“ № ***, на основание чл. 78 от ГПК сумата от***, 72 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: