Решение по дело №890/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 284
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20192150200890
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 284                                                                30.10.2019 г.                                    град Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърски районен съд, VII-ми наказателен състав, на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в следния състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА

 

Секретар – Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от съдията Сияна Димитрова

АНД № 890 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-0304-001653/11.07.2019 г. на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са наложени кумулативни наказания - „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че при управление на МПС на 01.07.2019 г. бил спрян за проверка и тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“, което отчело 1,03 помила, но тъй като е сирийски гражданин не разбрал последствията от проверката и начините, по които може да се защити. Сочи още, че бил пил само една била и заявил на полицаите, че не разбира български език, но независимо от това му бил съставен АУАН и му било взето свидетелство за управление на МПС, издадено от държавата Сирия. Заявява, че 20 минути след проверката узнал от познати за правото да даде кръвна проба за анализ и отишъл в Спешна помощ – гр. Несебър, но от там отказали изследване, тъй като не носил талон. При изложените доводи моли за отмяна на наказателното постановление.

Насрещната страна по жалба – РУП гр. Несебър, не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, признава за извършеното нарушение и моли за решение по справедливост. Не ангажира писмени и гласни доказателства.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Процесната жалба е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 01.07.2019 г., около 21,10 часа, в гр. Несебър, на ул. „Без име“, к.к. Слънчев бряг, на главната алея пред х-л „Бисер“, в посока х-л „Свежест“ – х-л „Калофер“, при управление на МПС марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег. № ***собственост на „Кенет Груп“ ООД, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля М.В.М. – мл. автоконтрольор при РУ – гр. Несебър. Свидетелят установил, че водачът е жалбоподателят А.А.А. и владее български език. Поради тази причина продължили комуникацията на български език, като жалбоподателят дори споделил, че е изпил една-две бири. Свидетелят М. поканил жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ № 0325. При проверката техническото средство отчело 1,03 промила. Данните били показани на А. и му било предложено да даде кръв за анализ ако не е съгласен с показанията на техническото средство. Свидетелят М. изготвил и талон за изследване № 0050703, в който вписал показанията на дрегера, но А. отказал да го попълни, като това негово изявление е удостоверено с подпис на свидетеля Благой Йорданов Риков. Отново с подпис на свидетеля Риков е бил удостоверен и отказ на жалбоподателя да бъде изследван с доказателствен анализатор. При тези данни свидетелят М. съставил на А. АУАН № 326274/01.07.2019 г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 326274/01.07.2019 г., талон за изследване № 0050703, както и от показанията на свидетеля М.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Самият жалбоподател не оспорва годността на техническото средство, нито показанията от теста с него. Оспорва описаната фактическа обстановка, досежно факта, че не владеел български език и не разбрал правото си на медицинско изследване, но възраженията му остават неподкрепени с доказателства в хода на съдебното производство. В същото време, жалбоподателят прави изявление пред съда, че изцяло признава административното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121З-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По повод наведените с жалбата оплаквания за нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, съдът намира същите за несъстоятелни и недоказани. В рамките на производството не се установи безспорно, че жалбоподателят А. е сирийски гражданин, като не бяха ангажирани писмени доказателства в този смисъл – удостоверения за раждане или документ за самоличност, издадени от Сирийска арабска република. Напротив, жалбоподателят се легитимира пред съда с личен документ, издаден от Република България, като разполага и с единен граждански номер и постоянен адрес на територията на страната. Съдът установи, че жалбоподателят владее и български език при изслушване на становището му по хода на делото и съдебните прения в рамките на съдебния процес, като следва да се отбележи и че жалбата до съда е написана на български език и подписана лично от А..

За пълнота следва да се посочи, че в ЗАНН липсва правна уредба за процесуалните действия, предприемани в хода на  административнонаказателното производство спрямо лица - чужденци. Препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН касае единствено производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Същевременно с разпоредбите на чл. 395а и сл. от НПК е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Текстовете на самата директива предвиждат, че в някои държави-членки орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, какъвто е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно транспонирането на директивата с приемането на Глава Тридесета "а" от НПК и приложението на тази глава в съдебното производство по ЗАНН  е напълно в унисон с цитираната норма. Горното налага извода, че когато производството не е пред съд, а се развива пред съответните контролни органи, компетентни да извършат пътнотранспортна проверка, правилата на директивата и на цитираната глава от НПК не следва да се съблюдават стриктно. Това не означава, че в административнонаказателното производство не следва да се съблюдават правата на лицата, които не владеят български език, но дори и част от правилата на чл. 395а - чл. 395з от НПК да не са спазени, това не следва да се приема за съществено процесуално нарушение, стига за наказаното лице да е станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В тази връзка няма пречка действията, които следва да предприеме, да му бъдат обяснени на разбираем от него език, както и при констатирането на нарушение от страна на проверяваното лице да му се състави АУАН по ЗАНН, който да му бъде преведен и разяснен на разбираем от него език. При такава ситуация и в съответствие с пар. 16 от преамбюла на директивата не е необходимо да му се назначава преводач или да му се извършва писмен превод на АУАН. Достатъчно е да му се направи устно резюме, което впрочем е напълно допустимо според чл. 395а, ал. 3 от НПК, като с оглед спецификата на производството по проверка и при съблюдаването на директивата е допустимо това резюме да се направи и без присъствието на защитник.

С оглед на изложеното, следва да се отбележи, че компетентният да образува производството служител е установил, че лицето, на което се извършва проверка, разбира български език. Следователно, процедурата по образуване на производството е спазена в цялост и не са допуснати нарушения, свързани с назначаването на преводач. Жалбоподателят А., дори и да е български гражданин от чуждестранен произход, е разбирал български език и поради тази причина не е имало пречка проверката да се проведе на този език. Свидетелят М. е категоричен, че в хода на проверката А. е разбирал български език, като е водил разговор с него и дори е посочил, че е консумирал една – две бири. Ето защо не може да се приеме твърдението в жалбата, че А. не разбрал, че може да даде кръв за анализ, тъй като не разбирал български език. Още повече, че отказът на жалбоподателя да попълни талон за изследване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване е удостоверен с подпис на свидетеля Благой Риков. Талонът за изследване не е оспорен от страна на А., нито са направени оплаквания за нарушения при оформянето му, различни от обсъдените. Напротив, пред съда А. лично признава вината си за извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е и материално законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 1,03 промила. Посочената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установена по надлежния ред - чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ № 0325.

Мотивиран от горното, съдът достигна до извод, че по делото е доказано осъществяване на соченото нарушение, за което разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева. Налага се извод, че нарушението е подведено под правилната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Размерите на наказанията, които следва да се наложат, са фиксирани в санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Наказващият орган е наложил наказания именно в тези размери, поради което санкцията е определена правилно от негова страна и не е налице законова възможност същата да бъде намалявана.

По изложените съображения обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото, реализираните в хода на производството разноски за разпит на свидетеля М.М., заплатени за сметка на съда, следва да се възложат в тежест на жалбоподателя А.. Видно от отбелязване в съдебния протокол на свидетеля са заплатени 10,06 лева – пътни разноски за явяване. Съгласно чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК изводът за виновност на жалбоподателя в извършване на административното нарушение по аналогия води до осъждането му да възстанови направените за сметка на бюджета разноски по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, Несебърският районен съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-001653/11.07.2019 г. на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени кумулативни наказания - „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца .

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - гр. Несебър сумата от 10,06 /десет лева и шест стотинки/ лева, представляващи заплатени пътни разноски на свидетел по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: