№ 30
гр. Перник, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720201567 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление №002637 от 15.06.2023 г.
(НП), издадено от директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол
на пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на
„*********” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин
лева) на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за
нарушение на чл. 23 от същия закон.
Дружеството-жалбоподател „*********” ЕООД, чрез юрисконсулт
З. Ш., моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по
изложени в жалбата доводи. Излага съображения, че е нарушен материалния
закон, тъй като е била предоставена точна информация за цената на
предлаганите стоки, поради което счита, че със същата е изпълнено
изискването на чл. 23 от ЗЗП. Твърди, че посочените в КП стоки са описани в
приложимата мерна единица килограм, като допълнително е обозначена и
цената на 100 грама за реално улеснение на потребителите, поради което
счита, че не е налице осъществен състав на нарушение по чл. 23 от ЗЗП, като
в тази насока цитира съдебна практика на районни съдилища. На следващо
място навежда доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, излагайки съображения, че цялостното представяне на информацията
за предлаганите продукти не дава основание да се приеме, че потребителя би
могъл да се заблуди от това, че фигурират две цени и акцентирайки, че
нарушението е извършено за първи път, като в тази насока се позовава на
Решение № 1419/11.07.2017г. на Районен съд Варна по АНД № 1443/2017г.,
1
потвърдено с Решение № 2342/28.12.2017г. на АдмС-Варна по КАНД №
2259/2017г., както и Решение № 1752/08.07.2014г. на Районен съд Пловдив по
АНД № 3093/2014г. Предвид изложеното моли да се отмени оспореното НП.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател в
първото по делото с.з. се представлява от юрисконсулт Д. Б., като в
последното с.з. по делото представител не се явява.
За Административно наказващия орган И. Г. Б. -Директор на
Регионална дирекция за области София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, редовно призован, не изпраща представител.. В
придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е
изпратена в съда е изразено становище жалбата да се остави без уважение
като неоснователна и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В последното по делото съдебно заседание, съдът е докладвал и
приел по делото постъпила по делото молба с рег. № 24120/17.11.2023 г.,
подписана от А. Д. – гл. юрисконсулт в РД София при КЗП, с която
уведомяват съда, че Е. Г. Г. е на длъжност главен инспектор в РД София, КЗП
и е оправомощена със заповед №334 ЛС от 22.04.2015 г. от председателя на
КЗП да съставя АУАН за нарушения на нормативните актове контролът
върху които е възложен на КЗП. В писмото се сочи, че други заповеди не са
издавани за оправомощаване на гл. инсп. Г., тъй като заповед №334 ЛС от
22.04.2015 г. не е отменяна от следващите председатели на КЗП и гл. инсп. Г.
не е освобождавана от длъжност и впоследствие назначаване, което да налага
издаване на нова заповед за оправомощаване след последващо назначаване.
Към молбата са приложени доказателства: Заповед №334 ЛС от 22.04.2015 г.
на председателя на КЗП, Заповед №144/25.02.2020 г. на председателя на КЗП,
с която се изменя служебното правоотношение в частта на заплащането,
препис от длъжностна характеристика на главен инспектор в РД София, и 2
/два/ броя пълномощни на А. Т. Д.-главен юрисконсулт в РД за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите. По делото са били събрани в първото по делото с.з. и
допълнителни гласни доказателства чрез разпита в качеството на свидетели,
на актосъставителя-Е. Г. Г.- главен инспектор в Комисия за защита на
потребителите - София, и свидетелят по акта- М. С. Р., сътрудник в Комисия
за защита на потребителите – София.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
пред компетентния съд и при спазване на предвидения в закона преклузивен
срок за обжалване, предвид което и съдът я намира за процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 20.02.2023 г. служители от КЗП съвместно с инспектори от ЦУ
2
на НАП и БАБХ извършили проверка в магазин „*********”, намиращ се в
*********, стопанисван от дружеството- жалбоподател. В хода на проверката
било установено, че търговецът предлага за продажба на потребителите
някои стоки в насипно състояние, които се претеглят в негово присъствие,
тъй като не са предварително пакетирани, като не е обозначил единствено
цената им за единица мярка (килограм), а е обявил едновременно върху
етикет, поставен пред съответната стока и цената за 100 грама от същата.
Контролните органи констатирали, че търговецът "*********" ЕООД
предлага на потребителите стоки в насипно състояние, па които не е
обозначил само цената за единица мярка, а са обозначени две цени: за 100
грама и за единица мярка 1 кг., което е в нарушение на чл. 23 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП). При проверката с КП №К-2754270/20.02.2023
г. е било обективирано и установеното като обстоятелства при проверката а
именно, че търговецът "*********" ЕООД предлага на потребителите стоки в
насипно състояние, които не са предварително пакетирани и се претеглят в
присъствието на потребителя. Стоките са изложени в хладилна витрина и в
топла витрина - на кулинарния щанд. Имали етикети с обявена цена за 100
грама продукт и за 1 килограм, като акцентът бил върху цената за 100 грама -
със значително по-голям шрифт от цената за 1 килограм. Тези стоки в
насипно състояние са бил всички месни продукти (сухи меса, колбаси, шунки
и други), маслини, салати, ястия от топлата витрина и други, например:
суджук домашен "Елко" на цена 3.89 лв./100 гр. и 38.90 лв./1 кг., подкова
"Елит мес Староселска" - 4.39 лв./100 гр. и 43.90 лв./ 1 кг., наденица "КЕП
македонска" - 1.23 лв./100 гр. и 12.30 лв./1 кг. Обявявайки не само цената за
единица мярка на стоките в насипно състояние, търговецът "*********"
ЕООД служителите счели, че е извърши нарушение на чл. 23 от ЗЗП.
Нарушението па чл.23 от ЗЗП е било описано като извършено от "*********"
ЕООД на 20.02.2023 г. в гр. Перник, кв. "Димова махала", магазин
"*********" на дата 20.02.2023 г. Посредством Констативния протокол № К-
2754270/20.02.2023 г.., св. Е. Г. Г. в качеството си на гл.инспектор в РД
София, КЗП указала на „*********” ЕООД да представи в срок становище по
направените констатации, като протоколът бил съставен в проверения
търговски обект на дружеството- жалбоподател и връчен на управителя на
магазина. Становище във връзка с установеното при проверката не е
депозирано от търговеца.
На 09.05.2023г. св. Е. Г. Г., въз основа на фактите, изложени в
Констативен протокол № К-2754270/20.02.2023 г. ., в присъствието на М. С.
Р., като свидетел по акта, като и двете лица са разпитани в качеството им на
свидетели по делото и поддържат констатациите в акта, и в присъствието на
И. Д.-представител на нарушителя по силата на чл. 233, ал.4 от ЗЗП
(управител на процесния търговски обект, който е присъствал на проверката),
съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
002637, в който посочила, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение на чл. 23 от ЗЗП. Актът бил незабавно връчен на лицето, работещо
по трудов договор при търговеца, ведно с приложения към него Констативен
протокол. Дружеството-жалбоподател се възползвало от правото си на
възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и депозирало такова, в което застъпило
позиция, че е спазило изискването на понятието „цена за единица мярка”,
съдържащо се в § 13, т.9 от ЗЗП, като посочването и на цената за 100 грама не
е забранено от законодателството, като същевременно е житейски обосновано
и улеснява клиентите,
3
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН и при идентична
фактическа обстановка АНО издал атакуваното НП, с което на основание чл.
200, вр. чл. 23 от ЗЗП наложил на дружеството-жалбоподател имуществена
санкция в размер на 500 лв, като същото е връчено на 15.06.2023г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка по несъмнен
начин предвид приетите писмени доказателства-Наказателно постановление
№ 002637/ 15.06.2023 г. в едно с известие за доставянето му; Възражение по
АУАН с вх. № С-03-3072/17.05.23г., АУАН № 002637/09.05.2023 г.Писмо
покана с изх. № С-03-1435/04.05.2023Г.Протокол за приемане на документи
№ К-0125401/09.05.23г. с брошура оригинал. Констативен протокол №
КП2754270 от 20.02.2023 г. Заповед № 365/ 30.03.2023 г. за компетентност на
АНО, възражение по чл. 44, ал.1 срещу констатациите в АУАН, пълномощни,
Заповеди №№ 334 ЛС от 22.04.2015г., 365 от 30.03.2023г. и 144 от
25.02.2020г. и трите на председателя на КЗП, ведно с длъжностна
характеристика на длъжността главен инспектор в КЗП, както и с оглед
свидетелските показания на Е. Г. Г. и свидетеля по акта, които настоящият
състав кредитира изцяло като достоверни, тъй като са логични,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства. В последното
по делото съдебно заседание, съдът е докладвал и приел по делото постъпила
по делото молба с рег. № 24120/17.11.2023 г., подписана от А. Д. – гл.
юрисконсулт в РД София при КЗП, с която уведомяват съда, че Е. Г. Г. е на
длъжност главен инспектор в РД София, КЗП и е оправомощена със заповед
№334 ЛС от 22.04.2015 г. от председателя на КЗП да съставя АУАН за
нарушения на нормативните актове контролът върху които е възложен на
КЗП. В писмото се сочи, че други заповеди не са издавани за оправомощаване
на гл. инсп. Г., тъй като заповед №334 ЛС от 22.04.2015 г. не е отменяна от
следващите председатели на КЗП и гл. инсп. Г. не е освобождавана от
длъжност и впоследствие назначаване, което да налага издаване на нова
заповед за оправомощаване след последващо назначаване. Към молбата са
приложени доказателства: Заповед №334 ЛС от 22.04.2015 г. на председателя
на КЗП, Заповед №144/25.02.2020 г. на председателя на КЗП, с която се
изменя служебното правоотношение в частта на заплащането, препис от
длъжностна характеристика на главен инспектор в РД София, и 2 /два/ броя
пълномощни на А. Т. Д.-главен юрисконсулт в РД за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите. По делото са били събрани в първото по делото с.з. и
допълнителни гласни доказателства чрез разпита в качеството на свидетели,
на актосъставителя-Е. Г. Г.- главен инспектор в Комисия за защита на
потребителите - София, и свидетелят по акта- М. С. Р., сътрудник в Комисия
за защита на потребителите – София.
От правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално
компетентни за лица предвид разпоредбата на чл. 233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП и
представените по административнонаказателната преписка писмени
доказателства -заверени копия на Заповеди № 334 ЛС от 22.04.2015г., 365 от
30.03.2023г. и 144 от 25.02.2020г. и трите на председателя на КЗП и
докладваните по-горе обстоятелства във връзка с допълнителни изисканите
такива и постъпили писмени доказателства със съпроводително писмо,
4
докладвано и прието в последното по делото с.з..
При извършената дължима проверка относно правилното
приложение на процесуалния закон съдът установи, че при съставянето на
АУАН и при издаването на НП са спазени императивните изисквания,
визирани в ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН и НП ясно и конкретно са посочени дата и място на извършване на
нарушението - 20.02.2023 г.. в магазин „*********”, намиращ се в *********,
обстоятелствата, при които е осъществено и доказателствата, които го
подкрепят. В тази връзка съдът констатира, че в АУАН и в НП също са
изброени изрично предлаганите стоки, които са били в насипно състояние с
обозначени две цени - за 100 грама и за единица мярка 1 кг, на базата на
направените констатации в Констативен протокол № К-№К-
2754270/20.02.2023г. В същия подробно и еднопосочно са описани
констатирани факти и обстоятелства, които са обосновали правната
квалификация на установеното деяние. В хронологична последователност са
изброени стоките в насипно състояние, на които не е била обозначена само
цената за единица мярка. Преповтарянето им в АУАН и НП допринася за
прецизност в описание на осъщественото нарушение. Същевременно в АУАН
и НП се съдържа пълно описание на всички обективни признаци от
фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството- жалбоподател, предвид очертаните рамки, че се касае за стоки в
насипно състояние, на които санкционираното лице не е обозначило само
цената за единица мярка, а е посочило две цени - за 100 грама и за единица
мярка 1 кг. Намерила е приложение конкретната законова разпоредба, под
която са субсумирани фактите, установени от АНО и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност
на търговеца.
Предвид горепосоченото съдът намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
отговорността на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на развилото се
административнонаказателно производство, за каквито и не претендира
санкционираното лице.
В процесния случай основният спор между страните не е за
конкретно осъществените факти, а за придадената им правна квалификация.
Съгласно вменената за нарушена разпоредба на чл. 23 от ЗЗП, за
стоките, които се продават в насипно състояние се обозначава само цената за
единица мярка. В § 13, т.9 от ДР на ЗЗП се съдържа определението за
понятието „цена за единица мярка” и това е крайната цена, включваща данък
върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица
мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в
зависимост от обема - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани
според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за
стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. Съгласно § 1, т.10 от ДР на
ЗЗП „стоки, продавани в насипно състояние” са стоките, които не са
предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя.
Анализът на цитираните законови разпоредби налага еднозначният
извод, че когато се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно
състояние се обозначава само цената за единица мярка и тъй като в
5
конкретния случай се касае за стоки търгувани според теглото им,
единствената цена, която следва да бъде обозначена е тази на 1 килограм.
Това законово изискване в случая не е спазено, тъй като на етикетите на
посочените стоки, предлагани за продажба в насипно състояние, избрани и
описани на случаен признак в констативния протокол, са били обозначени
две цени - цена на 100 грама и цена на 1 килограм, което безспорно
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП, която в случая
изисква обявената цена на стоката да е само и единствено за 1 килограм.
С оглед изложеното неоснователни се явяват доводите в жалбата, че
дружеството-жалбоподател не е осъществило състава на нарушението по чл.
23 от ЗЗП. Изискването на закона е цената да бъде посочена в единица мярка
килограм и законът не допуска изключение, чрез отбелязване на производни
стойности, както се твърди в жалбата.
По вида и размера на наказанието:
Административнонаказателната разпоредба на чл.200 от Закона за
защита на потребителите предвижда, че за нарушение на разпоредбите по чл.
15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните
лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000
лв.Правилно е приложена съответстващата на вмененото нарушение
санкционна норма, като на дружеството е наложена имуществена санкция на
основание чл. 200, вр. чл. 23 от ЗЗП. Същата е индивидуализирана в
минималния размер, поради което и не подлежи на редуциране.
По отношение на твърдението за приложимост на чл. 28 от ЗАНН,
съдът намира същото за неоснователно. Понятието „маловажен случай” е
легално определено в разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, съгласно която
„маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП се съдържа
формален състав на административно нарушение. Поначало обществената
опасност на този вид нарушения е опредЕ. от законодателя като висока, тъй
като представляват неизпълнение на задължения към държавата при
защитната й роля в икономическите отношения, свързани с крайния
потребител, като по-слаба страна в тях. Ето защо липсата на щета при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 200, вр. чл. 23 от ЗЗП
е ирелевантно при преценката за наличието или незначителността на
вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност на конкретната
деятелност в контекста на горепосочената легална дефиниция на маловажен
случай. В конкретния случай, по начина на изписване на цената - чрез етикети
за 100 грама със значително по-голям шрифт от цената за 1 килограм,
потребителят се поставя в заблуждение, досежно действителната цена на
продукта и същият е принуден да прави изчисления, каквито законът не
предвижда да се правят, без значение дали същите са с цел той да се улесни
или не. Законодателят изисква цената да е посочена само и единствено в
единица мярка, в случая 1 килограм и противно на твърденията в жалбата,
6
целта на закона не е постигната, тъй като защитата на потребителя
предпоставя, чрез посочване на всички стоки в единица мярка същият да
може да сравни цените на стоките от един и същ вид на различни
производители, без да се налага да извършва математически операции.
Посоченото в жалбата смекчаващо отговорността обстоятелство - че
нарушението е извършено за първи път, не е изключително такова, което да
сочи на маловажност на деянието. Същото явно е отчетено от наказващия
орган при определяне размера на имуществената санкция, тъй като същата е в
минималния предвиден в закона размер.
По изложените мотиви, съдът намира, че ангажираните с жалбата
доводи са неоснователни, а НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че цитираните в
жалбата от пълномощника на дружеството-жалбоподател Решение № 2993 от
30.11.2012г. на Районен съд Пловдив по АНД № 6738/2012г. и Решение №
2865 от 16.11.2012г. на Районен съд Пловдив по АНД № 6953/2012г. в
подкрепа на доводите, че не е налице осъществен състав на нарушение по чл.
23 от ЗЗП, както и позоваването на Решение № 1419/11.07.2017г. на Районен
съд Варна по АНД № 1443/2017г., потвърдено с Решение №
2342/28.12.2017г.на АдмС-Варна по КАНД № 2259/2017г. и Решение №
1752/08.07.2014г. на Районен съд Пловдив по АНД № 3093/2014г. в подкрепа
на искането за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, не са със задължителен характер и не се споделят от настоящата
инстанция. Със същата сила могат да бъдат посочени и редица решения по
приложението на закона, които са актуални и съответни на становището на
съдебния състав, сред които Решение № 190 от 15.11.2023г. по АНД №
420/2023г. на Районен съд Разград, Решение № 292 от 09.10.2023г. по АНД №
825/2023г. на Районен съд Добрич, Решение № 141 от 26.07.2023г. по АНД №
376/2023г. на Районен съд Ловеч, Решение № 520 от 11.07.2023г. по АНД №
866/2023г. на Районен съд Русе, Решение № 936 от 11.05.2016г. по КАНД №
618/2016г. на АдмС Пловдив и др.
По разноските:
С оглед изхода на производството - потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на
разноски се явява основателна и следва да бъде уважена на основание чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
извършените действия, съдът намира, че справедливият размер на
конкретното юрисконсултско възнаграждение се явява 80 лв за настоящата
инстанция, определен съгласно чл. 63д, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1
и чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ. Тъй като АНО не е
самостоятелно юридическо лице, тези разноски са дължат от дружеството-
жалбоподател на Комисията за защита на потребителите, в чиято структура се
намира наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН и
чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №002637 от
7
15.06.2023г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на
„*********” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин
лева) на основание чл. 200,вр. Чл.23 от Закона за защита на потребителите за
нарушение на чл. 23 от същия закон.
ОСЪЖДА „*********” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********* да заплати на Комисията за защита на
потребителите съдебни разноски в размер на 80лв (осемдесет лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение по АНД № 01567/2023г. по
описа на Районен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8