№ 129
гр. гр. Добрич, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500337 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.
№266737/17.05.2021г., подадена от М. К. Б. с ЕГН ********** от гр.Добрич, чрез адв.М.П.,
срещу решение №266737/17.05.2021г. по гр.д.№1332/2020 г. на Добричкия районен съд,с
което е осъдена да заплати на АН. В. В. с ЕГН********** от гр.Добрич сумата от 2000лева,
част от 10 000лева обезщетение за неимуществени вреди от противоправно споделени на
03.07.2019г. с трето лице лични данни и здравна информация за ищцата по повод болничен
престой в МБАЛ Добрич, ведно със законната лихва от 24.06.2020г. до окончателното
плащане, както и разноски по делото.
Намира решението за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Конкретните оплаквания са за необсъждане на всички
възражения на ответника и задълбочено обсъждане на всички събрани по делото
доказателства. Липсвал интерес от предявяване на иска, тъй като не било установено
засягане честта , достойнството и доброто име на ищцата чрез публично заявени и
разпространени думи, изрази и снимки. С доводи по същество се аргументира липсата на
основание за ангажиране на отговорността на ответница за причинени на ищцата
неимуществени вреди. Нямало данни за осъществен нерегламентиран достъп от ищцата до
информационното система на здравното заведение. Не ответницата, а св.С. разпростанила
информацията, изпращайки я на ищцата. Дори и да се приемело, че информацията е
1
изпратена от ответницата на св.С., не се касаело до противоправно споделена здравна
информация, тъй като тя се разпространявала между колеги. Не се установявало реалното
настъпване на конкретни неимуществени вреди, евентуално присъденото обезщетение не
било съизмеримо с увреждащото действие и тежестта на увреждане. Иска отмяна на
решението и отхвърляне на иска, евентуално намаляване на присъденото обезщетение.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГП предвид връчването на решението на
обжалващата страна на 05.05.2021г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна -
АН. В. В., чрез упълномощения адвокат Хр.Х.. Изразява становище за неоснователност на
жалбата, обосновано с повторното излагане на фактически твърдения относно деянието на
ответницата като източник на претърпени от ищцата вреди. Иска се потвърждаване на
решението.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на
противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на 07.05.2012
год., въззивна жалба вх.№2127/25.06.2012г.е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в
чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на
цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само
от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите
на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено при
надлежно упражнено право на иск от АН. В. В. с ЕГН********** от гр.Добрич, срещу М. К.
Б. с ЕГН ********** от гр.Добрич, за сумата от 2 000лева, част от сумата 10 000лева,
обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на
споделена на 03.07.2019г. с трето лице информация относно болничния престой на ищцата
в МБАЛ Добрич , включително отделението , в което е лекувана , диагнозата и проведеното
лечение, ведно със законна лихва и разноски.
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени
елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и
вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД
и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и
доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента
има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност
2
на иска.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 03.07.2019г. по мобилно приложение VIBER
на ищцата са били изпратени от К.Г. С. съобщения и снимков материал, касаещи болничен
престой на ищцата в МБАЛ Добрич, лечението и в отделение по акушерство и гинекология,
където ищцата била постъпила на ***г. в 8.00часа. От изпратения и снимков материал от
информационната система на здравното заведение ставало ясно по какъв повод е постъпила
в болницата, диагнозата, лечението, нейния ЕГН и адреса и. Информацията била
разпространена от ответницата Б., която била служител в болницата – технически сътрудник
в неврологично отделение, имала достъп до личните данни на лица, постъпили за лечение в
МБАЛ-Добрич. Извън нейните служебни задължения предала информацията за ищцата на
К.Г. С., също служител в болницата, информатор в Регистратура на МБАЛ Добрич.
Ответницата разпространила информацията умишлено, преднамерено и с цел да я уязви и
обиди. В резултат на действията и ищцата претърпяла психотравма, изпаднала в тежко
депресивно състояние и това продължило доста дълго време.
Ответницата отрича верността на твърденията на ищцата. Не била разпространявала
информация за здравословното състояние на ищцата, която дори не познавала. Изпращането
на снимков материал не можело да докаже категорично, че изпращач е тя. Профилът бил
фалшив и не доказвал кой е изпращача. Разпространяването на въпросната информация не
било повлияло на емоционалното състояние на ищцата. Не било доказано личните данни на
ищцата да са обработвани неправомерно. Претендираното обезщетение било в завишен
размер.
Установява се от събраните по делото доказателства, писмени и гласни, че към 03.07.2019г.
ответницата М.К. М. е била в трудово правоотношение с „Многопрофилна болница за
активно лечение-Добрич“АД, по силата на което заема длъжността „***“ с място на работа
„***“. По силата на заеманата длъжност е имала достъп до личните данни на пациентите в
медицинската програма „ Гама Кодмастър“ при обработка на данни при хоспитализация и
дехоспитализация на пациенти на лечебното заведение. Ищцата А.В. постъпила на ***г. за
лечение в „***“ , по причина на което в информационната система на болницата са се
съдържали данни за нея като пациент на лечебното заведение-ЕГН, адрес, диагноза, лечение.
Постъпването и в лечебното заведение било по причина прекратяването на бременност по
медицински причини, според св. Г.В.Г., съжителстващ на семейни начала с ищцата.
Бременността била желана. Ищцата преживяла прекъсването и много емоционално. Два
месеца по-късно, една вечер, когато и двамата си били в къщи,ищцата получила като
съобщение по VIBER /програма за съобщения и безплатни разговори/ от К. С., нейна
приятелка тогава, заснето личното и досие в АГ отделението, съдържащо личните и данни и
медицинското и състояние. Цялото и досие било преснето от информационна система на
МБАЛ Добрич. Снимковият материал бил изпратен на К. С. от М.Б., предишна интимна
приятелка на свидетеля, имали „проблемна“връзка преди съжителството му с ищцата.
Съвпадащи са показанията на св.К.Г. С. с показанията на св.Г. относно изпращането от
3
ответницата Б. чрез мобилно приложение по телефона на заснетата информация от
информационната система на лечебното заведение, създадена по повод постъпването на
ищцата в лечебното заведение за прекъсване на бременността и. Свидетелката е
категорична, че снимките на медицинското досие от престоя на ищцата в болницата са
пратени от профила на ответницата във социалната мрежа Facebook, където
двете/свидетелката и ответницата/били приятелки тогава. След получаването на заснетата
информация свидетелката я препратила по телефона на ищцата. Отрича да знае защо Б. и е
изпратила снимковата информация, отрича да знае за отношения между Б. и св.Г.В.Г. , но
твърди Б. да и е казала да не се занимава с Г./св. Г.В.Г./.
Според св.Г. след получаването на съобщението от св.К.Г. С. ищцата изпаднала в тежко
емоционално-депресивно състояние. Имала притеснения , че тази информация може да е
споделена и с други хора. Наложило се лечение с антидепресанти. Подала жалба в МБАЛ-
Добрич и в Комисията за защита на личните данни.
По повод жалба от АН. В. В. до изпълнителния директор на МБАЛ Добрич е извършена
проверка и със Заповед № 205 / 05.08.2019г. на изп.директор на МБАЛ Добрич е наложено
на К.Г. С. на длъжност „информатор“ в кабинет регистратура на Диагностично –
консултативния блок на МБАЛ Добрич дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ за това , че на 03.07.2019г. в 20,01 часа изпратила на А.В. съобщение в мобилно
приложение „Вайбър“, съдържащо екранна извадка от информационната система на
лечебното заведения , заснето с мобилен телефон, на което се виждат всички данни за
физическата идентичност на пациентката А.В. и здравна информация за нея, включително
отделението , в което е лекувана , диагнозата и проведеното лечение.
Със Заповед № 206/05.08.2019г. на изпълнителния директор на МБАЛ Добрич е наложено
на М.К. М. на длъжност ‚медицински секретар“ в Отделението по нервни болести на
МБАЛ Добрич дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение“ за това , че на
03.07.2019г. в 13,24 часа чрез приложението „Месинджър“ изпратила на служителката К.
Г.а С. на длъжност „информатор“ в кабинет Регистратура на Диагностично –
консултативния блок на МБАЛ Добрич, заснета с мобилен телефон извадка от
информационната система на лечебното заведение , отнасяща се до личните данни и
здравната информация на пациентката АН. В. В..
Съгласно решение № ППН-01-1206/2019г. от 08.05.2020г. на Комисия за защита на лични
данни по жалба на АН. В. В. е наложена глоба от 500 лв. на МБАЛ Добрич като
администратор на лични данни.В мотивите е посочено , че са обработени трите имена ,
ЕГН и адрес на жалбоподателката, които идентифицират и дават възможност за пряко
идентифициране на лицето.
Съгласно заключението по съдебно-психологичната експертиза, извършена от клиничен
психолог Б.Г. след прекъсване на бременността и престоя в МБАЛ Добрич ищцата А.В.
4
била в състояние на шок и обезверяване, които карали умът да обработва тъжната реалност
малко по малко. Потънала в тъга, изпитвала нежелание към всичко ,появили се нарушения
на съня и загуба на апетит. На фона на тези нейни преживявани/прекъсването на
бременността/ и нейното приемане се появява случката с разпространението на нейните
лични данни и то свързани с тази травма. В резултат на това ищцата изпаднала в Остра
стресова реакция, довела до психически срив и емоционална лабилност, придружен от
задушаване и интензивна по степен тревожност и напрежение, възбуда, гняв,
свръхактивност. Налице било повишено преработване на преживяната масивна
психотравма, „обида- защо някой трябва да се рови в мъката ми и да я разпространява“.
Според вещото лице симптомите на Острата стресова реакция се проявяват най-често в
разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенното събитие. След
изваждане на лицето от стресовата ситуация симптомите започват постепенно да затихват
до 48 часа. Отзвучаването им може да продължи от 3 до 14 дни.
Според св.Г., разпита на който е проведен на 26.01.2021г., ищцата все още не се чувствала
добре, все още вземала някои лекарства, имала безсъние.
Ответницата отговаря за претърпените от ищцата отрицателни изживявания, тъй като са в
пряка причинно-следствена връзка с действията и по оповестяването на 03.07.2019г. пред
трето лице /св.С./ на здравна информация за ищцата, включително отделението, в което е
лекувана, диагнозата, проведеното лечение и личните и данни, която информация е
извлечена от информационната система на МБАЛ Добрич. Действието е противоправно,
защото е предприето в разрез с установен запрет за неговото извършване, който запрет
охранява неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Съгласно разпоредбата на
чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ, всеки има право да търси, получава и разпространява
информация. Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е
прогласено за едно от основните права на човека в чл.19 от Всеобщата Декларация за
правата на човека, а впоследствие - и в чл.10 от Европейската Конвенция за правата на
човека. Това право обаче не е абсолютно, има предели и те са другите конституционно
защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на
личната сфера на гражданите.
Тежестта на конкретните преживяванията на ищцата с отрицателен знак се установява от
събраните доказателства. Липсват данни, които да изключват напълно негативното
въздействие на намесата в личната сфера на ищцата по начина, по който е осъществена от
ответницата.
При така установеното и настоящата инстанция , на основание чл. 52 от ЗЗД, преценява по
справедливост, че с оглед времетраенето, характера и интензивността на уврежданията,
обезщетение в размер на 2000 лева е достатъчно да възмезди за претърпените болки и
страдания ищцата и тъй като претендираната от нея част не надхвърля дължимото
обезщетение, искът следва да се уважи изцяло.
5
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволени увреждания, длъжникът се
смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Претенцията на ищеца за плащане на
обезщетение за забава плащането на обезщетението за неимуществени вреди в случая се
претендира от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2020г. до окончателното
плащане, и е основателна.
При така установеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивна инстанция съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция следва да се присъдят в полза на АН. В. В. в размер на 250лева
адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №266737/17.05.2021г. по гр.д.№1332/2020 г. на Добричкия
районен съд.
ОСЪЖДА М. К. Б. с ЕГН ********** гр.Д., ДА ЗАПЛАТИ на АН. В. В. ЕГН **********
гр.Д., съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 250лева адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6