№158
гр.
Велико Търново, 1.08.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 154/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по жалба на М.С.М. чрез *** М.,*** против Решение № 190/13.04.2023г..
постановено по НАХД 85/23г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление НП № 22-1275-001458 от 21.10.2022г.,
издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР В. Търново, с което за извършено
от касатора административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на двадесет лева
и е осъден да заплати на ответника разноски в производството в размер на 150
лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални
нарушения - касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1,
т., т. 1 и 2
от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС е установил невярна фактическа обстановка,
тъй като е нарушил процесуалните си задължения по установяване на обективната
истина. Съдът без каквото и да било правно основание не е допуснал до разпит
ответник жалба, който е следвало да установи факта, че още на следващия ден
след съставяне на АУАН, касаторът е поискал да не бъдат унищожавани направените
от камерите на полицейския автомобил записи. Освен това съдът не е ценил горното обстоятелство за
неправомерно унищожени записи като такова в полза на касатора, и по този начин
е постановил решението си при съществени процесуални нарушения. Освен това
ответникът е изменил изцяло фактическата обстановка при постановяване на НП,
доколкото е приел, че е налице очевидна
фактическа грешка. Неправилно се е позовал на чл. 62, ал.1 и ал. 2 от АПК, доколкото не се касае за издаване на ИАА по реда на АПК , а за АУАН по
реда на ЗАНН. Но дори да се приеме, че е налице горното основание за
отстраняване на неясноти и грешки в АУАН, това е следвало да стане не от
ответника, а от органа издал АУАН и при призоваване на касатора. По този начин
е допуснато съществено процесуално нарушение, което неправилно не е отразено в
мотивите на ВТРС.
От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение по
съществото на спора, с което отмени НП.
В открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от *** М., който поддържа
направените от него оплаквания. На първо място счита, че редът за отстраняване
на явна фактическа грешка е по АПК, а не както е приел съдът – ЗАНН. Допуснато
е съществено процесуално нарушение, тъй като това е извършено от наказващият
орган, а не от съставителят на АУАН и касаторът не е бил призован. Съдът не е
ценил унищожаването на записите от камерата , въпреки изричното становище на касатора,
в негова полза. Не се е произнесъл и по въпроса за маловажността на деянието.
Ответникът по жалбата – Началник
Сектор ПП при ОД на МВР В. Търново не се
явява, не заема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. ВТРС не е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като е ценил доказателствата поотделно и
в тяхната съвкупност, поради което е установил вярна фактическа обстановка.
Намира, че съдът правилно е приложил и материалния закон. Предлага решението на
ВТРС да бъде оставено в сила.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е Решение № 190/13.04.2023г..
постановено по НАХД 85/23г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление НП № 22-1275-001458 от 21.10.2022г.,
издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР В. Търново, с което за извършено
от касатора административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАЯНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на двадесет лева
и е осъден да заплати на ответника разноски в производството в размер на 150
лева.
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от
фактическа страна следното : На 31.8.2022г. около 17,40 часа, екип от служители
на Сектор ПП при ОД на МВР – св.мл. автоконтрольор Л..и св. Мл. Автоконтрольор Ш.изпълнявали
служебните си задължения като извършвали контрол за спазване на правилата за
движение по пътищата в центъра на гр. В. Търново с патрулен автомобил рег. № ВТ
8206 ВВ, при което са се движили по улица „Независимост „. Приближавайки
кръстовището с ул. „Х.Б.“ установили колона от МПС, идвайки от посочената улица с подаден сигнал
за ляв завой по ул. „Независимост“
посока Общината изчаквали на кръстовището, тъй като се движат по път без
предимство и следва да пропуснат движещите се в права посока МПС. Полицейските
служители видели как лек автомобил марка Порше кайен с рег. № ....е заобиколил
отдясно колоната от изчакващи МПС като също се е опитал да завие наляво.
Служителите подали сигнал с ръка, след като спрели полицейския автомобил, по
водачът на МПС не се подчинил, като е продължил в посока към кооперативния
пазар. Органите го последвали, като подали светлинен и електронен сигнал,
водачът спрял пред Общината, където му е извършена проверка и е установена неговата самоличност, като му
обяснили инкриминираното деяние. За това нарушение е съставен АУАН от св. М., в
присъствието на нарушителя, който го е подписал с искане да се запазят записите
от камерите, тъй като посочената в АУАН фактическа обстановка не отговаря на
истината. След като актосъставителят е установил, че при описание на мястото на
извършване на нарушението е била допусната грешка, тъй като неправилно е
посочена улица Е..П.вместо ул. „Х.Б.“, е изготвил докладна записка до
ответника. Началник Сектор ПП се е запознал с нея и на основание чл. 53, ал.2
от ЗАНН е издал процесното пред въззивната инстанция НП, в което правилно е
посочено наименованието на улицата.
Същото е връчена на касатора и в срок е оспорено пред ВТРС.
Тази фактическа обстановка
съдът е установил на база приетите писмени доказателства, разпита на св. М.-
актосъставител и св. И.свидетел на
нарушението, които са кредитирани като обективни и независими. Съдът не е
кредитирал показанията на св. Л. и св.Д., които са служители на касатора, и
същите са твърдели, че МПС е идвало от с. Арбанаси, поради което се е движело по главната улица, а не както
посочват полицейските органи. Съдът е оставил без уважение направеното доказателствено
искане за разпит на ответника, който да установи по каква причина са били
унищожени записите, при изричното посочване от страна на касатора в АУАН да
бъдат запазени.
При така установеното съдът е
формирал извод за неоснователност на подадената въззивна жалба. Приел е, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните
изисквания за това, като същите съдържат предвидените от нормите на чл. 42 и
чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Съдът е намерил за неоснователно оплакването на
касатора за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на
посочено ЕГН на свидетеля на нарушението, тъй като са посочени други
индивидуализиращи го данни, при което същият е полицейски служител, надлежно
призован за о.з. и разпитан. Не е
допуснато и нарушение, изразяващо се в непризоваване на касатора, при условие,
че е налице нередност / грешка в АУАН в изписване на улицата. ВТРС е посочил,
че АНО законосъобразно е приложил нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, доколкото
тази нередовност на АУАН може да бъде преодоляна при безспорно установяване на
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
тази хипотеза законът не изисква да бъде уведомяван извършителя, както и
приложима са явява нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, а не чл. 62 , ал.1 и ал. 2
от АПК, сочени от касатора. ВТРС е намерил, че не е налице и другото твърдяно
процесуално нарушение чл. 52, ал.1 от ЗАНН, тъй като указания в нормата
едномесечен срок за издаване на НП е инструктивен, а не преклузивен. Съдът е
изложил мотиви, че АНО правилно е приложил и материалния закон, доколкото е
доказано , че касаторът е извършил нарушение на чл. 6 ,т.1 от ЗДвП и правилно
му е наложено определеното в нормата на чл.185 от ЗДвП наказание.
Така постановеното решение е правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски
показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което
настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не
се констатират твърдените от касатора процесуални нарушения, изразяващи се в
несъобразяване с показанията на св. Л. и св. Д.. Съдът е съпоставил показанията
на тези свидетели, които не са кредитирани именно поради факта, че същите са
служители на касатора, изцяло в негова зависимост, а е даден превес на
показанията на полицейските органи- актосъставител и свидетел на нарушението,
доколкото същите са обективни, дадени от лица, за които липсват доказателства
да са предубедени. Не съставлява процесуално нарушение отказът на ВТРС да
призове ответник жалба да се яви лично, доколкото в ЗАНН и НПК липсва такава
законова опора. Освен това Началник Сектор ПП има качеството на страна по
делото, поради което не може да бъде разпитван като свидетел, който да обяснява
поведението си вкл. изпълнението на служебните си задължения.
Изцяло се споделят доводите на ВТРС, че не
е налице съществено процесуално нарушение, допуснато от АНО, при преодоляване
на нередността на АУАН, изразяваща се в неправилно изписване на мястото на
нарушението, а именно непосочване на правилната ул. „Х.Б. по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. След като същият се е убедил, че са
безспорно установени нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина,
то посочената нередност, представляваща очевидна фактическа грешка правилно е поправена
в НП. Изцяло се споделят мотивите на съда, че в случая е неприложима нормата на
чл. 61, ал.1 и ал. 2 от АПК, доколкото се касае за особеното производство по
ЗАНН, което във възивната инстанция за неуредените случаи препраща към НПК.
След като за АНО съществува горното правомощие да отстрани допуснатата грешка в
АУАН, като посочи вярното място на извършване на нарушението, при наличието на
кумулативно предвидените от чл. 53, ал.2 от ЗАНН предпоставки,то не е налице
твърдяното нарушение. Освен това в ЗАНН не е предвидено задължение, за разлика
от чл. 61, ал.1 и ал.2 от АПК, в тази хипотеза АНО да уведомява извършителя, да
му връчва книжа, да изчаква за неговото становище. Вярно е, че наказуемостта
съгласно чл. 6 от ЗАНН е елемент от обвинението, но видно от
гореизложеното е, че в АУАН са посочени всички факти от значение за ангажиране
на административно- наказателната отговорност. По никакъв начин с вярното
изписване на мястото на извършване на нарушението не са нарушени съществени
права на касатора, които да се явяват самостоятелно основание за отмяна на НП.
Споделя се становището на ВТРС, че непосочването на ЕГН в АУАН на свидетеля не
представлява такова съществено процесуално нарушение, доколкото той е
индивидуализиран, призован като свидетел в съдебното производство. Следователно
ВТРС е изпълнил всички, вменени му от нормата на чл. 107, ал.2 от НПК
задължения, поради което решението не е постановено при съществено процесуално
нарушение.
По приложението на
материалния закон,не се правят конкретни оплаквания. Настоящият състав намира,
че е извършена правилна квалификация на
деянието и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в
предвидения от закона абсолютен размер. Процесното нарушение е типично за вида
си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Не се споделя становището на касатора, че
съдът не е извършил горната преценка, че не е изложил подробни мотиви в тази
насока. Макар да е налице лаконичното посочване, че нарушението е от вида на
типичните такива, поради което настоящата инстанция намира, че съдът е извършил
горната преценка , задължителна по силата на Тълкувателно решение 1/2007г. С
оглед представената справка за водача на МПС, откоято се виждат многобройните
нарушения на касатора, установените обстоятелства, касаещи конкретното деяние,
то правилно ВТРС не е приложил института на маловажността. Като е достигнал до
същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение
на закона.
При подробно изяснена фактическа обстановка,
въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които
изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221, ал.1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН..
|
|
|
|
|
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
Р Е Ш И:
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190/13.04.2023г.. постановено по НАХД 85/23г. по
описа на ВТРС,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ:1
2.