Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1565
гр.Бургас, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 3499 по описа на БРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на П.И.И. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № */16.05.2019г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което
на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца и за нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че постановлението е необосновано, тъй като
жалбоподателят не бил управлявал МПС в момента, в който му била извършена
проверка.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и се представлява от адв. *– БАК, която поддържа жалбата и доразвива изложените в
нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор
„ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводително писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на свидетелите. Други доказателства
не се ангажират и не се иска събирането им от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП е
връчено на жалбоподателя на 28.06.2019г., а жалбата е депозирана на 04.07.2019
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 19.03.2019г., около 15.30 часа,
служители на Второ РУ към ОД на МВР- Бургас- свидетелите Р.К., С.Х. и Я.Ч.,
извършвали обход в кв. „Долно Езерово“ в гр. Бургас, като имали сигнал, че
лицето П.И. употребява наркотични вещества. Минавайки
с полицейския автомобил покрай блок 1 и блок 2 в ж.к. „НХК“ в квартала, тримата
служители забелязали, че автомобил марка „Нисан Терано“ с рег. *, управляван от жалбоподателя П.И., се
придвижва на заден ход от пространството между двата блока, стига до улица „Г. Дълбошки“, която минава пред блоковете, излиза почти изцяло
на улицата, придвижва се малко напред и спира. Служителите решили да извършат
проверка на автомобила и на следващото кръстовище обърнали и спрели пред
спрения на улицата автомобил марка „Нисан Терано“ с рег. *. В автомобила заедно с водача И. била и
свидетелката В.М.. При започване на проверката на място пристигнали и
свидетелите Г.И. и К.Б., които преди това се намирали в района, за да оглеждат
предлагани за продан авточасти. Водачът И. и св. М. не представили документи за
самоличност, като И. не представил и СУМПС и контролен талон. Било изискано
съдействие от служители на Сектор „Пътна полиция“, като на място пристигнал св.
А.И.- мл. автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, сектор
„ПП“. Водачът бил поканен да даде проба за наркотични и упойващи вещества чрез
изпробване с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“. Водачът отказал да бъде тестван с
техническо средство, поради което и А.И., в 16.20 часа, му издал Талон за
медицинско изследване № *, в който И. изрично посочил, че не желае кръвна
проба.
За горните обстоятелства А.И.
съставил на водача АУАН с бл. № *, в който било посочено, че водачът отказва да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо
средство „Дрегер Дръг Тест
5000 ”, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с № *.
Жалбоподателят подписал АУАН-а и получил копие от него, като записал, че не е
шофирал автомобила и е бил извън него.
Въз основа на АУАН, на 16.05.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната
фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя относно обстоятелството, че жалбоподателят
е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Неговите
показания се подкрепят в тази част и от показанията на полицейските служители К.,
Х. и Ч.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели и в останалата им
част. Касае се за полицейски служители, чиито показания са взаимно допълващи се
и последователни, като липсва основание да се приеме, че същите са предубедени.
И тримата свидетели са наблюдавали как жалбоподателят е управлявал автомобила,
като се е придвижвал на заден ход от междублоковото пространство и е стигнал до
улицата. Техните показания в тази част са последователни и безпротиворечиви.
Не остава никакво съмнение, че свидетелите могат да разпознаят жалбоподателя,
тъй като св. К. е полицейски инспектор за района, а освен това служителите са
действали по сигнал, т.е. били са напълно наясно кое лице наблюдават. Показанията
на тази група свидетели по никакъв начин не се оборват от показанията на св. К.Б.
и Г.И., като съдът също кредитира. Тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства
от началото на самата проверка, които съвпадат с изложеното от полицейските
служители. Св. Б. и И. посочват, че са били в района да оглеждат обявени за
продан авточасти, като след като са приключили са видели джипа (автомобила „Нисан Терано“), паркиран на
улицата. От това следва, че всъщност тези свидетели изобщо не са могли да
възприемат факти отпреди момента, в който И. е стигнал до улицата с автомобила
си, респ. отпреди началото на проверката. Иначе казано, същите обективно не са
могли да имат никакви възприятия относно това дали жалбоподателят е управлявал
автомобила, или не. На последно място, съдът не кредитира показанията на св. В.М.,
тъй като изложеното от нея противоречи на целия останал доказателствен
материал (най-вече на показанията на свидетелите, за чието кредитиране съдът
вече изложи мотиви), а освен това същата посочва, че познава жалбоподателят от
няколко години, т.е. за същата са налице съмнения относно нейната
безпристрастност при изложението на фактите.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова
– Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № 8121з-505/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
По отношение на вменено нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, следва да се посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към
датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени
предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП
наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа
два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо
средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се
осъществява едно и също нарушение - това по
чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение №
984 от 2.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
973/2017 г. Основната цел да се запрети такова
деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола
за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем
много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на
свидетелите-очевидци и от приложения по делото талон за медицинско изследване
се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и
въпреки че е получил талон за медицинско изследване – не е дал кръвна проба за
анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен
позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му
обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.
Съдът намира основния
довод на жалбоподателя, че същият не е управлявал автомобила в момента на
проверката, респ. не е имал качеството „водач“, за неоснователен. Съгласно пар. 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "водач"
е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни
животни или стада по пътищата. От показанията на полицейските служители К., Х.
и Ч. се установява, че именно жалбоподателят е извършил маневра движение назад
с автомобила, като е излязъл от междублоково пространство на улицата. Макар да
се касае за движение в рамките на 10 метра (по показания на свидетелите
очевидци), безспорно извършеното от И. представлява управление на МПС,
доколкото последното е приведено в движение ( съгласно задължителните указания на ВС,
дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., понятието "управление", включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение).
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) -
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок 2 години, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Не са налице
предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за нарушител водач
са извършени и други нарушения, за които водачът е бил санкциониран. Липсват
каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така следва да се
подчертае, че се касае за управление на МПС- дейност, която по същество представлява
източник на повишена опасност.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди в тази част.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съдът
намира, че постановлението е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП вменява задължение
на водача да носи свидетелство
за управление на моторно превозно
средство и контролен талон. Липсата на всеки един от посочените
документи представлява неизпълнение на императивна правна норма, респективно административно нарушение с оглед предвиденото административно наказание глоба. В този смисъл е и Решение № 818 от 14.04.2016 г. по н. д. №
528/2016 г. на Административен съд – Варна. Тоест, в случая жалбоподателят
е допуснал две самостоятелни нарушения с непредставянето едновременно на СУМПС
и контролния талон. За тези две нарушения неправилно му е било наложено едно
наказание, като по този начин не е била спазена императивната разпоредба на чл.
18 ЗАНН, гласяща че когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Предвид горепосоченото, съдът
счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени в тази част.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */16.05.2019г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на П.И.И. с ЕГН: **********,
адрес: ***, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от
ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 10 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */16.05.2019г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на П.И.И. с ЕГН: **********,
адрес: ***, за нарушение по чл. 174,
ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от
24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.