№ 2447
гр. София, 15.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.ИВ.П.
в присъствието на прокурора Ил. Г. Ил.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Частно
наказателно дело № 20221110210237 по описа за 2022 година
ОБВИНЯЕМИЯТ – В. Г. Г. - явява се лично, доведен от РД“Охрана“ от
следствения арест на бул. „Г.М. Димитров” № 42.
В залата се явява адв. Ц.Л. – назначена за служебен защитник на
обвиняемия.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно уведомени за
днешното съдебно заседание, изпращат представител. В залата се явява
прокурор И.И..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след като изслуша становищата страните и съобрази характера
на производството намира, че процесуални пречки за даване ход на делото в
настоящото съдебно заседание не са налице, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по представен
документ за самоличност - лична карта № ...............:
В. Г. Г. - роден на ................... ЕГН **********.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на конвоиращите лица.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството по смисъла
1
на чл.55 от НПК и по чл.274 НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на съда,
съдебния секретар и представителя на държавното обвинение.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на чл. 274 и чл. 275
НПК.
СЪДЪТ, като съобрази липсата на нови доказателствени искания и на
такива по реда на съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗАПОЧВА с доклад на председателя на
съдебния състав с посочване на основанието за образуване на съдебното
производство, а именно – внесеното от Софийска районна прокуратура
искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия В. Г. Г..
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам какво е искането на СРП. Наясно съм с
характера на настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Л.: Оспорвам искането. Представям и моля да приемете като
доказателство по делото заверено вярно с оригинала копие на удостоверение
за раждане на дете, удостоверяващо, че подзащитния ми има низходящ на пет
години. Няма да соча нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ /становище/: Запознах се с представеното
удостоверение за раждане. Да се приеме по делото.
СЪДЪТ, по представеното в днешното съдебно заседание удостоверение
за раждане на А.Л.П., счита, че макар същото да не удостоверява родствена
връзка с обвиняемия, доколкото малолетната е с посочен единствен родител –
майка, не са налице пречки да бъде прието по делото за сведение, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото удостоверение за
раждане на А.Л.П..
2
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените в хода на наказателното
производство писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, с оглед на
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното искане за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
обвиняемия В. Г. Г.. На първо място същият, с постановление от 13.08.2022 г.
е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление чл. 198,
ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до десет
години и същото се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
На следващо място, налице е обосновано предположение относно авторството
на деянието, за което е обвинен Г.. В тази връзка са разпитите на
свидетелката Х. на първо място, както и изготвеният протокол за
разпознаване от същата, като обстоятелствата, свързани с разпознаването се
удостоверяват и от поемните лица П. и Й.. По делото е изготвена СОЕ,
удостоверяваща стойността на инкриминирана вещ. Пострадалата Х. е
категорична, че именно обвиняемият Г. е лицето, което на 13.08.2022 г.,
упражнявайки сила, е отнел златния синджир, който е бил поставен на врата
. Налице е първата алтернативно дадена предпоставка - обвиняемият да
извърши престъпление. В тази връзка на първо място е справката за съдимост
на обвиняемия и фактът, че същият е осъждан за шест умишлени
престъпления, пет от които са именно такива по смисъла на чл. 198, ал. 1 от
НК. Видно от определение на Софийски районен съд по НЧД № 17308/2017 г.
в сила от 16.12.2017 г., на обвиняемия е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, като от изпълнението на същото не са минали
повече от пет години, поради което считам, че макар в постановлението за
привличане на обвиняемия да не е включено, деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, като са налице достатъчно доказателства в тази
насока. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от НПК деянието е извършено
в условията на опасен рецидив и следва да посочи освен това, че обвиняемият
заявява и други адреси за призоваване, различни от този в справката за
съдимост. Фактът, че в днешното съдебно заседание се представя копие от
3
акт за раждане, също не може да наведе данни за липса от опасност за
извършване на престъпление, доколкото детето е родено през 2017 г.
Очевидно то е имало нужда от грижи и към инкриминираната дата -
30.05.2022 г. и вместо такива да бъдат полагани от бащата, ако се приеме, че
именно Г. е баща на това дете, доколкото вписване в тази графа липсва – то
същият вместо да полага грижи за това дете, е предпочел да извърши
престъпление, идентично с тези, които е извършил и преди това. Считам, че
обвиняемият Г. се явява лице с повишена степен на обществена опасност.
Опасността от извършване на престъпление е реална. Налице са законовите
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража”, която следва да администрира целите по чл. 57 от НПК и моля
да постановите в този смисъл Вашия съдебен акт.
АДВ. Л.: Моля да оставите без уважение искането на представителя на
Софийска районна прокуратура и да не взимате най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подзащитния ми В.Г.,
като съображенията ми затова са следните: Считам, че не е налице една от
кумулативно дадените предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК, а именно - че не
съществува реална опасност подзащитният ми да се укрие или да извърши
друго престъпление. Подзащитният ми още при привличаването му в
съответното процесуално качество на обвиняем, призна вината си и изрази
съжаление за случилото се, като желае да постигне споразумение със
Софийска районна прокуратура и да възстанови щетите от престъплението.
Подзащитният ми е с безспорно установена самоличност по делото, живее на
постоянен адрес, живее на семейни начала и има момиче на 5 години.
Независимо, че е осъждан, то същият не бил затруднил органите на ДП и
моля преди постигане на споразумението да му наложите каквато и да е по-
лека мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казано от защитника ми. Моля да ми
бъде наложена по-лека мярка за неотклонение. Няма опасност да се укрия,
живея на постоянен адрес с майка ми, жена ми и дъщеря ми. Моля, ако може,
за по-лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА
ПОСТАНОВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
4
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 64 НПК.
Същото е инициирано от представител на СРП с искане за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
обвиняемия В. Г. Г..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
внесеното предложение, като счита, че е налице обосновано предположение
обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен. Счита, че
освен базисната предпоставка за взимане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, в случая е налице и
реална опасност последният да извърши друго престъпление с оглед
естеството и характера на повдигнатото обвинение, както и предвид
обстоятелството, че същият е с обременено съдебно минало, като е осъждан
за шест умишлени престъпления, пет от които с правна квалификация по чл.
198, ал. 1 от НПК. Отделно от това се навежда, че обстоятелството, че
обвиняемият има дете, за което да полага грижи, не е от естество да оправдае
взимане на по-лека мярка за неотклонение, доколкото посоченото
обстоятелство е било налично и към момента на извършване на
инкриминираното деяние и не е формирало контрамотив за въздържане от
съответните противоправни действия.Обвиняемият Г. се представлявя от адв.
Л., която не оспорва в днешното съдебно заседание наличието на обосновано
предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за което е
обвинен. Счита обаче, че не са налице нито реална опасност от укриване,
нито такава от извършване на друго престъпление от страна на подзащитния
, в която връзка изтъква, че последният признава вината си и изразява
желание за възстановяване вредите от престъплението, респективно желание
за приключване на делото със споразумение за решаването му. Отделно от
това се сочи, че обвиняемият Г. е с известен по делото адрес, съжителства с
жена, от която има и дъщеря на 5 години, за които следва да се грижи, които
фактори намира, че препятстват последния да извърши друго престъпление,
респективно да се укрие. По изложените съображения счита, че липсва
пропорционалност между исканата от държавното обвинение мярка за
процесуална принуда „Задържане под стража“ и спецификата на настоящия
случай, съобразена с личността на обвиняемия. Обвиняемият В.Г. в своя
защита поддържа казаното от защитника си и моли да не бъде взимана
спрямо него най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“,
като моли за по-лека такава.
За вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража” законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК
наличието в кумулативно единство на следните три предпоставки: лицето да е
привлечено към наказателна отговорност за престъпление, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода” или по-тежко наказание; да е
5
налице обосновано предположение относно извършването на вмененото на
обвиняемия деяние, както и да е налице в условията на алтернативност
наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление
от страна на обвиняемия. В конкретния случай обвиняемият В. Г. Г. е
привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на
обвиняем от 13.08.2022 г. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Посоченото престъпление се явява тежко умишлено по смисъла на
дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 г., с което е изпълнена и първата
предпоставка в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най – тежката
мярка за неотклонение.
На настоящия етап от наказателното производство, макар и на
изключително ранен такъв, съдът счита, че от събраните доказателства може
да се изведе обосновано подозрение относно съпричастността на В. Г. Г. към
извършване на вмененото му деяние. В този смисъл са показанията на
свидетеля С.А. Х., протокол за разпознаване, както и показанията на
свидетелите П.А. П. и А. Г. Й. – поемни лица при извършване на
разпознаването. От показанията на св. Х. се установява фактическата
обстановка по делото, а именно - противозаконното отнемане на златен
синджир от владението й, след употреба на сила спрямо нея. Същевременно,
от извършеното разпознаване от същото лице се установява и
съпричастността именно на обвиняемия В.Г. към така вмененото му
престъпление. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че процесуално
– следственото действие „разпознаване“ е предшествано от подробен разпит
на свидетеля Х., в който същата изчерпателно е посочила кога, как и от какво
разстояние е възприела обвиняемия, а също конкретно е посочила и негови
външни характеристики, след което е извършено и разпознаването, поради
което съдът не намира основание да не постави същия в основата на изводите
си по въпросите, релевантни към предмета на обсъждане в настоящото
производство.
С оглед изложеното, съдът счита, че по делото са събрани доказателства,
от които може да се изведе обосновано предположение по смисъла на чл. 63,
ал.1 от НПК касателно съпричастността на обвиняемия към престъплението,
за което му е повдигнато обвинение в хода на ДП.
Съдът намира, че с оглед характера на настоящото производство,
събраният доказателствен материал е достатъчен за формиране на обосновано
предположение, че обвиняемият е съпричастен към извършване на
престъплението. Извършената констатация се прави с уточнението, че на
пръв поглед има основание в обвинението, но също така и че в хода на
производството, в условията на състезателност и при равни осигурени права
на страните, ще се събират и други доказателства, които е възможно да
променят направения извод.
Същевременно по делото не са събрани доказателства, които да
6
опровергават извода за наличие на обосновано подозрение, който извод не
означава несъмнена и безспорна доказаност на обвинението, а единствено, че
събраните доказателства обосновават извод за вероятност от неговото
извършване, какъвто именно е доказателственият стандарт в настоящото
съдебно производство, който е занижен в сравнение със стандарта, който
НПК установява към случаите при постановяване на краен съдебен акт.
По отношение на опасностите, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
НПК, съдът счита, че не е налице опасност от укриване на обвиняемия, в
която връзка се солидаризира с тезата на защитата изцяло, доколкото
обвиняемият Г. е с установена по делото самоличност и с известен адрес, като
липсват по делото доказателства последният да не е фактически обвързан с
посочения в хода на ДП и в днешно съдебно заседание такъв.
Същевременно обаче съдът намира, че е налице и третата кумулативна
предпоставка за вземане на най – тежката МНО, а именно – наличието на
реална опасност от извършване на престъпление, като същата в случая се
обуславя най – вече от обремененото съдебно минало на обвиняемия, видно
от приложената по делото справка за съдимост, като следва да се има
предвид, че за пет от предходните му осъждания последният е признат за
виновен в извършване на престъпления против собствеността, свързани с
противозаконно отнемане на чужди движими вещи чрез употреба на сила
и/или заплашване. Тези обстоятелства, в своето кумулативно единство,
обуславят извод, че опасността от извършване на престъпление от страна на
обвиняемия В.Г. е реална, а не хипотетична такава.
Отделно от това и във връзка с доводите на защитата е необходимо да
бъде посочено, че обстоятелството, че към настоящия момент обвиняемият е
изявил желание производството по делото да приключи със споразумение за
решаването му, не е по своето естество такова, което да послужи като основа
за релевиране на извод за липса на пропорционалност между исканата от
държавното обвинение мярка за процесуална принуда „Задържане под
стража“ и спецификата на настоящия случай.
На следващо място по отношение наведените в днешното съдебно
заседание от обвиняемия и защитника му доводи, съдът намира, че
принципът на хуманност, който следва неизменно да бъде съобразяван при
определянето на степента на ограничение на конституционно гарантираното
право на лична свобода, не е поставен в противоречие с най-тежката мярка за
неотклонение в настоящия казус. Предоставената на вниманието на съда
необходимост от полагане на грижи от страна на обвиняемия за семейството
му, в това число и непълнолетно дете и изтъкнатите в тази посока аргументи,
макар в тази връзка да не са налице по делото неоспорими данни, не са в
състояние да послужат като достатъчна обосновка за отсъствие у
обвиняемото лице на склонност към дивиантни прояви. Така споделени, те са
били даденост още към момента, предхождащ датата на инкриминираното
деяние. Същевременно е очевидно, че обстоятелствата от този порядък не са
7
изиграли възпираща роля спрямо мотивацията на обвиняемия да реализира
противоправното си поведение.
По изложените съображения съдът счита, че опасностите, визирани в
нормата на чл. 63, ал. 1 НПК, с оглед характера на повдигнатото обвинение и
съдебното минало на обвиняемия, са реални такива и обуславят вземане на
най-тежката МНО „задържане под стража“. Съдът намира, че именно
посочената МНО би могла да неутрализира наличните опасности, поради
което искането за налагане на по – лека такава не би могло да обезпечи
целите по чл. 57 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл. 64, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на В. Г. Г. , ЕГН ********** (със снета по делото
самоличност), обвиняем по ДП № 871/2022 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр.
пр. № 19647/2022 г. по описа на СРП мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в 3-дневен
срок от днес, пред Софийски градски съд.
В случай на жалба или протест, СЪДЪТ насрочва делото в открито
съдебно заседание пред Софийски градски съд на 18.08.2022 г. от 10:00 часа ,
за която дата присъстващите лица да се считат уведомени от днес, като
обвиняемият да бъде конвоиран за посочената дата и час в случай на
постъпила жалба или протест.
Препис от определението да се изпрати на началника на следствения
арест на бул. „Г. М. Димитров“ № 42 за сведение и изпълнение.
Препис от протокола да се издаде на страните при поискване.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
15:33 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8