№ 15621
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110166998 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от [фирма] срещу Л. Б. С. за осъждането на ответника да заплати на
[фирма], следните суми: 1293,97 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от дата на подаване на ИМ до окончателно изплащане, 243,75 лв.
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер за периода от 15.09.2020
г. /уточнителна молба с вх. № от 01.02.2023 г./ до 23.11.2022 г., 19,96 лв., главница -
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от дата на подаване на ИМ до окончателно
изплащане, 4,24 лв. - мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода
от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия на [фирма] купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в съответния срок, поради което
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата. Излага и,
че ответника не са заплатил дължимата такса дялово разпределение, за което също се
дължало обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл.238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
С исковата молба, а и в съдебно заседание на 25.09.2023 г., ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение /л. 7 от делото/. Ответникът призован не се явява
и не изпраща представител в съдебно заседание.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото разпореждане от 06.02.2023 г.
и определение от 25.04.2023 г. не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. От писмените
доказателства по делото, може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Ето защо за налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
по чл. 239 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове да се уважат, като се присъди и законна лихва върху главниците
от дата на подаване на исковата молба /08.12.2022 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
Претендирани са разноски от ищеца и са представени доказателства за направата на
такива. В тежест на ответника ще се възложат разноски в общ размер на 162.48 лв., от които
62.48 лв. за заплатена ДТ и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 100 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Б. С., ЕГН **********, с адрес [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
****, със седалище и адрес на управление [адрес], следните суми: на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата 1293,97 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *** за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.12.2022 г. до окончателно изплащане,
сумата 243,75 лв. за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер за
периода от 15.09.2020 г. /уточнителна молба с вх. № от 01.02.2023 г./ до 23.11.2022 г., сумата
2
19,96 лв., главница - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.12.2022 г. до
окончателно изплащане, сумата 4,24 лв. - мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 162,48 лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред СГС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3