№ 28741
гр. С., 28.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110138739 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от **************, ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление: ************ срещу *********, ЕГН
************, с адрес: ************, осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
за сумата от 5632 лв., представляваща предоставена в заем на ответника на ******* г.
във връзка с лечение на получени от ПТП травми, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – ******** г. до окончателното плащане.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на
поискания от ищеца свидетел за установяване на обстоятелствата, свързани с
предоставянето на заема и уговорката за връщането му.
Ответникът е оспорил автентичността на приложената към исковата молба
разписка за получаване на сумата от 5632 лв., поради което ищецът следва да заяви
дали ще се ползва от оспорения документ.
Ответникът е направил искане за спиране на настоящото производство с доводи,
че във връзка с предоставената сума, предмет на настоящия иск ответникът е подал
жалба в СРП, въз основа на която е образувана проверка с вх. № *********** г.
Произнасянето по така направеното искане следва да се отложи за откритото съдебно
заседание, в което ответникът следва да уточни на какъв етап е образуваното
производство и внесен ли е обвинителен акт в съда, доколкото единствено наличието
на висящо съдебно производство, което се явява преюдициално на настоящото, би
било основание за спиране на делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА по искане на ищеца събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата,
1
свързани с предоставянето на заема и уговорката за връщането му.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото заседание да заяви дали ще се ползва от
представената с исковата молба разписка за получаване на сумата, предмет на делото,
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА че ако не стори това в указания срок, документът няма да
бъде приет като доказателство по делото.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето по
искането на ответника за спиране на делото.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в срок до първото заседание по делото да уточни
на какъв етап е образуваното по негов сигнал наказателно производство и внесен ли е
обвинителен акт в съда.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.12.2022 г. от 14,00 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговор на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ************** твърди, че на ******* г. предоставила на ответницата
сумата от 5632 лв. във връзка с нейно лечение на получените травми в резултат на
ПТП, настъпило на ********* г., със задължение да ги върне, без да са уговорили срок
за връщането, като за предоставената сума ответникът подписал разписка. Сочи, че
минало много време от предоставянето на сумата, но същата не била върната, поради
което я претендира, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът ********* в срока по чл.131 ГПК е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва иска с твърдения, че никога не е получавала претендираната
сума, а представената разписка не е съставена и подписана от нея. Посочва, че
действително е претърпяла тежко ПТП, поради което е лекувана по спешност в
******* в безсъзнание. Познава ищцата *******, която заедно с други лица я
посетили в болницата и била заставена да подпише пълномощно за търсене на
отговорност от застрахователя. Твърди, че е незряща, поради което всеки документ,
изходящ от такъв гражданин следва да бъде преподписан от двама свидетели. На това
основание поддържа, че приложената разписка не може да удостовери получаването на
сумата. Сочи, че ищцата и приближени до нея лица са я посещавали многократно и са
настоявали да им предостави сумата от 6000 лв., впоследствие да подпише запис на
заповед за същата сума, на който са вписани две различни дати на издаване, поради
което ответницата е подала жалба в СРП и по случая е образувана проверка.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: че е предала на ответника
2
сумата от 5632 лв., а последната се е задължила да я върне при поискване, че е
поканила заемателя да върне сумата, с което и след изтичането на едномесечен срок го
е поставил в забава.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга,
както и релевираните в отговора възражения, включително твърдението, че е незрящ.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства да е поискал от ответника
връщането на сумата преди подаването на исковата молба.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това, че е незрящ.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
3
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4