Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /26.06.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание,
в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 89/2019
г. по описа на съда
Производството е
по реда на чл. 327 ТЗ
Производството е
образувано по повод иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ предявен от „ Т.“ ЕООД срещу „В.М“ ООД, с
който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
12240 лв.- представляваща незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба
на брашно, за което е издадена фактура № 40360 от 08.08.2017 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По
неформален договор за покупко - продажба ищецът продал на ответника „Брашно тип
500” на обща стойност 12 240 лева с ДДС, за което е издадена фактура с № 40360
от 08.08.2017 г. и е следвало да бъде заплатена на датата на издаването й с
платежно нареждане. Твърди се, че от Стокова разписка с № 499 от 08.08.2017 г.,
брашното е получено от ответника. Сочи се, че и до момента сумата не е
заплатена. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
Ответникът,
е получил препис от исковата молба с приложенията на 11.02.2019 г., като в
законоустановения срок до 11.03.2019 г. е подал отговор на исковата молба, в
който се излага, че иска е допустим, но неоснователен. Твърди се, че стоката по
описаната фактура не е предадена на ответника, доколкото липсва подпис на лице
представляващо дружеството. Изложени са доводи за неотносимост на искането за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза. Оспорени са представените писмени доказателства
по отношение на тяхната автентичност, като е пояснено, че се оспорва съдържанието на писмените
доказателства приложени към исковата молба, както и това, че същите са
подписани от лице, което не е управител на ответника и няма представителна власт
по отношение на търговското дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдеителен иск с правно
основание чл. 327 ТЗ.
По делото е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, без възражения от страните, от заключението на
която се установява, че посочената фактура е осчетоводена от ответното
търговско дружество, включена е в дневника за покупки за м.08.2017 г., като е
ползван данъчен кредит по ЗЗДС и няма данни за направени плащания по процесната
фактура. Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира заключението
на вещото лице, доколкото същото дава обоснован отговор на всички поставени по
делото въпроси, обективно е и е изготвено от компетентно вещо лице.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът от правна страна приема следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действителни правоотношения по договор за търговска продажба, по
силата на който продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стока - брашно и да я предаде, а купувачът да я получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2. продавачът да е предал стоката на купувача. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца-продавач. Ответникът-следва
да докаже възражението си за липса на представителна власт на лицето получило
стоката.
От представените писмени доказателства – стокова разписка и фактура – приложени
към исковата молба се установява, че между страните съществува действително
правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки – това обстоятелство не
е спорно между страните.
От представената по делото стокова разписка се установява, че ищцовото
търговско дружество, в качеството си на продавач е доставило на ответното
търговско дружество стоки – брашно „тип 500“. Тук е мястото да се посочи, че
неоснователно се явява възражението на ответника, че стоката не е получена, тъй
като представената по делото стокова разписка не носи подпис на лице имащо
представителна власт по отношение на ответника. Предназначената да рационализира
търговския оборот разпоредба на чл. 301 ТЗ въвежда предположение, че когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, следва да се
счита, че последният потвърждава "действията", ако не се
противопостави веднага след узнаването им. Въпросната законова презумпция обаче
има проявление не само към диспозитивните (разпореждащи) документи, каквито
представляват различните писмени правни сделки, но и към удостоверителните
такива като стокови разписки, товарителници и пр. (така и Решение № 151 от
18.03.2013 г. по т. д. № 609/2011 г., I т. о., на ВКС ). В Решение №
96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о., Решение № 42/19.04.2010г.
по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№
991/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на
ВКС, ІІ т.о. е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко –
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В
Решение № 46/27.03.2009г. по т.д.№ 454/2008г. на ВКС, ІІ т.о. е изразено и
становището, че “макар от подписите, положени върху фактурите да не може да се
направи извод, че лицата, които са ги подписали са били упълномощени от
ответника да получи стоката, той е узнал за техните действия, като знанието не
се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на фактурите в
дневниците за покупките и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит в
пълен размер по ЗДДС”. Цитираните решения на ВКС са постановени по реда на
чл.290 ГПК и представляват практика на ВКС, която се споделя от настоящия
съдебен състав. В конкретния случай от заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното търговско дружество е
узнало за съставената фактура, респ. стокова разписка още м. 08.2017 г., когато
я е включило в дневника си за покупки, респ. използвало е счетоводен кредит за
нея. Това е бил и моментът, в който
ответното търговско дружество е следвало да се противопостави по отношение
липсата на представителна власт на лицето подписало фактурата и стоковата
разписка. По делото не се представи доказателства за своевременно противопоставяне
от страна на ответника, като направеното такова в отговора на исковата молба е
правно ирелевантно, доколкото на ответника тези документи са станали известни 2017
г., съобразно цитираната по-горе съдебна практика. Предвид изложеното се установява,
че процесните стоки – брашно „тип 500“ са доставени на ответника- купувач, като
същият не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата продажна цена.
Ето защо процесното вземане е действително дължимо от ответника, като същото е
с настъпила изискуемост, арг. чл. 327, ал. 1 ТЗ, който предвижда, че купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго,
доколкото не се установи в конкретния случай да е уговорено друго, поради което
и процесното вземане е станало изискуемо още м. 08. 2017 г.
Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав приема счита предявения иск
изцяло за основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
По
разноските:
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 1570лв., от
който 490 лв. заплатена ДТ, 180 лв. – депозит за вещо лице и 900 лв. адвокатско
възнаграждение за един адвокат, доколкото същите са своевременно поискани, като
са представени доказателства, че са реално сторени- договор за правна защита и
съдействие от 25.01.2019 г. – л. 10 от делото.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 ТЗ, „В.М“
ООД
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Т.“
ЕООД
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 12240 лв. представляваща незаплатена продажна
цена по договор за покупко-продажба на брашно, за което е издадена фактура №
40360 от 08.08.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „В.М“
ООД
ЕИК: ********* да заплати на „Т.“
ЕООД
ЕИК:********* сумата в размер на 1570 лв. разноски направени
пред настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик
с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: