Р Е Ш Е Н И Е № 65
Гр.Габрово,22.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО .................... колегия в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
при
секретаря Радослава Кънева
и при участието на прокурор ...........................,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 49 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145- 178 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО.
Образувано е по жалба на М.И.Д., ЕГН **********, срещу Решение № 5 от 19.02.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – РУ "СО"
Габрово, с което жалбата му против Разпореждане № 071-00-1430-4 от 10.01.2018 г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица, е оставена
без уважение и обжалваното разпореждане
е потвърдено. Със същото разпореждане, на основание
чл. 54г, ал.4 от КСО е разпоредено
да бъде спряно
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на М.И.Д., с
мотиви – извършване на проверка относно подадени данни в Регистъра на
осигурените лица за м.10 и м.11.2017 година.
От страна на жалбоподателя с жалбата са наведени
доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, иска се неговата
отмяна изцяло. Същите се свеждат основно до твърдението, че същият за въпросните месеци не е упражнявал трудова
дейност и никога не е работил в „******“ ЕООД гр.Самоков,
което дружество е подало по електронен път данни в Персоналния регистър на
осигурените лица за осигуряване на зажалбоподателя М.И.Д.
за въпросните месеци.
В съдебно
заседание жалбоподателят Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат Д.П. от ГАК. Последната поддържа жалбата и моли
за отмяна на обжалваното
решение на Директор ТП на НОИ Габрово, респективно обжалваното разпореждане на Ръководител на осигуряването за
безработица, тъй като Д. никога не е бил в трудово правни отношения с
въпросното дружество и не е работил в негови обекти, съответно и не би следвало
да фигурира в персоналния регистър на осигурените лица за м.октомври и м.ноември
2017 г., с осигурител „******“ ЕООД гр.Самоков,
представя писмена защита.
Ответната по жалбата
страна – Директор ТП на НОИ – РУ "СО" Габрово, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.К. изразява
становище за неоснователност на жалбата
и моли обжалваното решение на директора на ТП на НОИ
– РУ "СО" Габрово да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение, представя писмена защита.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата
е основателна.
От фактическа
страна се установи следното: По силата
на Заповед № 024 от 30.09.2017 г. на представляващия
"******“ ЕООД гр.Бургас, трудовото
правоотношение /трудов договор №
158/06.06.2017 г./ на
жалбоподателя М.И.Д. със същото дружество е прекратено на
основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ/л.7/, считано от същата
дата. Във връзка с подадено от същия Заявление Вх. № 071-00-1430 от 11.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54а от КСО, поради прекратено трудово правоотношение
и осигуряване от 30.09.2017 г./л.6/, след регистрация в Агенцията
по заетостта- Дирекция Бюро по труда Габрово, видно от справка за приети документи/л.8/ от 11.10.2017 г. и след извършена
преценка от страна на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – РУ"СО" Габрово, с Разпореждане № 071-00-1430-1 от 13.10.2017 г., искането на Д. е уважено и на същия е отпуснато
парично обезщетение за
безработица, считано от 11.10.2017 г. до 09.02.2018 г., в размер на 26.17 лева дневно/л.10/, на основание чл. 54ж, ал.1, във вр. с чл. 54а, ал.1, във вр. с чл. 54б, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО. С последващо разпореждане от № 071-00-1430-4 от 10.01.2018 г./л.17/ така отпуснатото парично обезщетение за
безработица на Д. е спряно на основание чл.54г, ал.4 от КСО с мотиви извършване
на проверка относно подадени данни в Регистъра на осигурените лица за м.10 и
м.11.2017 година, поради наличие на данни за осигуряване на Д. за посочените
месеци в Персоналния регистър на осигурените лица, подадени от „******“ ЕООД
гр.Самоков.
Така постановеното Разпореждане на Ръководител осигуряване за безработица е получено от жалбоподателя Д. на 10.01.2018 г. лично, видно от отбелязването върху
преписа от същото, след което същият го е оспорил в
предвидения от закона срок пред Директор ТП на НОИ Габрово, като е декларирал, че не е бил никога в трудовоправни отношения с „******“ ЕООД гр.Самоков – дружеството подало по електронен път данните в
персоналния регистър затова, че Д. е с осигурителни права за м.10 и м.11.2017
г. С оглед възражението на жалбоподателя Д. от страна на директора на ТП на
НОИ Габрово е инициирана проверка в “******“ ЕООД гр.Самоков,
за което е поискано съдействие от ТП на НОИ – София област с Изх. № 1004-07-1-4
от 24.01.2018 г./л.23/, която проверка е възложена на старши инспекторите по
осигуряването Г.К.и Е.Х.. Видно от
изготвения от същите доклад до Началник
сектор „КПК“ при ТП на НОИ – София област, след изпратена писмена покана на
адреса на осигурителя, адресирана до управителя на дружеството Д.М.А.за явяване
в приемната на ДОО в гр.Самоков чрез „**“ ЕАД и която
не е получена от управителя Андонов, проверката не е извършена „поради
невъзможност от осъществяване контакт с
представител на осигурителя“, както изрично се сочи в доклада изготвен от
цитираните инспектори /л.22/, след което от контролните органи на НОИ не са
предприети никакви по нататъшни действия за осъществяване на проверката. Проверка е извършена и в „******“
ЕООД гр.Бургас – последният работодател на М.Д., трудовите правоотношения с
когото са прекратени считано от 30.09.2017 г., въз основа на Заповед № ЗР-5-02-00371472
от 02.02.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр.Бургас. От изготвения
констативен протокол от проверката № КП-5-02-00374288 от 08.02.2018 г./л.50/ е
видно, че М.И.Д. има действително отработени за м.юни 19 дни, за м. юли 21 дни,
за м.август 23 дни и за м. септември 19 отработени дни, като помощник готвач,
на пълен работен ден в редсторант ******“, к.к.
„Слънчев бряг“, които данни напълно съответстват с подадените от осигурителя
данни по отношение осигуряването на лицето. В същото време от справката за лицата, за които в
персоналния регистър на НОИ е подадена информация от осигурител/л.41-42/, е
видно, че по отношение на М.Д. са налице данни за осигуряване и от „“******“
ЕООД за цялата 2017 година – от 01.01. до 31.12.2017 г., а не само за месеците
октомври и ноември, тоест същият е следвало и през месеците, в които е бил на
пълен работен ден в ресторант „******“ на „******“ ЕООД, да е работил и в обект
на „******“ гр.Самоков. Както се посочи и по-горе, бе
да е извършена проверка в последното дружество, поради неосъществен контакт, въз
основа на данните от персоналния регистър директорът на ТП на НОИ Габрово се е произнесъл
с обжалваното в настоящото
производство решение № 5 от 19.02.2018 г./л.52/, с което е потвърдил обжалваното пред него разпореждане и същото е обжалвано от Д. в посочения в решението срок пред настоящата съдебна инстанция.
При така
установената и неоспорена в
производството фактическа
обстановка, съдът намира от
правна страна следното: Оспореното решение № № 5 от 19.02.2018 г. е издадено от компетентен орган –
Директора на ТП на НОИ гр.Габрово, пред който като ръководител на териториално поделение на НОИ, се
подават жалби срещу разпореждания за спиране изплащането на парично обезщетение за
безработица от държавното обществено осигуряване съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б. "б" от КСО
и който по силата на чл.
117, ал.3 от кодекса се произнася с решение по тези жалби. Индивидуалният
административен акт е изготвен
в предвидената от закона форма по чл. 117, ал.5 КСО вр. чл. 59 АПК, като съдържа почти
всички посочени в ал.2 от същата
разпоредба реквизити –
наименование на органа, и на акта, адресат, фактически и правни
основания за издаването му,
разпоредителна част, указания относно
органа и срока за обжалване, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване
на длъжността му.
При извършената
служебна проверка за законосъобразност
на оспореното решение на основание чл. 168 вр. чл. 146 от АПК, съдът намира, че при издаването на така
оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон – отменителни основания по
чл.146, ал.1, т.3 и 4 от АПК, произтичащи от обстоятелството, че издаденото решение
е постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбите
на чл.9, ал.2, чл.35 и чл.36 от АПК, без административния орган да е събрал
всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Съобразно цитираните разпоредби на чл.35 и 36 от АПК, индивидуалният административен
акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени, като административния орган е длъжен и служебно да събира доказателства, като в тази насока
е и разпоредбата на чл.9, ал.2 от АПК.
В случая при наличието на възраженията от
страна на жалбоподателя Д., че не е упражнявал никога трудова дейност в „******“
ЕООД гр.Самоков, административният орган постановил оспореното решение е следвало да
изясни всички спорни, съответно релевантни факти за правилното решаване на
спора, като предприеме всички необходими действия за извършване на проверката в
посоченото дружество съгласно разпоредбите на Инструкция № 1/03.04.2015 г. за
реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните
органи на НОИ /ДВ бр.28/2015г., изм. и доп.ДВ бр.31/2017 г./, включително чрез
спиране на производството, удължаване на срока на проверката, даване на
задължителни предписания до дружеството по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО и
връчени при условията на чл.110, ал.4 от КСО при липсата на осъществен контакт
с осигурителя, в краен случай предприемане на действия по коригирани на
подадените данни служебно по реда на Наредба Н-8/29.12.2005г. при неизпълнение
на предписанията, при наличие на основания за това. В случая от данните по
преписката, възложената проверка е приключила със съставен доклад от
длъжностните лица, на които проверката е възложена и без да е осъществена поради
„липсата на контакт“ както се твърди в доклада, като липсват данни проверката
да е приключила с изрична писмена заповед на ръководителя на съответното ТП на
НОИ съгласно чл.32, ал.6 от цитираната Инструкция № 1/2015 г., в която да са
изложени съответните мотиви обосноваващи прекратяването и, тоест извършена е
проверка чисто формално.
Съгласно разпоредбата на чл54а от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. Имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; 2.не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или
професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството
на друга държава, с изключение
на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. От анализа на цитираната разпоредба
може да се направи извода, че една от предпоставките за отпускане на парично
обезщетение за безработица е лицето да не упражнява трудова дейност за която да
подлежи на задължително осигуряване. Вярно е както се твърди в представената по
делото писмена защита от страна на процесуалния представител на ответната
страна, че съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1 и за които
са внесени или са дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и.
В случая обаче данни за затова, че Д. е работил в „******“ ЕООД гр.Самоков липсват. Налице са единствено данни по чл.5, ал.4 от КСО за осигуряване на Д., подадени по електронен път с квалифициран електронен
подпис на представляващия дружеството управител – Д.М.А.за цялата 2017 г., като
последният по данни от справката на ОД на МВР Габрово е напуснал страната още
през м. септември 2015 г. и до настоящия момент няма данни обратно да се
завърнал/л.88/ и без да са внесени осигурителни вноски за целия този период от
дружеството осигурител по отношение на жалбоподателя Д.. Тези данни обаче не
кореспондират с нито едно от останалите доказателства по делото, което да дава
основание да се приеме, че Д. е осъществявал трудова дейност в това дружество. От
писмо на ДИТ – София/л.93/ е видно, а това се установява и от другите
доказателства по делото, че не е налице и липсва регистриран сключен трудов
договор между М.И. и „******“ ЕООД Самоков, липсва и
подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ в тази насока, а наличието на сключен
трудов договор е предпоставка за наличие на трудово правоотношение, респективно
за упражняване на трудова дейност, съответно едва тогава е налице предпоставка
за наличие на задължение за задължително осигуряване на лицето, както
основателно се сочи и в представената по делото писмена защита от процесуалния
представител на жалбоподателя. Т.с. наличието на подадени данни за осигуряване
и то без да внесени дължимите осигурителни вноски от осигурителя „******“ за
целия посочен период – 2017 г., не тъждествено с осъществяването на трудова
дейност, още повече, че след като безспорно е установено осъществяването на
такава през летните месеци – юни-септември в к.к.Слънчев бряг от жалбоподателя Д.
на пълен работен ден, то е нямало как да осъществява такава и в „******“ ЕООД
гр.Самоков, тоест в потвърждение на извода, че
наличието на данни за осигуряване не е равнозначно/тъждествено с упражняването
на трудова дейност, както е прието в оспореното Решение от директора на ТП на
НОИ Габрово. Обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за отпускане
на обезщетение за безработица жалбоподателят няма действащи трудови договори,
се потвърждава и от Писмо изх.№ 1173-1 от 19.01.2018 г. на ТД на НАП
В.Търново/л.18/. Тези фактически констатации дават основание да се приеме, че Д.
не е работил по трудово правоотношение в
„******“ – предвид липсата на сключен трудов договор и уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ, както е прието и в постановлението за отказ да се образува
наказателно производство от Районна прокуратура гр.Габрово, при което липсва и
основание за задължително осигуряване на лицето. Предпоставка за възникване на
задължението за задължително осигуряване на дадено лице е именно наличието на
осъществявана трудова дейност по трудово правоотношение, което предполага
наличието на сключен трудов договор, за което обстоятелство е подадено и
изискващото се уведомление до ТД на НАП съгласно чл.62, ал.3 от КТ, последвано
от съответното попълване на тези обстоятелства в трудовата книжка на
жалбоподателя, каквито в случая е
установено безспорно, че не са налице. Ако все пак въпреки посоченото, в хода
на проверката се установи, че жалбоподателят би получил недобросъвестно
отпуснатите му като обезщетение суми затова, че е останал без работа, то е
налице и способ за възстановяване на тези неоснователно получени суми. С оглед
на това, основателно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че в рамките на своите правомощия ТП на НОИ е следвало да стори
необходимото за да бъде извършена проверката в дружеството подало данните за
осигуряване на Д. и при липса на данни, че същия е осъществявал трудова дейност
в дружеството, да бъдат дадени задължителни предписания за коригиране на
данните в регистъра на осигурените лица по отношение на Д..
Всички тези обстоятелства е следвало да
бъдат установени от органа постановил обжалваното решение и едва след
установяване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на
спора, да постанови своя акт. Несторвайки това и постановявайки обжалваното
решение при неизяснена напълно фактическа обстановка, като се е доверил
единствено на данните от персоналния регистър, административния орган
постановил оспореното решение е постановил едно неправилно решение, при
съществено нарушение на административно процесуалните правила и в противоречие
с материалния закон, т.к. не
е доказал по безспорен начин наличието на изискуемите материално-правни
предпоставки, въз основа на
които е издаден и оспорения административен
акт, с който е спряно производството по изплащането на парично обезщетение за
безработица на Д..
По изложените
съображения съдът намира, че оспореният
в настоящото производство административен
акт е постановен при съществено нарушение на административно производствените правила и в
нарушение на материалния закон, с оглед на което жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
С оглед този изход на спора, искането за
присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на жалбоподателя
- адв. Д.П., се явява основателно и такива следва да
бъдат присъдени на жалбоподателя общо в размер на 300 лева, направени разноски
за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за оказване на правна помощ и
съдействие, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, които следва да бъдат изплатени
от бюджета на органа издал оспореното решение. Искане за присъждане на разноски
е направено и от процесуалния представител на ответната страна – юриск. К., но предвид този изход на спора, такива не следва
да бъдат присъждани.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал.2, предл.
2 от АПК, Административен
съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 5 от 19.02.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – РУ "СО" Габрово, както и потвърденото с него Разпореждане № 071-00-1430-4 от 10.01.2018 г., издадено от Ръководителя
на осигуряването за безработица, с което разпореждане на основание чл. 54г, ал.4 от КСО е разпоредено
да бъде спряно
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на М.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление Вх. № 071-00-1430 от 11.10.2017
година на М.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** за отпускане на парично обезщетение за
безработица, което отпуснато обезщетение е спряно с разпореждане № 071-00-1430-4
от 10.01.2018 г. на компетентния орган – Ръководител на осигуряването за
безработица, за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ- РУ”СО” Габрово да заплати на основание
чл.143, ал.1 от АПК на М.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: