Решение по дело №2410/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2347
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20217180702410
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

                                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2347/29.11.2021г.

 

Град Пловдив, 29.11.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗДРАВКА ДИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:     ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

                  

при секретаря В.П. и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2410 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.К.Т., ЕГН **********, чрез адв. А.П., против решение № 1178 от 22.07.2021 г. по анд № 8045/ 2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено издаденото наказателно постановление № 20-1030-011147 от 06.11.2020 г., издаден от началник група  в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора са наложени две административни наказания „глоба“ – на основание чл.185 от ЗДвП в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на  чл.150А, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП глоба в размер от 2000 /две хиляди/ лева.

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което моли същото да се отмени. Изразява несъгласие с изводите на съда, тъй като от една страна са били налице допуснати съществени нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. във връзка с чл.165, ал.2т.7 от ЗДВП, тъй като проверката не била извършена на място – на територията на бензиностанцията, а в сградата на Трето РУ на МВР. На следващо място се твърди, че касаторът Т. не е имал качеството на водач, като се твърди същият да не е оперирал с механизмите на автомобила по повод, при и или след движението му. Позовава се на събраните по делото доказателства и в частност на представеното удостоверение от официалния представител на Фолксваген за България. Според касатора решението на ПРС е неправилно и поради противоречие с материалния закон, тъй като в случая Т. бил лишен от възможността да даде проба за лабораторно медицинско изследване, тъй като бил задържан. Позовава се и на обстоятелството, че лицето вече било наказано за извършеното нарушение, визирайки друго издадено НП, което е съставено, тъй като Т. отказал да бъде изпробван за наркотици. Според касатора се касае за едно нарушение, като се позовава на образуваното Тълкувателно дело № 1/ 2021 г. на ВАС. Претендира отмяна на решението, на издаденото НП, както и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив не взема становище .

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за основателна и предлага да бъде уважена.

Административен съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 За да потвърди издаденото наказателно постановление, районният съд е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което е необходимо нейното преповтаряне.

Първостепенният съд е приел, че на датата, отразена в НП, на 17.10.2020г. около 08.05часа в гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ до №32 като

водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****: 1. Управлява с изтекъл срок на СУМПС от 01.09.2013г.; 2. Отказва проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“. Издаден талон за изследване № 089093. Не е дал кръвна проба.

Приел е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства -показанията на актосъставителя и на свидетелите Д., Е. и Г., дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства, а именно АУАН, талон за изследване, справка за водач/нарушител от региона, са налице безсъмнени доказателства за извършените от страна на Т. административни нарушения по чл.150а, т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата. Съдът е приел, че независимо къде точно се е намирал Т. при пристигане на полицейските служители, последните, след преглед на записите от видеонаблюдението на бензиностанцията, а въз основа и на показанията на свидетелите Е. и Г., са установили, че именно Т. е управлявал процесното МПС. Приел е, въпреки представените доказателства, че управляваният от Т. автомобил е бил с дясна дирекция, последното не разколебавало извода относно достоверността на събраните по делото гласни доказателства. Според районния съд всички разпитани по делото свидетели са категорични, когато подробно обясняват всяко едно действие на Т., пряко свързано с вменените му нарушения, а не на последно място са и категорични, че същият е бил сам в автомобила,т.е. не е имало друго лице, което да го е управлявало, нито подобни данни са били изнесени от самия жалбоподател по време на извършената му проверка. Съдът не е приел възраженията относно нарушаването на принципа „non bis in idem“, като е приел, че се касае за две отделни нарушения – отказ за тестване за употреба на алкохол и отказ за тестване за употреба на наркотични вещества. Съдът е приел, че в хода на съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е правилно.

При осъществяване на всеобхватно съдебно следствие, районният съд правилно е преценил установените факти и събраните доказателства в своята съвкупност, като е приел, че на въпросната дата 17.10.2020 г. касаторът Т. като водач на МПС е осъществил състава на вменените му нарушения.

На първо място съдът на споделя възраженията, че е била нарушена разпоредбата на чл.3 от Наредба № 2 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като от събраните по делото доказателства се установява категорично, че мястото на проверката е именно пред бензиностанцията на ул.“Рогошко шосе“ до № 32, бензиностанция „Лайт“. Нещо повече, след установяване на нарушението, а именно обстоятелството, че лицето Т. управлява собственият си личен автомобил, и след отказът му да му се извърши проверка за алкохол, на място са били свалени и регистрационните номера на автомобила.

На следващо място съдът намира, че не са налице и сочените нарушения на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, и както и чл.62, ал.1, т.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Съгласно първата определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудио запис и видео заснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видео заснемане, а съгласно нормата чл.62, ал.1т.1 от Инструкцията е уточнено, че проверяваното ППС следва да бъде в обхвата на средствата за видео заснемане, с които са оборудвани автомобилите за контрол, по начин, позволяващ да се извършва наблюдение, аудио запис и видео заснемане на проверяваните лица и ППС, включително регистрационните им номера.  Цитираната норма на закона овластява с  правомощие органите на реда  с възможността да извършват видео заснемане и звукозапис, но не създава задължение да бъде извършвано на всяка цена такова. Поради това и изтъкнатите доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при извършената проверка не се споделят.

Не се споделят и възраженията, че лицето като било задържано, не му била дадена възможност за упражни правото си и да даде кръвна проба. В случай, че се задържат, на лицата се дава възможност, съпроводени с полицейски автомобил, да посетят съответния център, за да дадат кръвна проба. В случая такова задържане се е наложило поради възникнал скандал с други граждани. Горното е посочено и в свидетелските показания на св.Т., който посочва, че в тези случаи водачът се съпровожда в болницата, където има право да откаже да даде кръвна проба.

Не се споделят е възраженията за накърнено право на защита, тъй като талонът на Т. бил връчен по-рано и след това бил задържан, като нямал възможност да се яви да даде кръвна проба. Видно от представения талон за кръвно изследване, същият е връчен на лицето едва в 11.00 ч. на 17.10.2021 г., като същият е отказал да го подпише, удостоверено с подписа на свидетел.

Правилно съдът е дал вяра на разпитаните свидетели, които са непротиворечиви помежду си и на събраните доказателства, които сочат, че именно лицето Т. е управлявал личния си автомобил на бензиностанцията.

В тази връзка съдът намира, че макар по делото да не се представиха изисканите от сектор „Пътна полиция“ записи от охранителните камери на бензиностанция „Лайт“, въпрек че никъде по делото няма данни те да са били свалени, описани и съхранени за нуждите на производството, то липсата на тези записи не опровергава твърденията както на актосъставителя, така и на свидетелите – очевидци на нарушенията относно видяното. По делото се съдържа и докладна от двамата полицаи Т. и Ч., от която е видно, че преди да пристъпят към изпробване на лицето за алкохол, са прегледали записите на охранителните камери на бензиностанцията, именно за да се уверят, че соченото лице Т. е управлявал процесното МПС преди да пристигнат и че има качеството водач.

Тези данни съвпадат напълно с твърденията на св. Е. и Г. за това, че лицето се е качило в автомобила и го е подкарал, макар и за да отиде до колонката за зареждане. В този смисъл не се споделят твърденията, че Т. по никакъв начин не е оперирал с механизмите на автомобила.

Наличието на представеното по делото удостоверение, че процесният автомобил, произведен 2001 г. е с дясна дирекция /десен волан/ не опровергава установените обстоятелства около управлението на същия от страна на касатора Т., както и обстоятелството, че същият е бил сам в автомобила, както правилно районният съд е посочил.

Нястоящата касационна инстанция намира, че възраженията на касатора относно нарушения принцип на правото е ирелевантен, доколкото по делото се представят доказателства за това, че другото наказателно постановление, касаещо отказ за изпробване наличието на употребата на наркотични вещества или техни аналози на касатора, е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Поради тази причина и съдът не намери основание да спре настоящото производство до приключване на Тълкувателно дело № 1/ 2021 г на ВАС.

Правилна и законосъобразна е преценката на съда, постановил обжалваното решение и  относно приложимата санкционна разпоредба и съответно наложената глоба.

 С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се потвърждава издаденото наказателно постановление, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

Предвид изхода от делото на касатора не се следва присъждане на разноски по делото.

Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1178 от 22.07.2021 г. по анд № 8045/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

            2.