Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, II „Е” състав,
в публично заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА Х.
при секретаря Елеонора
Георгиева
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. №
13889/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №192475 от 14.08.2019
г., постановено по гр.д. №17713/2018 г., по описа на СРС, 159 състав, е
признато за установено по отношение на В.В.Х., че Я.С.Х. е собственик на
Апартамент № 20, находящ се на в гр. София, ж.к. *******” I част, в жилищната
сграда-блок №*******състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения със
застроена площ от 65,12 кв. м., при съседи: изток - двор, запад - двор, север -
ап. 19 и юг - ап. 41, с принадлежащото му зимнично помещение №17, с полезна
площ от 4,02 кв. м., при съседи: изток - мазе № 16, запад - коридор, север -
коридор, юг - мазе №13, заедно с 0,681 % идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото-държавна
земя, на основание Договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.12.1990
г. сключен с председателя на ИК на ОбНС *******” по реда на Наредба за държавни
имоти (отм.). Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 2185,00 лева, представляваща съдебни
разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника В.В.Х., чрез адв. Ю. С. и адв. М. И., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че СРС е игнорирал изцяло
участието на съпруга на ищцата и баща на ответника –В.Х. във сложния фактически
състав по закупуването на апартамента, като е изтълкувал и приложил неправилно
разпоредбите на чл. 117 и сл. от Наредбата за държавните имоти (отм.). Сочи, че
баща му е взел участие при депозирането на молбата като молител, посочен е като
купувач в заповедта на председателя на изпълнителния комитет на общинския съвет
народен съвет и е участвал при заплащане на цената, които са условия за
сключване на договора и за възникване на правните му последици. Не било
отчетено още, че майката наВ.Х. е била наемател на жилището, като е декларирала
съгласие нейният син и семейството му да закупят имота, от което следвало, че
правото да се закупи имота е възникнало въз основа на наемното правоотношение
на родителите на починалия и че той се явява низходящ на наемателя по смисъла
на чл. 117 от НДИ (отм.), поради което са налице предпоставките да се приеме,
че той е придобил апартамента.
Не било отчетено и, че в заповедта на председателя на ИК на
ОбНС *******“, издадена преди да починеВ.Х., той и съпругата му са определени
за купувачи на процесния имот. Поддържа, че влагането приживе на сумата от 4000,00
лв. за заплащане на цената от страна на баща му безспорно установявало
предоставянето на общи семейни средства за придобиване на семейното жилище и
доколкото той е участвал в цялата процедура, въззивникът счита, че
наследодателят муВ.Х. е станал собственик.
С горните съображения за участие наВ.Х. в процедурата по придобиване
на жилището, при условията на евентуалност поддържа, че към момента на смъртта
му неговите наследници са били носители на правото да се сключи окончателния
договор и наследниците му, сред които и ответникът, са встъпили в неговите
права, поради което неправилно СРС е приел, че ищцата е собственик на целия
имот.
При условията на евентуалност на оплакванията изтъква, че
поради ретроактивното действие на презюмираната смърт наВ.Х. и ако съдът
приеме, че той не е бил правосубектен, за да придобие права към момента на
сключване на договора за продажба, поддържа, че процедурата по придобиване на
имота е била опорочена и процесният договор не е произвел правни последици
поради липса на воля и противоречие с императивните изисквания на НДИ (отм.).
Твърди, че заповедта на председателя на ИК на ОбНС определя съществените
елементи на договора, сред които са и купувачите, които именно в качеството си
на семейство са определени да закупят имота с оглед преценката за жилищна нужда
и доходи на семейството. Предвид това следвало да се приеме, че договорът е
сключен при липсата на съгласие и в противоречие със закона, поради пълното
несъответствие на изразената воля на продавача, обективирана в заповедта.
Договорът бил сключен и в противоречие с волята на ищцата, която е действала и
в качеството си на съпруга. С възраженията за недействителност на договора за
продажба, въззивникът излага и оплаквания за допуснато от първоинстанционния
съд съществено процесуално нарушение, като не е подложил на преценка
валидността на придобивното основание и дали то не противоречи на императивните
правни норми.
По подробно изложени съображения оспорва да са налице
елементите от фактическия състав от придобивната давност, както и че процесният
имот е придобит изцяло с лични средства от Я.Х..
Навежда и оплаквания за злоупотреба с права на ищцата, тъй
като определената дата на смъртта на баща му в съдебното решение е определена
въз основа на заявеното от Я.Х. в същото производство. Отделно тя не била
възразила срещу въвеждането на ответника в полагащите му се по наследство
идеални части в процесния имот, въз основа на решението, с коетоВ.Х. е обявен
за отсъстващ. До предявяване на исковата молба ищцата не е оспорила, че
жилището е било семейно и не имало спор с ответника относно припадащата му се
наследствена част от него. Предвид тези обстоятелства счита, че настоящото
производство не е образувано за защита на собствени права, а цели да лиши
ответника от наследствени права върху процесния имот.
Предвид изложеното иска обжалваното решение да бъде изцяло
отменено, а предявеният иск да се отхвърли. Претендира и направените в
производството пред СГС разноски.
Въззиваемият ищец Я.С.Х. в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адв. П.Т. е подала отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Иска
първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено като правилно.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:
Страните не
спорят, а от приложените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че по гр. д. №8292/2009 г. на СРС, 82 състав е постановено решение
№ 82-321/15.12.2010 г., влязло в сила на 15.12.2010 г., с което е обявена
смъртта наВ.В.Х. за настъпила на 30.09.1990 г., от която дата е последното
известие за лицето. Към този момент лицето е било в граждански брак с ищцата Я.С.Х.,
сключен на 21.08.1977 г., като за свои наследници е оставил съпругата си,
роденото от брака с нея дете Е.В.Х., както и неговия син от предходен брак и
настоящ ответник - В.В.Х..
Разпоредбата на
чл. 17 от ЗЛС еднозначно урежда правните последици на обявяване на смърт по
съдебен ред, въз основа на влязло в сила съдебно решение, като ги приравнява на
тези, произтичащи от действителната смърт. Горепосоченото решение, с което се
обявява смъртта на безвестно отсъстващияВ.В.Х., се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила относно факта на смъртта и въз основа на него се съставя акта за
гражданско състояние. Настъпването на смъртта поражда редица материалноправни
последици, включително прекратяване на съществуващия между съпрузите брак (чл.
44, т. 1 от СК) и откриване на наследството (чл. 1 от ЗН). Починалото лице губи
и своята правоспособност, възприемана като възможността то да бъде носител на
права и задължения. Следователно към датата на призната със съдебното решение
смърт наВ.В.Х. - 30.09.1990 г. е прекратен неговият брак с ищцата Я.С.Х. и е открито наследството
му върху притежаваното от него към тази дата имущество.
От приложения по
делото договор за продажба на държавен недвижим имот на процесния апартамент,
се установява, че същият е подписан на 11.12.1990 г. между председателя на ИК
на ОбНС -Н.като продавач и от ищцата Я.С.Х. като купувач, при продажна цена от
13 184 лв., от който акт въззиваемата извежда претендираното право на
собственост.
Покупката на
недвижимия имот е осъществена по реда на Наредбата за държавните имоти (обн. ДВ
бр. №79/14.10.1975 г., отм. ДВ бр. №82/27.09.1996 г.), предвиждаща
реализирането на сложен фактически състав, включващ административноправен
елемент – акт на държавен орган, представляващ заповед на председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет и гражданскоправен елемент -
договор, сключен между държавата като продавач, представлява от председателя на
ИК на ОбНС или от определен от него член на изпълнителния комитет, и от
съответно определения със заповедта купувач/и. По отношение на недвижимия имот
вещно-прехвърлителният ефект настъпва към момента на цялостно завършване на процедурата,
чрез подписване на договора за покупко-продажба, а издаването на заповедта по
чл. 120 НДИ, макар и да е задължителна, има подготвителен, административен
характер, предшестващ сключването на договора.
Настоящият състав
на съда намира, че при сключване на процесния договор от 11.12.1990 г. са били
налице изискуемите по НДИ предпоставки, тъй като от приложената пред СРС
преписка се установява, че е била издадена заповед на председателя на
изпълнителния комитет (ИК) на общинския народен съвет (ОбНС) от 31.05.1990 г., в
която за купувачи са определениВ.В.Х. и Я.С.Х., които към този момент (31.05.1990
г.) са били в граждански брак. Доколкото договорът е сключен от председателя на
ИК на ОбНС с определен в заповедта купувач – настоящата ищца, то и следва да се
приеме, че е изразена валидна воля и от двете страни по сделката за придобиване
на апартамента.
Възраженията на
ответника за нищожност на придобивната сделка поради противоречие със закона и
липса на съгласие, като правни доводи са въведени за пръв път едва с въззивната
жалба, но и от лице трето на правоотношението лице, доколкото В.В.Х. не е страна по договора за продажба на
държавен недвижим имот от 11.12.1990 г., не осъществява владение върху имота и в
този смисъл същият не защитава собствени права /по арг. на обратното от
задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 4/2009 Г. ГР.СОФИЯ, 07 юли 2010 г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо същият
като трето лице на правоотношението лице не може да предявява чужди права,
респ. възражения.
Само за пълнота
на мотивите следва да се посочи, че същите са и неоснавтелни. Това е така, тъй
като липсата на съгласие, приемана в теорията и съдебната практика като т. нар.
„съзнавано несъгласие“, изисква наличието на външно обективирано съвпадане на изявленията
на страните по сделката, без обаче да е налице вътрешно намерение за обвързване
с правните последици, каквото в случая не може да се изведе от факта, чеВ.Х. не
е участвал в сделката, но името му е вписано в договора, както и че към този
момент той е бил починал. В случая подписалите сделката лица, макар да няма
данни да са знаели, чеВ.Х. е починал към този момент, са обективно са съзнавали
отсъствието му и въпреки това са изразили съгласие за сключване на договора. Последният
не е подписан в нарушение на императивни правни норми на НДИ само поради факта,
че не е породил вещно-транслативен ефект спрямоВ.Х. предвид признатата със
съдебното решение дата на смъртта му, тъй като договорът е сключен с
единствения правоспособен към този момент, определен със заповедта, купувач – Я.Х..
Самата Наредба също не изключва принципната възможност държавен имот да бъде
продаден само на един от съпрузите (арг. от чл. 117, ал. 1 НДИ), а и обективно
към датата на сключване на договораВ.Х. не е могъл да участва в нея било лично,
било чрез представител, поради вече изяснените материалноправни последици на неговата
смърт.
В допълнение
към горните съображения, за преценката на правните последици на сключения
договор по чл. 121 НДИ в хипотеза като настоящата, при която заповедта по чл.
120 НДИ е била издадена в полза на двамата съпрузи, но към датата на
подписването на договора бракът им е прекратен поради настъпила смърт на единия
от тях, следва да се съобразява целта на уредената в глава петнадесета
процедура по НДИ. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 112 и чл. 113
НДИ продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва за задоволяване
жилищните, здравните и професионалните нужди на отделно семейство или гражданин.
Затова и в подготвителната част от процедурата по продажба на имот, имаща
административноправен характер, се изследват данните, предоставени от кандидат
– купувачите, относно техния семеен, трудов и имуществен статус, като поначало
жилището се продава на едно семейство, независимо от броя на обитаващите го
като наематели семейства (изключение е хипотезата на чл. 117, ал. 3 НДИ и то
при постигнато съгласие и тази чл. 117, ал. 4 НДИ при възможност за реална
поделяемост на жилището). По този начин законът не допуска възникването на
съсобственост между отделни лица, които не съставляват семейство, обезпечавайки
пълноценното задоволяване на жилищната нужда. В този смисъл със смъртта на
съпруга след издаване на заповедта по чл. 120 НДИ, за ищцата и детето от техния
брак Е.В.Х. не отпада нито жилищната им нужда, нито предпоставките, при които е
преценено, че тя следва да бъде удовлетворена. Предвид изяснената специфична
цел на продажбата по НДИ и при наличието на правоспособен купувач в лицето на
ищцата, определен със заповедта, е несъстоятелна тезата във въззивната жалба,
че със смъртта на баща си ответникът е наследил неговото потестативно право да
иска по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД обявяване на заповедта по чл. 120 НДИ за
окончателен договор, още повече че към датата на издаване на заповедта
ответникът е навършил пълнолетие и е изключен от понятието семейство,
дефинирано в чл. 50, ал. 1 ЗСГ, като и в декларацията, подписана от съпрузите,
приложена на л. 57-58 от делото на СРС като член на семейството е декларирана
единствено малолетната дъщеря.
С оглед
прекратяването на брака между съпрузите преди приключване на процедурата по НДИ
за закупуване на процесното жилище, е изключена възможността недвижимият имот
да стане съпружеска имуществена общност, респективно бащата на ответника да
придобие дял от него, каквито неоснователни доводи се поддържат в жалбата. За
този извод е без значение, чеВ.Х. е участвал в процедурата по придобиване на
имота, имаща административноправен характер и завършваща с издаването на
заповед от 31.05.1990 г. на председателя
ИК на ОбНС, тъй като вещното право се придобива едва със сключването на самия
договор, който безспорно е следващ смъртта на Х..
При така
формираните изводи за придобиване собствеността върху процесния недвижим имот
по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.12.1990 г. единствено
от ищцата, не следва да се преценява наличието на предпоставките за
придобиването му от нея чрез упражняване на давностно владение, което основание
е заявено като евентуално. По аналогични съображения въпросът за произхода на паричните
средства, с които е заплатена продажната цена, също е безпредметно да бъде обсъждан.
Отношение би имал към твърдението на ищцата за трансформация на лично имущество,
но такава хипотеза е изключена поради вече изяснените юридически пречки имотът
да бъде придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
Неоснователни
са и доводите на въззивника за злоупотреба с процесуални права от страна на
ищцата, тъй като предявяването на установителен иск за собственост срещу
ответника, оспорващ това нейно право, и който по изложените по-горе съображения
настоящият състав намира за основателен, не може да обоснове извод, че не се
цели защита на притежавано от ищцата. Следва да се отбележи, че несъстоятелна е
тезата на ответника, че с предявения иск ищцата се опитва да го лиши от
наследствени права върху процесния имот, тъй като такива неговият наследодател
към момента на откриване на наследството по отношение на процесния недвижим
имот не е притежавал.
Тъй като
правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на СРС следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
С оглед изхода
на спора пред настоящата съдебна инстанция въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК да заплати в полза на Я.Х. сторените
от нея пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1080,00 с ДДС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА №192475 от 14.08.2019 г., постановено по гр.д. №17713/2018
г., по описа на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА В.В.Х., ЕГН **********,***, р-н
„********офис №1, чрез адв. Ю. С. и адв. М. И., да заплати на Я.С.Х., ЕГН **********,***,
чрез адв. П. Т., сумата от 1080 лв. с
ДДС, представляваща заплатени за производството пред СГС разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: