№ 1389
гр. Варна , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Радостин Г. Петров
Тони Кръстев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100501494 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Дженерали застраховане" АД
срещу решение № 260575/19.02.2021 г., постановено по гр.дело № 2345 /2020
г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Р.
К. П. сумата от 6.00 (шест) лева – част от претенция, цялата в размер на
1385.21 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застрахователна полица „Гражданска отговорност" № BG/ **** за
претърпени при настъпило на 14.12.2019 год. застрахователно събитие
имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020 г., до
окончателното му изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както и
сторените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя,
стойностите, които САТЕ определя като пазарни, не съответстват на тези,
посочени от съда в диспозитива, който не отразява възприетия в мотивите на
1
решението размер на имуществените вреди перо по перо. Искът за спойлер е
следвало да се отхвърли, тъй като вече е заплатено обезщетение и посочената
щета не е от твърдяното процесно събитие (без причинно-следствена връзка).
Счита, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив в решението,
защото в диспозитива съдът не е посочил стойностите от заключението на
вещото лице, а посочените от ищцата размери на отделните пера, формиращи
исковете, което е неправилно, тъй като би имало значение при последващото
произнасяне на съда. Неправилно е установен и размерът на доброволно
заплатеното от ответника застрахователно обезщетение – 244,79 лева вместо
264.79 лева. Счита за неправилна приетата от съда обща стойност на
обезщетение от 673.31 лева, доколкото същата не съответства на нито една от
трите установени от вещото лице по различни методи стойности като ги
надвишава. Наред с това, няма никакво правно основание да се прилага т.н.
пазарен подход при липсата на доказателства за осъществен ремонт на МПС,
което е на 16 години към дата на ПТП. Единственият правилен и законово
обоснован подход е оценка на щетите по Наредба № 24. Моли за отмяна на
съдебното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на
направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна не е подала писмен
отговор.
Постъпила е и частна въззивна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, с искане за отмяна на Определение № 263537/12.04.2021 г.,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на
Решение № 260575/ 19.02.2021 год. в частта за разноските. В частната
жалбата се излага, че делото не е от фактическа и правна сложност,
провеждането на повече от две заседания не е по вина на ответника, който не
е ставал причина за отлагане на делото.
Ответникът по частната жалба не е подал отговор.
Въззивната и частната жалби са е редовни по смисъла на чл.267, ал.1
ГПК, подадени са в срок от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва
да бъде разгледани по същество.
2
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
За да се произнесе по спора предмет на въззивната жалба
Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове от Р. К. П. срещу „Дженерали Застраховане" АД с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 6.00 лв. – част от претенция, цялата в размер на 1 385,21 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди по л.а. „****", с peг. № *******, собственост на ищцата, както сумата е
сбор от претенциите по шест увредени детайла при заявени пълни размери на
претенциите по всеки детайл, както следва: бродна броня – 350 лв.; лайсна
лява в предна броня – 150 лв.; спойлер предна броня – 85,21 лв.; калник
преден ляв – 350 лв.; врата предна лява – 350 лв.; джанта предна лява – 100
лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
датата на подаване на исковата молба – 19.02.2020 г., до окончателното му
изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че при настъпило на 14.12.2019 г. в гр.
Варна ПТП собственият на ищцата л.а. „****", с peг. № ******* е бил ударен
от л.а. „***“, с peг. № *******. Отговорността на водача на л.а. „***“ била
покрита от сключена с ответника застраховка гражданска отговорност на
3
автомобилистите със срок на действие 17.01.2019 г. – 16.01.2020 г.
Ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и то било
регистрирано като щета № *********/2019 като бил изготвен опис на
уврежданията. до момента ответникът изплатил обезщетение в общ размер
264,79 лева, докато според ищеца средната пазарна стойност на нанесените
щети е общо 1650 лева.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Възразява, че претенцията е в завишен размер с оглед на
възрастта и състоянието на автомобила.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от уточняваща молба (л. 15 ВРС), предмет на делото е един
частичен иск в размер на 6,00 лева от общо заявен размер на претендираното
вземане 1385,21 лева.
Не е спорно между страните, че на 14.12.2019 год. е настъпило ПТП с
участници лек автомобил марка „****", модел „***", с peг. № ******* и лек
автомобил „***", с peг. № *******, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност" № BG/ ****, по вина на водача на л. а. „***", с peг.
№ *******, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 16.12.2019
год., че след извършен оглед и оценка на щетите от страна на ответното
дружество на 20.09.2018 год. на ищеца е заплатена сумата от 244.79 лв., по
щета № *********/ 2019 относно МПС *******, а след това допълнително са
заплатени още 20,00 лева или общо 264.79 лева.
Първоинстанционният съд е допуснал и приел две САТЕ със задачи да
установят стойността на щетите по увредения автомобил. Според първото
заключение на вещото лице Валентин Терзиев общата стойност на щетите по
л.а. peг. № ****** по пазарни цени, възлиза на 673.31 лв. Съгласно
заключението на вещото лице Л. М. по изготвената допълнителна САТЕ
общата стойност на щетите възлиза на 642.42 лв.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице Л.
4
М. и приема, че общата стойност на щетите възлиза на 642.42 лв. вещото лице
правилно не е включило в сметката пазарна стойност на спойлер преден ляв,
от една страна, поради обстоятелството, че същият е бил увреден от друго
събитие, а, от друга страна, видно от представената с отговора на исковата
молба калкулация стойността на спойлера в пълен размер (28,00 лева) е
включена в изплатеното от застрахователя преди завеждане на делото
обезщетение.
Доколкото предявеният частичен иск е един – в размер на 6,00 лева от
общо заявен размер 1385,21 лева, и предвид обстоятелството, че приетата от
съда обща стойност на щетите възлиза на 642.42 лева, от които доброволно е
изплатена сумата 264.79 лева, съдът приема частичната претенция за изцяло
основателна и доказана по размер.
Оплакването на въззивника , че искът за спойлер е следвало да се
отхвърли е неоснователно, тъй като предмет на делото е един частичен иск, а
не отделни искове за всеки увреден детайл. Съдът съобразява
обстоятелството, че не се дължи обезщетение за увреден спойлер, но
независимо от това общата дължима сума след приспадане на платената
надхвърля размера на частичната претенция от 6,00 лева, поради което
същата не може да бъде отхвърлена на това основание.
Оплакването за наличие на противоречие между мотиви и диспозитив
на решението, защото в диспозитива съдът не бил посочил стойностите от
заключението на вещото лице, също е неоснователно. Съдът не е сезиран с
искане за установяване и защита по целия размер на вземането, а само по
определена част от него. В т.1 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС е
прието, че при уважаване на частичен иск, със сила на пресъдено нещо се
ползва само предявената част от вземането. Установеното от съда в мотивите
по горницата не е обвързващо нито за страните, нито за съда пред който
евентуално бъде предявен нов иск за този размер. Ето защо, не е налице
порок на обжалваното решение в посочения смисъл.
Оплакването за неправилно е установен размер на доброволно
заплатеното от ответника застрахователно обезщетение – 244,79 лева вместо
264.79 лева, не е от значение за крайния извод за дължимост на сумата от 6,00
лева, която е предмет на иска. Същото се отнася и до приетата от ВРС обща
5
стойност на обезщетение от 673,31 лева, доколкото и при приетия от
въззивния съд размер от 642.42 лева, частичният иск се явява основателен.
Що се отнася до приложения метод за оценка на щетите – по пазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, а не
минималните стойности по Наредба № 24/08.03.2012 г., същият изцяло
съответства на закона и установената трайна съдебна практика.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда (чл. 499, ал.2 от КЗ).
Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в
съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от
КЗ). Приложима в конкретния случай (§ 29 от ПЗР на КЗ, във вр. с § 3, ал.3 от
ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на КФН) е Наредба № 24/08.03.2012 г.
за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства (отм.), чл. 15, ал. 4 от която
препраща към приложения № 1 – 6.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (Приложение № 1
към чл. 15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.2012 г.), същата се прилага от
застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията
между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който
дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от Методиката).
Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено, че същата се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
6
Посочените норми, съпоставени с установеното от закона правило, че
обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
обхваща действителната стойност на причинената вреда (чл. 386, ал.2 от КЗ),
чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора (чл. 386,
ал.1 от КЗ), налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера
на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно заложените в Методиката правила. При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие като при необходимост ползва заключение на вещо лице.
Въз основа на изложеното съдът цени като неоснователно твърдението
на ответното дружество – въззивник, че при определяне на обезщетението по
чл. 432, ал.1 от КЗ прилагането на Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите – Приложение № 1 към чл. 15,
ал.4 от Наредба № 24/ 08.03.2012 г. (отм.), е задължително, съответно, че
дължимото обезщетение в настоящия случай следва да се определи в размер
на изплатената от застрахователя сума. Ако пострадалият не получи цялата
стойност на пазарната цена за труда и материалите, то не би могъл да
извърши ремонта на увреденото имущество. Затова и в практиката е
възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи, които
ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена стойността,
която е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта (Решение
№ 37/23.04.2009 на ВКС по т.д. № 667/2008, І т.о.; Решение № 79/02.07.2009
на ВКС по т.д. № 156/2009, І т.о.; Решение № 165/24.10.2013 на ВКС по т.д. №
469/2012 ІІ т.о., Решение № 115/09.07.2009 на ВКС по т.д. № 627/2008, ІІ т.о.).
Ето защо по делото правилно са били ангажирани специални знания на
вещи лица. Посочените от вещото лице Л. М. пазарни стойности отговарят на
изискването на закона, поради което заключението се взема предвид от
7
въззивния съд при определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от въззиваемата страна пред
настоящата инстанция съдебно деловодни разноски в размер на 300,00 лева за
адвокатска защита съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
По частната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана от
легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
С Определение № 263537/12.04.2021 г. е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за изменение на Решение № 260575/ 19.02.2021
год. в частта за разноските. Съдът е приел, че претендираната от ищцата сума
за заплатено адвокатско възнаграждение е под минимума от 500,00 лева
съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС, поради което искането за
намаляването на същото поради прекомерност е неоснователно.
Видно от представения списък на разноските, заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение за производството пред ВРС е в размер на 400,00
лева.
ВРС неправилно е приел, че при цена на иска в размер на 6,00 лв.,
минималният размер на адвокатския хонорар с оглед на броя на проведените
заседания е 500 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 9 от Наредба № 1/ 2004 г. на
Висшия адвокатски съвет). В действителност са проведени три съдебни
заседания, тъй като насроченото за 08.12.2020 г. съдебно заседание не е
проведено, а е пренасрочено за 19.01.2021 г. съгласно разпореждане на съда
№ 273533/04.12.2020 г. Третото и последно съдебно заседание е проведено на
8
19.01.2021 г. Причина за отлагане на делото във второто съдебно заседание е
бланкетно искане на процесуалния представител на ищцата за назначаване на
допълнителна САТЕ без конкретна обосновка. Следователно ответникът не е
станал причина за отлагане на делото, поради което и не следва да бъде
санкциониран със заплащане на разходите на ищеца за процесуално
представителство в следващото съдебно заседание.
От друга страна, делото не е със значителна фактическа и правна
сложност, поради което направеното още с отговора на исковата молба
възражение на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар се явява
основателно и същият следва да бъде определен в минималния размер по чл.
7 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет – 300,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260575/19.02.2021 г., постановено по
гр.дело № 2345 /2020 г. по описа на РС – Варна, с което „Дженерали
Застраховане" АД е осъдено да заплати на Р. К. П. сумата от 6.00 (шест) лева
– част от претенция, цялата в размер на 1385.21 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Гражданска
отговорност" № BG/ **** за претърпени при настъпило на 14.12.2019 год.
застрахователно събитие имуществени вреди ведно със законната лихва,
считано от 19.02.2020 г., до окончателното му изплащане, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
ОТМЕНЯ определение № 263537/12.04.2021 г., постановено по гр.дело
№ 2345 /2020 г. по описа на РС – Варна, с което е оставена без уважение
молбата на „Дженерали Застраховане“ АД за изменение на постановеното по
делото решение № 260575/19.02.2021 г., на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 260575/19.02.2021 г., постановено по гр.дело №
2345 /2020 г. по описа на РС – Варна, в частта за разноските като вместо
сумата от 975,00 лева ОСЪЖДА „Дженерали застраховане" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
9
Александър Дондуков" № 68 да заплати на Р. К. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ЖК „Младост", бл. 147, вх. 9, ет. 5, ап. 143, сумата от 875.00
(осемстотин седемдесет и пет лева), представляваща извършени в
производството пред ВРС разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, от които
300,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков" № 68 да заплати на Р. К. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
ЖК „Младост", бл. 147, вх. 9, ет. 5, ап. 143, сумата от 300.00 (триста лева),
представляваща извършени в производството пред ВОС разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10