№ 513
гр. Варна , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ в публично заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 202131***02163 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба от Д. В. АЛ. чрез
адвокат В.Я. против наказателно постановление № 277/28.04.2021 г., издадено от Т.Г.Г.
– директор на Регионална дирекция на горите гр.Варна, с което на основание чл.266 от
Закона за горите/ЗГ/ на въззивницата е наложено административно наказание глоба в
размер на 250 лева. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и
материалноправните разпоредби, за което са изложени аргументи и се моли съда да го
отмени изцяло и да присъди направените разноски.
Жалбоподателката, редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и се
представлява от адв.В.Я.. По същество адв.Я. след анализ на събраните доказателства
моли съда да отмени наказателното постановление, алтернативно да бъде намален
размера на наложеното наказание и да им бъдат присъдени направените разноски по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител – юрисконсулт Д.Г., редовно упълномощена, която по същество оспорва
жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, както и да им присъди
юрисконсултско възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намери за установено от фактическа страна следното:
1
На 31.03.2021 г. свидетелят горски стражар КР. СТ. К. от мобилен контролен
екип при североизточно държавно предприятие-гр.Шумен с колегите си обхождали
района местността Балам дере в гр.Варна ж.к.Владислав Варненчик. В двора на парцел
№ *** забелязали дърва. Изчакали да дойде собственичката Д. В. АЛ. и извършили
проверка. Установили наличието на 4 пространствени кубични метра дърва от
дървесен вид цер, нарязани на 2 метра, немаркирани с контролна горска марка или
производствена марка и непридружени с превозен билет.
Снето е обяснение от Д. В. АЛ./приложен оригинал към административно-
наказателната преписка/АНД/, в което тя собственоръчно записала, че 10 дни преди
това, като се разхождала в гората до тях, намерили по трасето на далекопровода
нарязани дървета и ги взели, дървата ги дал човек от енергото, който казал, че те са
почиствали терена.
На 31.03.2021 г. горски стражар КР. СТ. К. от мобилен контролен екип при
североизточно държавно предприятие-гр.Шумен в присъствието на Д. В. АЛ. съставил
Констативен протокол серия СИДП № 201293 от 31.03.2021 г./приложен оригинал към
преписката/ за извършена проверка, при която било установено, че в гр.Варна
кв.Владиславово, местност Балам дере, парцел № ***, Д. В. АЛ. съхранява 4
пространствени кубически метра дърва от дървесен вид цер, нарязани на 2 метра,
немаркирани с контролна горска марка или производствена марка и непридружени с
превозен билет. С протокола са задържани са дървата.
На 31.03.2021 г. горски стражар КР. СТ. К. от мобилен контролен екип при
североизточно държавно предприятие-гр.Шумен съставил акт серия Е05А №
********** по регистъра № 277/02.04.2021 г. РДГ-Варна, против Д. В. АЛ. за това, че
на 31.03.2021 г. в гр.Варна, кв.Владиславово, местност Балам дере, парцел № ***,
съхранява 4 пространствени кубически метра дърва от дървесен вид цер, нарязани на 2
метра, непридружени с превозен билет. АУАН е връчен на 31.03.2021 г. на А., която
записала като възражения: “Намерих ги на просеката на далекопровода“. Към
препискта е приложен оригинал от АУАН.
Към административно-наказателната преписка е приложен оригинал от
Разписка за отговорно пазене серия Е05 № А ********** от 31.03.2021 г., с която се
предават от горски стражар К. на А. дървата - 4 пространствени кубически метра от
дървесен вид цер, нарязани на 2 метра, със задължение да ги съхранява.
На 31.03.2021 г. горски стражар КР. СТ. К. от мобилен контролен екип при
североизточно държавно предприятие-гр.Шумен съставил още един акт против Д. В.
АЛ. - серия Е05А № ********** по регистъра № 276/02.04.2021 г. РДГ-
Варна/приложено заверено копие към АНП/, за това, че на 31.03.2021 г. в гр.Варна,
кв.Владиславово, местност Балам дере, парцел № ***, съхранява 4 пространствени
кубически метра дърва от дървесен вид цер, нарязани на 2 метра, немаркирани с
контролна горска марка или производствена марка. АУАН е връчен на 31.03.2021 г. на
А., която записала като възражения: “Дървата ги намерихме на просеката под високото
напрежение“. По АУАН е издадено наказателно постановление№ 276/28.04.2021 г.,
издадено от Т.Г.Г. – директор на Регионална дирекция на горите гр.Варна/приложено
заверено копие към АНП/, с което за нарушение на въззивницата по чл.213 ал.1 т.1 от
Закона за горите и на основание чл.266 от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 277/28.04.2021 г., издадено от Т.Г.Г. – директор на Регионална
2
дирекция на горите гр.Варна/приложен оригинал към АНП/. Като описание на
фактическата обстановка, свързана с нарушението, в наказателното постановление
фигурира идентична на тази, отразена в акта за установяване на административно
нарушение. Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението на
въззивницата по чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите и на основание чл.266 от Закона за
горите ѝ наложил административно наказание глоба в размер на 250 лева.
С писмо рег.индекс 2772/22.06.2021 г./л.24/ от директора на Североизточно
държавно предприятие при Министерството на земеделието, храните и горите бяха
предоставени изисканите от съда писмени доказателства за провомощията на К.К. да
съставя АУАН по Закона за горите – заверени копия от трудов договор и длъжностна
характеристика.
С писмо изх.№ 5786241/18.06.2021 г./л.33/ от Енергоразпределение Север АД
уведомяват съда, че през месец март 2021 година в гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик,
местност Балам дере, са извършени просеки по въздушна електропроводна линия
Летец и въздушна електропровдна линия Аксаково от фирма изпълнител, която
притежава разрешения за сеч, издадени от Регионална дирекция по горите Варна. За
вида и височината на изсечената растителност не могат да предоставят информация.
Прилагат заверени копия от 10 броя позволителни за сеч.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
К.К.. К. потвърждава констатациите от констативния протокол и АУАН. Потвърждава,
че в този район тогава е било извършено прочистване на просека под далекопровода на
електроразпредетилната система и са били рязани дървета от този вид.
По искане на въззивничката в съдебно заседание бе разпитана в качеството на
свидетел В.Й. К., живуща в местността Балам дере. Според К. в инкриминирания
период от време по трасето на далекопровода се рязали дърва от някаква фирма и
всички комшии вземали от тези дърва. От фирмата ги режели на парчета и така ги
оставяли, казали който може да си взема. Дърветата били от видовете бор и дъб.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията
на свидетелите К.К. и В.Й. К., както и от писмените доказателства, подробно изброени
по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на К.К. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на св.К. в частта им, че в района се е правела
просека под далекопровода на елекрическата мрежа, при който били рязани дървета и
че хора от района вземали от тези дървета. Съдът не кредитира показанията на К. в
частта им, че хора от фирмата, извършваща рязането на дърветата, са разрешили тези
дърва да се вземат, тъй като в тази част показанията не се подкрепят от други
доказателства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното постановление е връчено лично на Д. В. АЛ. на 18.05.2021 г.,
3
видно от обратната разписка от куриерска фирма МиБП експрес ООД, жалбата срещу
него е входирана в Регионална дирекция по горите-Варна на 21.05.2021 г. Спазен е
седемдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от
процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване,
пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради което същата
е процесуално допустима.
АУАН е издаден от компетентен орган - горски стражар КР. СТ. К. от
североизточно държавно предприятие гр.Шумен, съгласно чл.274 ал.1 т.2 от Закона за
горите, трудов договор № 57/31.05.2016 г. и длъжностна характеристика на длъжността
„горски стражар-служител на мобилен контролен екип за опазване на горските
територии“ /приложени към делото/.
Наказателно постановление № 277/28.04.2021 г. е издадено от компетентен
орган – от Т.Г.Г. – директор на Регионална дирекция на горите гр.Варна, съгласно
изискванията на чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите и Заповед № РД-49-199/16.05.2011
г. на министъра на земеделието и горите/приложено заверено копие към АНП/, в която
в т.1 са оправомощени директорите на регионалните дирекции по горите да издават
наказателни постановления по Закона за горите.
Съдът намира, че е спазена както процедурата по съставяне на АУАН, така и
процедурата по предявяване на акта за подпис и връчване екземпляр от същия на
жалбоподателя. АУАН е връчен на Д. В. АЛ..
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
При възприетата фактология съдът счете, че в случая Д. В. АЛ. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от Закона за
горите.
Съгласно чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите се забранява покупко-продажбата
и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с
превозен билет.
Съдът приема, че фирма ЕТ Диана-Христо Стойчев, притежаваща
позволителни за сеч в горски територии-държавна собственост, през месец март 2021
година е извършила на сеч на дървесина в местността Балам дере в гр.Варна,
ж.к.Владислав Варненчик, за осигуряване на просека за трасе на
електроразпределителната мрежа. Въпреки изискванията на Закона за горите и
отразеното в позволителното за сеч фирмата не е маркирала дърветата, които подлежат
на сеч. След отрязването на дърветата, същите били нарязвани на отделни части и
оставени временно в района на просеката. Живущите наблизо се възползвали от този
момент и вземали от тези дървета. Така постъпила и въззивничката А., която със
съпруга си пренесла в двора на вилата си от тези нарязани дървета, въпреки че не е
получила официално разрешение за това или да е заплатила стойността им.
В конкретния случай въззивницата Д. В. АЛ. е съхранявала 4 пространствени
кубични метра дърва от дървесен вид цер, непридружени с превозен билет.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Законодателят е предвидил в чл.266 ал.1 от Закона за горите наказание глоба от
50 до 3000 лева за физическо лице, което в нарушение на този закон и на
4
подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира,
разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и
недървесни горски продукти.
Административно-наказващият орган е наложил наказание глоба в размер от
250 лева, без да изложи мотиви за размера на наказанието. Единствено е посочено, че
не са налице основанията за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, тъй като са налице
значителни по размер вредни последици за горските територии. Съдът не приема тази
канстатация на наказващия орган, тъй като няма представени доказателства за
настъпили вредни последици за горските територии в резултат на действията на
въззивничката А.. Дървесината е била добита в резултат на планирана и разрешена сеч
с предвидени мероприятие за преодоляване на неблатоприятните последици от сечта
на дървета. Деянието на въззивничката касае единствено нарушаване на реда за
разпореждане с придобитата с разрешена сеч дървесина. Действително деянието на А.
засяга обществените отношения, свързани с добива и реализацията на дървен
материал, но не в някаква значима степен. Не са ангажирани доказателства от
адинистративно-наказващия орган за наличието на предишни нарушения на
въззивничката на разпоредбите на Закона за горите, поради което съдът приема, че
деянието е извършено за първи път. Поради изложените съображения съдът счита, че
наложеното наказание е завишено и не отговаря на тежестта на извършеното
нарушение. Справедливо наказание за деянието на А. ще е такова към минималния
размер, а именно глоба в размер на 100 лева. Съдът счита, че все пак глобата не следва
да е в минималния размер с оглед на факта, че се касае за дървен материал, свързан с
опазването на дърветата като важен елемент за функционирането на екологичнта
система.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :
Съдът не приема възражението на въззивницата, посочено във въззивната
жалба, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване на правото на защита, тъй като в АУАН и в наказателното постановление е
изписано, че е нарушила чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите. След това е копиран текста
на чл.213 ал.1 от т.1 до т.3 от Закона за горите, като единствено не е копиране цифрата
за алинея 1, която съществува от 2012 година. Посочено е, че в чл.123 от ЗГ алинея 1
няма. Съдът счита, че посочената разпоредба на чл.123 от Закона за горите се дължи на
техническа грешка и е следвало да бъде посочената разпоредбата на чл.213 от Закона
за горите, но в която съществува алинея 1. Според жалбоподателката не е
конкретизирано коя точно от забраните в чл.213 ал.1 от Закона за горите е нарушила. В
АУАН в точка 1 като вид на нарушението е посочено съхранение на дърва, в
наказателното постановление като изпълнително деяние също е посочено съхранение
на дърва. Съдът счита, че достатъчно ясно е посочено извършеното нарушение и в
случая няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице.
Съдът приема възражението на въззивницата, посочено във въззивната жалба,
че в АУАН не са изписани ЕГН на свидетелите. Действително в чл.42 ал.1 т.7 от ЗАНН
е посочено, че актът трубва да съдържа датата на раждането на свидетелите, но в
случая те са достатъчно добре индивидуализирани с оглед призоваването им при
нужда, поради което съдът счита, че този пропуск не е съществено процесуално
нарушение.
5
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед направените искания от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
От въззивника в съдебно заседание бе направено искане за присъждане на
направените разноски. Бяха представени доказателства – договор за правна помощ и
съдействие/л.44/ за изплатено от Д. В. АЛ. в брой на 06.07.2021 г. възнаграждение от
200 лева на упълномощения от нея да я представлява по настоящето дело адвокат В.
Щ. ЯН..
От процесуалния представител на въззиваемата страна Регионална дирекция на
горите гр.Варна в съдебно заседание също бе направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл. 143 ал.1 е регламентиран единствено случая, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт -
тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Не е посочено как следва да процедира съдът,
когато се измени обжалвания акт или се отмени част от него, а другата част се
потвърди. Единствено в чл.144 е посочено, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс/ГПК/, поради което съдът счита, че в
настоящия случай следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски
чл.78. Съгласно ал.1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал.3 ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По силата на ал.5 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно ал.8 в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
6
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. -
300 лв.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а съгласно ал.5 от същия член в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 300 лева, а минималното юрисконсултско възнаграждение е 80 лева.
Въззивникът направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева, въззиваемата страна направи искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, без да посочва неговия размер. Според спецификата на настоящия
случай – изменение на размера на наложеното с наказателното постановление
наказание, участието на процесуални представители и на двете страни в едно съдебно
заседание с разпит на двама свидетели, специфичната материя, изискваща време и
усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и
ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд,
прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът счита, че в
случая справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в размер на 200 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящето дело е с интерес 250 лева, формиран от размера на наложената
глоба. Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК заплатените
възнаграждения да се заплащат съразмерно с уважената част от иска се достига до
извода, че в случая е уважена част от 60 % от иска на въззивника, съответно 40 % на
ответника. Отнасяйки тази пропорционалност към определените от съда справедливи
възнаграждения се получава адвокатско възнаграждение за въззивника в размер на 120
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 лева.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде
изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба от 250 лева на 100
лева.
7
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Изменя наказателно постановление № 277/28.04.2021 г., издадено от Т.Г.Г. –
директор на Регионална дирекция на горите гр.Варна, с което на Д. В. АЛ. ЕГН
**********, за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите на
основание чл.266 ал.1 от Закона за горите е наложено административно наказание
глоба в размер на 250 лева, като намалява размера на глобата на 100 лева.
На основание чл.273 ал.1 от Закона за горите отнема в полза на държавата
вещите – предмет на нарушението - 4 пространствени кубични метра дърва от
дървесен вид цер.
Осъжда Регионална дирекция на горите гр.Варна да заплати на Д. В. АЛ. ЕГН
********** сумата от 120 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Осъжда Д. В. АЛ. ЕГН **********, да заплати на Регионална дирекция на
горите гр.Варна сумата от 32 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Д. В. АЛ. чрез адвокат В.Я. и на Регионална
дирекция на горите гр.Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено,
пред Варненски административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Регионална дирекция на горите гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8