№ 49698
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110126673 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 Закон за собствеността /ЗС/.
Ищецът „Д“ ЕООД твърди, че на 23.08.2010 г. между „АИ“ ЕООД („Продавач“) и него
(„Купувач“) е сключен предварителен договор за покупко-продажба на жилищен имот със
следния административен адрес: гр. София, район „О“, ул. „И“ № 59, ет.2, ателие 12 с
идентификатор 68134.403.222.1.56, по силата на който страните са се задължили да сключат
окончателен договор не по-късно от 30.06.2014 г., като в деня на подписването е било
предадено и владението на имота. След сключването на договора върху имота е наложена
възбрана по изпълнително дело № 20108440402928 на ЧСИ СЯ. Ищецът уведомил
продавача, че следва да заличи възбраната до 30.07.2014 г., след което би считал
предварителния договор за развален по право. Поради продължаващото съществуване на
възбраната е подписан анекс за удължаване на срока за сключване на окончателен договор
до 02.07.2018 г., но въпреки това възбраната не е заличена. На 29.10.2020 г. страните
подписали споразумение, с което констатират, че окончателен договор не е сключен поради
възбраната, както и уреждат други взаимоотношения, включително относно извършени от
ищеца строително-монтажни работи и подобрения в имотите. Ищецът твърди, че от датата
на предварителния договор до 19.05.2022 г. е владял имота необезпокоявано, като неговото
владение било отнето едва с извършения на 19.05.2022 г. въвод във владение от съдебния
изпълнител. Поддържа, че през целия период е упражнявал фактическа власт чрез
поддръжка, стопанисване, извършване на СМР, поставяне на мебели, подмяна на брави и
ключалки, възлагане на трети лица да управляват и почистват имота, както и че всички тези
действия се доказват от приложени към исковата молба договори, фактури, приемо-
предавателни протоколи, констативни протоколи и други документи. Ищецът сочи, че
владението му е установено и с влязло в сила решение от 10.06.2022 г. по арб. дело №
51/2022 г. на Арбитражен съд при СНЦ „Асоциация Български арбитражен съд“,
постановено срещу „АИ“ ЕООД.
Въз основа на изложеното ищецът иска да му бъде признато правото на собственост
спрямо ответниците по отношение на следния недвижим имот: ателие № 12 с площ 46,83
кв.м., намиращо се на 3-ти етаж на кота 6,30 м., съставено от ателие, стая за почивка, антре,
баня с тоалетна и тераса, ведно с 1,500% ид. части от общите части на сградата, равняващи
се на 8,57 кв.м., както и 1,500% ид. части от правото на собственост върху поземления имот,
върху който е построена сградата, равняващи се на 7,34 кв.м., при подР.но посочени граници
и идентификатор 68134.403.222.1.56, с адрес: гр. София, р-н „О“, ул. „И“ № 59, ет. 2, ателие
12; както и да бъдат осъдени ответниците да предадат фактическата власт върху
същия недвижим имот. ПретенД.а разноски.
Ответниците Б К. и П. Ан Р. поддържат следната фактическа обстановка: процесното
1
ателие № 12 е било част от по-широк инвестиционен проект на „И 59“ ЕООД – жилищна
сграда с магазини на ул. „И“ № 59 в София, в която още през 2005 г. са сключени множество
предварителни договори между „И 59“ ЕООД и 30 чуждестранни физически лица –
купувачи (между които и ответниците по делото), които са заплатили значителна част от
цената на съответните апартаменти и ателиета. Строежът е трябвало да завърши до края на
2007 г., но дружеството не изпълнило задълженията си. Паралелно с това, през 2007 г. „И
59“ ЕООД е сключило с „Банка ДСК“ ЕАД договор за банков кредит в размер на 1 000 000
евро, обезпечен с договорна ипотека върху сградата и самостоятелните обекти в нея,
включително процесното ателие, като ипотеката впоследствие е подноВ.. Поради неплащане
на кредита банката предприела действия, но през 2010 г. групата от 30-те купувачи по
предварителните договори сключват с „Банка ДСК“ договор за цесия, с който придобиват
вземането по кредита заедно с всички обезпечения, включително ипотеката. След
настъпване на крайния падеж по кредита новите кредитори се снабдяват със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу „И 59“ ЕООД, „Смартпартнерс-БГ“
ЕООД и физическото лице Сийка Г.а и въз основа на тях е образувано изпълнително дело №
20108440402928 по описа на ЧСИ СЯ – СГС. В рамките на това изпълнително дело през
декември 2010 г. ЧСИ налага възбрана върху апартаментите и ателиетата, а отделно и върху
паркоместата, като в протоколите за опис от януари и февруари 2011 г. е отбелязано, че
имотите се намират във владение на длъжника „АИ“ ЕООД (след прехвърлянето), съответно
преди това на „И 59“ ЕООД. Ответниците излагат, че именно преди да бъде вписан апортът
на имотите в капитала на „АИ“ ЕООД, върху тях вече са наложени възбраните на ЧСИ, а
самият апорт е вписан на 29.12.2010 г. – след вписването на възбраните, като по този начин
промяната в собствеността не може да се противопостави на ипотекарния кредитор и
взискателите. Те подР.но проследяват и последвалите производства: опити за спиране на
изпълнението в рамките на производство по несъстоятелност на „АИ“ ЕООД и на „И 59“
ЕООД, дела по чл. 435 и чл. 440 ГПК срещу действията на ЧСИ, както и опит на „АИ“ да
води искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 631а ТЗ срещу кредиторите, всички приключили с влезли в
сила актове в П.за на ответниците. Ответниците сочат, че е проведена публична продан на
имотите по изпълнителното дело в периода 29.06.2015 г. – 29.07.2015 г., след което с
постановление за възлагане от 10.08.2015 г., влязло в сила на 25.04.2016 г. и вписано през
юли 2016 г., процесното ателие (заедно с други обекти) е възложено на групата от 30
физически лица – сред които и самите ответници. Те поддържат, че от този момент са
станали собственици на имота въз основа на деривативен придобивен способ – публичната
продан, а „АИ“ ЕООД, съответно трети лица като „Д“ ЕООД, могат да упражняват
единствено държане по волята на собственика/длъжника до момента на окончателния въвод
във владение. Ответниците посочват, че въводът във владение на купувачите е извършен
едва на 19.05.2022 г. от ЧСИ СЯ, като тогава фактическата власт е отнета от длъжника „АИ“
ЕООД и е предадена на тях, а жалбата на „Д“ ЕООД срещу въвода е остаВ. без разглеждане
като процесуално недопустима с влезли в сила определения на СГС и САС. На този фон
ответниците твърдят, че имотът е бил през целия релевантен период под възбрана и в
изпълнително производство, собствеността е преминала по силата на постановлението за
възлагане, а ищецът никога не е манифестирал спрямо тях намерение да владее имота като
собственик по начин, който да им позволи да се защитят. Те подР.но оспорват твърденията
на ищеца за непрекъснато и спокойно владение от 23.08.2010 г. до 19.05.2022 г., като
поддържат, че към 23.08.2010 г. „АИ“ ЕООД още не е било собственик на имота, тъй като
апортът е вписан в края на 2010 г., че предварителният договор, на който „Д“ се позовава, е
сключен между свързани дружества, представлявани от едно и също лице, и не е могъл да
прехвърли нито собственост, нито добросъвестно владение, а и самите документи
(предварителен договор, анекси, договори за доставка и СМР, протоколи, договори за
почистване, ключарски услуги и др.) са частни, без достоверна дата и според тях са
създадени ex post за целите на процеса. Ответниците се позовават на протоколите за опис и
на протокола за въвод във владение по изпълнителното дело, където е отбелязано, че имотът
се е намирал във владение на длъжника и че не са констатирани описваните от ищеца
подобрения, както и че „Д“ ЕООД нито е бил посочен като владелец, нито е обжалвал
2
своевременно действията по наложената възбрана, описа и други изпълнителни действия. Те
твърдят още, че всички евентуални претенции на ищеца за разходи по подобрения са
погасени по давност и са неотносими към настоящия спор за собственост, както и че
представените от ищеца фактури и договори с трети дружества не доказват конкретни
подобрения в процесното ателие, нито конкретни суми, отнесени именно към този имот.
Освен това ответниците излагат хронологията на отношенията по кредита, цесията и
изпълнителните производства, включително образуваните и приключили дела относно
възбраните, постановленията за възлагане, спирането на изпълнението по несъстоятелност,
подновяването на ипотеката до 2027 г., както и заличаването на „И 59“ ЕООД след
производство по несъстоятелност. На тази фактическа основа те поддържат, че към момента
на предявяване на иска, процесният имот е съсобствен между 30-те купувачи по цесията и
публичната продан, че „Д“ ЕООД не е придобило по давност или на друго основание право
на собственост върху ателието, а всички действия на „И 59“ и „АИ“ (вкл. непаричната
вноска, предварителния договор и споразуменията с ищеца) са непротивопоставими на
ипотекарния кредитор и купувачите по публичната продан и не могат да засегнат правата на
ответниците като собственици и владелци на процесния имот.
По отношение допустимостта на производството излагат следното. На първо място
правят възражения за недопустимост и нередовност на предявените искове. Те поддържат,
че процесният имот се намира под действие на първа по ред договорна ипотека от 2007 г.,
подноВ. през 2017 г., и е обект на висящо изпълнително производство по изп. д. №
20108440402928 на ЧСИ СЯ, поради което според тях правната защита на трето лице като
ищеца може да се реализира единствено чрез иск по чл. 440 ГПК, докато изпълнението е
висящо, а иск по чл. 108 ЗС е процесуално недопустим при липса на правен интерес. Счита
се, че исковата молба не съдържа ясно и конкретно формулирано придобивно основание – не
е изяснено дали ищецът твърди придобиване на право на собственост по давност, въз основа
на предварителен договор, или в режим на съсобственост с други лица; не е посочено
изрично дали претенД.а да е единствен собственик или съсобственик. Отделно ответниците
подчертават, че според самите им твърдения процесният имот е придобит в съсобственост
от 30 лица, а исковата молба е насочена само срещу 13 от тях, поради което искът по чл. 108
ЗС е предявен при ненадлежно конституиране на пасивно легитимираните лица и не може да
обвърже останалите съсобственици – това също води до недопустимост. Оспорва се и
посочената от ищеца цена на иска от 68 092,90 лв. – твърди се, че липсват твърдения как е
формиран този размер, за кой от съединените искове се отнася и по какъв начин следва да се
разпределя между ответниците (солидарно, поотделно, при какви квоти), което нарушава
правото им на защита и може да доведе до недопустимо решение. На основание чл. 104, т. 3
ГПК те правят възражение за родова подсъдност, като считат, че предвид заяВ.та цена и
правния характер на спора делото следва да бъде разгледано от СГС, а не от СРС. В
плоскостта на правната квалификация ответниците поддържат, че предявеният иск следва да
бъде възприет не като ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, а по съществото си като
отрицателен установителен иск по чл. 498, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото
самият ищец признава, че по силата на постановление за възлагане от 10.08.2015 г., влязло в
сила на 25.04.2016 г., процесният имот е възложен на ответниците (и останалите
съсобственици) след публична продан. Твърди се, че с влизане в сила на постановлението за
възлагане купувачите по проданта придобиват всички права, които длъжникът е имал върху
имота (чл. 496, ал. 2 ГПК), и че постановлението е акт с деривативен придобивен ефект и
особена изпълнителна сила, който не може да бъде атакуван в рамките на настоящото
производство с насрещни възражения за неговата валидност. Трети лица, чиито права са
засегнати от проданта, могат да се защитят с иск за собственост едва след приключване на
изпълнителното производство, като този иск има по съществото си отрицателен характер и
цели да покаже, че имотът не принадлежи на длъжника. На тази основа ответниците считат,
че към момента на предявяване на исковата молба само те и останалите 17 съсобственици са
собственици на процесния имот, а „Д“ ЕООД няма качеството на собственик и не може да
черпи права срещу тях по чл. 108 ЗС.
По съществото на спора за придобивна давност ответниците оспорват изцяло
3
твърденията на ищеца, че в негова П.за е изтекла придобивна давност върху процесния
имот. Те се позовават на чл. 79 ЗС и легалната дефиниция на владението по чл. 68 ЗС, като
поддържат, че в случая не е налице нито обективният елемент на постоянно, непрекъснато,
явно, несъмнено и спокойно упражняване на фактическа власт от страна на ищеца, нито
субективният елемент – намерение да държи имота като свой. Според тях фактическата
власт (ако такава въобще е упражнявана) е била прекъсвана и спирана многократно в
резултат на принудителното изпълнение: налагане на възбрани през декември 2010 г.,
описите през януари и февруари 2011 г., проведената публична продан, влизането в сила и
вписването на постановлението за възлагане от 2015–2016 г., обезпечителни мерки за
спиране на изпълнението, производства по несъстоятелност и съдебни дела по чл. 435 и чл.
440 ГПК. Изтъква се, че дори да се приеме за вярно твърдението за предаване на владението
на 23.08.2010 г., към 25.04.2016 г. (датата на влизане в сила на постановлението за възлагане)
не са изминали 10 години, а след тази дата имотът се държи от длъжника (съответно от лица,
поставени от него в имота) като държател по волята на новите собственици – купувачите по
проданта, а не като владелец, така че давност не може да тече срещу тях. Допълнително се
подчертава, че ищецът никога преди въвода не е демонстрирал спрямо ответниците
намерение да отрича правата им на собственици, не е вписвал претенциите си в имотния
регистър и не е предприемал своевременни действия за защита, което според тях изключва
възможността да се приеме, че владението е било явно и несъмнено спрямо тях. Ответниците
развиват и възражения относно годността на имота като обект на правото на собственост и
добросъвестността на ищеца. Те твърдят, че към датата на предварителния договор
(23.08.2010 г.) сградата не е била надлежно удостоверена като завършена в „груб строеж“ по
смисъла на ЗУТ, липсвали са доказателства за съставен Акт образец 14, поради което не е
било налице годен самостоятелен обект (ателие) като вещ за прехвърляне. Излагат се
доводи, че самият предварителен договор е сключен между свързани лица, представлявани
от едно и също физическо лице – управител на „И 59“ ЕООД, „АИ“ ЕООД и „Д“ ЕООД в
различни периоди, което според тях изключва добросъвестността на ищеца, защото той е
знаел за учредената ипотека, за последвалите възбрани и за издаденото постановление за
възлагане. Позовавайки се на принципа nemo dat quod non habet, те поддържат, че „АИ“
ЕООД не е било собственик към датата на предварителния договор и не е могло да
прехвърли правото на собственост или да обоснове добросъвестно владение; сделката се
квалифицира като продажба на чужда вещ без вещнопрехвърлителен ефект. В тази връзка се
развива и възражение за нищожност на предварителния договор поради противоречие с
добрите нрави – несъразмерност на престациите, поемане от продавача на необичайно
тежки задължения (включително за изплащане на значителни суми за „подобрения“), липса
на реална икономическа логика при нормални пазарни условия и злоупотреба с органно
представителство от страна на управляващото лице, което договаря само със себе си.
Отделно ответниците правят възражение за непротивопоставимост на всички действия и
сделки, свързани с прехвърляне или тежести върху имота, извършени след вписването на
възбраната и съществуването на ипотеката. Позовавайки се на чл. 453 ГПК, те твърдят, че
предварителният договор и всички последващи споразумения и анекси, както и евентуално
4
предаваното владение, не могат да се противопоставят на ипотекарния кредитор и на
купувачите по публичната продан, тъй като са извършени след вписването на
обезпечителните мерки и не са били надлежно вписани преди тях. При това П.ожение, дори
да се приеме, че между ищеца и „АИ“ ЕООД са възникнали облигационни отношения и е
предадена фактическа власт, това не може да породи вещни права, противопоставими на
ответниците в качеството им на ипотекарни кредитори и впоследствие купувачи по
проданта. Правят възражение срещу арбитражното решение, представено от ищеца –
Решение от 10.06.2022 г. по арб. дело № 51/2022 г. на Арбитражен съд при СНЦ „Асоциация
Български арбитражен съд“, както и удостоверението за влязлото му в сила. Те оспорват
относимостта и доказателстВ.та му сила, посочвайки, че решението е постановено по спор
между ищеца и „АИ“ ЕООД, в който ответниците по настоящото дело не са участвали, и че
предметът на този арбитражен спор не е идентичен с настоящия. Поддържа се възражение за
нищожност на арбитражното решение, тъй като спорът касае вещни права и владение върху
недвижим имот, а по силата на чл. 19, ал. 1 ГПК такива спорове са неарбитруеми и не могат
да бъдат предмет на арбитражно правораздаване. Според ответниците липсват данни за
валидно арбитражно споразумение между участниците в арбитража, поради което
арбитражният съд е действал без компетентност и в противоречие с основни принципи на
доброволното правораздаване. На тази основа се поддържа, че решението не може да породи
спрямо тях каквито и да е правни последици, още по-малко да установява владение или
правото на собственост в П.за на ищеца. По отношение на твърдените от ищеца подобрения
(строително-монтажни работи, частично обзавеждане, почистване, поставяне на брави,
патрони и ключалки и др.) ответниците заявяват, че оспорват както фактическото
извършване на тези дейности в процесния имот, така и относимостта и размера на
разходите. Според тях приложените доказателства не позволяват да се установи какви
конкретни работи са извършени именно в ателие № 12, каква част от общите суми се отнася
до този имот и дали не касаят други обекти на „Д“ ЕООД. Твърди се, че реално доставките
на стоки и услуги от посочените дружества („Европа Комерс“ ЕООД, „З-07“ ЕООД, „Б“
ЕООД и др.) не са извършени или не са отчетени в счетоводствата им и в справките по
ЗДДС, а договорите за „управление и стопанисване“ с физическо лице Лазар Г. не са
придружени от данни за декларирани доходи. Ответниците се позовават на протоколите за
опис и протокола за въвод във владение по изпълнителното дело, от които според тях се
установява, че състоянието на имотите е било същото от момента на възбраната до въвода и
че не са констатирани сочените от ищеца „подобрения“. При условията на евентуалност те
поддържат и възражение за погасителна давност по отношение на евентуални претенции за
подобрения и за неоснователно обогатяване, като подчертават, че тези въпроси са извън
предмета на настоящия ревандикационен спор.
Ответниците изрично оспорват достоверната дата, съдържанието и доказателстВ.та
стойност на частни документи, представени от ищеца: предварителния договор за покупко-
продажба на недвижими имоти от 23.08.2010 г. между „АИ“ ЕООД и „Д“ ЕООД, заедно с
анексите към него (вкл. анекс от 29.07.2014 г. и анекс от 01.06.2017 г.), констативния
протокол от 30.12.2010 г. между същите дружества, договора за доставка на строителни
5
материали от 01.10.2010 г. с всички приложени към него фактури и приемо-предавателни
протоколи, договорите за транспорт, договорите за управление и стопанисване на имоти от
23.08.2010 г. и 02.04.2019 г., договорите за почистване и приложенията към тях, договорите
за ключарски услуги от 2011 г. и 2016 г. с констативните протоколи, поканата от „Д“ ЕООД
до „АИ“ ЕООД, споразумението от 29.10.2020 г. между тези дружества, както и
представените арбитражно решение и удостоверение за влязлото му в сила по арб. дело №
51/2022 г. на Арбитражен съд при „Асоциация Български арбитражен съд“. По отношение
на всички тези документи те заявяват, че са частни, без достоверна дата, че не доказват
твърдяното от ищеца владение и извършени подобрения в процесния имот, и поддържат
тезата, че значителна част от тях са съставени единствено за целите на настоящото съдебно
производство и не могат да бъдат противопоставени на ответниците. ПретенД.ат разноски.
Въз основа на изложеното съдът приема следното:
Исковата молба на „Д“ ЕООД е насочена срещу А. Ф. Н., С. Б., Р. П. Д., Л. Р., Р. Де’Ат, Р.
Р. М., Б. К., Д. М., М. В. М., П. Ан Р., К. Т., М. А., П. Р.. Отговор е подаден от Б К. и П. Ан Р..
В свое Разпореждане № 27438/12.02.2025 г. съдът е указал на ищцовото дружество да
представи исковата си молба в превод на ангЛ.ски език за останалите ответници като му е
определил едномесечен срок от П.учаване на разпореждането за изпълнение на указанията в
него и го е предупредил за последиците от неизпълнението им. Разпореждането е П.учено на
21.02.2025 г. В своя Молба с вх. № 104110/24.03.2025 г. ищцовото дружество е посочило, че
оттегля пълномощията си за упълномощения по делото адв. М., поискано е продължаване на
срока за изпълнение на дадените указания. Съдът е уважил последното искане със свое
Определение № 39199, което не е било изпълнено. Ето защо производството спрямо
ответниците А. Ф. Н., С. Б., Р. П. Д., Л. Р., Р. Де’Ат, Р. Р. М., Д. М., М. В. М., К. Т., М. А. и П.
Р. следва да бъде прекратено.
Ответниците Б К. и П. Ан Р. са направили искане за привличането на останалите
съсобственици като трети лица-помагачи по делото. Съдът счита, че искането е
неоснователно. Целта на привличането на трето лице по делото от ответника е да го
обвърже с мотивите на решението ако последното има неблагоприятен характер за него с
оглед бъдещото предявяване на съдебните права на осъдения ответник спрямо третото лице.
Направеното от настоящите ответници искане по реда на чл. 219 ГПК е мотивирано с
обстоятелството, че и останалите съсобственици следва да участват в производството
поради това им качество, а не с оглед предявяване на бъдещи права по отношение на тях.
При участието им като трети лица-помагачи законната сила на решението не би се
разпростряла и върху привлечените лица в пълния си обем, който да изключи бъдещо дело с
настоящия ищец. Ето защо направеното искане от ответниците следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото спрямо
ответниците А. Ф. Н., С. Б., Р. П. Д., Л. Р., Р. Де’Ат, Р. Р. М., Д. М., М. В. М., К. Т., М. А. и П.
Р..
Определението в тази му част с характер на разпореждане подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците Б К. и П. Ан Р. за привличането на
посочените от тях лица като трети лица-помагачи.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд от
ответниците с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание за дата 16.12.2025 г.
от 14.40 ч., за която дата и част страните се считат редовно уведомени с П.учване на
настоящето определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване
фактическата си власт върху процесното ателие за периода 24.08.2010 г. – 19.05.2022 г.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателстВ. тежест е да установи упражняваната
фактическа власт върху ателието за посочения в исковата молба период 24.08.2010 г. –
19.05.2022 г., начинът на манифестиране пред действителните собственици за този период на
фактическата власт, придобиването на собствеността и че ответниците владеят идеална част
от имота.
УКАЗВА на ответниците, че следва да докажат основание, на което владеят имота.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по изпълнително дело №
20108440402928 по описа на ЧСИ с рег. № 844 е наложена възбрана върху имота на
10.12.2010 г. и че ответниците са въведени в имота от ЧСИ с въвод във владение на
19.05.2022 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предостаВ.та
им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай П.овината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
7
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде изП.зван способът медиация. Ако страните желаят да
изП.зват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPulicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8