Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 11.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№317 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен
иск с правно основание чл.405 от КЗ.
Ищецът Т.Д.К. твърди, че на 25.08.2019г.,
на територията на частен паркинг на хотел „Д” в к.к.***** настъпило застрахователно
събитие, при което лек автомобил марка „*****, управляван от ищеца, се блъска
с твърд предмет, представляващ потъващ в земята защитен метален цилиндър,
вследствие на което автомобилът бил увреден, като били причинени увреждания на
предна броня, решетка на радиатора в предна дясна броня, кора под купе-дясна,
кора под предна броня, радиатор климатик, воден радиатор, радиатор интеркулер,
което наложило извършване на ремонти дейности, описани в допълнителната молба.
Сочи се, че ищецът веднага провел разговор с представител на застрахователното
дружество и сезирал органите на МВР, които на място отказали да съставят протокол,
защото естеството на удара не представлявало ПТП. Извършили проверка на водача
на МПС за употреба на алкохол, но теста бил отрицателен. Ищецът заявява, че за
процесния лек автомобил има сключена при ответното застрахователно дружество
застраховка „Каско” и „Злополука”, обективирана в полица №*****., със срок на действие
09.05.2019г.-08.05.2020г., като застраховката е сключена в полза на собственика
на автомобила „****”ЕООД.
Ищецът сочи, че получил отказ от застрахователя
за изплащане на застрахователно обезщетение, с мотиви на основание
т.59.6.1 от ОУ и т.61 от ОУ по договора за застраховка „Каско”. Ищецът счита,
че застрахователят неоснователно е отказал изплащане на обезщетение за вредите,
тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение в причинна връзка с
настъпване на събитието. С оглед изложеното ищецът отправя искане за осъждане
на ответника да заплати на ищеца-лизингополучател сумата 5578,85 лв., която представлява
обезщетение за претърпените имуществени вреди по лек автомобил марка*****, собственост на „****, настъпили в резултат на
застрахователно събитие от 25.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че за ответника не е възникнало задължение да заплати
претендираната от ищеца сума за обезщетение за имуществени вреди. Сочи, че
ищецът е депозирал уведомление-декларация пред застрахователя, в качеството му
на лизингополучател на процесния автомобил за настъпило застрахователно събитие
на 25.08.2019г., с твърдение, че автомобилът
е увреден от пропусквателен конус при маневра за влизане в паркинга.
Ответникът твърди, че ищецът не е представил пред него документ, установяващ
възникването на застрахователното събитие-място, време, поради което го оспорва
като недоказано. Оспорва застрахователното покритие, като се позовава на
непокрит риск по т.14.5 от ОУ на застраховка „Каско”на МПС, а именно груба
небрежност. Сочи, че водачът въпреки наличие на метално колче е превел
автомобила в движение и е ускорил до степен, че се е качил с автомобила върху
колчето. Не оспорва застрахователното правоотношение, но оспорва твърденията на
ищеца, че е налице увреждане на автомобила при соченото събитие. Отправя искане
за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно и от представената по
делото в заверен препис застрахователна полица се установява, че на 09.05.2019г.
между *****и ответното дружество****”е сключен застрахователен
договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица №**** за застраховки „Каско” и
„Злополуки”, валидна за периода 09.05.2019г.-08.05.2020г., като
застрахователната сума е 35 023,50 евро, при покрити рискове с клауза
„П”-Пълно Каско за лек автомобил марка „*****.
На 25.08.2019г., на територията
на частен паркинг на хотел „Д” в к.к. ***** процесният лек автомобил, управляван от ищеца Т.Д.К.
претърпял сблъсък с твърд предмет, представляващ потъващ в земята защитен
метален цилиндър, вследствие на което на автомобилът са нанесени имуществени
щети, изразяващи се в увреждания на
предна броня, решетка радиатор, решетка в предна долна броня, кора под
купе-дясна, кора по предна броня, радиатор климатик, воден радиатор, радиатор
интеркулер и др.
Видно от представената в заверен
препис фактура №****.,
издадена от „А” ООД, стойността на направения на автомобила ремонт по
отстраняване на щетите възлиза на 5 578,85лв.
По делото е представено писмо от
застрахователя **** до „****, с копие до ищеца, с което
застрахователят уведомява, че по заявената претенция за обезщетение за вреди по
лек автомобил „*****е
образувана ликвидационна преписка по щета №****. Посочено е, че са констатирани
описаните по автомобила увреждания. Застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение, поради това, че не е представен документ, удостоверяващ
изпълнението на договорното задължение, при настъпване на застрахователното
събитие застрахованият да представи протокол за ПТП, издаден от компетентен
държавен орган, съгласно ЗДвП или двустранен протокол с надлежно попълнени
анкетни карти или друг уведомителен документ издаден от компетентните органи.
По делото е представен заверен
препис от договор за цесия от 18.12.2019г., сключен между ****в качеството прехвърлител и Т.Д.К. в качеството поемател относно
прехвърляне на поемателя на всички права на прехвърлителя по застрахователна
щета №**** по застрахователна полица *****. С писмо от 18.12.2019г.
ответното застрахователно дружество е уведомено за цесията.
От представеното по делото писмо
от ОД на МВР, РЦ- Русе се установява, че на 25.08.2019г. в 13.17ч. е получено
обаждане на тел.112 от лице, което се е представило за Т.К., с телефонен номер******. Сигналът бил подаден по ел.път
чрез информационно-комуникационната система на ЕЕН 112 на дежурен в РУ МВР- Н
при ОДМВР- Б.
По делото е допусната авто-техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че увредени са следните
части на автомобила: предна броня, радиатор охладителна течност, радиатор
климатик, интеркулер, 3бр.кондензатори, решетка радиатор, изтичане на
охладителна течност. Вещото лице е посочило, че увредените части се намират в
централната предна част на лекия автомобил „***”. При оглед на място вещото лице
е установило, че въпросното метално колче на паркинга е с ширина 22,5 см.,
височина 50 см. и е разположено по
средата на траекторията на преминаващите МПС-та, ползващи паркинга. Вещото лице
е посочило, че навлизането и излизането от паркинга може да се осъществи само
при потънало в пътната настилка метално колче. Вещото лице е направило извод,
че уврежданията по автомобила са в причинна връзка с настъпилото процесно
събитие. Вещото лице е установило на място, че при хода на спускането на
стълбчето то се движи към пътното платно сравнително бързо, но достигайки на
разстояние от около 20/25см от асфалтовата настилка, скоростта, с която се
движи изведнъж се променя и започва
забавяне до пълното му прибиране в гнездото. Вещото лице поясни, че при спиране
за проверка на разрешително за паркинга стълбчето е било на височина от
настилката на 50 см. и е било видимо от водача на МПС-то, но след като започва
спускането си към гнездото, в което се прибира, няма пряка видимост от водача
към стълбчето и се губи представа дали напълно се е прибрало.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката С Н А, която разпитана каза, че била
в процесния автомобил, управляван от ищеца, когато на 25.08.2019г., около 13:00ч-
13:30ч. на обяд в******”
предприели влизане в паркинга на хотела. След проверката на КПП на хотела,
охраната установили достъп до паркинга, като натиснали дистанционно, за да
падне конусът, за да премине автомобила. Свидетелката каза, че изчакали да
падне конусът и след като се изгубил от
полезрението им продължили напред и при самото тръгване на автомобила, се чул
удар. Водачът слязъл от автомобила и установили, че имало изтекли масла, води и
т.н. Събрали се хора, които казали, че „са поредните за този сезон”. От
охраната на хотела им казали, че техния случай е 20-ти-30-ти за сезона. Ищецът
се обадил на полиция и изчакали да дойде. Полицаите не написали протокол,
защото случилото се е на частен паркинг към хотел, а не на пътя. Ищецът се
обадил на застрахователя.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е основателен по следните съображения:
Предявеният иск против
застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие по застраховка "Каско”, с правно основание чл.405
ал.1 от КЗ е допустим съгласно разпоредбите на чл.498 ал.1 и ал.3 от КЗ, тъй
като ищецът е изпълнил задължението си по чл.380 от КЗ да уведоми
застрахователя с искане да му се изплати обезщетение по заведената щета. В
отговора на исковата молба се излагат твърдения, че на 28.08.2019г. е подадено
уведомление-декларация за щета по застраховка «Каско» от Т.Д. К, в качеството
му на лизингополучател на процесния лек автомобил за настъпило застрахователно
събитие в к.к.******». От страна на ответника е налице признание на неизгоден за него факт за
уведомяването му от страна на ищеца за настъпило застрахователно събитие с
искане да се изплати обезщетение, поради което съдът приема за установено
обстоятелството относно изпълнение на задължението по чл.380 от КЗ.
Съдът намира, че ищецът, в
качеството лизингополучател по договор за финансов лизинг за процесния лек
автомобил, има права на застраховано лице по смисъла на КЗ.
Не е спорно, че между „****и ищецът по делото Т.Д. К е бил
сключен договор за финансов лизинг за процесния лек автомобил марка*****. С договора за финансов лизинг, уреден в чл.342, ал.2 ТЗ, лизингодателят се задължава да придобие
вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я
предостави за ползване срещу възнаграждение. По своята същност финансовият
лизинг представлява специфична финансова операция по кредитиране във веществена форма по избор на
лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства
покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика
отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си
осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово
възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали
от време. Съгласно чл.343
от ТЗ, рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия
лизинг е за лизингополучателя, поради това и съдебната практика му признава
правото на носител на деликтното право, респ.материална легитимация по пряк иск
срещу деликвента. /в този смисъл и решение 294/20.04.2010г. по т.дело
№670/2009г. на IV г.о. ГК на ВКС; решение №170/2012г. по
т.дело №806/2010г. на Второ т.о. ВКС/.
По отношение на финансовия лизинг
е налице изрична разпоредба, която не намира приложение към договора за
оперативен лизинг. Съгласно чл.384 КЗ, преди сключването на застрахователен договор по т.3 –
12, раздел II от приложение № 1, между лизингодател и застраховател по повод
лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима
и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната
премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи
изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на
застрахователния договор. В този случай съгласно ал.2, по повод плащане на обезщетение по
застраховка по ал.1 лизингополучателят има права на застрахован, като при
частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран
да предяви пряк иск срещу застрахователя за обезщетение за вреди по застраховка
„Каско”, доколкото ищецът притежава качеството лизингополучател до договор за
финансов лизинг. По отношение на представения по делото договор за цесия,
сключен между лизингодателя и лизингополучателя, съдът намира, че същият е
неотносим, доколкото ищецът, който е лизингополучател по договор за финансов
лизинг има качеството „застрахован” и правото му да предяви иск срещу
застрахователя за обезщетение произтича от закона/КЗ/, а не от договора за
цесия, сключен с лизингодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който съгласно чл.108 ал.1 от КЗ е до 15 работни дни от представяне от застрахования на доказателства по чл.106 от КЗ. За да възникне субективното материално право за получаване на застрахователно обезщетение е необходимо да са осъществени следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки-наличие на договор за застраховане с предмет, по отношение на който се твърди настъпване на застрахователно събитие и осъщетвяване на договорения застрахователен риск в срока на действие на договора, а именно настъпване на застрахователното събитие, което в случая се отнася до МПС; изпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на това застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и застрахователното събитие.
По делото не е
спорно и от събраните доказателства се установява, че за процесния лек
автомобил марка *****е налице при ответното застрахователно дружество сключена застраховка “ Каско и Злополука» по
комбинирана застрахователна полица №*******, валидна от 09.05.2019г.-08.05.2020г.
Съгласно
клауза «Ч»-Частично каско, т.8 от ОУ за застраховка на МПС «Каско»,
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от
рисковете, като в т.8.3 са посочени следните рискове-авария, произлязла от
сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от
удар с хора и животни, от препятствия по пътното платно като земни, скални маси
и др.
Първият спорен момент е настъпването на застрахователното събитие, което е
оспорено от ответната страна. Съдът намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и заключението на допуснатата техническа експертиза
се установява настъпването на застрахователното събитие и причинените върху
процесния автомобил вреди. По делото се установи, че на 25.08.2019г., около
13.00ч-13.30ч, на територията на частен паркинг на хотел „Д” в к.к. ****, лекият автомобил марка****, управляван от ищеца Т. К при навлизане в
паркинга претърпява сблъсък с твърд предмет, представляващ потъващ в земята
защитен метален цилиндър/пропусквателен конус/, при който сблъсък са причинени
увреждания по процесния лек автомобил- щети по предна броня, радиатор охладителна течност,
радиатор климатик, интеркулер, 3бр.кондензатори, решетка радиатор, изтичане на
охладителна течност. Възникването
на соченото от ищеца застрахователно събитие/сблъсък на МПС с предмет-защитен
метален цилиндър/ на посочената в исковата молба дата се установява от
показанията на свидетелката С А, която е била в процесния автомобил по време на
сблъсъка на автомобила с пропусквателния конус на паркинга. Съдът кредитира
показанията на свидетелката А, тъй като същите са показания на очевидец, която
непосредствено е възприела удара, при който са възникнали щети за автомобила. Свидетелката
А заяви, че при навлизане в паркинга на хотел „Д” в к.к.****, ищецът, който управлява процесния автомобил, спрял
автомобила, за да бъде осигурен достъп до паркинга от охраната му. След като
охраната натиснала дистанционно, с което да падне защитния конус на паркинга,
за да може автомобилът да премине, свидетелката възприела движението на конуса
в посока към земята, т.е. спускането му до момент, в който конусът се изгубил
от полезрението им. След като вече не виждали конуса, ищецът продължил
движението на автомобила, за да навлезе в паркинга и при потеглянето на
автомобила се чул удар. След като излезли от автомобила установили, че са
изтекли масла и води от него. Свидетелката каза, че ищецът започнал да звъни на
полицията, като полицаите дошли, но не написали протокол ,защото случилото се е
на частен паркинг. Съдът кредитира показанията на свидетелката А относно възникването на
застрахователното събитие. От тези показания се установява и уведомяването на
органите на МВР, като тези показания кореспондират и с представеното по делото от******” писмо, в което е изложено, че на 25.08.2019г. в 13:17ч
е получено обаждане от лице, което се е представило за Т.К. и сигналът е
предаден по електронен път на дежурен РУ МВР- Н при ОДМВР- Б.
От приложените писмени документи и заключението на назначената по делото
експертиза се установиха и вредите по процесния лек автомобил- щети по предна броня, радиатор
охладителна течност, радиатор климатик, интеркулер, 3бр.кондензатори, решетка
радиатор, изтичане на охладителна течност. От заключението на
експертизата се установи, че е налице причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
щетите по процесния лек автомобил, като вещото лице е посочило, че увредените
детайли на автомобила са причинени от металното, потъващо, намиращо се по
средата на неговата траектория стълбче на паркинга. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, неоспорено от страните, компетентно и обосновано
изготвено.
Съгласно чл.386 ал.2
от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действителнито претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. В разпоредбата на чл.400
ал.1 от КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна
стойност и това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност е
дифинирана с разпоредбата на чл.400 ал.2 от КЗ като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на
обезценка. Съгласно чл.400 ал.3 от КЗ, ако не е уговорено друго, се приема, че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната сума на
имуществото. В конкретния случай, в ОУ на договора за застраховка „Каско” в
раздел „размер на обезщетението” е посочено, че при частична щета на
застрахованото МПС, на възраст до четири години, считано от датата на първа
регистрация, застрахователното обезщетение се определя по начини, посочени в
разпоредбата, по избор на застрахования, като в т.71.1 е посочено: по
представени оригинални фактури от оторизиран от производителя на съответната
марка сервиз в Република Б, както е и в настоящия случай. Видно от представените
по делото писмени доказателства, фактурата, издадена от „А” ООД за ремонт на процесния автомобил
възлиза на сумата 5 578,85лв., в какъвто размер се дължи обезщетението за
имуществени вреди. От ответната страна не е оспорен начина на определяне на
застрахователното обезщетение, но са наведени възражения за недължимост поради
непокрит риск и за съпричиняване.
Неоснователно е възражението
на ответника, че е налице непокрит риск съгласно чл.14.5 от действащите към момента на
настъпването на застрахователното събитие ОУ по застраховка „Каско”. Действително
в ОУ, в чл.14.5 е посочено, че застрахователят не покрива пълна загуба или
частична щета по застрахованото МПС, причинени при умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, трето
ползващо се лице, водача на МПС, чийто действия са предизвикали
застрахователното събитие. Законодателят
не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В
теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е
положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния
случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост. В конкретния случай съдът намира, че не се установи
ищецът да е проявил груба небрежност при действията си при навлизане в
паркинга, с което да е предизвикал настъпване на застрахователното събитие.
Видно от показанията на свидетелката А, първоначално при изправено положение
защитният конус на паркинга е бил видим за тях от позициите им в автомобила,
както и са възприели неговото спускане
след подадено с дистанционно сигнал от охраната. В един момент защитният
цилиндър е излязъл от тяхното полезрение, което е създало впечатление, че е
възможно навлизането в паркинга и водачът е привел автомобила в движение, без
да му е известно, че цилиндърът не се е прибрал напълно в гнездото си. Вещото
лице каза, че при спускането на цилиндъра първоначално скоростта на спускане е
една, а когато излезе от полезрението на водачите, спускането се забавя. Според
вещото лице тази промяна в скоростта на спускането на защитния цилиндър създава
заблуждение у водачите, че цилиндъра се
е прибрал и те не го възприемат от мястото, където са спрели, за да
изчакат и при потегляне настъпва удар с цилиндъра в неприбраната му част. Не се
установи на мястото на паркинга да има знак или сигнал, който да указва на
водачите, които навлизат в паркинга момента, в който цилиндъра е напълно
прибран в гнездото. При това положение не може да се приеме, че водачът е
действал при груба небрежност, защото спускането на цилиндъра и изгубването му
от полезрението на водача създава впечатление, че е възможно навлизането в
паркинга и водачът не е уведомен, че се
променя скоростта, с която се спуска цилиндъра, както и точно настъпване на момента,
в който е напълно прибран в гнездото си. В тази връзка вещото лице заяви, че
при огледа на място е получил информация, че процесния случай не е единствен и
е имало и други 20-30 идентични случаи. Неоснователно
е и възражението на ответника за съпричиняване на вредите. Ответникът не наведе
конкретни твърдения и не ангажира доказателства относно действия на ищеца,
които да са довели до съпричиняване на вредоносния резултат. При положение, че
няма сигнализация за точното време, в което водачът може да приведе автомобила
в движение при спуснато напълно защитно колче, то не може да се вмени
неизпълнение на задължение на водача да изчака определено време преди да
предприеме маневрата, щом от субективна страна е преценил, че няма опасност на
пътя и е предприел маневрата.
С оглед изложеното
съдът намира предявеният иск за основателен и доказан в пълния претендиран
размер от 5 578,85 лв., поради което следва да бъде уважен.
С оглед основателност
на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава, която
в случая се претендира от подаване на исковата молба /31.01.2020г./ до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 223,15 лв. Ищецът е претендирал и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., срещу който размер
ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което възражение съдът намира за неоснователно. В случая, с
оглед материалния интерес по делото, минималния размер на адвокатското
възнаграждение се определя по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът, след като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, намира, че адвокатското възнаграждение не е
прекомерно, същото е към минимума по горепосочената разпоредба на Наредбата и
следва да бъдат присъдени разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в
пълния претендиран размер с включен ДДС-720лв. Общият размер на разноските на
ищеца за държавна такса и адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 943,15лв.,
които ответникът следва да заплати на
ищеца.
Ответникът също е претендирал
присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат
присъждани разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „А”, ЕИК ******, със седалище ******да заплати на Т.Д.К. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 5 578,85 лв. /пет
хиляди петстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение по застрахователна полица №***** за застраховка „К”, валидна за
периода 09.05.2019г.-08.05.2020г, за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „*****от
настъпило на 25.08.2019г. застрахователно събитие на територията на частен
паркинг на хотел „Д” в к.к. *****, при което процесния лек автомобил,
управляван от ищеца Т.Д.К. претърпял сблъсък с твърд предмет, представляващ
потъващ в земята защитен метален цилиндър, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /31.01.2020г./ до
окончателното изплащане, както
и сумата от 943,15 лв./деветстотин четиридесет и три лева и петнадесет
стотинки/, представляваща направени по делото от ищеца разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: