МОТИВИ
към
присъда от 20.10.2021 г. по НОХД №
189/2021 г. по описа на ОС-Враца
Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу Н.Ц.Н. за
това, че:
На 31.12.2018 г., около 03:00 часа, в гр.Мездра в апартамент
на ул."***" № 53, вх.Б, ***, е направил опит умишлено да умъртви К.К.Д.,***,
чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията и корема, с което му причинил
порезна рана на дясна предмишница с прерязване на мускули (вътрешния разгъвач на китката и разгъвача
на пръстите на дясната ръка),
довели до трайно затруднение движението на горен десен крайник; порезни рани на
лицето, шията и първи пръст на дясна ръка, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини-съпротива от страна на пострадалия К.Д.-престъпление
по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК,
и че по същото време и на същото място е причинил средна
телесна повреда на Д.К.Д.,***, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост,
което увреждане е довело до трайно затруднение движенията на горен десен
крайник; порезни рани на пръсти на двата горни крайника, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота-престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански
искове с правно основание чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД против подсъдимия Н.Ц.Н.,
предявени от пострадалия К.К.Д., за сумата от 75 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, и за сумата от 108
лева-обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечението му,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане на същите.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове
с правно основание чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД против подсъдимия Н.Ц.Н., предявени
от пострадалия Д.К.Д., за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от деянието неимуществени вреди, и за сумата от 179 лева-обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разходи за лечението му, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
същите.
На основание чл.84 от НПК К.К.Д. и Д.К.Д. са конституирани
като граждански ищци в процеса, а на основание чл.76 от НПК и като частни
обвинители.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, прави разбор на доказателствата, като счита, че предвид фактите,
установени от доказателствената съвкупност по делото, подсъдимият Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115,
вр.чл.18, ал.1 по отношение на пострадалия К.Д. и на това по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК по отношение на пострадалия Д.Д.. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание за всяко от двете престъпление при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, т.е. около средния размер, определен
в закона, като на основание чл.23, ал.1 от НК му бъде определено общо наказание
в размер на по-тежкото от тях.
Общият повереник на частните обвинители и граждански
ищци-адв.Р.М., се солидаризира със становището на държавния обвинител. Също
счита, че от събраните доказателства по безспорен и категоричен начин се
доказва авторството на деянията, времето, мястото и начина на извършването им.
Пледира за налагане на "справедливо наказание", а предявените
граждански искове да бъдат уважени в пълните им предявени размери, тъй като се
е доказала тяхната основателност.
Защитникът на подсъдимия Н.-адв.С.Г., изтъква, че от
доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е действал с пряк
умисъл за убийство на К.Д., поради което приема за неправилна правната
квалификация на деянието спрямо този пострадал по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК.
Съжденията си за липсата на пряк умисъл за убийство обосновава с това, че ударите,
макар и нанесени с нож, т.е. със средство, годно да причини смърт, не са били
силни, предвид получените единствено порезни рани, при тангенциално действие на
ножа и не са засегнали жизненоважни органи, нито са били насочени към такива
органи. Акцентира и на последващото поведение на подсъдимия – непосредствено
след деянието предоставил телефона си на пострадалите и съобщил точния си
адрес, за да се обадят на бърза помощ, а впоследствие срязал вените си, също свидетелстващо
за това, че не е имал пряк умисъл да умъртви К.Д.. Твърди още, че ако
подсъдимият-едър и физически силен мъж, е искал да лиши от живот двамата братя,
е могъл да го направи, но не го е сторил, поради което счита, че в случая се
касае единствено за причиняване на средна телесна повреда на две лица. Счита
още, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана, тъй като според
собствените му обяснения, бил нападнат в дома си най-напред от пострадалия К.Д.,
а след това и от неговия брат-Д.Д., съборен на земята, като е нанесъл ударите с
нож, отбранявайки се. В резултат от изложеното моли подсъдимият да бъде
оправдан за престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, тъй като е действал
в състояние на неизбежна отбрана или поради липса на пряк умисъл за убийство на
К.Д.; или за преквалификация на деянието в такова по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 от НК-причиняване на средна телесна повреда на повече от едно лице, в който случай
претендира за налагане на наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и за отлагането му за определен изпитателен срок при условията на
чл.66 от НК. Алтернативно, ако съдът приеме, че е налице престъпление по
чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК относно пострадалия К.Д., пледира съобразно
разпоредбата на чл.58, б."а" от НК за налагане на наказание под
предвидения в закона минимален размер при условията на чл.55 от НК с прилагането
на чл.66 от НК. При евентуално осъждане на подсъдимия, счита гражданските
искове за прекалено завишени и моли да бъдат уважени в минимален размер.
Подсъдимият Н.Ц.Н. в хода на съдебното следствие дава
обяснения по случая, в които излага наличието на подробни спомени за процесната
вечер, в която двамата пострадали по негова покана били на гости в дома му и се
черпели с алкохол. Твърди, че в един момент неочаквано бил нападнат с юмручен
удар и съборен на земята от пострадалия К.Д., след което се присъединил и
неговия брат, като двамата му нанесли удари и ритници. Вследствие на упражнената
спрямо него агресия поддържа, че е взел кухненски нож и безцелно го размахвал,
за да се защити, след който момент твърди, че е изпаднал в безсъзнание и няма
спомени.
В правото си на последна дума изразява съжаление за
случилото се и заявява, че не е имал умисъл да причини смъртта на К.Д..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Н.Ц.Н. е роден на *** ***, неженен е, неосъждан,
със средно образование и работи като помощник-машинист, локомотивен в БДЖ
"***" ЕООД-гр.София.
Пострадалите К.К.Д. и Д.К.Д. са братя-близнаци, родени на ***
***.
Подсъдимият Н.Н. и пострадалите К. и Д. *** са съседи,
живеят на една и съща улица в гр.Мездра и са добри познати, като често били в
обща компания.
На 30.12.2018 г. подсъдимият Н. се обадил по телефона и
поканил на гости двамата братя в дома си, за да се почерпят и "да подгреят
за новата година". Пострадалите свидетели К.Д. и Д.Д. отишли в дома му
около 21:50 часа, като никой от тях не носел телефон. Били само тримата в хола
на апартамента, където подсъдимият Н. бил подготвил храна за вечеря-месо и
салати, и алкохол-непълна бутилка водка "Аляска" от 700 мл. След като
я допили, подсъдимият и св.К.Д. излезли от жилището и закупили допълнително още
една бутилка водка "Житная" от 1 литър, която също изпили до към 3:00
часа. От употребения алкохол подсъдимият ставал все по-шумен и буен, започнал
да увеличава силата на пуснатата музика и при направената забележка от страна
на св.К.Д., че е възможно съседите да извикат полиция, донесъл три броя ножове-кухненски
нож с дървена дръжка със средни размери, малък сгъваем нож с метална дръжка и
голям кухненски нож със синя дръжка, като заявил, че ако дойдат полицаите, ще
ги заколят с тях. След като двамата братя му казали да махне ножовете, подсъдимият
изнесъл от стаята два от тях, като на масата останал сгъваемият нож, който св.К.Д.
преместил на рафт от секцията в холното помещение.
Около 3:00 часа подсъдимият Н. неочаквано заявил на св.К.Д.:
"Имам яд към теб, някои хора те уважават, а мен не...", след което
излязъл на терасата. Св.К.Д. се изненадал от думите му и го последвал, за да се
опита да изясни причината за казаното, а св.Д.Д. останал в стаята. На терасата
подсъдимият се обърнал към св.К.Д. с думите: "Ти умираш, ще те
заколя!", като с лявата си ръка взел от перваза на прозореца големия
кухненски нож със синя дръжка, замахнал с него към шията на св.К.Д. и успял да го
пореже по гърлото, под брадата, след което повторно замахнал към шията му, но св.К.Д. вдигнал двете си ръце,
за да се предпази и получил дълбоко порязване по дясната предмишница с прерязване
на мускули-вътрешния разгъвач на китката и разгъвача на пръстите на дясната
ръка. Подсъдимият Н. замахнал трети път с ножа към лицето на св.К.Д., но пострадалият
успял да блокира удара с лявата си ръка, при което се стигнало до порязване на
лицето му по продължение от брадата, в дясно на носа до челото. След това
подсъдимият прехвърлил ножа в дясната си ръка и на няколко пъти се опитал да
нанесе удари с него, три от които насочени към корема на пострадалия К.Д., а
след това да забие ножа в главата му, като същевременно с другата ръка го удрял
в областта на бъбреците. При опита да се защити и същевременно да отнеме ножа,
последният получил срязване на палеца на дясната си ръка.
Междувременно св.Д.Д. чул шума от борбата и виковете на брат
си и излязъл на терасата, като в този момент св.К.Д. успял да отнеме ножа от
ръцете на подсъдимия и го хвърлил през терасата. Двамата братя влезли в стаята,
като подсъдимият ги последвал, взел от масата една от празните бутилки от водка
и замахнал силно с нея към главата на св.Д.Д.. Св.Д.Д. успял да вдигне дясната
си ръка, за да се предпази и получил силен удар по нея, при което била счупена
дясната му лакътна кост. Подсъдимият продължил да се заканва, че ще заколи и
двамата, като взел по-малкия нож с дървена дръжка и посегнал с него първо към
св.К.Д., а след това и към св.Д.Д., като го порязал по пръстите на двете ръце. Последвало
сбиване, при което първоначално св.К.Д., а след това и брат му-св.Д.Д., нанесли
на подсъдимия удари, с които го съборили на земята, като окончателно отблъснали
нападението му. Тъй като и двамата били без телефони, св.Д.Д. се обадил от
телефона на подсъдимия на тел.112, за да съобщи за нападението срещу своя брат,
като поискал от подсъдимия да посочи точния си адрес. Обаждането било
регистрирано в НС 112 в 03:31:19 часа. След това пострадалите излезли пред
блока за да изчакат екипите на спешна медицинска помощ и полицията, а
подсъдимият останал в дома си, където в хола и по коридора имало множество
петна и пръски кръв. Тъй като раната на пострадалия К.Д. кървяла обилно,
двамата братя помолили съседи от блока повторно да позвънят за помощ на телефон
112.
След пристигането на линейка, св.К.Д. бил закаран в МБАЛ
"Христо Ботев" гр.Враца, където му били извършени спешни оперативни
интервенции-зашиване и пластика на прерязаните мускули на дясната ръка, както и
шев на раните в областта на лицето и шията. На 03.01.2019 г. бил изписан с
диагноза: порезни рани на лицето; порезни рани в областта на дясна предмишница
с прерязване на вътрешния разгъвач на китката и разгъвача на пръстите на дясна
ръка. Лечението му продължило с ежедневни рехабилитационни процедури до
07.02.2019 г.
Св.Д.Д. постъпил на болнично лечение в Ортопедо-травматологично
отделение при "Първа частна-МБАЛ Враца" ЕООД гр.Враца с диагноза
счупване на дясна лакътна кост. На 02.01.2019 г. претърпял оперативна
интервенция-метална остеосинтеза на дясната ръка с поставяне на кортикални
винтове. Бил изписан на 04.01.2019 г., като лечението му продължило до
07.02.2019 г., през което време ходел на рехабилитационни процедури за
раздвижване на ръката. Шест месеца след първата операция претърпял нова
оперативна интервенция по изваждане на кортикалните винтове от ръката.
Поради преживения стрес от нападението, двамата братя
потърсили и помощта на психиатър.
Във връзка с лечението си пострадалият К.Д. направил разходи
в размер на 108 лева, а пострадалият Д.Д. в размер на 124 лева (виж 8 бр.фактури и 2
бр.фискални бонове на л.100-л.101
от съдебното дело) за медицински
прегледи, изследвания и закупуване на лекарства.
Междувременно, след подадения сигнал на тел.112, домът на
подсъдимия Н. бил посетен от органите на полицията, пред които подсъдимият
заявил, че няма спомени за случилото се през нощта, но в същото време бил
заварен да почиства кръвта в жилището и на терасата. Бил във видимо нетрезво
състояние.
С протокол за доброволно предаване от 31.12.2018 г.
подсъдимият предал на полицейските органи двата ножа, които били в жилището му-единият
с дървена дръжка с обща дължина 21 см, а вторият-сгъваем с дължина в разгънато
състояние 22,5 см.
Същата вечер подсъдимият Н. направил опит за самоубийство,
като срязал вените на двете си китки. По негов сигнал, около 19:28 ч. бил
откаран в ЦСМП, филиал Мездра, където му били извършени промивка и превръзка на
раните, след което бил освободен във видимо добро общо състояние.
Няколко дни по-късно,
на 09.01.2019 г. лицето В.Т.Ц.-съседка на подсъдимия, предала с протокол за
доброволно предаване на органите на МВР голям кухненски нож със синя дръжка,
който намерила под терасата си на 31.12.2018 г., приобщен като веществено
доказателство по делото.
При
извършеното изследване на този нож, видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства (л.140-л.142,
т.ІІ от ДП), се установява, че той е с обща дължина 32 см и
дължина на острието 20 см. По режещата част на острието му е доказано наличието
на човешка кръв, но поради минималното количество, експертът не е предприел
по-нататъшно изследване на откритата кръв.
Според заключението на първоначалната съдебномедицинска
експертиза на К.Д. – (л.129-л.130,
т.ІІ от ДП), той е получил порезна рана на дясна предмишница с
прерязване на мускули - вътрешния разгъвач на китката и разгъвача на пръстите
на дясната ръка, които са му причинили трайно затруднение движенията на горен
десен крайник, както и порезни рани на лицето, шията и първи пръст на дясна
ръка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По
механизъм уврежданията могат да бъдат получени при нанасяне на удари с нож, а
тези по дясната ръка носят белезите на защитни такива.
Според
заключението на съдебномедицинската експертиза на Д.Д. - (л.134, т.ІІ от ДП), той е получил счупване на дясна лакътна кост,
причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, и порезни
рани на пръсти на двата горни крайника, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Уврежданията отговарят да бъдат получени от
твърди тъпи предмети (бутилка) и предмети с режещ ръб (нож) и характеристиката на телесното увреждане по дясна
ръка се определя като защитно такова.
Според
заключението на съдебномедицинска експертиза № 84/2020 г. (л.211, т.ІІ от ДП),
подсъдимият Н.Н. е получил оток в окосмената част на главата, в областта на
ляво ухо и кръвонасядане и охлузване на коремната стена, причинили болка и
страдание. Уврежданията биха могли да бъдат получени в резултат на удари и
последващо падане при възникналия инцидент на 31.12.2018 г.
В
досъдебната фаза допълнително са били назначени три съдебномедицински
експертизи - № 79/2020 г., № 212/2020 г. и № 428/2020 г.
Заключението
на първата от тях (л.207,
т.ІІ от ДП) определя категорично, че разместеното напречно счупване на
дясна лакътна кост, което е получил пострадалият Д.Д., е при защитно действие –
предпазване на главата с дясна ръка и удар по нея с тъп твърд продълговат и/или
цилиндричен предмет. Механизмът сочи на директен перпендикулярен удар в
областта на ръката.
Втората съдебномедицинска
експертиза (л.225, т.ІІ
от ДП) касае
нараняванията на пострадалия К.Д., според която при него не са засегнати
жизненоважни органи-мозък, сърце, бял дроб, черен дроб, аорта и не са налице
наранявания, които в кратък период от време неминуемо да доведат до смъртен
изход.
Третата от
тях е следвало да отговори на въпроса каква е била силата на нанесените от
страна на подсъдимия Н. удари върху пострадалия К.Д., като се има предвид
техните физически данни. Според заключението й (л.246, т.ІІ от ДП) отговорът на
този въпрос е условен, тъй като са налице защитни рани в областта на дясна
предмишница, които са „омекотили“ силата на ударите, насочени към главата и
шията. По тази причина експертизата най-общо е посочила, че ударите са нанесени
с достатъчна сила за да причинят този вид увреждания-порезни рани с прерязване
в дълбочина на мускули, като действието на използвания предмет е било по-скоро
тангенциално, поради липсата на чисто прободни рани.
При
разпита в съдебно заседание на 14.07.2021 г. в.л. д-р Р.А., изготвил тези СМЕ, допълнително
пояснява, че е напълно възможно нараняванията на К.Д. да бъдат причинени с
ножа, приобщен като веществено доказателство по делото. Според експерта вида и
локализацията на раната на дясната предмишница сочат, че най-вероятно пострадалият
и нападателят са били един срещу друг, като нападателят е държал ножа за
дръжката с острието нагоре и напред и замахването е било вертикално с посока
отгоре-надолу спрямо ръката на пострадалия. В съдебно заседание на 20.10.2021
г. вещото лице категорично отхвърли механизъм, при който уврежданията на
пострадалия К.Д. да са получени при нецеленасочено, хаотично размахване на ножа
(както твърди
подсъдимия), тъй като
при такъв механизъм биха били засегнати множество области от човешкото тяло,
каквито обективно не са установени при този пострадал.
Съгласно
заключението на съдебната психологопсихиатрична експертиза (л.144-л.149, т.ІІ от ДП)
и устните пояснения на вещите лица, към процесната дата и в съдебната фаза К.Д.
разбира свойството и значението на извършеното спрямо него деяние, може да
ръководи постъпките си и да дава достоверни показания.
Съгласно
заключението на съдебната психологопсихиатрична експертиза (л.155-л.160, т.ІІ от ДП)
и устните пояснения на вещите лица пред съда, към процесната дата и в съдебната
фаза пострадалият Д.Д. разбира свойството и значението на деянието, извършено
спрямо него, може да ръководи постъпките си и да дава достоверни показания.
Заключението
на съдебната психологопсихиатрична експертиза за подсъдимия Н.Н. (л.166-л.169, т.ІІ от ДП)
е, че към момента на деянието той е бил в обикновено алкохолно опиване, което
го прави агресивен към околните, но е разбирал свойството и значението на
извършеното и има психическа годност да участва в наказателния процес, т.е.
същият е вменяем.
Съгласно
заключението на допълнителната съдебна психологопсихиатрична експертиза (л.214-223, т.ІІ от ДП)
няма данни за афектно състояние на подсъдимия, т.е. към момента на деянието същият
не е бил в състояние на физиологичен афект. Липсата на спомени за отделни
отрязъци от време т.нар.палимпсети се дължат и са присъщи на състояние на
обикновено алкохолно опиване.
Заключението
на назначената в съдебната фаза по искане на защитата допълнителна съдебномедицинска
експертиза № 290/2021 г. относно това каква приблизително е била алкохолната
концентрация в кръвта на подсъдимия и двамата пострадали към момента на
инцидента, при съобразяване на тяхната телесна маса, и какво влияние оказва върху
човешкия организъм, е дало няколко вероятни отговори на първия въпрос, в
зависимост от употребеното количество алкохол. Според експертното мнение за
пострадалия К.Д. при употреба на около 350 мл водка, той би имал максимална
концентрация на алкохол в кръвта 2,19 промила, при употреба на 450 мл водка
тази концентрация би била 2,36 промила, а при 650 мл -3,9-4 промила; за пострадалия
Д.Д. при употреба на около 350 мл водка максималната концентрация на алкохол в
кръвта му би била 2,14 промила, при употреба на 450 мл водка тази концентрация
би била 2,32 промила, при 650 мл-3,9 промила, а при употреба на 150 мл водка-0,90
промила; за подсъдимия Н.Н. тези стойности са следните: при употреба на 350 мл
водка би имал максимална концентрация на алкохол в кръвта 1,88 промила, при
употреба на 450 мл водка тази концентрация би била 2,04 промила, а при 650 мл-3,45
промила. Експертизата е обобщила, че при средна степен на алкохолно опиване,
която е налице при алкохол в концентрация от 1,50 до 2,50 промила и в каквато
най-вероятно са се намирали и трите лица, споменът за преживяното е запазен,
помнят се главните основни щрихи, особено емоционалните моменти от събитията. Състоянието
се характеризира с подчертана емоционална лабилност, бърза смяна на повишено
настроение с потиснатост, лицата са раздразнителни, придирчиви, реагират
неадекватно, понякога агресивно, налице са нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността, координацията на движенията и т.н.
Горепосочената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните
доказателствени източници:
-гласни доказателствени средства-частично
от обясненията на подсъдимия Н.Н., показанията на свидетелите К.Д., Д.Д., С.С.,
Н.В. (депозирани в съдебна фаза и тези от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), Б.Ц. (дадени пред
настоящия съд и тези от досъдебната фаза, приобщени по реда на чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.1 от НПК), С.Н. (депозирани в съдебната фаза и тези на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), К.Г., Д.С. (дадени
в съдебно заседание и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК), А.Г., В.Ц. (дадени в съдебна фаза и тези от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК-частично), И.М. (дадените в
съдебна фаза и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК-частично),
В.В. (дадени пред настоящия съд и тези от досъдебната
фаза, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК), Е.Г. (дадени пред
настоящия съд и тези от досъдебната фаза, приобщени по реда на чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК-частично);
-писмени доказателства
и доказателствени средства-от том І на
ДП: протокол за доброволно предаване от 31.12.2018 г., протокол за
доброволно от 09.01.2019 г., приемо-предавателен протокол от 15.01.2019 г., 2
бр.амбулаторни листове №№ 000122/14.02.2019 г. и 000123/14.02.2019 г., издадени
от д-р В.Димитрова, психиатър, съдебно медицинско удостоверение № 7/2019 г. на К.К.Д.,
епикриза на К.К.Д., издадена от ОТО при МБАЛ "Христо Ботев" АД
гр.Враца, епикриза към ИЗ № 156 на К.К.Д. ***, съдебно медицинско удостоверение
№ 8/2019 г. на Д.К.Д., епикриза на Д.К.Д., издадена от ОТО при "Първа
частна МБАЛ-Враца" ЕООД, епикриза към ИЗ № 158 на Д.К.Д. ***; от том ІІ на ДП: писмо рег.№
10583р-241/01.03.2019 г. на Дирекция "Национална система 112", РЦ
112-Монтана с компакт диск, съдържащ аудиозапис и 4 бр.електронни картони,
протокол за оглед на веществени доказателства, медицинско свидетелство,
издадено на 15.01.2019 г. от д-р Й.Ценовски хирург на името на подсъдимия Н.Н.,
зав.копие от фиш за спешна медицинска помощ амб.№ 264/31.12.2018 г. на името на
Н.Ц.Н., фиш за спешна медицинска помощ 2063/19040 от 31.12.2018 г. на името на Н.Н.,
справка за съдимост за него, характеристични данни за Н.Н., изготвени от
полицейски инспектор при РУ-Мездра; от
първоинстанционното производство: актуална справка за съдимост на
подсъдимия Н.Н., 8 бр.фактури и 2 бр.фискални бонове, подробно описани в
протокола от проведено съдебно заседание на 15.06.2021 г. (л.100-л.101 от съдебното дело) и издадени за извършени на пострадалите К.Д.
и Д.Д. медицински прегледи, изследвания и закупуване на лекарства, 2 броя
характеристики за подсъдимия и зав.препис от трудов договор № 320/15.02.2008 г;
-приложените
веществени доказателства;
-приетите
по делото експертни заключения: 6
бр. съдебномедицински експертизи, съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства, 3 бр.съдебни психологопсихиатрични експертизи, допълнителна
съдебна психологопсихиатрична експертиза, назначени в ДП и допълнителна
съдебномедицинска експертиза, назначена в съдебната фаза, подробно описани и
коментирани по-горе.
Гласните
доказателствени средства, въз основа на които могат да бъдат направени фактически
изводи относно значимите за делото факти, са показанията на пострадалите
свидетели К.Д. и Д.Д., показанията на полицейските служители-свидетелите С.С., Б.Ц.,
Н.В., С.Н., тези на св.К.Г.-майка на пострадалите, както и обясненията на
подсъдимия Н..
При
преценка на обективността на изложеното от свидетелите К.Д. и Д.Д. следва да се
има предвид, че те са страна в процеса, конституирани като граждански ищци и
частни обвинители в наказателното производство, а и освен това са
братя-близнаци. Това ги прави заинтересовани от изхода на делото, поради което
дадените от тях показания следва да бъдат кредитирани не само според собствената
им последователност, логичност, взаимна подкрепа и устойчивост във времето, но
и доколкото се потвърждават от други доказателства. Съдът приема, че инцидента
около 03:00 часа на 31.12.2018 г. се е развил по начина, възпроизведен пред
настоящия съд от двамата пострадали, тъй като показанията им са последователни,
подробни и пълни, като всеки от тях добросъвестно и в съответствие със своето интелектуално
и емоционално състояние и при липса на нагласеност или съществени противоречия
помежду им описва протичането на инцидента и поведението на подсъдимия спрямо
всеки от тях. Информацията, която дават за случилото се, съвпада с обективно
установеното от заключенията на съдебномедицинските експертизи относно получените
от тях телесни увреждания и механизма на причиняването им и на заявеното от
експерта-медик за взаимното разположение на пострадали и нападател. Описаното
от тях за последващите им действия, свързани с обаждането на св.Д.Д. на телефон
112, за да съобщи за нападението над своя брат кореспондира с данните в
протокола за оглед на веществени доказателства-СД, съдържащ аудиозапис на повикването
му на телефон 112. Показанията на двамата пострадали за това, че подсъдимият е
нападнал с приобщеният като веществено доказателство кухненски нож К.Д. и се е
опитал да му нанесе удари по лицето, шията и корема, при които е осъществил
наранявания, а така също че след това е замахнал с бутилка към главата на Д.Д. и
му счупил ръката се подкрепят и от показанията на тяхната майка К.Г., на която
са разказали за случилото се. Независимо, че се касае до близък родственик на
пострадалите, оценката на показанията й, направена от настоящия съд, не
разкрива някаква преднамереност, недостоверност или нагласеност.
Освен
от описаните доказателствени източници, показанията на пострадалите К.Д. и Д.Д.
се подкрепят и от показанията на разпитаните полицейски служители-свидетелите Н.В.,
С.Н., С.С. и Б.Ц., включително и приобщените по предвидения процесуален ред
показания на В., Н. и Ц. от досъдебната фаза, потвърдени от тях, които съдът
кредитира. Четиримата свидетели по никакъв начин не са участвали в
разследването и не попадат в рамките на забраната по чл.118, ал.1 от НПК,
поради което депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник
и могат да бъдат ценени. Тези изводи не се повлияват от факта, че свидетелите С.С.
и Б.Ц. са снели т.нар.сведения от подсъдимия и пострадалите. Процесуалният
закон не познава такива процесуално-следствени действия, а проведените от тези
свидетели разговори с подсъдимия и пострадалите не са доказателствено средство
и източник на доказателствени факти. Затова не съществува процесуална пречка за
разпита на С. и Ц. в качеството им на свидетели. А и съгласно чл.117 от НПК със
свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е
възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и
извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива,
които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват качество
на обвиняеми или частни обвинители, стига да са лично възприети. Свидетелите Н.В.
и С.Н. са посетили мястото на инцидента-апартамента на подсъдимия още същата
нощ и свидетелстват за обстановката, която са заварили, включително множеството
следи от кръв пред входа на блока, по стълбището, по пода в коридора, хола и към
терасата на жилището, които Н. се опитвал да почисти, както и това, че е бил в явно
нетрезво състояние. Приложението на чл.281 от НПК за тези свидетели съдът отдава
на изтеклия период от време и нормалния процес на забравяне на възприети
подробности. Св.С.С. е възприел не само обстановката на инцидента, но и състоянието
на пострадалите и твърденията им относно случилото се, които еднопосочно са
заявили пред него, че подсъдимият е нападнал с нож К.Д. на терасата в
апартамента си и му нанесъл удари по лицето и тялото и че пострадалият успял да
изтръгне ножа от ръцете му и го изхвърлил през терасата, след което ударил с
бутилка от водка по главата Д.Д. и му счупил ръката, нещо което този пострадал
в 03:31:19 часа на 31.12.2018 г. е съобщил и на оператора на телефон 112:
"преряза брат ми..., преряза му артерията един пиян". В същата насока
са и показанията на св.Б.Ц., който уточни и логичните причини за наличните
противоречия между показанията му от досъдебното производство и тези, дадени
пред настоящия съд-забрава поради изминалото време. По този начин още
непосредствено или кратко време след инцидента основните твърдения на пострадалите
за случилото се са идентични с тези, които подробно и последователно излагат в
разпита си пред настоящия съд.
С оглед
на всичко изложено, съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на
свидетелите К.Д. и Д.Д.. Те са пряк доказателствен източник относно авторство,
време, място на двете деяния и механизма на осъществяването им, като следва да
се отбележи, че по отношение на самоличността на извършителя и начина на
протичане на инцидента, те са последователни и непроменени от самото начало на
наказателното производство.
Както
по-горе се посочи, съдът кредитира изцяло показанията на св.К.Г. (майка на двамата пострадали), както и тези на св.А.Г. (леля на пострадалите), като обективни, правдиви и
коректно представени. Показанията и на двете свидетелки са от значение за
обстоятелствата, касаещи инцидента, доколкото К.Д. и Д.Д. са им разказали за
случилото се, за последиците от него (лично възприетите от тях наранявания на пострадалите), за претърпените оперативни
интервенции и проведеното лечение на двамата братя, за преживения от тях стрес
и негативни емоции от неочакваното и непредизвикано с нищо нападение на
подсъдимия. Въпреки, че св.К.Г. и св.А.Г. са близки родственици на
пострадалите, не се констатират обстоятелства, които да дискредитират
показанията им поради предубеденост, поради което следва да им бъде дадена вяра.
Освен това изнесените от тях факти се подкрепят от приложените медицински
документи, в които подробно са описани причинените увреждания на пострадалите и
предприетото лечение и от заключенията на назначените по делото
съдебномедицински експертизи, установяващи получените телесни увреждания и
механизма на причиняването им.
Показанията
на свидетелите Д.С. и В.В., макар да не са очевидци на инцидента, допринасят за
изясняване на обстоятелства относно личността на подсъдимия, за честата
употреба на алкохол и за проявяваната от него конфликтност и агресивност в
пияно състояние. Съдът прие, че следва да кредитира показанията им от
досъдебното производство, приобщени чрез процесуалната техника на чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 от НПК, тъй като са депозирани във време, стоящо много по-близко
до събитията, за които дават сведение, а също и с оглед факта, че след
прочитането им в съдебната фаза потвърждават казаното пред разследващия
полицай. Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, а и освен това
фактите, за които еднопосочно свидетелстват се потвърждават от показанията на полицейските
служители С.С. и Н.В. и от справката за съдимост на подсъдимия, от която е
видно, че същият е бил наказан по реда на чл.78а от НК за извършено на
05.05.2015 г. хулиганство.
Съдът
подложи на внимателна преценка и обясненията на подсъдимия Н.Н., депозирани по
време на съдебното следствие, отчитайки двойствената им същност, като средство
за защита и гласно доказателствено средство. Всъщност като цяло липсват особено
съществени противоречия по редица обстоятелства, свързани с предхождащите
инцидента отношения между пострадалите и подсъдимия, поканата и идването им на
гости в дома му, подготовката, която е направил за да ги посрещне, както и
употребата на алкохол-водка. Противоречия има най-вече относно начина на
протичане на инцидента между пострадалите и подсъдимия в ранните часове на
31.12.2018 г. Това противоречие се дължи на заетата от подсъдимия Н. защитна
позиция да отрича и омаловажава своите действия и да твърди, че е действал при
условията на неизбежна отбрана. Тази версия настоящият съд възприе изцяло като
опит за изграждане на защитна позиция, а не като източник на достоверни факти
относно предмета на доказване в производството. В тази част обясненията на
подсъдимия се опровергават от показанията на свидетелите К.Д., Д.Д., К.Г., А.Г.,
С.С., Б.Ц., които съдът кредитира по изложените по-горе съображения.
Твърденията на подсъдимия че е действал изцяло защитно, размахвайки кухненския нож, за да се защити от
неочаквано нападение на пострадалите е в явно несъответствие и с приетите по
делото съдебномедицински експертизи, които интерпретират получените от двамата
пострадали основно защитни телесни увреждания и поясненията на експерта д-р Р.А.
в съдебно заседание, категорично отхвърлящи механизъм, при който уврежданията
на пострадалия К.Д. да са получени при нецеленасочено, хаотично размахване на
ножа, тъй като в този случай биха били засегнати множество области от човешкото
тяло, каквито обективно не са установени при този пострадал.
Съдът не
кредитира частично и показанията на свидетелите В.Ц., И.М. и Е.Г., депозирани в
съдебно заседание и приобщените по реда на чл.281, ал.4 и ал.5, вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК от досъдебното производство (в частта, в която твърдят, че пострадалият Д.Д. впоследствие е разказвал
различни версии за инцидента, включително това, че си е счупил дясната ръка,
тъй като ударил силно с нея подсъдимия), като отчете, че същите не са очевидци на инцидента и
тези им твърдения кореспондират единствено с обясненията на подсъдимия и
не се подкрепят от други доказателствени източници. Напротив, изявленията им в
коментираната част се оборват не само от кредитираните от съда свидетелски
показания, но и от заключенията на съдебномедицинските експертизи относно
получените от пострадалите телесни увреждания и механизма на причиняването им,
според които разместеното напречно счупване на дясна лакътна кост, което е
получил пострадалият Д.Д., е при защитно действие – предпазване на главата с
дясна ръка от директен перпендикулярен удар по нея с тъп твърд продълговат
и/или цилиндричен предмет-стъклена бутилка, механизъм, който изцяло съответства
на начина на протичане на инцидента, който двамата пострадали еднопосочно описват
от самото начало на производството. В останалата част, включително за
направения от подсъдимия опит да среже вените си вечерта след инцидента, съдът даде
вяра на показанията им, тъй като се потвърждават от други доказателствени
източници, в това число от приложения на л.204, т.ІІ от досъдебното
производство фиш за спешна медицинска помощ 2063/19040 от 31.12.2018 г. на
името на Н.Н..
Съдът кредитира изцяло описаните по-горе писмени доказателства и доказателствени
средства. Те са относими към основния предмет на доказване, непротиворечиви са,
а доказателствените средства са съставени при спазване на процедурата в НПК.
Съдът изключи от годната за преценка доказателствена съвкупност единствено приложените
на л.77 и л.78 от съдебното дело 3 бр. фискални бонове за извършени на
31.12.2018 г. медицински преглед и консултация, на обща стойност 50 лева и за закупени
на 05.01.2019 г. медикаменти за сумата от 20.75 лева, тъй като не става ясно
дали и за кого от двамата пострадали се отнасят.
Съдебният
състав кредитира с доверие и всички експертни заключения, защото са пълни,
ясни, точни и добре обосновани и са изготвени от вещи лица в кръга на тяхната
професионална компетентност. Специално за изготвените съдебномедицински
експертизи, изслушани в съдебно заседание, следва да се посочи, че същите в много
голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства към
предмета на доказване-естеството и медико-биологичния характер на причинените
телесни увреждания на пострадалите К. и Д. ***, както и механизма на
причиняването им. От друга страна чрез тях, включително с допълненията и поясненията
на вещото лице в с.з., се преценява и достоверността на част от останалите
доказателствени материали и в най-голяма степен обясненията на подсъдимия и
показанията на двамата пострадали, което позволява осигуряването на
необходимата обективност при анализа и преценката на тези гласни
доказателствени средства.
При така изложените фактически констатации, могат да се
направят следните правни изводи:
На първо място, от обективна и субективна страна подсъдимият
Н.Н. е осъществил престъпния състав по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, като на
31.12.2018 г., около 03:00 часа, в гр.Мездра в апартамента си на ул."***"
№ 53, вх.Б, ет.5, е направил опит умишлено да умъртви К.К.Д., като замахнал да
нанесе удари с нож в областта на шията и корема, с което му причинил порезна
рана на дясна предмишница с прерязване на мускули (вътрешния разгъвач на китката и
разгъвача на пръстите на дясната ръка), довели до трайно затруднение движението на горен десен
крайник; порезни рани на лицето, шията и първи пръст на дясна ръка, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и опитът е останал
недовършен по независещи от дееца причини-оказана активна съпротива от страна
на пострадалия К.Д..
Данните по делото показват, че подсъдимият първоначално е
замахнал три последователни пъти с ножа с насоченост към шията на пострадалия,
като при първия замах му причинил порезна рана по гърлото, при втория замах му
причинил средна телесна повреда-порезна рана на дясна предмишница с прерязване
на мускули (вътрешния
разгъвач на китката и разгъвача на пръстите на дясната ръка), трайно затруднили движението на горен
десен крайник, а при третото замахване му причинил порязване на лицето по
продължение от брадата, в дясно на носа до челото. Тези области са били
засегнати единствено заради предпазните действия на пострадалия, които са
"омекотили" силата на ударите, макар първоначалните замахвания да са
били насочени към жизнено важно място-шията на пострадалия, където са
разположени юголарната вена и множество артерии. Подсъдимият е продължил с
агресията си, като още няколко пъти се опитал да нанесе удари с ножа в уязвими
части на човешкото тяло, три от тях насочени към корема и един към главата на
пострадалия К.Д.. Т.е. от обективна страна е налице достатъчна по интензитет
изпълнителна дейност, която закономерно би могла да доведе до причиняване на
смъртта на жертвата. Този резултат би бил възможен, ако пострадалият не е
оказал активна съпротива.
Макар
нанесените от подсъдимия удари с ножа да са причинили на пострадалия К.Д.
увреждания, най-тежкото от които по медико-биологична характеристика
представлява средна телесна повреда по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и
леки телесни повреди по чл.130, ал.1 от НК, няма съмнение, че чрез действията
си подсъдимият Н. е извършил опит за убийство на този пострадал, при това при
пряк умисъл. Изводите за субективната страна на това деяние съдът изведе от
установените по делото реални действия на подсъдимия. Именно те, съгласно
правната доктрина и съдебната практика, са тези, които обективират и
материализират оформените в съзнанието на дееца представи. В тази насока бе
преценено, че ударите са били нанесени от достатъчно близко разстояние (което е позволявало на
подсъдимия да замахва и да придаде достатъчна сила и енергия на ударите), с голям кухненски нож с
дължина на острието 20 см, т.е. с хладно оръжие, годно да причини смърт, при
проявена настойчивост и упоритост при извършване на посегателството,
илюстрирани в нееднократност на агресивните действия спрямо този
пострадал-нанесени са общо шест или седем последователни удари с режещата част
на ножа с насоченост към уязвими части от тялото на К.Д.-шията и корема,
придружени с вербална закана "ти умираш, ще те заколя", като подсъдимият
не преустановил агресивните си действия и вербални закани за убийство дори след
като св.К.Д. успял да изтръгне ножа от ръцете му, а продължил да го заплашва с
нова саморазправа и осъществил такава по отношение на неговия брат Д.Д..
Предвид всичко това съдът приема, че подсъдимият е действал при пряк умисъл.
Тези данни не позволяват да се приеме, че подсъдимият Н. не е съзнавал
възможното настъпване на смъртта. Намерението му не е било просто да нарани
този пострадал и да му причини телесна повреда, както неоснователно твърди
защитата, а действията му са целели лишаването на К.Д. от живот. Ето защо не
може да бъде уважено искането на адв.С.Г. да бъде преквалифицирано деянието в
такова по чл.129, ал.2 от НК. Обективно настъпилото за пострадалия най-тежко
увреждане действително отговаря на определението за средна телесна повреда, но
същевременно това увреждане и останалите порезни рани с характера на лека
телесна повреда са резултат от извършения от подсъдимия Н. неуспял опит за
убийството на св.К.Д. и именно по разпоредбата на чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК
следва да се квалифицира поведението му.
Деянието
на подсъдимия е останало недовършено, като единствено и само оказаната от
страна на пострадалия активна съпротива-вдигнал ръце, за да се предпази, „блокирал“
част от ударите, като накрая успял да изтръгне ножа от ръцете на подсъдимия и
да го хвърли през терасата, е предотвратило довършването на започнатото.
Поведението
на подсъдимия Н. не съставлява неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК. В
случая не се доказаха твърденията на подсъдимия, че е бил нападнат от
пострадалия и му е нанесъл уврежданията с нож, за да се защити. Т.е. по
отношение на подсъдимия или защитавани от него обществени отношения не е било
налице противоправно нападение от страна на пострадалия К.Д., към момента на
нападението с нож спрямо него. Подсъдимият е нанесъл непредизвикани и
немотивирани от поведението на пострадалия удари с голям кухненски нож,
насочени към шията и корема му, при което му е причинил телесни повреди-порезна
рана на дясна предмишница с прерязване на мускули (вътрешния разгъвач на китката и
разгъвача на пръстите на дясната ръка), порезни рани на лицето, шията и първи пръст на дясна ръка.
Това поведение не представлява самозащита, както неоснователно твърди защитата,
а именно опит за убийство. Приетите от настоящия съд фактически положения
сочат, че пострадалият К.Д. и неговият брат Д.Д. са нанесли удари на подсъдимия
Н., едва след като той е реализирал нападението спрямо тях, в опит да се
защитят и окончателно да го отблъснат, което от своя страна изключва
възможността подсъдимият да се позовава на неизбежна отбрана.
Обвинението за това деяние е доказано по несъмнен начин от
напълно кореспондиращите си показания на св.К.Д. и св.Д.Д., като тези преки
доказателствени източници се потвърждават от показанията на свидетелите К.Г., А.Г.,
С.С., Б.Ц., С.Н. и Н.В., а така също от обективните медицински находки по този
пострадал, констатирани в медицинските документи и изготвените за него
съдебномедицински експертизи и от приложеното по делото веществено
доказателство-кухненски нож с обща дължина 32 см и дължина на острието 20 см,
за който категорично се доказа, че е средството, с което подсъдимият е осъществил
нападението над пострадалия К.Д. (видно от заявеното от пострадалите и св.С.С. при предявяването
му по реда на чл.284 от НПК, което намира категорична подкрепа и в експертното
мнение на вещото лице-медик, според което порезните наранявания при К.Д. могат
да бъдат получени от действието на предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто е приобщеният
като веществено доказателство нож).
На второ място, от обективна и субективна страна подсъдимият
е осъществил и състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като по
същото време и място е причинил средна телесна повреда на Д.К.Д., изразяваща се
в счупване на дясна лакътна кост, което увреждане е довело до трайно
затруднение движенията на горен десен крайник; както и порезни рани на пръсти
на двата горни крайника, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
От обективна страна се касае до престъпно посегателство спрямо
телесната неприкосновеност на пострадалия Д.Д., като по експертен път чрез
заключенията на съдебномедицинските експертизи е установено, че в резултат на
нанесения от подсъдимия силен перпендикулярен удар със стъклена бутилка,
пострадалият е получил "защитно" счупване на дясна лакътна кост, а в
резултат на последващото посегателство с нож - порезни рани на пръсти на двата
горни крайника. Причиненото от подсъдимия най-тежко увреждане на пострадалия Д.Д.
има характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, доколкото счупването е довело до трайно затруднение на движението на този
крайник, а порезните рани съставляват леки телесни повреди по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК, тъй като са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Доколкото обаче при различни по вид телесни повреди,
нанесени на едно и също лице, по-тежкият резултат поглъща по-леките, деянието
на подсъдимия следва да се квалифицира по текста на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е
целял настъпването им.
Обвинението за това деяние е доказано по несъмнен начин от
напълно кореспондиращите си показания на св.Д.Д. и на св.К.Д., като тези преки
доказателствени източници се потвърждават от показанията на свидетелите К.Г. и С.С.,
а така също от обективните медицински находки по този пострадал, констатирани в
медицинските документи и изготвените за него съдебномедицински експертизи.
За престъплението по чл.115 от НК законодателно е предвидено
наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода. При индивидуализация
на справедливото с оглед конкретния случай наказание като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени необремененото съдебно минало на
подсъдимия (който е
наказван по реда на чл.78а от НК еднократно), трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни по
месторабота и местоживеене, направения суициден опит след деянията, изразеното
съжаление за извършеното, което няма основание да не бъде възприето като
искрено, след като още непосредствено след инцидента е опитал да се самоубие. При
преценката на наказанието на подсъдимия трябва да бъде отчетено и обстоятелството,
че това престъпление е останало недовършено и предвиденият в чл.115 от НК
съставомерен резултат не е настъпил. Като отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства съдът отчете естеството на престъпното посегателство-опит за
лишаване от човешки живот, който е най-висшето човешко благо, а така също своеобразната
упоритост в действията на подсъдимия, който по никакъв начин не е преустановил
агресията си след прекратяване на първоначалното нападение с нож, а е продължил
да заплашва пострадалия с нова саморазправа и е осъществил такава по отношение
на неговия брат Д.Д.. Съдът отчете в негативен аспект и това, че за подсъдимия
наред с добрите характеристични данни, са събрани свидетелски показания за
неговия конфликтен и агресивен характер в пияно състояние.
Изброените смекчаващи обстоятелства, съчетани с факта, че
деянието е приключило във фазата на опита, макар и по независещи от подсъдимия
причини, мотивират настоящия съд да приеме, че са налице основания за
приложение на чл.58, б."а" от НК и въпреки липсата на предпоставки за
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, наказанието на подсъдимия
за това деяние следва да бъде отмерено под минимума от десет години лишаване от
свобода, предвиден в чл.115 от НК, който в справедливите му граници възлиза на
пет години лишаване от свобода.
За престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК предвиденото
наказание е до шест години лишаване от свобода. При определяне на наказанието за
това престъпление съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства
необремененото съдебно минало на подсъдимия (който е наказван по реда на чл.78а от НК еднократно), трудовата му ангажираност,
добрите характеристични данни за него по месторабота и местоживеене, изразеното
съжаление за извършеното, което както вече се посочи, няма основание да не бъде
възприето като искрено, след като още вечерта след инцидента е опитал да се
самоубие, като срязал вените си. Като отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства съдът отчете дързостта и изненадващия характер на посегателството
над пострадалия Д.Д., осъществено непосредствено след като подсъдимият се
опитал да умъртви неговия брат К.Д., причинените на този пострадал порезни рани
по пръстите на двете му ръце с характеристиките на лека телесна повреда по
чл.130, ал.1 от НК, които се поглъщат от по-тежкия резултат - причинената
средна телесна повреда, данните за конфликтния и агресивен характер на
подсъдимия в пияно състояние. При баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства съдът прие, че наказанието за това престъпление
следва да се отмери около средния размер, предвиден в закона, от три години
лишаване от свобода.
По отношение на обсъжданите две престъпления по чл.115,
вр.чл.18, ал.1 и по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК са налице предпоставките за
приложението на чл.23 от НК, тъй като същите са извършени в условията на реална
съвкупност. С оглед на това, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК наложи на
подсъдимия Н.Н. по-тежкото от двете наказания, а именно пет години лишаване от
свобода. В случая не са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК за отлагане
изпълнението на определеното общо наказание от пет години лишаване от свобода,
тъй като неговият размер е над три години. Ето защо съдът постанови то да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Признаването на подсъдимия за виновен за извършени две
престъпления по чл.115, вр.чл.18, ал.1 и по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК
предпоставя наличието на основанията за уважаване на предявените от двамата
пострадали К.Д. и Д.Д. граждански искове за претърпени неимуществени и
имуществени вреди-разходи за лечението им. В резултат от деянията на подсъдимия
Н., пострадалите К. и Д. *** са претърпели болки и страдания, причинен им е
стрес, направили са разходи за лечението на причинените им увреждания. Между
всяко от деянията и категорично установените по делото болки, страдания и стрес
е налице пряка и непосредствена връзка. Деянията на подсъдимия са противоправни
и виновни и нарушават установения в чл.45 от ЗЗД принцип да не се вреди
другиму. С оглед изложеното и съобразно изискванията на чл.45, ал.1 от ЗЗД
подсъдимият Н. следва да репарира причинените на всеки от двамата пострадали
неимуществени и имуществени вреди (разходи за лечението им) чрез заплащане на парично обезщетение.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди за
пострадалия К.Д. съдът съобрази вида, характера и броя на причинените му телесни
повреди-порезни рани по лицето, шията и ръката, една от които съставлява средна
телесна повреда, тъй като се касае до прерязване на мускули на дясната ръка,
което е довело до трайно затруднение на движенията на този крайник. По повод на
тези наранявания пострадалият е претърпял оперативни интервенции, с
оздравителен период от около два-три месеца, като следва да бъде отчетен и стресът
от преживяното, породен от осъщественото неочаквано и непредизвикано с нищо
нападение с нож на подсъдимия. Предвид всичко изложено и съобразно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за К.Д. следва да бъде сумата от 30 000 лева, в какъвто
размер уважи гражданския иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието - 31.12.2018 г. до окончателното изплащане, като
в останалата част до пълния предявен размер от 75 000 лева съдът го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Освен това, видно от приложените по делото фактури и
касови бонове, този пострадал е направил разходи за лечението на получените
телесни увреждания в размер на 108 лева, изразяващи се в медицински прегледи,
изследвания и закупуване на лекарства, поради което съдът уважи в цялост
предявения граждански иск за имуществени вреди.
При определяне
размера на претенцията за неимуществена обезвреда на пострадалия Д.Д. съдът
съобрази вида, характера и броя на уврежданията, продължителността на
оздравителния процес, претърпените от него две оперативни интервенции, изживените
болки, страдания и стрес, свързани с причиненото счупване на дясна лакътна кост
с характера на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и
останалите травми, които по медико-биологичните си признаци отговарят на лека
телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. Съобразявайки се с тези обстоятелства и
с нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намери, че за обезщетяване на причинените му
неимуществени вреди следва да му бъде присъдена сумата от 15 000 лева, в
какъвто размер уважи гражданския иск, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието-31.12.2018 г. до окончателното изплащане на същата. Освен
това, видно от приложените по делото фактури и касови бонове, този пострадал също
е направил разходи за лечението си в размер на 124 лева-за медицински прегледи,
изследвания и закупуване на лекарства, представляващи имуществени вреди от
деянието, в какъвто размер уважи този
граждански иск. В останалата
част до пълния предявен размер от 20 000 лева-неимуществени вреди и 179
лева-имуществени вреди, съдът отхвърли гражданските искове като неоснователни и
недоказани.
На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК съдът отне в
полза на държавата вещественото доказателство-1 бр.кухненски нож със синя
дръжка, принадлежащ на подсъдимия Н. и послужил за извършване на деянието по
чл.115, вр.чл.18 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
в тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото разноски, от които
сумата 2283.40 лева-разноски в досъдебната фаза, платими в полза на държавата,
по сметка на ОДМВР-Враца, а по сметка на Окръжен съд-Враца сумата 641
лева-разноски в съдебното производство, както и 1809.28 лева-държавна такса
върху уважените размери на гражданските искове.
При горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: