Р Е Ш Е Н
И Е
гр. С., 22.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на десети
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Д.К. разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 9 125/2012 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени при условията на алтернативно съединение на исковете с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК, съединени с приети за съвместно разглеждане в
рамките на настоящото производство насрещни кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба на М.М.Н. се твърди, че с ответника по делото са бивши съпрузи,
на които бракът бил прекратен с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че
ответникът притежавал собствено празно дворно място в кв. „Горна баня”, гр. С.,
с административен адрес: ул. „*********, представляващо 512,5/1025 идеални
части, цялото от 1025 кв.м., представляващо парцел ХIV -4, 4а в кв. 83 по тогава действащия регулационен план на кв. Горна баня, представляващо
понастоящем поземлен имот с идентификатор 68134.4328.1551 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД -18-74/20.10.2009 г.
на ИД на АГКК на гр. С., с трайно предназначение на територията – урбанизирана
и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/. Твърди се, че от
мястото ответникът прехвърлил на сина на ищцата от предходен брак – Д.Н.О. 2/3
идеални части срещу издръжка и гледане.
Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение по чл. 87 ал.3 от ЗЗД този
договор бил развален. Твърди се, че в производство по делба целият имот бил
възложен в изключителна собственост на ответника като за уравнение на дяла на
другия съделител – Н.С.П., негова сестра, той бил осъден да й заплати сумата от
20 000 неден. лева, платими на равни месечни вноски, които били изплатени
от семейния им бюджет. Твърди, се че междувременно, по време на брака им,
ищцата изградила в периода м. декември 1997 г. – до 01.10.1998 г. двуетажна
трифамилна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, върху общо мазе.
Твърди се, че първият етаж от къщата се състоял от едно двустайно жилище с
отделен вход, входно антре, дневна – трапезария с кухненски бокс, спалня, баня
и складово помещение на застроена площ от 63, 24 кв.м. и едно едностайно жилище
с отделен вход, входно антре, стая с кухненски бокс и баня-тоалетна, застроено
на 20,7 кв.м. Вторият етаж се състоял от входно антре, дневна-трапезария с
кухненски бокс, спалня, баня, складово помещение с балкон от север, както и
малък балкон пред хола, със застроена площ от 61, 19 кв.м. Изложени са
твърдения, че тази къща, ведно с общото мазе ищцата построила с лични средства,
имащи извънсемеен произход, получени от продажба на наследствен имот и дарение
на на паричните дялове от продажбата на
имота от другите сънаследници на нея като реално тя получила сумата от
19 000 щатски долара. Твърди се, че строежът на къщата възлизал на сумата
от 16 500 щатски долара, заплатени изцяло от нея. Твърди се, че от
построяването на къщата, считано от 28.10.1998 г. ищцата заживяла на втория
етаж от къщата, а синът й Делян Овчаров заживял в двустайното жилище на първия
етаж и никой не им пречил да упражняват правото си на собственост върху така
посочените жилища до момента, в който ответникът не завел дело за делба на
имота, в момент, в който изискуемият от закона давностен срок бил изтекъл. При
тези фактически твърдения е сезирала съдът с искане да признае за установено по
отношение на ответника, че е собственик на основание давностно владение в периода 28.10.1998 г. – 28.10.2008 г. на
втория етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда и на ½ идеална част
от общото мазе, върху което е построена сградата, както и на едностайното
жилище със самостоятелен вход, находящо се на първия етаж от къщата, а при
условията на алтернативност да бъде призната за собственик на тези имоти на
основание пълна трансформация на нейни лични средства с извънсемеен произход в
построяването. Претендират се разноски.
Ответникът С.С.Н., редовно уведомен, оспорва заявените искове в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който развива подробни
съображения. Претендира разноски.
В рамките на настоящото производство са приети за съвместно разглеждане
насрещни искове на С.С.Н. срещу М.М.Н. с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че е едноличен собственик на целия имот, описан
по-горе на основание приращение и давностно владение. Претендират се разноски.
Ответникът по насрещните искове М.М.Н. оспорва заявените насрещни искове по
съображения в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Първоначалните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. П. и
адв. К., които поддържат и възраженията, заявени срещу насрещните искове.
Възраженията на ответника по първоначалните искове се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Ф., която поддържа заявените насрещни искове.
Страните в настоящия спор са заявили и писмени бележки с подробни
съображения, развити в същите.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно приетият доклад по
делото, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Първоначалните искове, с които е сезиран
настоящият съдебен състав са предявени при условията на алтернативно
съединяване. При този вид обективно съединяване на исковете ищецът предоставя
на преценката на съда да разгледа и уважи един от съединените искове. Приема се
последователно в съдебната практика, че това съединяване на исковете е
допустимо при искове за собственост, когато страната претендира право на
собственост на няколко конкуриращи се придобивни основания и за нея е без
значение, на кое от тях ще бъде призната за собственик. В настоящия случай
ищцата сочи две алтернативни основания за собственост на процесния имот – пълна
трансформация на лично имущество и изтекла придобивна давност.
Не се спори между страните по делото, че по
отношение на процесните имоти същите са страни и по висящо производство по
делба във фазата на нейното допускане, а това се установява и от представеното
по делото съдебно решение от 11.10.2009 г. на СРС, 78 състав по гр.д. 5368/2009
г. Същото е спряно от въззивния съд до приключване на настоящото производство. С
оглед на заявените установителни искове настоящият съдебен състав следва да
прецени на първо място неговата процесуална допустимост. Видно от съдебното
решение на СРС, 78 състав ищцата в настоящото производство – ответник в
делбеното е заявила възражение за лична трансформация по отношение на имотите,
предмет на настоящото производство, които респ. са предмет в делбеното
производство и първоинстанционният съд във фазата по допускане на делбата се е
произнесъл по него като е счел същото за неоснователно. Съобразно
задължителната съдебна практика при заявено възражението за наличие на пълна
или частична трансформация на лично имущество, което бъде прието за основателно
от делбения съд част или целия имот се изключва от делбата, а повторно
заявяване на същата претенция в друго производство е недопустимо /решение
339/02.11.2012 г. по дело 221/2012 г. на ВКС, Първо ГО по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай не може да се обоснове процесуална пречка за
разглеждане на така заявените искове в настоящото производство доколкото заявеното
възражение на ищцата не е било прието за основателно от делбения съд. От друга
страна, отново в задължителната си практика ВКС/ решение № 120/13.06 14г. по гр.д №
6714/13г. на ВКС, І ГО и решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5605/2013 г., I ГО/ отбелязва, че предявяването на искове от съделителите
във връзка с имуществената общност в рамките
на делбеното производство е една правна възможност, която не препятства правото на страната да предяви иск за защита на правата си по
общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. На
последно място, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се отрича
правото на иск на ищцата по съображения за наведено аналогично възражение в
рамките на делбеното производство в срока по чл. 342 от ГПК, което не е прието
за основателно от съда по делбата доколкото страните по спора имат правен
интерес да осигурят сигурност в отношенията си респ. за се ползват от по-голямата
защита, която дава предявяването на иск, при който по отношение на тях се
формира сила на пресъдено нещо, каквато по отношение на заявеното възражение не
се формира респ. с такава не се ползва и решението по допускане на делба в случай
на евентуално отхвърляне на заявения иск за делба. При тези изложени
съображения настоящият съдебен състав намира исковете за процесуално допустими
и като такива същите следва да бъдат разгледани по същество.
Не се спори по делото, че страните са бивши
съпрузи, сключили граждански брак на 06.07.1991 г., видно от представеното по
делото удостоверение за сключен граждански брак /стр. 247/. Не е част от
спорния предмет по делото, а и това се установява и от влязлото в
сила на 16.12.2003 г. съдебно решение № 293, постановено по гр.д. 3104/2003 г.
на СРС, БК, че брачната връзка между тях е
прекратена.
Страните
не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът е бил съсобственик
на недвижим имот – парцел, заедно със сестра си Надежда Петрова на основание
наследствено правоприемство. Не е спорно по делото, че същите са прекратили
тази съсобственост чрез способите на съдебната делба, а това се установява и от
представеното по делото решение по гр.д. 2255/92 г. на СРС, 48 състав. Видно от
влязлото на 12.05.1995 г. съдебно решение по горецитираното дело в дял на
ответника е поставено дворно място с пространство от 485 кв.м., съставляващо
новообразуван имот с пл. № 4 в кв. 83 по плана на гр. С., кв. „Горна баня“ като
за уравнение на дяловете същият е следвало да заплати на другия съделител
сумата от 28 722 неден. лв. на равни месечни вноски в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебното решение. Не е част от спорния предмет по делото, че
това е парцелът, в който е изградена процесната сграда. В исковата си молба
ищцата е заявила твърдение, че сумата по уравнение на дяловете е заплащана от
семейния бюджет. Разписки или други писмени доказателства, установяващи факта на
плащане по делото не са ангажирани. Ответникът е противопоставил възражение, че
сумата за уравнение на дяловете му е дарена от неговата сестра и той не я е
заплащал.
По
делото е представено удостоверение на ДСИ при СРС по изп. дело 4641/96 г. – 4
отд., 4 участък, от което се установява, че същото е образувано въз основа на
изпълнителен лист по гр.д. 2255/92 г. на СРС, 48 състав от Н.С.П. срещу С.С.Н. за
заплащане на сумата от 28 722 лв. /неден./ и делото е прекратено с арх. №
5119/1997 г.
Представена е и молба /стр. 149/ от Н.П. по
гр.д. 2255/92 г. за снабдяване с удостоверение относно датата на влизане в сила
на съдебното решение, необходимо й по изпълнителното дело за изплащане на
сумата от 20 000 лв. /неден./. Върху молбата е поставено разпореждане от
16.12.1996 г. „Да се издаде“.
В съдебно заседание на 06.04.2015 г. са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелката Л.Г. И. е
заявила, че знае от двамата – М. и С., че са платили някаква сума на сестрата
на С., но не е присъствала на плащането. Свидетелят Д.Н.О., син на ишцата, в
същото заседание е заявил, че няма представа дали майка му и С. са платили нещо
на сестрата на С.. Свидетелката Н.С.П., сестра на ответника, е заявила, че
присъдените суми по делбата никога не ги е получавала, че М. не е плащала
никакви суми по тази делба, а парите е дарила на брат си, за да построи къщата,
в която да има апартамент за племенника й – сина на ответника – А. Н..
Свидетелката О.Н.Ш., кума на страните по делото, заявява, че е поддържала
близки отношения с ответника и неговата сестра и знае, че тя е дала всичките си
спестявания на С., като това е станало пред нея, за да построи той къщата и
Надежда не е взимала никакви пари от него. При съвкупна преценка на тези
ангажирани от страните доказателства съдът намира, че парцелът, в който е
построена процесната жилищна сграда е еднолична собственост на ответника по
делото, придобита от него на основание наследствено правоприемство. Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на свидетелката Н.П. досежно изявленията
й, че не е получавала никакви суми за уравнение на дяла си по делбата.
Доказателства, установяващи сторено плащане за уравнение на дяловете не са
ангажирани. Разпитаният низходящ на ищцата като свидетел по делото е заявил, че
не знае за извършено плащане. Обстоятелството, че е било инициирано
изпълнително дело само по себе си не е доказателство за извършени плащания по
него доколкото няма данни на какво основание е прекратено то респ. няма данни
по делото взискателката по изпълнителното дело да е получила съдебното
удостоверение от СРС, поставено като условие от съдебния изпълнител за
предприемане на изпълнителни действия по него. Самото изпълнително дело е
прекратено в срок, който е по-кратък като период от този, определен в съдебното
решение на делбения съд за изплащане на сумата. Не на последно място тези данни
по делото съпоставени с изявлението на ищцата в молбата й от 24.06.2013 г.
/стр. 139/, че „още от 1997 г.“ с ответника са били в положение на фактическа
раздяла, което разколебава твърденията й за извършени съвместни периодични
плащания с ответника, което съпоставено и с извънсъдебното признание на ищцата,
заявено в декларацията от 28.01.1998 г., подписана от същата /стр.190/ досежно
неизгодния за нея факт, че „трифамилната къща върху имот на съпруга ми“
мотивира съдът да кредитира показанията на свидетелката П., преценени с
останалите доказателства по делото, ценени с оглед нормата на чл. 172 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени с т.4 от ППВС
5/72 г. собственикът на земята е собственик и на постройките и насажданията
върху нея с оглед нормата на чл. 92 от ЗС, освен ако е установено друго. В чл.
55 от ЗС са посочени способите за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ, освен с
правна сделка и по давност предвижда това да става и по "други начини,
определени от закона". По
делото не са ангажирани доказателства досежно обстоятелството сградата в имота
на ответника да е построена с надлежни строителни книжа. Няма данни по делото
ответникът, като собственик на земята, да е предприел действия, насочени към
прехвърляне правото на собственост върху сградата, посредством правна сделка,
доброволна делба респ. отстъпване право да се построи същата по арг. на чл. 63
от ЗС, в която са визирани придобивните основания, въз основа на които се придобива
право на собственост - РЕШЕНИЕ № 679 от 11.04.1967 Г. по ГР. Д. № 2077/1966 Г., I Г. О. НА ВС. Без правно значение за правото на собственост е
кой е извършил фактическото строителство на сградата, защото фактическото
строителство не прехвърля право на собственост / РЕШЕНИЕ № 96 ОТ 07.03.2012 Г. по ГР. Д. № 1148/2010 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК/. Предвид което и
доколкото не се установи право на собственост върху сградата в патримониума на
ищцата същата не може да претендира трансформация на лична собственост по чл.
21 ал.1 от СК /отм./. Без правно значение в настоящото производство е и
обстоятелството с чии средства е изградена процесната сграда доколкото с оглед
горните съображения същото е относимо към уреждане на евентуални облигационни
отношения между страните, с какъвто иск настоящият съдебен състав не е сезиран.
С оглед, на което настоящият съдебен състав
намира, че тези искове като неоснователни следва да се отхвърлят. С
оглед неоснователността на единия от
алтернативно заявените от ищцата искове настоящият съдебен състав намира, че
дължи произнасяне и по другия такъв - за
признаване за установено, че същата е собственик на процесните имоти на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност, на която се позовава в
настоящото производство като процесуално средство за защита на субективно
право, възникнало в нейния патримониум /в този смисъл е ТР 4/2012 г. на ОСГК на
ВКС/.
Придобивната давност е
оригинерен способ за придобиване на право на собственост или друго вещно право
посредством фактическото упражняване на съдържанието на това право през период
от време, определен в закона. Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, предвид заявеното от ищцата основание за
придобиване на владение, което предполага винаги недобросъвестно такова. Това е
така, защото въпросът за придобивно основание за добросъвестно владение е
предмет на разясненията, дадени с т. I от ППВС
6/1974 г. на ОСГКВС – транслативни сделки, административни актове с вещноправни
последици, конститутивни съдебни решения. Ищцата не сочи основание от посочения
кръг. На следващо място задължителната съдебна практика приема, че липсата на
правно основание изключва добросъвестността /решение 286/22.04.2014 г. по дело
2508/2013 г. на Първо ГО на ВКС/. От друга страна необходимо е и
фактическата власт в този срок да се упражнява непрекъснато т.е. владението да
не е изгубено или отнето в рамките на 6 месечен срок, с оглед нормата на чл. 81
от ЗС, да е явно, несмущавано,
постоянно, несъмнено, както и намерение у
владелеца за своене на вещта. Страните по делото не спорят, че са бивши
съпрузи, а това се установява и от влязлото в сила на 16.12.2003 г. съдебно
решение № 293, постановено по гр.д. 3104/2003 г. на СРС, БК, с което брачната
връзка между тях е прекратена. С оглед нормата на чл. 115 б. „в” от ЗЗД давност
между съпрузи не тече т.е. най-ранният момент, от който придобивна давност в
полза на ищцата е могла да започне да тече е 17.12.2003 г. Съобразно правилата
за броене на срокове, установени в нормата на чл. 72 от ЗЗД изискуемият от
закона срок, необходим за придобиване на право на собственост по отношение на
недобросъвестен владелец обективно не може да изтече до крайната дата на
сочения от ищцата период – 28.10.2008 г.
Само на това основание исковете
на ищцата като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят. С оглед
обстоятелството, че не се установява по делото изтичане на изискуемия срок от
закона, настоящият съдебен състав намира, че е без правно значение за крайния
изход на спора да се изследват обстоятелствата досежно анимуса на ищцата т.е.
да се извърши преценка дали същата е била владелец или обикновен държател на
имота.
По насрещните
искове:
Ответникът
е заявил искане да бъде признат за изключителен собственик на имота на
основание приращение / с оглед заявеното твърдение, че е едноличен собственик
на земята по наследство и съдебна делба/ и изтекла придобивна давност, съгласно
допуснатото уточнение на насрещните искове досежно обстоятелствената им част и
петитума на същите с протоколно определение на съда от 14.04. 2014 г.
По
съображенията, изложени по-горе, в мотивите на съдебното си решение, настоящият
съдебен състав намира, че от ангажираните по делото доказателства се
установява, че ищецът се легитимира като собственик на парцела, в който е
изградена процесната сграда на основание наследствено правоприемство и съдебна
делба. С оглед придобивния способ ищецът се явява едноличен такъв по арг. на
чл. 20 ал.1 от СК -1985 г. /отм./, но правно релевантен в настоящата хипотеза. С
оглед липсата на данни по делото по отношение на сградата да са издавани
строителни книжа, удостоверяващи учредено право на строеж респ. доказателства
за осъществен годен придобивен способ досежно право на собственост респ.
съсобственост и съгласно т.4 от ППВС 5/72 г. собственикът на земята е собственик и
на постройките и насажданията върху нея с оглед нормата на чл. 92 от ЗС.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че ищецът по заявените насрещни
искове е едноличен собственик на спорния имот на основание наследствено
правоприемство и приращение. Заявеното при условията на кумулативност второ
придобивно основание – изтекла давност настоящият съдебен състав намира за
неоснователно, доколкото това е способ за придобиване на право на собственост
по отношение на чужди вещи, а не на собствени такива.
При този изход на спора на ищеца по насрещния иск и ответник по
първоначално заявените се следват разноски в размер на 3 000 лв.
/пълномощно на стр. 109 и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение
– стр. 387/, заявени в списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 383/.
Водим от горното СГС,
I-19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на М.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл.
21 ал.1 от СК – 1985 г. /отм./ за признаване за установено, че М.М.Н. е
собственик на втория етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда, състоящ се
от входно антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, баня, складово
помещение с балкон от север, както и малък балкон пред хола, със застроена площ
от 61, 19 кв.м. и на ½ идеална част от общото мазе, върху което е
построена сградата, както и на едностайното жилище със самостоятелен вход,
находящо се на първия етаж от къщата едностайно жилище с отделен вход, състоящо
се от входно антре, стая с кухненски бокс и баня-тоалетна, застроено на 20,7 кв.м.,
изградени в УПИ ХIV -4, 4а в кв. 83 по тогава
действащия регулационен план на кв. Горна баня, с административен адрес – гр. С.,
кв. „Горна баня“, ул. „********* на основание пълна трансформация на лично
имущество като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на М.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл.
79 от ЗС за признаване за установено, че М.М.Н. е собственик на втория етаж от
двуетажната трифамилна жилищна сграда, състоящ се от входно антре,
дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, баня, складово помещение с балкон
от север, както и малък балкон пред хола, със застроена площ от 61, 19 кв.м. и
на ½ идеална част от общото мазе, върху което е построена сградата,
както и на едностайното жилище със самостоятелен вход, находящо се на първия
етаж от къщата едностайно жилище с отделен вход, състоящо се от входно антре,
стая с кухненски бокс и баня-тоалетна, застроено на 20,7 кв.м., изградени в УПИ
ХIV -4, 4а в кв. 83 по тогава действащия регулационен план на кв. Горна баня,
с административен адрес – гр. С., кв. „Горна баня“, ул. „********* на основание
придобивна давност, текла в периода 28.10.1998 г. – 28.10.2008 г. като
неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на С.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, заявени като насрещни в производството, срещу М.М.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, че С.С.Н.
е собственик на УПИ ХIV -4, 4а в кв. 83
по тогава действащия регулационен план на кв. Горна баня, с административен
адрес – гр. С., кв. „Горна баня“, ул. „*********, ведно с изградената в него
двуетажна трифамилна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, върху
общо мазе, както следва: първият етаж от къщата, състоящ се от едно двустайно
жилище с отделен вход, входно антре, дневна – трапезария с кухненски бокс,
спалня, баня и складово помещение на застроена площ от 63, 24 кв.м. и едно
едностайно жилище с отделен вход, входно антре, стая с кухненски бокс и
баня-тоалетна, застроено на 20,7 кв.м и вторият етаж, състоящ се от входно
антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, баня, складово помещение с
балкон от север, както и малък балкон пред хола, със застроена площ от 61, 19
кв.м. на основание наследствено правоприемство и приращение като отхвърля
предявените искове за признаване за установено, че е собственик на описания
по-горе имот на основание давностно
владение.
ОСЪЖДА М.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК сумата от
3 000 лв. – разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: