Решение по дело №16005/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                           Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 005 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД да заплати следните суми:

1. на И.Я.Д. 460 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейните синове Д.В.Д. и Ц.В.Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 01.11.2016 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.), плюс законната лихва от 01.11.2016  г. до окончателното изплащане;

2. на В.Д.Д. 380 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговите синове Д.В.Д. и Ц.В.Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 01.11.2016 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.), плюс законната лихва от 01.11.2016  г. до окончателното изплащане;

3. на И.Д. и В.Д. – 525,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на адвокат Р.М. – 16 471,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС – 33 600,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. И. и В. Д.са със съдебен адрес - адвокат Р.М.,***, офис 411А - а ЗАД „А.“ АД е с адрес в гр. ********.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) срещу ЗАД „А.“ АД:

1. на И.Д. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейните синове Д.В.Д. и Ц.В.Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 01.11.2016 г., за разликата над 460 000,00 лева до пълния предявен размер от 600 000,00 лева;

2. на В.Д. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговите синове Д.В.Д. и Ц.В.Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 01.11.2016 г., за разликата над 380 000,00 лева до пълния предявен размер от 600 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА И.Я.Д. и В.Д.Д. да заплатят на ЗАД „А.“ АД 79,50 лева разноски по делото и 90,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 16 800,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от заплащане на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 21.12.2016 г. В. и И. Д.заявяват, че на 01.11.2016 г. е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП са починали синовете им Д.и Ц.Д.. ПТП е било предизвикано от Д.Б., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника ЗАД „А.“ АД (А.).

 

[7] От смъртта на синовете си ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на по 600 000,00 лева за всеки. А. не е изплатил обезщетение на ищците. Затова те молят съда да осъди А. да им заплати по 600 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от 01.11.2016 г. - датата на ПТП - до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6; искане за увеличаване цената на иска, л. 211-215; определение за допускане увеличението на иска, л. 243).

 

2. На ответника

 

[8] Ответникът А. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Д.Б. не е причинил ПТП;

2. синовете на ищците не са починали от ПТП;

3. ищците не са претърпели твърдените от тях вреди;

4. търсеното обезщетение е прекомерно;

5. синовете на ищците са допринесли за настъпването на смъртта си, защото са били без поставени обезопасителни колани. Затова А. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 33-36).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАTA, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че В.Д. е бил роден на *** г., а И.Д. на *** г. Те са имали двама сина – Д., роден на *** г., и Ц.– роден на *** г. (преписи от актове за смърт, л. 14-15, удостоверения за наследници, л. 16-17, удостоверения за раждане, л. 18-19).

 

[10] Ищците са живеели заедно с децата си до около 2013 г. След това И.Д. и В.Д. са се разделили, защото В.Д. е злоупотребявал с алкохол и е упражнявал насилие върху И.Д. (показанията на свидетеля Я.М., л. 213; споделеното от И.Д. при беседата с вещото лице З., л. 206). След раздялата им децата са останали да живеят с майка им И.Д.. Тя се е грижела за тях. Родителите на В.Д. са помагали на И.Д. в отглеждането на децата. В.Д. се е виждал с тях (показанията на свидетелите П.и М., л. 212-213).

 

[11] На 01.11.2016 г. около 19:20 часа Д.Б. е управлявал лек автомобил БМВ 318 по третокласен път от с. Бръшляница към с. Коиловци. На задната дясна седалка в автомобила е пътувал Ц.Д., а брат му Д.е пътувал на задната лява седалка. Тези места са били оборудвани с предпазни колани, но двамата братя не са били с поставени такива (заключенията на вещите лица, л.193-201 и л. 235-239).

 

[12] Лекият автомобил БМВ се е движел с 120 км/ч. По същото време в обратна посока с около 91,54 км/ч се е движел лек автомобил „Форд“. На около 700 м след табелата за край на с. Бръшляница Д.Б. е загубил управлението върху лекия автомобил БМВ поради високата скорост, с която се е движел. Автомобилът БМВ се е насочил под малък ъгъл наляво и задната му част е започнала да навлиза в лентата за насрещно движение. Така страничната лява част на лекия автомобил БМВ е ударила челно лекия автомобил Форд (заключение на вещото лице А., л. 193-201; констативен протокол за ПТП и схема, л. 4-13; протокол за оглед на ПТП, л. 63-66).

 

[13] Когато БМВ-то е започнало да навлиза в лентата за насрещно движение, отстоянието между двата автомобила е било 31 метра. Водачът на лекия автомобил Форд е имал 1,23 секунди, за да реагира преди удара. Същевременно 1,4 секунди са били необходими на водача да реагира и задейства спирачките. Необходимото разстояние за спиране е било 85,00 метра. Поради това Д.Б. не е могъл нито да спре, нито да завие, за да избегне удара. Затова причината за настъпването на удара между двете МПС е била навлизането на лекия автомобил БМВ в лентата за насрещно движение. До това се е стигнало, защото Д.Б. е управлявал автомобила със скорост, която е била близка до критичната за този участък от пътя (заключението на вещото лице А., л. 193-201; показанията му в с.з., л. 211-215).

 

[14] В резултат на удара са починали братята Д.и Ц.Д.(заключението на вещото лице М., л. 202-204). Смъртта им би настъпила дори те са били с правилно поставени обезопасителни колани (отговор на 5-ти въпрос от заключението, л. 289).  Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Д.Б. е била застрахована при ответника А..

 

[15] И.Д. е преживяла тежко смъртта на синовете си. На погребението на децата си тя е била в шок и много е страдала. Сега тя живее сама, не работи и всеки ден ходи на гроба на децата си. И.Д. не е преодоляла загубата на децата си – обградила се е с техни снимки, често плаче и постоянно говори за тях (показанията на свидетелите П.и М., л. 211-215).

 

[16] След смъртта на двамата ѝ сина И.Д. е преживяла емоционален шок и е преминала през тежък и продължителен емоционален стрес. Тя е развила адаптационна реакция с прояви на мъчително напрежение, тревожност, безпокойство и депресивитет. След произшествието И.Д. е изпаднала в крайно негативно емоционално състояние – преживяване за „край, след който няма нищо“. Сега тя изпитва тревога напрежение, превъзбуда и преумора, усеща слабост и апатия, има вътрешно усещане за пустота. И.Д. се е отказала от контакти и се е затворила и отдръпнала от другите, а нагласата ѝ по отношение на бъдещето е негативна. Загубата за нея е особено тежка, защото основно тя е полагала грижи за децата, живеела е заедно с тях и е била посветена на отглеждането им (заключението на вещото лице З., л. 205-209).

 

[17] В.Д. също е преживял тежко смъртта на децата си. Той е преживял емоционален шок и е преминал през тежък и продължителен емоционален стрес. След смъртта на двете си деца ищецът е развил адаптационна реакция с прояви на мъчително напрежение, тревожност, безпокойство и депресивитет. Сега той изпитва тревога, напрежение, безсилие и се намира в състояние на стрес и страх от по-нататъшни неуспехи (заключението на вещото лице З., л. 205-209).

 

[18] Смъртта и на двете деца на ищците е катастрофално събитие от основен житейски характер. То е белязало завинаги живота им и болката от загубата, както и липсата, ще останат трайни (заключението на вещото лице З., л. 205-209).

 

[19] Съдът е освободил ищците от заплащането на държавна такса (определението, л. 30). Те са заплатили 750,00 лева за вещи лица (л. 58-60) и са били представлявани безплатно от адвокат (л. 7-10). А. е заплатил: 200,00 лева за вещи лица (л. 220); 60,00 депозит за свидетел (л. 220); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 167). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] И. и В. Д.са предявили искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.)^[1] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.)          

 

1.1.        По предпоставките за уважаването на иска

 

[21] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Възходящите и низходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

         

[23] Съдът установи, че:

1. ищците са родители на Д.и Ц.Д., които са участвали в процесното ПТП;

2. ПТП е причинило смъртта на Д.и Ц.Д.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Д.Б., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при А.;

4. ищците са преживели тежко смъртта на синовете си;

5. А.  не е заплатил обезщетение.

 

[24] Налице предпоставките за уважаването на исковете за неимуществени вреди. Затова съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[25] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[2]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 01.11.2016 г. 

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.^[3]).

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[4]; Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[5]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Съдът установи, че към 01.11.2016 г. Д.Д. е бил на 19 години, а Ц.Д. на 16 години. Към този момент майка им И.Д. е била на 38 години, а баща им на 47 години.

 

[30] Ищците са живеели заедно с децата си до около 2013 г. След това И.Д. и В.Д. са се разделили, защото В.Д. е злоупотребявал с алкохол и е упражнявал насилие върху И.Д.. След раздялата на родителите им децата са останали да живеят с майка им И.Д.. Тя се е грижела за тях. Родителите на В.Д. са помагали на И.Д. в отглеждането на децата. В.Д. се е виждал със синовете си.

 

[31] И.Д. е преживяла тежко смъртта на синовете си. На погребението на децата си тя е била в шок и много е страдала. Сега тя живее сама, не работи и всеки ден ходи на гроба на децата си. И.Д. не е преодоляла загубата на децата си – обградила се е с техни снимки, често плаче и постоянно говори за тях.

 

[32] След смъртта на двамата ѝ сина, И.Д. е преживяла емоционален шок и е преминала през тежък и продължителен емоционален стрес. Тя е развила адаптационна реакция с прояви на мъчително напрежение, тревожност, безпокойство и депресивитет. След произшествието И.Д. е изпаднала в крайно негативно емоционално състояние – преживяване за „край, след който няма нищо“. Сега тя изпитва тревога напрежение, превъзбуда и преумора, усеща слабост и апатия, има вътрешно усещане за пустота. И.Д. се е отказала от контакти и се е затворила и отдръпнала от другите, а нагласата ѝ по отношение на бъдещето е негативна. Загубата за нея е особено тежка, защото основно тя е полагала грижи за децата, живеела е заедно с тях и е била посветена на отглеждането им.

 

[33] В.Д. също е преживял тежко смъртта на децата си. Той е преживял емоционален шок и е преминал през тежък и продължителен емоционален стрес. След смъртта на двете си деца ищецът е развил адаптационна реакция с прояви на мъчително напрежение, тревожност, безпокойство и депресивитет. Сега той изпитва тревога, напрежение, безсилие и се намира в състояние на стрес и страх от по-нататъшни неуспехи.

 

[34] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ).

 

[35] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева до 01.11.2011 г.^[6]; 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[7] до 01.05.2012 г.^[8]; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[9] до 01.01.2013 г.;  310,00 лева от 01.01.2013 г.^[10] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[11]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[12]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[13]. Увеличението на МРЗ е било: 75% от 2011 г. до 01.11.2016 г. (420-240/240); 35,48% от 2013 г. до 01.11.2016 г. (420,00-310,00/310,00); 23,53% от 2014 г. до 01.11.2016 г. (420,00-340,00/340,00).

 

[36] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът откри три решения, които са за много близки случаи.

 

[37] Първото решение е за обезщетяването на неимуществени вреди на родители от смърт на техни деца на 17 и 19 години, настъпила от ПТП през 2011 г. С него ВКС е определил обезщетение от 250 000,00 лева за всеки родител от смъртта на двете му деца^[14].

 

[38] Второто решение е за обезщетяването на неимуществени вреди на родител от смъртта на 21-годишното му дете, настъпила през 2013 г. С него САС е определил обезщетение от 150 000,00 лева^[15].

 

[39] Третото решение е за обезщетяването на неимуществените вреди на родител от смъртта на 17-годишното му дете, настъпила през 2014 г. С него САС е определил обезщетение от 170 000,00 лева за бащата и 150 000,00 лева за майката^[16].

 

[40] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че случаят по първото цитирано решение е от 2011 г., когато МРЗ е била с 75% по-ниска от тази през 2016 г. Съдът също отчита, че от една страна вторият и третият случай са от 2013 г. и 2014 г., когато МРЗ е била съответно по-ниска с 35,48% и с 23,53% спрямо 2016 г., а от друга страна по тези две решения ищците са били загубили едно дете, докато в настоящия случай те са загубили и двете си деца.

 

[41] Съдът отчита, че макар В.Д. да е подържал контакт с децата си, той не е бил постоянно с тях, не е полагал постоянни грижи за тях, както това е правила И.Д.. Затова съдът приема, че 460 000,00 лева е справедливо обезщетение за И.Д. от смъртта на двете ѝ деца, а 380 000,00 лева е справедливо обезщетение за В.Д. от смъртта на двете му деца. Ето защо съдът уважава иска на И.Д. за 460 000,00 лева, като го отхвърля за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 600 000,00 лева. Съдът уважава иска на В.Д. за 380 000,00 лева, като го отхвърля за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 600 000,00 лева.  

 

1.2.        По възраженията на А. за съпричиняване

 

[42] А. е възразил, че Д.и Ц.Д.са допринесли за настъпването на смъртта си, защото са били без поставени обезопасителни колани. Възражението е неоснователно.

 

[43] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.) . Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[44] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Превозни средства от категория М1 са такива, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача (чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП)

 

[45] Съдът установи, че Д.и Ц.Д.са били без поставени предпазни колани. Смъртта им обаче би настъпила дори и да са пътували с поставени колани. Затова възражението на ответника е неоснователно. 

 

2. По разноските

 

[46] Ищците търсят разноски. Те са били освободени от внасяне на държавна такса. И. и В. Д.са заплатили 750,00 лева за вещи лица  и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[47] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 840 000,00 лева при предявен размер от 1 200 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда А. да заплати на ищците 525,00 лева разноски по делото. Съдът осъжда А. да заплати на адвокат Р.М. 16 471,00 лева (1 200 000,00-1 000 000х0,01+21 530,00х840 000,00/1 200 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А.  следва да заплати и 33 600,00 лева държавна такса по сметка на СГС.

 

[48] А. също търси разноски. Той е направил такива за 265,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

[49] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 360 000,00 лева при предявен размер от 1 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на А. 79,50 лева разноски по делото (265,00х360 000,00/1 200 000,00) и 90,00 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х360 000,00/1 200 000,00).

 

Съдия: