Решение по дело №1688/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 726
Дата: 20 юни 2024 г. (в сила от 20 юни 2024 г.)
Съдия: Ралица Димитрова
Дело: 20221000501688
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 726
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ася Събева

Ралица Димитрова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501688 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Ф. С. Д. срещу
решение № 260006/08.02.2022г. на СОС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д. №
947/19г., с което са отхвърлени исковете й по чл.49 от ЗЗД за обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди.
Жалбоподателят твърди, че не е доволна от постановеното
първоинстанционно решение като го счита за необосновано. Неправилно е
прието, че не е установено, че причинената травма на 17.01.2015г. е във
връзка с действия и бездействия на служители на ответника. Съдът е
допуснал процесуално нарушение като не е изключил от доказателствата по
делото снимките, представени от ответното дружество за наличието на
информационни табели. Изводът на съда, че то е изпълнило задължението си
да поддържа и обезопасява транспортната лента, именно поради наличието
на такава табела. Поддържа, че не е обсъдено дали преди инцидента и преди
ищецът да стъпи на пътеката е бил подаден предупредителен звуков сигнал,
който се подава според документацията преди всяко тръгване на
транспортната пътека или не. По отношение на този факт има противоречие
в показанията на свидетелите Д. и И.. Липсата на такъв предупредителен
1
звуков сигнал е станал причина за настъпването на процесния инцидент, при
който Ф. Д. е пострадала. Неправилно е прието от съда, че липсата на
обезопасителни перила не създава опасност на пътниците при ползването на
транспортната пътека. Приетата техническа експертиза е оспорена от
процесуалните представители на въззивника, но въпреки това е била приета
от съда. В жалбата се сочи, че констатациите на вещото лице са към момента
на огледа, а не към момента на инцидента. Неправилно е прието от
първоинстанционния съд, че механизмът на увреждането не е доказан.
Показанията на свидетеля Ед. Д. го установяват. Сочи, че при качването й с
десния крак лентата е била спряла и тръгването й ищецът е възприела като
промяна в скоростта. Неправилно е прието, че увреждането се дължи изцяло
на нейните субективно поведение, изразяващо се в загуба на равновесие и
липса на адекватна преценка за моментното й физическо и психическо
състояние. Сочи, че в деня на злополуката е била в много добра здравословна
кондиция. Счита, че и на хората във възрастовата група, навършили 65г. е
допустимо да ползват транспортната лента. Счита, че не е нарушила
изискванията, упоменати в информационната табела, ако я е имало пред
лентата. Съдът като не е обсъдил доказателствата по тръгване на лентата без
подаден звуков сигнал е постановил необоснован съдебен акт. Неправилно е
прието, че при техническата поддръжка на транспортното съоръжение няма
допуснати нарушения от служители на ответника. Жалбоподателят сочи
допуснати нарушения от страна на първоинстанционния съд, тъй като е
отказано приемането на писмени доказателства, представени от нейните
представители.
За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
и да постанови друго като уважи изцяло предявените искове.
„Бороспорт“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Поддържа, че
изложените твърдения от ищеца не отговарят на обективната истина. Сочи,
че в исковата молба не е изложено твърдение, че транспортната лента не е
била в движение в момента, в който ищецът е стъпила върху нея. Това е
грубо нарушение на чл.214, ал.1, пр.2 от ГПК, тъй като в жалбата не може да
се твърди нещо различно от посоченото в исковата молба.
Третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД в депозиран
2
писмен отговор оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Третото лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Ф.
Д. твърди, че на 17.01.2015г. е била на екскурзия в курортен комплекс
„Боровец“ в близост до ски- зона „Маркуджици 1“. Около 16ч. са тръгнали
към транспортната лента, за да я използват за изкачване до началната спирка
на лифта. Тя е била закупила лифт карта за възрастен. Когато е стъпила на
лентата още в самото начало на придвижването на същата, след около 2-3
метра, е усетила промяна в скоростта й, в следствие на което е залитнала и
паднала. Левият й крак е изпаднал от лентата, а десният е защипан около
глезена от лентата, която е продължила да се движи. Това й е причинило
много силни болки, тъй като при движението си лентата е усукала десния й
крак. Никой от служителите, обслужващи лентата не й е помогнал да стъпи
на нея и не е имало такъв. Нямало е предпазни перила и указателни табели за
начина на ползването й. В резултат на това е била счупена дясната
тазобедрена става. По- късно е разбрала, че както снаха й П. Д., която се е
намирала непосредствено след нея на лентата, и другите пътници са викали
да спре лентата, но служителят на ответника, не е виждал какво се случва, тъй
като е бил зает с продажбата на билети. Поради това спирането на лентата се
е забавило и е спряна след около 5 метра, считано от мястото на падането.
След инцидента е извикана Планинската спасителна служба, която я изнесла
в страни от транспортната лента. Транспортирали са я до МБАЛ Самоков, а
след това до ВМА- София. Тук са извършени изследвани я и е установено,
че е получила фрактура на бедрената кост. Извършена й е операция като е
поставена метална остеосинтеза в десния крак. Установено е, че външно той
е скъсен и ротиран. При консултация с невролог и травматолог й е било
казано, че това скъсяване ще продължи с напредване на възрастта и ще
започне да куца и движението ще бъде затруднено. Счита, че осъщественият
деликт се дължи на липсата на инструктаж за ползване на транспортната
пътека, от липсата на указателни табели в началото й за начина на
3
използването й, както и поради необезопасеността й с перила. Проявено е
бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неосъществен контрол
върху изпълнение на задълженията на съответните служители, които не са я
инструктирали преди стъпването й на транспортната лента и не са
наблюдавали непрекъснато й движението и положението на пътуващите с
нея хора. Поради това не са видели веднага падането й и не са спрели
движението на транспортната пътека. От инцидента е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания при заклещването
на глезена от лентата и усукването на десния долен крайник. Изпитала е
голям шок и ужас от случващото се. И към настоящият момент изпитва страх
да слиза по стълбите в блока, в който живее. В болницата е престояла от
17.01.2015г. до 02.02.2015г. През целия престой е имала придружител.
Изпитвала е големи неудобства при обслужването й с подлога, не е била в
състояние да се самообслужва, не е можела да стане. Залежала се е
принудително и е имала тежък двигателен дефицит. Всичко това е създало у
нея чувство за безпомощност и зависимост от околните, осъзнала е
собствената си безполезност и страх от това, че се превръща в бреме за
близките си. Продължила е да изпитва силни болки след изпискването си от
болницата, които са започнали да намаляват след 7-8 месеца. На деветия
месец е започнала да използва проходилка. Ограничила е приема на храна и
течности и е много е отслабнала. Отслабнала е и имунната система на
ищеца. За нейното обслужване се е наложило да се наемат хора, които да
полагат грижи за нея- даване на храна, течности, лекарства, чистене на дома,
пазаруване. Тъй като пенсията й е малка е изтеглила заеми. Започнала е да
ходи с патерици около една година след изписването й от болница и по този
начин се е придвижвала в дома си. Започнала е да ходи без помощни
средства, но задължително с придружител, през месец септември 2016г.
Продължава да не може да се навежда, трудно да сяда, тъй като изпитва
силни болки. Не може да си обува чорапите и обувките. Продължават болките
в гърба, десния крайник и кръста. С ЕР на НЕЛК от 29.07.2015г. й е
определена 92% трайна нетрудоспособност с чужда помощ. Процесният
инцидент е довел до продължително време на обездвижване, на създаден у Ф.
Д. страх от възможно ново падане и счупване на други части на тялото й. В
следствие на обездвижването е получила остеопороза на лумбалните
прешлени- десноконвексна сколиоза, кифоза в торако- лумбалния преход,
4
остеохондроза на ниво Л-4 и Л5- Ес-1, спондилоза на останалите нива,
спондилоартроза М, Баструуб, в шийте прешлени- изгладена физиологична
шийна лордоза, остеохондрозни изменения с ръбови остеофити и стеснени
дискални пространства на нива С3-С4, С5- С6 и С6-С7, спондилозни
изменения на останалите нива, спондилоартроза, остеопороза. След
изживения стрес е получила депресия и страхова невроза, на базата на който,
по лекарско мнение, у нея се е създала представа за наличието на
бременност и предстоящо раждане. Претърпяла е имуществени вреди, а
именно: 1850лв. за операцията, за гледане на болен за периода 2015гг.-2019г.
19 540 лв., за лекарства и лечение за периода 2015-2019г.- 506, 14лв. или
общо 21 896, 14лв. Затова моли съда да осъди ответника „Бороспорт“ АД
да и заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в
едно със законната лихва от 17.01.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 21 896, 14лв. обезщетение за имуществени вреди в едно със
законната лихва, считано от 17.01.2015г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът „Бороспорт“ АД в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва исковете. Сочи, че те са допустими, но
неоснователни. Той е оператор на ски зона Боровец по смисъла на чл.157 от
Закона за туризма и стопанисва 16 лифтови пътнически съоръжения, от
които - 9 бр. стационарни ски влекове, шестседалкова пътническа въжена
линия – 1бр., четириседалкови пътнически въжени линии- 3бр., Кабинкова
въжена линия -1 бр. и транспортни ленти – 2бр. По повод на станалия
инцидент с ищеца между нея и дружеството е разменена кореспонденция.
Извършена е вътрешна проверка още през 2015г. Ответникът заявява, че
транспортна лента KASSER SKICARPET 191 е специализиран лентов превоз
на правостоящи пътници по лек наклон в открити планински местности.
Пояснява принципът на действието й. Тя е с дължина 191 м. и работи при
минимална скорост от 0, 2 м/сек. до 0,8 м/сек. Няма странични парапети
поради ниската работна скорост. Транспортната лента осигурява връзка по
участък с малка денивелация между начална станция на ски- влек
„Маркуджик 1“ и крайна станция на кабинкова въжена линия „Ястребец“.
Предназначението й да превозва скиори и сноубордисти заедно с
оборудването им. На разположение на пешеходните туристи е алтернативен
пешеходен маршрут с дължима от няколкостотин метра. За лентата не се
5
предлага отделен билет, а тя се ползва с лифт карта. При качването на нея
ползвателят преминава от неподвижна към подвижна повърхност, а това
може да създаде за момент дезориентация в пространството и загуба на
равновесие. Оспорва изложените факти в исковата молба. Сочи, че при
качването на ищеца на лентата служителят А. И. й е дал кратки и ясни
указания как да се задържи на нея. Ответното дружество излага твърдения
кога е станало падането на Ф. Д.. Позовава се на Общите условия за
предоставяне на услуги и правила за ползване на ски пистите и въжените
пътнически линии и съоръжения в ски центровете на к.к. „Боровец“.
Транспортната лента не може да се сравнява с ескалатор в сграда. Ищецът не
е била неподвижна върху лентата и поради това поведението й е в пряка
причинна връзка със злополуката, а не на действия и бездействия на
служители на дружеството. Транспортната лента не е съоръжение с
повишена опасност и не подлежи на технически надзор съгласно чл.32 от
Закона за техническите изисквания към продуктите. Ответникът сочи, че
ищецът е била инвалидизирана още през 2002г. с 96% трайно намалена
работоспособност. Ищецът е имала здравословни проблеми много преди
инцидента и поради това е съзнавала, че те водят до нарушения на
вестибуларния апарат и до невъзможност за запазване на равновесие. Прави
възражение за съпричиняване на вредите от страна на Фр. Д., тъй като с
поведението й е създала предпоставка за настъпването на вредите. От
посоченото в исковата молба и представените доказателства не може да се
установи противоправно и виновно действие или бездействие на служители
на дружеството. Оспорват се представените 7 бр. фактури за заплащане на
полагани грижи за ищеца. Правят се доказателствени искания.
В процеса като трети лица помагачи на страната на ответника са
конституирани ЗД „Бул Инс“ АД и „Дженерали застраховане“ АД.
В депозиран писмен отговор на исковата молба ЗД „Бул Инс“ АД
оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на исковете за главница и лихви.
Поддържа становището си, с което е отказало да изплати обезщетение за
ищеца.
Третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД в депозиран
писмен отговор на исковата молба счита предявените искове за допустими, но
6
неоснователни. Не са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника. Не са ангажирани доказателства, установяващи
противоправно деяние от служители на ответното дружество.
Не се спори, че на 17.01.2015г. Фр. Д. е претърпяла инцидент на
транспортна лента в курортен комплекс „Боровец“.
Безспорно е, че „Бороспорт“ АД е оператор на транспортна лента
KASSER SKICARPET 191, на която е пострадала ищецът.
Не се спори, а видно от представената епикриза от ВМА -МБАЛ-София
е, че Ф. С. е престояла в болничното заведение от 17.01.2015г. до 02.02.2015г.
Било й е извършено оперативно лечение на десния долен крайник.
С ЕР на НЕЛК № 560/29.07.2015г. й е определена 92 % трайна
нетрудостопособност с чужда помощ. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства във връзка със здравословното състояние на Ф. Д..
Представени са фактури и други финансови документи за установяване
на правени разходи от нея за лечението на фрактурата.
Представени са Общи условия за предоставяне на услуги и правила за
ползване на ски писти и въжени пътнически линии и съоръжения в ски
центрове на к.к. „Боровец“, валидни към 17.01.2015г., както и отговор от ГД „
Инспекция за държавен технически надзор“ от 03.07.2015г., писмо от ДА
„Метрологичен и технически надзор“ от 30.03.2015г.
Към отговора на исковата молба са представени и са приети в хода на
процеса следните писмени доказателства: Становище от изпълнителните
директори на „Бороспор“ АД до КЗП от 12.02.2015г., жалби от Ф. Д. до
ответника от 10.02.2015г., до ЗД „Бул Инс“ АД от 11.02.2015г. и
13.02.2015г., отговор до Ф. Д. от КЗП от 16.02.2015г., становище на
изпълнителните директори на „Бороспорт“ АД до ищеца от 18.02.2015г.,
становище – рекламация, изходящо от М. Д. до ответника от 17.01.2015г.,
обяснения от А. Х. И. за станалото на 17.01.2015г., снимки, Ревизионна
книга, декларация за съответствие на транспортна лента KASSER
SKICARPET 191 от 30.10.2006г., заповед № 78/02.12.2014г. за определяне на
цени на лифт карти, застрахователни полици с ЗД „Бул Инс“ АД и
„Дженерали застраховане“ АД, валидни към 17.10.2015г.
В хода на съдебното дирене е прието Ръководство за експлоатация и
7
поддръжка на процесната транспортна лента.
С определение от 29.06.2020г. е открито производство по оспорване на
платежните документи, представени към исковата молба и на обясненията на
Х. и К.. Разпределена е доказателствената тежест във връзка с оспорването.
По същество оспорването на 7 бр. фактури не е такова по чл.193 от ГПК и не
засяга тяхната истинност.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от лекар ортопед – травматолог, който след анализ на
медицинските документи, приложени по делото и след извършен личен
преглед на пострадалата на 22.09.2020г., е дал заключение за получената от
нея травма: счупване на дясна бедрена кост в горния край. Това е довело до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник за период по-
дълъг от 30 дни. Извършено е оперативно лечение чрез открито наместване
на фрактурата и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и
винтове. Вещото лице е посочило, че ищецът е търпяла болки и страдания
като в първите 6 месеца са били с по- интензивен характер. При прегледа е
установен ограничен обем на движенията в дясната тазобедрена става.
Възможно е да търпи болки в областта на счупването при промяна на
времето и при физически натоварвания. Получената остеопороза на костите ,
образуващи дясната тазобедрена става, е вследствие на фрактурата.
Посочените заболявания, описани в рентгеново изследване от 28.11.2019г. не
са в причинна връзка с процесния инцидент. Те имат дегенеративен характер.
Вещото лице е посочило, че механизмът на получаване на счупването е
падане от собствен ръст. При фиксиране на ходилото и усукване на глезена се
получават увреди на връзките, стабилизиращи глезена или коляното. При по-
високоенергийни травми може да се получат спираловидни счупвания в
областта на подбедрицата. По делото няма такива данни. Трайни последици
при увреждане на тазобедрената става са ограничен обем на движение на
същата, което води до накуцваща походка и евентуално ползване на помощни
средства. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните. Същото е обективно дадено и изчерпателно по
отношение на поставените въпроси.
По делото е допусната медицинска експертиза, изготвена от лекар,
8
специалист по вътрешни болести и клинична хематология. Според вещото
лице всички предхождащи заболявания и здравословни проблеми, които
ищецът е имала, оказват определено и категорично влияние на нейната
способност за ориентация, координация и запазване на равновесие, на нейния
вестибуларен апарат, нарушавайки баланса и стабилността на тялото.
Вещото лице е пояснило какво представлява остеопорозата и нейните
симптоми. Посочило е, че представените писмени доказателства за закупени
лекарства са за такива, които Ф. Д. консумира дълго, продължително време и
са за непрекъснато лечение. Това са текущи медикаменти, които тя получава
за хипертоничната болест, съдоразширяващи, антихистаминови и други. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като обективно, конкретно и
изчерпателно.
В хода на процеса е допусната основна и допълнителна техническа
експертиза, която е дала заключение за начина на експлоатация и поддръжка
на транспортната лента, където е станал процесния инцидент. Вещото лице е
изготвило заключението си след разпита на допуснатите свидетели. То е
направило категоричен извод, че лентата не може да заклещи глезена на
ищеца. Тя е с дължина 191 м. габаритна и ефективна -186 м. Посочило е
каква е минималната и максималната скорост на движение на съоръжението,
как то се включва и изключва. Аварийното спиране на лентата е мигновено с
натискането на бутана. Спирането й става само от таблото на управление,
което се намира на изхода. Вещото лице е отговорило на поставените въпроси
от страните. В съдебно заседание е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като обективно, изчерпателно и
безпристрастно.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. към 17.01.2015г. е бил планински спасител от 15 години.
Този ден е бил на пост „Ястребец Експрес“ на горна станция на кабината.
Получил е сигнал за паднала жена до транспортната пътека. Разбрал е, че има
травма на таза. Била е в съзнание. Табелата се е намирала в дясно в
началото и е съществувала към момента на инцидента. Има човек долу,
който съдейства при качване и на горната станция за слизане. Има паник
бутон в будката и горе и долу, за спиране и за пускане в аварийни ситуации.
9
До лентата има колонка с електроника и на нея има червен бутон, които е за
спиране.
Свидетелят Е. Д. е син на ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че
през зимата на 2015г. той, съпругата му и майка му са били на Боровец, за да
карат ски, а майка му се е занимавала със сина му. Инцидентът е станал,
когато са си тръгвали. На пистата има подвижна лента дълга 200-300-500 м.
Няма стъпала, гумена е и с нея се изкачва нагоре. Няма парапети. Когато
майка му е стъпила на пътеката той е бил на 2 м. от нея. Бил е със ски, както
и съпругата му. Половин ден ищецът се е занимавала със сина му и детето на
тяхно приятелство семейство. Заявява, че никой не се инструктира. Имало
500-1000човека, които са чакали на опашка. На никой не се е подавало ръка
за качване на лентата. Според свидетеля няма указателна табела на входа на
пистата. Никой не гледа за такива неща. Той също е падал на тази пътека. Не
се пази лесно равновесие. Спомня си какво се е случило. Изпокарали са се с
майка му и брат му и с приятелското семейство. И до сега не си говорят и не
се виждат. Свидетелят описва как се е случил инцидента и на какво
разстояние е бил от ищеца. Заявява, че няма звуков сигнал за качване на
пътниците, че лентата непрекъснато спира и тръгва, когато някой падне.
Инцидентът е станал на няколко метра от началото. Когато се подаде сигнал
лентата се спира след 2-3 секунди. Той заявява, че е плащал за операцията, за
пътни разноски и обслужване. Лентата се движи с бавна скорост с човешки
ход.
Свидетелят И. е работил при ответника през зимния сезон на
2014/2015г. Виждал е свидетеля Д. при инцидента. Пострадала е възрастна
жена на пътеката, на която е работел. Той е отговарял за долната част и когато
е имало туристи им е показвал как да се качат и държат на нея. За да не
пострадат трябва да стоят неподвижно докато се качат горе. По време на
инцидента е бил в началото на пътеката. При качването на жената пътеката
се е движела постоянно. Само, ако стане инцидент, тя се е спирала. Когато
има много хора на нея тя се пренатоварва и автоматично спира. Пътеката се
движи с много бавна скорост и не е имало нужда да се спира. Често не падат
хора на нея. Ползват я скиори с оборудване. Те вземат решението за
спирането й. Има два аварийни стопа в началото и в края. Ако има проблем се
спира или от него или от колегата му с бутон. През цялото време наблюдават
10
пътеката. Свидетелят е бил от вън до бутона за спиране. Жената е дошла при
него. Била е с другия свидетел и с малко дете. Тя е искала да се качат и да си
ходят. Било я е страх и го е помолила за помощ. Обяснил е, че трябва
внимателно да се качи и да не мърда. Помогнал й е. Около един метър я е
държал за ръка. Обяснил й е, че в другия край ще я поеме колегата му.
Искала е сама да се качи. Близките й са били на разстояние от нея. Когато са
се събирали на оперативка сутрин отговорникът е минавал и е преглеждал
всички съоръжения- дали има снежна покрива. Скоростта на пътеката е
зададена. Има компютър. Те не могат да я манипулират. Само имат право да
спират. Не е имало случай скоростта да се променя сама. Когато вали сняг
пътеката се мокри, но те я почистват. Ако има силен снеговалеж се спира, за
да се почисти и отново се пуска. Бутон за спиране има и в будката. Той е
спрял пътеката с бутона точно до нея. Будката по време на работа стои
отключена. Заключва се след това. Според свидетеля има звуков
предупредителен сигнал преди пускане в движение. Всеки път, когато се
пуска има звуков сигнал. Жената е паднала на 4-5 метра. Частта за управление
на таблото в будката се заключва и никой няма достъп до него, освен хората,
които обслужват пътеката. Само в горния край има операционна система за
пускане. Той е можел само да спира.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Свидетелите описват
обстоятелства, така както са ги възприели, включително и за начина, по който
е станал инцидента. Тези на свидетелят Д. ги преценява при условията на
чл.172 от ГПК, но ги счита за достоверни.
Свидетелят И. е сестра на ищеца. Знае, че е пострадала през месец
януари 2017г. Тогава е била със семейството на сина си и внука й и още едно
семейство . Когато са отишли на ски зона „Маркуджици 1“ Ф. Д. е паднала и
си е счупила таза. Това свидетелят го знае от ищеца. Била й е придружител в
болницата и след това в къщи. В болницата тя й е давала лекарствата и я е
хранила. Не е можела да се обслужва, била е на памперси и свидетелят й ги е
сменяла. Ищецът е изпитвала неудобство от това. Имала е болки и много е
отслабнала. И до момента без бастун и без придружител не може. Били са
наели приятел на сина й да я гледа и се грижи за нея. Плащали са му по 400
лв. Ползвала е проходилка, тоалетен стол. Сега ползва бастун и
11
придружител. Синовете й също са се грижили за нея, както и свидетелят.
Съдът дава вяра на показанията й като основаващи се на лични
впечатления за фактите, които излага. Не ги кредитира в частта, в която
заявява, че е виждала как ищецът дава пари на приятеля на сина си за
грижите, които полага за нея, тъй като влизат в противоречие с писмените
доказателства и с показанията на свидетеля Ед. Д.. В останалата част ги
преценява при условията на чл.172 от ГПК, но ги стича за достоверни и
убедителни.
СОС е отхвърлил исковете.
Пред настоящата инстанция нови доказателства са ангажирани.
Въззивният съд във връзка с правомощията си е допуснал тройна
техническа експертиза и е приела писмените доказателства, намиращи се от
л.365 до л. 367 от първоинстанционното производство, но ги счита за
неотносими към спора. Те установяват общото здравословно състояние на
ищеца. Не са издадени във връзка с получената травма на 17.01.2015г. Поради
това не следва да се обсъждат при постановяване на въззивния съдебен акт.
Допусната тройна техническа експертиза изчерпателно, компетентно и
обосновано, след оглед на място, е пояснила начина на действие на такъв вид
транспортна пътека, какво са установили на място, как може да се промени
скоростта й и каква е тя като минимална и максимална величина. Описали се
от какво се състои пътеката, как и от къде се управлява. Записали са, че тя не
може да захване глезен на крак. Транспортната пътека не е съоръжение с
висока опасност и поради това не е под надзора на контролните органи. През
сезона тя работи с постоянно зададена скорост от 0, 34-0,4 м./сек., която
експертите са измерили. В кабините, намиращи се до пътеката не се продават
билети. Тя е пусната да работи през 2006г. Тази транспортна лента се
отличава от тези, които са в автогари и молове и имат перила. Посочили са
кога може лентата да спре аварийно. Разстоянието между защитната РVC
лента и движещата се транспортна лента е между 1, 8 до 3, 6 мм. В такъв
луфт не може да попадне обувка или част от нея. Транспортни
ленти/траволатори/, които се монтират на открито нямат перила. Процесната
пътека има среден наклон от 3,5 градуса, което отговаря на 5% среден наклон.
Не се допуска страничен наклон при такива съоръжения. Към заключението
има приложени снимки. В съдебно заседание вещите лица са допълнили
12
заключението си.
Съдът кредитира експертизата като обективна, безпристрастна и
изчерпателна. Счита, че следва да я съобрази при постановяване на
решението си.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди .
Въззивния съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да
се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие
или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице,
на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този,
комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на
отговорността на възложителя на работата. В случая се претендира
ангажиране на отговорността на „Бороспорт“ АД. Възложителят може да се
освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата
не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако
вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС №
7/29.12.1958г./.
Активно легитимиран да предяви иск за обезщетение от непозволено
увреждане е пострадалият, който черпи права от деликта като правопораждащ
факт. В негова тежест е да установи предпоставките на чл.45 от ЗЗД, както и
че служители на ответното дружество чрез действията или бездействията си
са допуснали той да бъде увреден. Ищецът при условията на пълно и главно
13
доказване следва да установи, че са налице предпоставките/елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение на ответника,
както и че негови служители, на които той е възложил извършването на
работа и имат противоправно действие или бездействие.
Пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл.49 от ЗЗД е
възложителят на работата, чиито служители са допуснали увреждане на трето
лице при или по повод на тяхната работа. В негова тежест е да докаже, че те
не са действали противоправно, не при или по повод на възложената им
работа, за да се освободи от отговорност.
Предявените искове са неоснователни, тъй като не са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД.
В тази връзка излага следните правни изводи:
Неоснователността на исковете следва от неустановяване на
механизма, при който се твърди, че е настъпила травмата при Ф. Д.. Той
трябва да се е осъществил, именно поради противоправно и виновно
действие или бездействие на служители на ответното дружество. В тежест на
ищеца е да го установи така, както е описан в исковата молба, като е
процесуално недопустимо да го допълва с въззивната жалба. В случая в
тази на Ф. Д. е посочено, че тя е пострадала, защото е липсвал подаден
звуков сигнал преди тръгване на лентата. По същество това представлява
изменение на иска, което е недопустимо да се направи пред въззивния съд по
аргумент на чл.214, ал.1 от ГПК. Също такова изменение на иска е
направено и пред окръжния съд с молба от 16.07.2021г. Ищецът може да
поиска да промени основанието на своя иск само в първото заседание по
делото и то, ако с оглед защитата на ответника, съдът прецени това за
уместно. Само промяна на размера на иска може да се случи до приключване
на съдебното дирене пред първата инстанция. Поради което правилно не е
било допуснато изменение на основанието на исковете, направено след
първото по делото заседание. Установяването на механизма на увреждането е
в тежест на ищеца, сега жалбоподател, при условията на пълно и главно
доказване и с всички допустими и относими доказателства. В тази връзка са
събрани гласни доказателства, показанията на св. Ед. Д. и И., както и
единична и тройна технически експертизи. Свидетелят Д. заявява, че е
очевидец на инцидента, станал с Ф. Д., като го описва по различен начин, от
14
този в исковата молба. Това са неговите лични възприятия за инцидента и
начина, по който е настъпил, но те не съответстват на описания в исковата
молба механизъм. Според него ищецът се е качила на лентата, когато тя е
била в покой и след това тя е била стартирана. Това е довело до падането на
Ф. Д., както и че не е имало звуков сигнал, който да бъде подаден преди
задвижването й. Видно от описанието за пускане на транспортното
съоръжение -т.9, т.9.2, т.9.3 и т.10.3 от Ръководството за експлоатация и
поддръжка в контролния електрически шкаф е предвидено да има зелена
светлина, която означава, че устройството работи и червена светлина,
отразяваща се има повреда. Според това ръководство има предупредителен
сигнал при стартиране на машината – т.10.3. Това твърди и свидетелят И.. В
случая ищецът не твърди, че лентата е била в покой, когато се е качила на
нея, а че тя се е движела и е променила скоростта си. От това е загубила
равновесие и е паднала. В случая липсата на такъв няма как да се приеме за
нарушение от страна на служителите на „Бороспорт“ АД. От двете
експертизи се установява, че скоростта на транспортната лента не може да
бъде променяна самоволно от служители на ответника, че тя се задава в
началото на зимния сезон и остава една и съща величина до неговия край.
Според тройната техническа експертиза, изслушана пред въззивния съд,
измерената скорост на лентата е 0.34-0.4м./сек. Избраната е 0,4 м/сек.
Скоростта се избира чрез фабрично заложено устройство като персоналът,
който обслужва съоръжението, не може да смени скоростта, защото таблото е
заключено. Експертите правят категоричния извод, че това не може да
бъде причина за падането на пострадалата. Също така заявяват, че
практически е невъзможно лентата да прищипе глезена на човек с оглед на
начина, по който е изградена. Според вещите лица загубата на равновесие от
страна на жалбоподателя не е промяна в скоростта на лентата и прищипване
на глезена й. Те са направили извод, че лентата не спира внезапно/рязко. По
отношение на механизма е от значение заключението на медицинската
експертиза, изготвена то вещото лице ортопед – травматолог. Според него
описаното счупване е падане от собствен ръст. При фиксиране на ходилото и
усукване на глезена се получават увреди на връзките , стабилизиращи глезена
и коляното. Според експерта описания механизъм на съответства на
получената травма при ищеца. Поради това не може да се приеме за доказан
този, описан в исковата молба. От друга страна заключението на
15
медицинската експертиза, изготвена от д-р Н. прави категоричния извод, че
предхождащите заболявания и здравословни проблеми, които е имала Ф. Д.,
оказват влияние върху нейната способност за ориентация, координация и
запазване на равновесие, на нейния вестибуларен апарат, който е във
васкуларен дефицит- нарушава баланса и стабилността на тялото. Този
извод опровергава твърдението на ищеца, че единствено и само поведението
на служители на ответника е причина за нейната увреда. Всички тези
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, изключват виновно и
противоправно поведение на служители на ответното дружество, които при
или по повод на възложената работа виновно да са увредили Ф. Д..
Неоснователно е твърдението, че поради липсата на странични перила
на транспортната лента ищецът е получила травматично увреждане. Това би
било причина за противоправно поведение на служители на ответника, ако
тя беше оборудвана с такава, но те не са ги монтирали. Видно от
заключението на тройната техническа експертиза, приета от въззивния съд е,
че транспортна лента, която се монтира, за да се ползва при външни условия,
няма предпазни перила. Процесната транспортна лента е произведена без
предпазни перила и затова отсъствието им на място при експлоатация не
може да се вмени във вина на служители на ответника. Тя е изобразена по
този начин и в приложеното Ръководство за експлоатация и поддръжка.
Нейното предназначение е преди всичко за транспортиране на скиори и
сноубордисти заедно със ски оборудването им като няма пречка да се ползва
и от други лица. Единствените странични перила, според Ръководството за
експлоатация и поддръжка, са тези, които се монтират отстрани на
съоръжението. Те представляват полиетиленови предпазни ленти, които се
завинтват към лентата т.8 „Монтаж“, б. „м“ от същото. В тежест на ищеца е
докаже, че служителите на ответника са имали задължение да провеждат
инструктаж на ползващите пътеката преди на стъпят на нея и
неизпълнението му е противоправно и виновно. От показанията на свидетеля
И. се установява, че той е информирал ищеца как да се държи на пътеката, за
да не пострада.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
По разноските.
16
Поради изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
въззивното производство.
На ответника се дължат разноски за САС в размер на 6000лв.
Пълномощникът на Ф. С. е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна. Същото не е основателно
с оглед фактическата и правна сложност на делото и събирането на нови
доказателства пред въззивния съд.
Воден от горното, съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006/08.02.2022г. на СОС, ГО, 8
състав, постановено по гр.д. № 947/19г.
ОСЪЖДА Ф. С. Д., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. * със съдебен адрес : гр. София, ул. „Света София“ № 8,
кант.201 чрез адв. Л. П. да заплати на „Бороспрот“ АД, ЕИК122002603, гр.
София, ул. „Никола Тесла“ № 3, Бизнес Център „БСР 1“, ет.9 сумата от 6000
лв./ шест хиляди лева/ разноски по делото пред САС.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17
18