М
О Т
И В И
към
Присъда № 331/08.10.2012г. по НОХД № 1849/2012г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.С.С., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.206,
ал.3, вр.ал.1 от НК, за това, че на 23.12.2007
година, в гр.Пловдив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка „Мазда 6” с ДК № .......... на стойност 22 492.00 лева,
собственост на „Е В б А Л” ЕООД гр.София, която е владеел,
като престъплението е в големи размери.
По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал
предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната
отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание, определено при
условията на чл. 58а, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.2 от НК, съгласно разпоредбата
на чл. 373 ал.2 от НПК, а именно “Лишаване от свобода”, чийто размер да е под
минималния предвиден такъв в чл.206, ал.3 от НК, в частност около една година и
шест месеца, чието изтърпяване бъде отложено за срок от три години на основание
чл.66, ал.1 от НК, като не взема становище относно по-лекото кумулативно
наказание “лишаване от права”. Предлага се на съда предявеният граждански иск
да бъде уважен, както и в тежест на подсъдимия да се възложат направените по
делото разноски.
В съдебно заседание срещу подсъдимия от страна на
пострадалото юридическо лице „Е В б А Л” ЕООД, чрез пълномощника му А Р Д., е
предявен граждански иск, който в съдебно заседание се поддържа от процесуален
представител – пълномощника Д.Д.. Гражданският иск е предявен и приет за
съвместно разглеждане с наказателния процес за сумата от 22 712,90 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди в
резултат на престъпление по чл.206, ал.3, вр.ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 23.12.2007г. до окончателното й изплащане. С
молбата, с която е предявен гражданския иск е направено искане за присъждане в
полза на дружеството, направените от същото разноски по водене на делото.
Защитникът на подс.С. – адв.С.В., моли съда да наложи на подзащитния му наказание „Лишаване
от свобода”, предвид обстоятелството, че производството е проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие и в частност при условията на чл.371, т.2 от НПК,
като пледира същото да се наложи в размерите и при условията, посочени от
държавния обвинител.
Подсъдимият
С.С.С. в съдебно заседание призна вината си и искрено се разкая за случилото
се. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително
излушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е
посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по
посоченото в него. По отношение на отговорността моли съда да му определи
наказание и в по-нисък от поискания от прокурора и защитника му размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност , намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.С.С. е роден на ***г***, обл.
Пловдив /постоянен адрес/ и гр. Пловдив, ул. Д Х № ..... /настоящ адрес/,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, ЕГН **********.
Подс.С. е осъждан неколкократно,
както следва:
1.С
присъда № 162/19.03.2009г., в сила от 20.07.2009г., по НОХД № ........... по
описа на ПРС, за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, извършено на 09.05.2007г.,
е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение е
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила;
2.С
присъда № 565/26.10.2009г., в сила от 11.11.2009г., по НОХД № ............. по
описа на ПРС, за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК,
извършено в периода от 13.04.2007г. до 29.06.2007г., е наложено наказание осем
месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила;
3.С
присъда № 22/22.02.2011г., в сила от 10.03.2011г., по НОХД № .............. по
описа на ПОС, за престъпление по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, и т.6 от НК,
извършено през м.февруари 2007г., е наложено наказание една година и шест
месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено за срок от три години
и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила;
4.С
присъда № 22/22.02.2012г., в сила от 21.06.2012г., по НОХД № ............. по
описа на ПРС, за престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК, извършено през периода 22.04.2006г. – 30.05.2006г., е наложено наказание осем
месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С
определение № 966/13.08.2012г., в от 29.08.2012г. по ЧНД № ............... по
описа на ПРС наказанията по цитираните четири дела са били групирани, като е
било определено едно общо, най-тежко наказание от една година и шест месеца
„лишаване от свобода”, като на основание чл.25, ал.4 от НК е определено същото
да се изтърпи реално при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип.
Посочените осъждания са след инкриминираната дата на настоящото деяние и не дават отражение на правната му квалификация.
С Решение №12849 от 05.10.1992 година по ф.дело №............. по описа на ПОС било вписано
преобразуването на СД „С Б- CP.” в еднолично
дружество с ограничена отговорност „Ж” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П,
ул.”Д Т”, № ... и едноличен
собственик на капитала, представляващ и управляващ - подс.С.С.С..
По силата на договор за финансов
лизинг №CA-J1LST-1-001 от 27.10.2005
година, „Е В Б А Л”ЕООД София, представлявано от Х Е, в качеството на
лизингодател предоставило за ползване с възможност за закупуване от страна на
лизингополучателя „Ж”ЕООД, представлявано от подс.С.С., един брой МПС - „Мазда 6" с
ДК № .........., № на шаси ............. и № на двигател ...... за срок
от 48 месеца срещу задължението за ежемесечно заплащане на лизингови вноски и др. различни суми /застраховки, данъци и др.държавни такси/. Въпросният лизингов обект бил предаден за ползване на
лизингополучателя с приемо-предавателен протокол от 28.10.2005 година.
Съгласно чл.2.3.1 от Общите условия към
договора лизингодателят е собственик на лизингованата вещ, като има право
незабавно да си възвърне лизингованата вещ от лизингополучателя в случай, че
последният не изпълни някое от задълженията си по договора. Събитията,
представляващи и приемащи се за събития на неизпълнение на договора са визирани
в чл.4.1 от Общите условия. Между тях изрично са посочени: забава в
плащането от страна на лизингополучателя с повече от седем дни, на която и да е
дължима лизингова вноска, изцяло или частично; или забава с повече от седем дни
на плащането на всяка друга дължима сума по договора за лизинг, въпреки
отправено напомняне; или лизингополучателят не е изпълнил някое от задълженията
си по договора за лизинг /различни от задълженията за плащане/ повече от
тридесет дни и др. Съгласно тази клауза лизингодателят има
право да обяви всички дължими суми по договора за лизинг за изискуеми или да
предприема други действия /включително да развали договора/, които счита за
уместни в случай, че е настъпило събитие на неизпълнение. Договорът за лизинг може да бъде прекратен единствено от
лизингодателя. В случай на обявяване от лизингодателя, че всички суми са
изискуеми, лизингополучателят заплаща всички дължими суми по договора за лизинг
съгласно актуалния погасителен план /дължими до момента на обявяването, както и
дължими до края на лизинговия период/, както и всички разходи, направени във
връзка с договора за лизинг и след изплащането има право да придобие
лизинговата вещ. При разваляне на договора за лизинг лизингополучателят е длъжен
незабавно да върне лизинговата вещ в място, посочено от лизингодателя, както и
да заплати дължимите до момента на развалянето на договора плащания и всички
разходи, възникнали от развалянето и евентуалното принудително връщане на
владението върху лизинговата вещ. В случай на прекратяване на
договора за лизинг от лизингодателя, лизингополучателя се задължава да предаде
в срок от десет дни лизинговата вещ на лизингодателя в добро и нормално за
функциониране състояние, на място, посочено от лизингодателя. Съгласно чл.7.2 от Общите условия към договора всички уведомления,
молби, искания или други съобщения следва да бъдат изпращани по пощата на
адресите на страните по договора, посочени на първата страница от договора за
лизинг. Уведомленията, молбите, исканията или други
съобщения се считат отправени редовно, ако са изпратени на последния посочен
адрес до получаване на съобщение за промяна на адреса.
Първоначалните вноски и всички следващи плащания по визирания договор за
лизинг №CA-JILST-1-001 от 27.10.2005
година били правени от С.С. като представляващ
лизингополучателя .,Ж”ЕООД Пловдив
чрез банкови преводи. От 27.11.2006
година обаче последният преустановил. заплащането
на дължимите от него суми към лизингодателя. Във връзка с
това обстоятелство от „Е В Б А Л”ЕООД престъпили към обявяване на договора за прекратен на основание Общите
условия към договора, както и на основание чл.87 и сл. от ЗЗД, като на
посочения от лизингополучателя адрес била изпратена нотариална покана изх.№ 2084/23.01.2007
година, а в последствие и с изх.№ 2796/15.10.2007
година, даващи му 3-дневен срок, в който доброволно да изпълни паричното
задължение по просрочените и дължими суми по отношение на „Е В Б А Л „ЕООД или в противен случай да счита договорните им отношения за
прекратени и да върне автомобила - предмет на същия, на адрес гр.София, „Ц ш"
№..., поради отпадане на правното основание, въз основа на което го
ползва и владее. Посочените покани не били връчени лично на представляващия
лизингополучателя „Ж”ЕООД Пловдив, поради напускане на адреса от фирмата, без
за това да е бил уведомен лизингодателя. При извършените
проверки на место лизинговия автомобил
също не бил намерен на посочения адрес за
местосъхранение. Многократните опити на лизингодателя
да се свърже с лизингополучателя, включително и на посочените телефони за
обратна връзка, за да го уведомят за това, че договорът е прекратен и че дължи
връщане на собственото им имущество се провалили. Ето
защо от „Е В Б А Л”ЕООД София депозирали
жалба пред РП Пловдив. В снетите му в хода на извършената по случая
предварителна проверка подс.С.С.
заявил, че към 13.12.2007
година лизинговия автомобил се ползва от него и се намира на променения адрес
на фирматалв с.З т, обл.Пловдив,
общ. Родопи, ул."....."№.... Пояснил също така, че не е получавал нотариални покани и не се е
укривал, като не е върнал лизинговата вещ, тъй като има намерение да изплати
дължимите суми по договора и да продължи да ползва визирания автомобил и
занапред. Към посочената дата - 13.12.2007 година, на С.С. е бил съставен надлежен
протокол по реда на чл.56 от ЗМВР, с който е бил изрично и лично предупреден да
заплати задължението си към лизингодателя по договор за лизинг с предмет л.а.
Мазда 6 или да върне автомобила в срок до
десет дни — 23.12.2007 година.
Въпреки изричното уведомяване и знание за
прекратяване на договора за лизинг и дължимото връщане на автомобила на
лизингодателя към 23.12.2007 година, С.С. не предприел постъпки в тази насока /отказал да върне
лизинговата вещ, но не заплатил и натрупаните до този момент задължения по
ползването на същата за продължаване действието на договора за лизинг/, като
вместо това впоследствие през 2010 година се разпоредил с автомобила в полза на
трето лице.
Съгласно проведените в хода на производството стоково-оценъчна
експертиза стойността на инкриминирания автомобил към 13/23.12.2007 година е 22
492.00 лева. Видно от допълнително проведената
СОЕ към 27.11.2006г. и към 05.02.2010 г стойността на лек автомобил „Мазда 6" с
ДК № ........ е била съответно 22 492.00 лева и 12 712.90 лева.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице по основната СОЕ,
като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област. Същото не се оспори от страните, като съдът не кредитира
заключението на допълнителната СОЕ, тъй като в същото са направени изводи за
стойността на вещта, съотнесена към дати, различни от инкриминираната, което се
явява ирелевантно за казуса, следователно тези изводи са неотносими към
предмета на делото.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното заседание,
от свидетелските показания на свидетелите Д.Б.Д., Н А Д, П С Н, Д А А и Н А И, дадени в досъдебното производство, които
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и са събрани по реда,
предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал – здоговор за финансов лизинг, споразумение за
покупко-продажба, Договор № 205 за покупко-продажба на автомобил Мазда,
приемо-предавателен протокол, свидетелство за регистрация част І, нотариална
покана /невръчена/ пълномощно на Тодор Присадников от името на „Е В б А Л” ЕООД,
пълномощно на Д.Д. от името на „Е В б А Л” ЕООД, протокол за предупреждение,
справка от КАТ, заключение на СОЕ от 11.06.2008г., актуално състояние „Е В б А
Л” ЕООД, актуално състояние „Ж” ЕООД, характеристична справка и справки за
съдимост за подсъдимия.
От наличните по делото доказателствени
материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание
от подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Това
е така, тъй като свидетелите Д.Б.Д., Н А Д, П С Н, Д А А
и Н А И, логично и непротиворечиво изясняват всички факти и обстоятелства,
предмет на доказване в настоящото производство – инкриминирания момент, предмета на посегателство – чуждата движима вещ – лекия автомобил, факта
на предаването му на подсъдимия, установяването на собствена фактическа власт върху същата от негова страна присвоителните му действия - отказа му да възстанови
владението на пострадалото
юридическо лице, чрез конклудентни
действия, а именно невръщането на автомобила не
само към датата на поканването му, но и към настоящия момент. Доказателствата
установяват и факта на отчуждаване на автомобила на друго лице от страна на
подсъдимия. В смисъла на гореизложеното и на финал следва да се отбележи, че показанията
на цитираните свидетели синхронизират на наличните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира в като обективни, достоверни и неоспорени
от страните, изключая допълнителната СОЕ, по посочените по-горе съображения.
В тази насока и при
постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подс.С., което в контекста на гореобсъденото изцяло се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът
зае становище, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.206,
ал.3, вр.ал.1 от НК, за това, че на 23.12.2007
година, в гр.Пловдив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка „Мазда 6” с ДК № .......... на стойност 22 492.00 лева,
собственост на „Е В б А Л” ЕООД гр.София, която е
владеел, като престъплението е в големи размери.
От обективна страна на инкриминираната дата –
23.12.2007г. в гр. Пловдив подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни
признаци на престъплението „обсебване”, като противозаконно е присвоил чужда
движима вещ, която владеел, установена
по вид и стойност от доказателствата по делото. Вещта му е била
предоставена да я владее на определено конкретно основание, а именно въз основа
на договор за финансов лизин. След като е имал фактическата власт върху вещта и
без съгласието на собственика й - „Е В Б А” ЕООД /лизингодател/, подсъдимият е
установил свое владение върху автомобила, като я е задържал за себе, използвал
я за лични нужди, вместо да я върне съобразно клаузите на договора в хипотезата
на незаплащане на лизинговите вноски. Разпореждането е сторено без знанието и
съгласието на собственика на вещта.
На следващо място, деянието на подс.С. е осъществено под формата на квалифициращия признак
по ал.3 на чл.206 от НК, тъй като стойността
на обсебената вещ е
22 492
лв., тоест в големи размери предвид константната съдебна практика в тази насока
(виж. ТР № 1/98г. на ВКС).
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си,
като умисълът му се
обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните показания
на свидетелите и приобщените писмени доказателства. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираната веще
е
чужда, че
същата е в негово владение и той я владее с оглед уговореното между него и собственицика
в договора за финансов лизинг, че пострадалото
дружество
не е съгласно той да се
разпорежда с автомобила, запазвайки го
за себе си без заплащане на вноските, респективно връщането му, а още повече да
го отчуждава,
а единствено е знаел
и се е съгласявал
с факта на
ползването на автомобила от подсъдимия в рамките на цитирания договор и
съобразно неговия срок.
Задържането на вещта от страна на подсъдимия е станало без правно
основание. Това е така,
тъй като самите действия на подсъдимия – задържането на вещта в него и разпореждането с нея впоследствие, въпреки несъгласието на пострадалото лице и невъзстановяването й до настоящия момент,
доказват намерението и желанието на подсъдимия за своене на
предмета на престъплението в свой интерес и за себе
си. За този извод съдът съди, както
по действията на подсъдимия и вземайки предвид показанията на свидетелите, така и преценяйки внимателно всички доказателства по делото.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства, направените от същия самопризнания и изразеното съжаление
за стореното, проявената самокритичност и отдалеченото време на осъществяване
на деянието, преценявано през призмата на настоящия момент, както и
необремененото съдебно минало към инкриминирания период. Отегчаващи
отговорността обстоятелства се установяват в начина и механизма на
осъществяване на деянието, като съдът съобразява, че деянието е осъществено при по-тежко квалифициращия
признак – «големи размери», което обуславя по закон и по-тежка наказуемост,
поради което и принципно това обстоятелство да не би могло да се възприема като
отегчаващо такова по аргумент на чл.56 от НК, но същевременно не е без значение
факта, че в случая размерът на облагата, респективно вредата не е просто голям,
а е в горната граница твърде близо до параметрите на понятието за «особено големи
размери.
Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен
състав счете, че в конкретния казус е налице относителен баланс на смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства, но същевременно и в настоящия казус –
производството е проведено и е приключило по съкратената процедура –
предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, т.е.
съобразявайки и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а, вр.чл.55
ал.1 т.1 от НК – „Лишаване от свобода” за
срок от ДВЕ ГОДИНИ и с оглед разпоредбата на чл.2 от НК, изискваща прилагането
на закона, действащ по време на извършване на деянието, предвид
обстоятелството, че нормата на чл.58а от НК, касаеща правилата за определяне
размера на наказанието в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, е изменена с ДВ,
бр.26 от 06.04.2010г и влиза в сила от 10.04.2010г, тоест след извършване на
деянието и последващата й редакция не се явява по-благоприятна за дееца.
Горният извод се налага от изискването на чл.58а, ал.1 от НК /ред.2010г./,
според която съдът е длъжен след като определи наказанието, съобразно правилата
на Общата част на НК, което в конкретния казус и предвид установения приблизителен
баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства би следвало да се
определи около средния размер на наказанието “лишаване от свобода”, очертан в
чл.206, ал.3, вр.ал.1 от НК при граници от три до десет години, тоест би
следвало да се определи размер около пет години, след което същият да бъде
намален с една трета, в който случай неминуемо определеното при тези правила
наказание на подсъдимия като размер се явява по-неблагоприятен за подсъдимия от
определения по настоящем такъв от две години.
На следващо място, при обсъждане на въпроса за условията
и режима, при които следва наложеното наказание да бъде изтърпяно Съдът счете,
че за целите, както на личната, така и на генералната превенция е нужно същото
да се изтърпи ефективно, като съображенията за това, от една страна се коренят,
както в достатъчно снизходителния размер на наказанието, обусловен от множество
фактори, откривани извън личността на дееца /отдалеченият период от извършване
на престъплението и негото санкциониране, както и наличието на по-благоприятна
нормативна уредба, което всички в съвкупност благоприятства положението на
подсъдимия/, от друга страна, посочените по-горе отежняващи отговорноста
обстоятелства – касае се за деяние, осъществено при наличието на по-тежко
квалифициращ признак, което в крайна сметка е резултирало в едни изключително
сериозни и значителни вредни последици, налагат извода, че за превъзпитанието
на извършителя най-вече следва наложеното наказание да се изтърпи реално, като
не е целесъобразно приложението на чл.66 от НК, като в случая на основание чл.61,
т.3, вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС Съдът определи първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието, което да се изпълни в затворническо общежитие от открит
тип.
На следващо място, Съдът съобрази, че настоящото деяние е
осъществено от подсъдимия в условията на съвкупност с деянията по предходните
му осъждания по всички цитирани по-горе дела, тъй като деянията са от периода
2004-2007г., а съдебните актове са влезли в сила от 2009г. насетне. Поради това
се прие, че са налице материалноправните основания за приложение на чл.25,
ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК и, групирайки наказанията по тези дела с това,
определено по настоящото, определи едно общо, най-тежко измежду тях, а именно
ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода.
Наред с последното, Съдът намери, че са налице и
предпоставките за приложение на чл.24 от НК, тъй като съобрази, че се касае за
осъществена от страна на подсъдимия деятелност в рамките на един значителен
период от време, а именно от 2004г до 2007г., касае се за пет деяния и то за
тежки умишлени престъпления, в основната си част измами с изключително сериозни
вредни последици, поради особено големите в съвкупен план размери на щетите. По
тези съображения Съдът счете, че определеното едно общо, най-тежко наказание от
две години „лишаване от свобода” следва да се увеличи с ШЕСТ МЕСЕЦА, като
същото да се определи в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
По изложените по-горе доводи, досежно целите на
генералната и индивидуална превенция, а и съобразно обществената опасност на цялостната
престъпна дейност на подсъдимия, както и неговата лична опасност, Съдът счете,
че определеното едно общо, най-тежко и увеличено наказание от две години и шест
месеца „лишаване от свобода” на
основание чл.25, ал.4 от НК следва да се изтърпи от подсъдимия реално, което на
основание чл.61, т.3, вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да се изпълни при първоначален
общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На последно място, тъй като
подсъдимият от 16.07.2012г. е започнал да търпи наказанието „лишаване от свобода”,
определено му като едно общо и най-тежко измежду първоначално групираните му
осъждания, то и на основание чл.25, ал.2 от НК от определеното му по настоящем
едно общо, най-тежко и увеличено наказание от две години и шест месеца
„лишаване от свобода” следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода”, наложено му по което и да е от първоначално групираните
такива.
В
конкретния случай досежно кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.206,
ал.3 от НК наказание “лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК”, съдът
намери, че на основание чл.55, ал.3 от НК не следва
да налага на подсъдимия такова по вид
наказание, тъй като, от една страна, отново съобрази немалкия период, изминал
от датата на деянието до момента на санкционирането му, а от друга –
икономическите реалности и възможността на подсъдимия в бъдеще да обезпечава
социално-битовото съществуване както на самия него, така и на семейството му,
чрез упражняване на търговска дейността чрез фирмата си.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и
е справедливо.
Основанието на предявения от „Е В Б А”
ЕООД гр. София,
граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия, тъй като със същото
последния е причинил на юридическото лице непозволено увреждане, понеже с акта
си на присвояване на вещта е лишил дружеството като нейн владелец от
възможността му да я владее, както и да се ползва и разпорежда с нея. Налице е
причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат. Гражданският иск е доказан по своето основание и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си
поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление пострадалото юридическо, е претърпяло имуществени вреди
в размер на 22 492 лева,
поради което и съдът уважи граждански иск в този размер и осъди подсъдимия,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.12.2007г., до
окончателното й изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 22 712.90
лева Съдът отхвърли иска като неоснователен за посочения размер, тоест за
сумата от 220.90 лева, поради липса на доказателства досежно стойността на
вещта в този по-висок размер.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, ниската правна култура на дееца, както и стремеж към лично
облагодетелстване по неправомерен начин.
По делото няма приложени веществени доказателства.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
Съдът възложи направените по водене на делото
разноски в размер общо на 60 лв., както и за сумата от 899,68 лв.,
представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК