Определение по дело №364/2020 на Окръжен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260016

 

гр. Силистра,  17.05.2024г.

 

Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                                    

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИНКА СТОЕВА

                                                                     

разгледа гр.д. № 364/ 2020г. по описа на съда, докладвано от съдия Стоева, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 248 ГПК.

На 11.04.24г. е депозирана е молба от ищеца за изменение на решението в частта за разноските. Същият моли да се измени Решение № 260009 от 28.03.2024г. по гр.д.№ 364/2020г., като се оставят без уважение исканията ответниците за присъждане на разноски. В условията на евентуалност, моли, да се намалят размерите на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение

Ответниците П.Г.В. и Р.В.В. не депозират становище по молбата.

Съдът, след като съобрази  молбата и данните по делото,  приема за установено следното:

Молбата е    неоснователна.

С Решение № 260009 от 28.03.2024г. по гр.д.№ 364/2020г. съдът е отхвърлил предявения иск от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, за отнемане на незаконно придобито имущество от П.Г.В. и Р.В.В. и съответно е осъдил същата да заплати на П.Г.В. сумата от 5 500 лева - направени от последния деловодни разноски пред СОС, както и на Р.В.В. сумата от 4 500 лева - направени от последната деловодни разноски пред СОС.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на така заплатените адвокатски хонорари, което съдът е уважил частично. Съобразил е цената на предявения иск и разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е стигнал до извода, че при първоначално предявен иск от 77 500 лв. минималният адвокатски хонорар възлиза на 6 854 лв., като в случая цената на иска против П.В. е 5 000 лв. и минималното възнаграждение съгл. чл.7, ал.2,т.2 от НМРАВ е 1 300 лв. /400 лв.+900 лв./. Цената на исковете против П. и Р. Василеви е 72 550 лв., като съдът е приел по ½ за всеки от тях, т.е. по 36 275 лв. или   минималното възнаграждение съгл. чл.7, ал.2,т.4 от НМРАВ е 3 552 лв. /2 650 лв.+902лв./. Така за П.В. е приел, че минималното възнаграждение съгласно НМРАВ е 4 852 лв. и заплатеното възнаграждение от 5 500 лв. не се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Спрямо Р.В. е приел, че цената на иска е 36 275 лв. /½ от 72 550 лв./ и минималното възнаграждение съгл. чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ е 3 552 лв. /2 650 лв.+ 902 лв./ и заплатеният от нея адвокатски хонорар 8 000 лв. се явява прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото и го е намалил до 4 500 лв.

Съдът изрично е посочил  в мотивите си, че преценявайки размера на дължимите адвокатски възнаграждения, които следва ищецът да заплати на ответниците, е съобразил и изложеното в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, постановено по преюдициално запитване на основание член 267 от ДФЕС и е приел, че съобразно фактическата и правна сложност на делото не следва да бъде определен такъв под минимума по НМРАВ.

Що се касае до довода в молбата за неприлагане от съда на чл. 156,ал.6 ЗОНПИ, то тази хипотеза въобще не е относима към настоящия случай. Съгласно тази разпоредба, когато ответникът по съответния иск представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на същото. Волята на законодателя е да се възложат разноските върху ответника в тази хипотеза, когато искът се отхвърля поради съобразяване от съда на представите пред него доказателства от ответната страна, които не са били събрани пред Комисията по независещи от нея причини, т.е. пред съда ответникът представя доказателства, които е могъл да представи пред нея с декларациите по чл. 136 или 137 от Закона и те са от съществено значение за отхвърляне на иска. В случая обаче не това е определящото за отхвърляне на предявения иск, за да се приложи разпоредбата на чл. чл. 156, ал.6 ЗОНПИ по отношение на присъдените разноски.

Предвид горното, съдът счита, че не са налице основания за изменение на Решение № 260009 от 28.03.2024г. по гр.д.№ 364/2020г. в частта за разноските, както и за допълнително намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ депозираната на 11.04.24г. молба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. Света Неделя 6, за изменение на решение Решение № 260009 от 28.03.2024г. по гр.д.№ 364/2020г. в частта за разноските.

 

    Определението подлежи на обжалване пред ВнАС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                       

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: