ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1702
Шумен, 23.12.2024 г.
Административният съд - Шумен - , в закрито заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | РОСИЦА ЦВЕТКОВА |
като разгледа докладваното от съдията Росица Цветкова административно дело № 492/2024 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 и сл. от ДОПК, образувано по жалба на А. И. Д. с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис №5, против Решение №227/03.10.2024 г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх.№49607/26.09.2024 г. срещу Съобщение за насрочване на опис с изх.№[рег. номер]-110-0004720/12.09.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен, като недопустима.
В жалбата е обективирано особено искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №27130001107/2013 г. на ТД на НАП Варна, офис Шумен.
Жалбоподателят обосновава това особено искане като обезпечителна мярка, тъй като е насрочена търг с тайно наддаване на 17.01.2025 г., и е налице мастично прекратяване на принудителното изпълнение, поради което е отправено искането за спиране.
Съдът, след като се запозна с жалбата и приложените доказателства, както и представената административна преписка, намира особеното искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №27130001107/2013 г. на ТД на НАП Варна, офис Шумен, за недопустимо, поради следните съображения:
Разпоредбите на глава 27 от ДОПК "Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП и съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл.268 от ДОПК, да спре изпълнението /изпълнителното дело/, респ. обжалваните действия на публичния изпълнител. В чл.266 ал.4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Съдът няма компетентност да спира принудителното изпълнение. Компетентен да спре принудителното изпълнение според чл.222 и чл.222а от ДОПК е публичния изпълнител в изчерпателно изброените случаи. Налице е и изключение от това правило, въведено в чл.267 ал.2 т.2 от ДОПК.
От така цитираните правни разпоредби е видно, че в ДОПК не е предоставена възможност съдът да спре изпълнително дело, а такова правомощие е предоставено само и единствено на публичния изпълнител. Изключение от това правило, както бе посочено и по-горе, е въведено в чл.267 ал.2 т.2 от ДОПК, съгласно който решаващият орган може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя. Защитата срещу действията на публичния изпълнител се осъществява по реда на чл.266 и сл. от ДОПК, по който ред длъжникът или взискателят може да обжалва и разпореждането на публичния изпълнител по чл.222 от ДОПК, с което принудителното изпълнение е спряно или е отказано спиране. Липсата на законова правна регламентация е свързано с това, че се касае до изпълнително производство - изпълнение на публични държавни вземания, по отношение на което разпоредбите на чл.166 и сл. от АПК, касаещи възможност за спиране изпълнението на обжалван /не влязъл в сила/ административен акт не важат, тъй като в изпълнителното производство се пристъпва към принудително изпълнение на установените задължение с вече влязъл в сила акт /данъчен акт, както и на невлязъл в сила ревизионен акт, който е годно изпълнително основание/. Защитата срещу принудителното изпълнение е законово гарантирана - по административен ред и по съдебен ред - за длъжника, така и за взискателя и за трето лице, което заявява самостоятелни права върху вещта - чл.266 и чл.268 от ДОПК и законосъобразността на действията на публичния изпълнител - в конкретния случай ще бъде разрешена от съда по същество на спора.
В настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл.297 ал.4 във вр. с чл.280 ал.1 от АПК, както и нормата на чл.397 ал.1 т.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, в какъвто смисъл се иска постановяване на „обезпечителна мярка“. Субсидиарното прилагане на АПК и ГПК е допустимо само за неуредените случаи, какъвто спирането на принудително изпълнение на публични вземания по реда на ДОПК не е.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеното искане за спиране е недопустимо и предпоставя оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективираното в жалбата на А. И. Д. с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис №5, против Решение №227/03.10.2024 г. на Директора на ТД на НАП [населено място], особено искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело №27130001107/2013 г. на ТД на НАП Варна, офис Шумен и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№492/2024 г. по описа на АдмС [населено място] в тази му част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 дневен срок, считано от връчването му на страните.
На основание чл.138 ал.1 АПК, препис от определението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |