РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Варна, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500450 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. М. К.,
чрез пълномощника си адв. Ю. Д., против решение № 234/15.06.2022 г. по т.д.
№ 640/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените
искове срещу „Частно средно училище „Юрий Гагарин““ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление област Варна, община Аврен,
с. Аврен, ж. к. к. к. Камчия за присъждане на обезщетение в размер на 50000
/петдесет хиляди/ лева за причинени имуществени и неимуществени вреди и с
правно основание чл.95б, ал.1,т.1 и 2 от ЗАПСП - за установяване на факта на
извършено нарушение на авторското право на ищеца върху графично
изображение /лого/ през периода от 13.03.2017 г. до 09.09.2021 г. и за
преустановяване на неправомерното използване на графичното изображение.
Пълномощникът на въззивника излага доводи за неправилност на
обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила и за необоснованост, с молба за отмяна и за
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният
иск да бъде уважен.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на
въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
1
решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установено следното:
Предявени са кумулативно съединени искове от В. М. К., срещу ЧСУ
„Юрий Гагарин“ ЕООД, за присъждане на обезщетение в размер на 50000 лв.
за причинени имуществени и неимуществени вреди, на основание чл.95а,
ал.1, т.1 вр. чл.95, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАПСП, за установяване факта на
извършено нарушение на авторското право на ищеца върху графичното
изображение /лого/ през периода от 13.03.2017г. до 09.09.2021г. и за
преустановяване на неправомерното използване на процесното графично
изображение /лого/ на основание чл.95б, ал.1, т.1 и 2 от ЗАПСП.
Оспорвайки исковете, ответникът ЧСУ „Юрий Гагарин“ твърди, че
ищецът не е автор на графичното изображение и че не е налице обект на
закриляно от закона авторско право; оспорва извършването на нарушение,
тъй като през периода на създаване на графичното изображение, ищецът е
бил в трудово правоотношение с ответника, поради което създаденото
произведение е правомерно използвано от него.
Предявените искове са с правно основание чл.95, ал.1, т.1 от Закона за
авторското право и сродните му права за установяване факта на нарушението
на притежавано от ищеца авторско право и за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за претърпените от ищеца вследствие на увреждането
вреди - имуществени и неимуществени.
Приложените писмени доказателства - трудов договор от 29.06.2011 г. и
допълнително споразумение от 09.09.2014 г. установяват, че В. К. е бил
назначен на длъжността „художник, приложник“ в СОК „Камчия“ ЕАД през
периода на изработване на логото; в длъжностната характеристика за същия
период не е описана дейност, включваща изработване на лого или графично
изображение, но от останалите доказателства се установява, че задачата да се
изработи процесното лого е била дадена на ищеца в качеството му на
служител на СОК „Камчия“.
Показанията на свид. В.М., К. К. и С. Ш. установяват, че на ищеца е
била поставена задача за изготвяне на лого за нуждите на училището,
представляващо рисунка. От представените три варианта, ръководството
избрало един - без надпис около рисунката. Надписът бил добавен от друг
служител, а след промяна на наименованието на училището, бил променен.
Свид. С. Ш., която през 2014 г. е била изп.директор установява, че
указанията за логото са били свързани с концепцията на училището за
изграждане на деца, които чрез образованието стават звезди; указания били
дадени и за използваните цветове - бели букви и фигури, на син фон.
Свид.Д. Е. установява, че цветовете и шрифта били част от задачата,
2
поставена от ръководството.
Анализът на свидетелските показания по делото установява, че
графичното изображение на л.9 е дело на ищеца К.. Между страните е
безспорно, че процесното лого с надпис се използва в дейността на
училището по различни начини – върху издаваните документи, униформите
на учениците и върху сградите.
Гласните доказателства установяват, че при представянето за
одобрение, изображението е било на хартия и безспорно ищецът има
качеството автор по смисъла на чл. 5 от ЗАПСП - физическото лице, в
резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение - графичното
изображение на л.9 от делото.
Ответникът не оспорва използването на логото в дейността на
училището, но възразява, че не е налице нарушение на авторско право,
предвид наличието на трудово правоотношение на ищеца към момента на
създаване на логото с дружество, праводател на настоящия ответник. Този
факт се установява от гласните доказателства, от твърденията в исковата
молба и от изявленията на ищеца, че е щял да бъде уволнен, ако не представи
изображението в срок.
Твърденията на ищеца за многократни опити да бъде сключен договор
за защита на правата му при използване на логото, не са доказани и не
променят факта, че към периода на изработване и одобрение на логото той е
бил в трудово правоотношение с праводателя на ответното дружество, в
което качество му е било възложена задачата. Изводът, че произведението е
създадено в рамките на трудово правоотношение, обуславя приложение на
хипотезата по чл.41 от ЗАПСП, предвиждаща изключително право на
работодателя да използва създаденото произведение за свои цели без
разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение и изключва
извършването на нарушения на авторското право по смисъла на чл. 18, ал. 1
ЗАПСП. Не са доказани твърдените от ищеца нарушения на процесните
авторски права, поради което предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение – потвърдено изцяло.
Независимо от представения списък по чл.80 от ГПК, настоящата
инстанция не присъжда разноски в размер на 1400 лв. – адвокатски хонорар в
полза на въззиваемото дружество, предвид липсата на доказателства за
плащането им. Относно присъждането на разноските в размер на 2400 лв. за
обжалване на допуснатото обезпечение, компетентен да се произнесе е ВКС
на РБ.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 234/15.06.2022 г. по т.д.№ 640/2021 г. на
3
Окръжен съд – Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4