Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….......2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Галина Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 809 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива след решение № 37/04.04.2018г. по гр.д. № 1836/2017г.
на I ГО на ВКС, с което е отменено
решение № 41/13.01.2017г. по гр.д. № 1980/2016г. на ВОС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг въззивен състав.
Постъпила е въззивна жалба
от Е.Г.Б., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.С. вх. № 45612/31.07.2016г. и
въззивна жалба от Е.Г.Б., ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.Николова вх. №
45674/31.08.2016г., двете насочени срещу решение № 3160/05.08.2016г. по гр.д. №
6636/2015г. с което на основание чл.30 ЗН е намалено дарението на Р. Й.
Р., починала на 01.02.2014г. в нейна полза, извършено на
06.11.1990г. с договор обективиран в НА № 131/1990г. на 75
кв.м. ид.ч. от поземлен имот, представляващ УПИ VІІІ-156 в кв.20 по плана на
24-ти подрайон на гр. Варна, ул.”****” №107, заедно с ½ от жилищен етаж и три изби в източната
половина на избения етаж на сградата, ¼ ид.ч. от тавански етаж, общите
части на сградата и от едно външно стълбище, с 25 907,91/98156,75 ид.ч., възстановена е запазената част на С.Г.Р.
от наследството на майка му Р. Й. Р. в размер на 25 907,91/98156,75 ид.ч
и е отхвърлено искането й по чл.36, ал.2 ЗН за
задържане на подарения имот и е осъдена да заплати на С.Г.Р. разноски в размер
на 2569,70лв. В жалбите си навежда оплаквания, че решението е неправилно,
докалкото съдът е приел, че стойността на наследствената маса по чл. 31 от ЗН
следва да се определи въз основа на заключението по проведената повторна
единична експертиза, а не по тричленната изслушана пред ВРС, а в първата от
двете вещото лице е дало оценка на дворното място без да съобрази наличното
застрояване, а то се отразява на оценката. Разширеният състав на експертизата
гарантира по-висока компетентност и обективност. В противоречие с материалния
закон е прието от съда, че ответницата, която е наследник със запазена част ,
не може да упражни право на задържане по чл. 36, ал. 2 от ЗН, доколкото
наследството на Р. Р. е включвало и ид.ч. от друг имот, този в м. „****” и
дарственото разпореждане не е за ид.ч., а с целия имот. Към датата на откриване
на наследството Р. Р. е притежавала 4/6ид.ч. от имота в м. „****” по
наследяване от съпруга си и прекратена СИО. На стойност 40866.66лв. и ½
от жилищния имот и дворното място с оценка 81000.00лв. или общо 121866.66лв.,
въз основа на която сума е следвало да се определи запазаната и разполагаемата
част Разполагаемата част е 1/3 или 40622.22лв. С.Р. е получил ½ от наследството,
следователно на стойност 20433.33лв. /182 от 40866.66лв. или запазената му част
е накъърнена с 20189.00, с която следва да бъде намалено дарственото
разпореждане. С НА № 131/90г. Стойността на дарентия имот е 81000.00лв. и не
надвишава сбора от разполагаемата и запазаната част /40622.22лв. + 40622.22лв.
/ или сумата от 81244.00лв. Следва да се постанови Б. да задържи и заплати накърнената му запазена част. Тази
стойност е 207500.00лв. според първата единична експертиза на в.л. Атанасова,
която не е оспорена в тази част. Стойността на накърнението се определя по
израза 20189/162000ид.ч. и отнесено към сумата от 207500 възлиза на 25859.37лв.
Това е сумата, която не достига на ищеца да възстанови запазената си част от
наследството от 40622.22лв., намалено с полученото от него на стойност 20433.33лв.Моли
се, чрез процесуалните си представители обжалваното решение да бъде отменено и
да бъде постановено друго, с което да бъде възстановена запазената част на С.Р.,
накърнена с 20189.00лв. с договора за дарение по НА № 131/1990г. , като бъде
постановено на осн. чл. 36 от ЗН дарената да задържи недвижимия имот, като бъде
осъдана да заплати на С. Руссев сумата от 25859.37лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият С.Г.Р. ЕГН ********** ***,
чрез адв. Ф.Д. изказва становище за неоснователност на подадените жалби.
Идводите на ВРС да крдитира изцяло заключението на единичната СТЕ, изготвена от
в.л. Цв.Ангелова са обосновани. Първата експертиза на в.л. М.Атанасова е
изслушана без вещото лице да е извършило цялостен оглед на дворното място и
жилищната сграда , при тричленната СТЕ пък вещите лица не са извършили
измерване на място. Само експертизата на в.л. Цв.Ангелова съдържа оценка на
имота в м. „****”, което предлага еднакъв критерий в оценяванвето на двата
имота. Вещите лица са дали произволни стойности, което прави оценката
необективна. Няма данни за промяна на площта на придобития по дарение имот. Тя е 431кв.м. общо, а
½ от нея е 215.50кв.м. Първоинстанционният съдия е приел оценката за
150.00кв.м., като доверителят е ощетен. Ощетен е и чрез определянето на
сойността от ВРС на подарения имот по втори вариант на вещото лице
Цв.Ангелова, е следвало по първи.
Помещенията в сутерена и тавана са били годни за живеене. Ощетен е още и поради
това, че се включва в масата по чл. 31 от ЗН 1/2ид.ч., а не 1/3 от поземления
имот в м. „****”. Земята не е придобита в СИО от Г. и Р. Р., а само негова. В наследствената
маса следва да се включат следните имущества: 1/3 от ПИ в м. „****” и 4/6 от
сградата в същия имот, ккто и 1/2ид.ч. от подарения имот, оценен по вариант
първи от СТЕ на в.л. Цв.Ангелова.Не са налице основания за уважаване на
насрещната претенция, като бъде намален размера на определената от ВРС
оценка и за намаляване на установеното
от ВРС накърняване на запазената част. Неоснователна е претенцията на
ответницата за прилагане разпоредбата на чл. 36 от ЗН, доколкото имотът на ул.
„****” е съсобствен между страните, предвид влязлото в сила решение по гр.д. №
3641/2007г. на 10-ти състав на ВРС.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
В с.з. на 29.05.2018г. съдът е конституирал, на осн. чл. 227 от ГПК
наследниците на починалата в хода на делото-на 04.04.2018г. Е.Г.Б.- преживял
съпруг Б.К.Б. и дъщеря Р.Б.Г.. Чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си, изразени във въззивните
жалби от Е.Г.Б., съответно писмения отговор на С.Г.Р..
ВОС взе предвид следното:
В исковата си молба С.Г.Р., чрез адв. Ф.Д. е
навел твърдения, че с ответницата Е.Г.Б. са наследници по закон на своята майка
Р. Й. Р., поч.на 01.02.2014г. С договор за дарени, обективиран в НА № 131, т.
20, н.д. № 5491/06.11.1990г. на варненски нотариус, родителите им Р. Й. Р. и Г.
С. Р. са дарили на сестра му придобития по време на брака им недвижим имот, а
именно:1/2ид.ч. от поземлен имот в гр. Варна, ул. “****”, № 107, целият с площ
от 300.00км.м. представляващ УПИ VІІІ-156 в кв.20 по плана на 24-ти
подрайон на гр. Варна, ул.”****” №107, заедно с целия втори жилищен етаж и три изби, разположени в източната половина на избения етаж, както и
1/2ид.ч. от таванския етаж, общите част и външно стълбище до междинната
площадка на първия етаж. Твърди, че към датата на смъртта на майка си Р. Р., тя
не е притежавала друго имущество. Масата по чл. 31 от ЗН включва само тази
1/2ид.ч. от описания имот. При наличието на дмама наследници по заокн, то
запазената част от наследството на неговата майка е 1/3 от имуществото по чл.
31 от ЗН, или 1/6 от имота. Тъй като с разпоредителната сделка от 06.11.1990г.
е накърнена запазената му част, моли за възстановяването й, чрез намаляване на
дарението по НА № 131, т. 20, н.д. № 5491/1990г. на варненски нотариус, до
разера на попълването на запазената част. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В писмен отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК
Е.Г.Б., чрез адв. Г.Николова не оспорва, че ищеца са
наследници по закон на починалата на 01.04.20114г. тяхна майка Р. Й. Р., както
и, че общата им наследодателка и съпруга й и техен баща Г. С. Р. са й
прехвърлили посочения в исковата молба недвижим имот. Г. С. Р. е починал на
10.02.2004г. Оспорва твърденията на ищеца С.Г.Р., че му е накърнена запазената
част от наследството на Р. Й. Р., както и, че към момента на смъртта си тя не е
притежавала друго имуущество. Наследството на майка им включва ид.ч. от
недвижим имот, придобит от нея в режим на СИО по време на брака й със съпруга Г.
С. Р., представляващ лозе, находящо се във Варненското землище, в м. “****”,
бивша “****”, с пл. № 545, с площ от 1 дка, ведно с построената в него
монолитна сграда , състояща се от полусутерен с площ от 20кв.м. с изба и
жилищен етаж с площ от 38.50кв.м., съгласно НА № 142, т. 11, н.д. №
4486/10.11.1970г. и други имоти.
Моли се да бъдат отхвърлени исковите претенции. Претендира присъждане на
сторените разноски.
С молба вх. № 44777/11.12.2015г. Е.Г.Б. , чрез адв. Г.Николова сочи кои са
имотите , които следва да бъдат включени в масата по чл. 31 ЗН. Твърди, че в периода от 1993г. До 2005г. е извършила
подобрения в имота в гр. Варна, ул. “****”, № 107, както следва: по отношение на приземния етаж : подова замазка, мазилка на стени,
изграждане на ВиК и ел.инсталация, поставяне на метални решетки на прозорците и
метална врата; по отношение на стълбището – мазилкак и боядисване, поставяне на
гранитогрес на стълбището и площадките и на входната площадка, поставяне на
мозайка на двете тераси към стълбището, остъкляване на стълбищната тераса,
поставяне на решетки и поликарбонови плоскости на стълбището и метална врата,
поставяне на два броя метални врати; по отношение на втория етаж : поставяне на
климитаци и сплит системи, остъкляване на терасата, поставяне на гръцки
термоизолиращи външни ролетни щори, поставяне на дървен свод между хола и
трапезарията, облицоване на стените и коридора с корк, поставяне в банята на
фаянс, теракота, вана, мивка, поставяне в тоалетната на фаянс, теракота,
седало, пълна подмяна на водопроводната инсталация и прекарване на топла вода в
кухнята, изграждане на кухненски плот;
по отношение на таванския етаж – хидроизолация на покривната плоча и
изграждане на изолация на камините, улуци, мозайка на терасата, изграждане на
допълнителна таванска стая, поставяне на метални парапети на терасата,
изграждане на баня и тоалетна на етажа и прокарване на мръсен канал в тях,
подробно индивидуализирани с година на извършване и стойност.
След анализ на събраните доказателства и като взе предвид доводите на
страните, съдът приема за установено следното:
Видно
от представените НАт
№ 2, т.18, д.№ 6068/1967г. На варненски нотариус и НА № 164, т. 7, н.д. №2029/1980г.Г. С.
Р. е придобил по реда на Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху
някои недвижими имоти 150 кв.м. ид.ч. – ½ ид.ч. от дворно място,
представляващо парцел VІІІ-156 в кв.902 а, по плана на гр.Варна, 24 подрайон,
като е признат за собственик на ½ ид.ч. от дворно място с пространство
от 300 кв.м.,
находящо се в гр.Варна, ул.“****“ 107, заедно с целия втори етаж от построената
в мястото по стопански начин жилищна сграда, състоящ се от входно антре,
коридор, четири стаи, кухня, баня, тоалет, избен коридор и три изби,
разположени в източната половина на избения етаж, както и ½ ид.ч. от
тавански етаж, заедно с външно стълбище, изградено от терена до междинната
площадка на първи етаж и ½ ид.ч. от общите части на сградата.
С договор за дарение, сключен с НА
№
131, т. 20, н.д.№
5491/06.11.1990г. Р. Й. Р. и Г. С. Р. са дарили на дъщеря си Е.Б. правото на
собственост върху ½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ул.“****“
107, целият с пространство от 300 кв.м., представляващ УПИ № VІІІ-156 в кв.20
по плана на 24-ти подрайон, заедно с целия втори жилищен етаж от сградата,
построена в мястото, състоящ се от входно антре, коридор, четири стаи, кухня,
баня, тоалет, избен коридор и три изби, разположени в източната половина на
избения етаж откъм ул.“****“, както и ½ от тавански етаж, общите части
на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на
първия етаж.
Видно
от представения по делото НА № 142, т. 11, н.д. № 4486/1970г.. Г. С. Р.
е придобил по замяна право на собственост върху лозе, находящо се в землището
на гр.Варна, местност ****/ сега местност ****/ с площ от 1 дка, в замяна срещу включената в блока на ДЗС „Д.Кондов”
овощна градина в м. „Старият суват” с площ от 1 дка.
Не е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за
наследници№ 5/28-03-2007г., изд. от с.
Яребична, община Аксаково, Варненска област, се
установява, че Г. С. Р. е починал на 10.02.2004г. и негови наследници по закон са преживялата го
съпруга Р. Й. Р. и двете му деца Е.Г.Б. и С.Г.Р.. Видно от представенотоудостоверение за наследници, № 22868/23.04.2014г. Р. Й.
Р. е починала на 01.02.2014г., като нейни наследници по закон са страните по
делото: С.Г.Р.
– син, Е.Г.Б. – дъщеря.Видно
от удостоверение за наследници № ГС-05-045/12.04.2018г. Е. Г.Б. е починала на
04.04.2018г. Нейни наследници по закон са новоконституираните по въззивното
дело Б.К.Б.-съпруг и Р.Б.Г.-дъщеря.
Настоящият
състав счита, че следва да бъде прието, че имотът в м. „****” е бил
лична собственост на наследодателя Г. С. Р.. Вярно, че е налице законовата
презумпция на СК /1968г. отм./, че като е придобит по време на брака е в режим
на СИО, но тя е оборима. СК 1968г. съдържа известна празнота, като мълчи относно
трансформациата на лични средства при придобиване на имущество. В т. 3 от ППлВС
№ 5/31.10.1972 г., ВС на РБ е приел, че предвид
компетенстността си и запълвайки празнотата в тази група обществени
отношения е възприел принципа
на пълна трансформация като изключение от съпружеската имуществена общност: Лична
(индивидуална) собственост на съпруга е и новопридобитото имущество, когато
средствата за това са вложени от лично имущество. Видно от НА № 142, т. 11,
н.д. № 4486/1970г. на варненски нотариус имотът е придобит от Г. Р. чрез
замяна, срещу личен негов имот. Тежестта на оспорване е за Е.Б., съответно
нейните наследници по закон. Не са ангажирани доказателства за това. След смъртта
на съпруга си Р. Р. е придобила 1/3 идч. от имота, съгласно разпоредбата на
чл.9, ал. 1 от ЗН, която следва да се включи в масата по
чл.31 ЗН.
Не са
ангажирани доказателства, липсват и твърдения за наличие на задължения на
наследодателя към трети лица или обременяване на наследството със задължения,
които следва да се отчетат при определяне на масата по чл.31 ЗН.
От
събраните в първоинстонционното производство гласни доказателства се
установява, че в периода след 1993г. до 2002г. ответницата Е.Б. и съпругът й са
извършили цялостен ремонт на приземния етаж- подова замазка, мазилка на стени и
подмяна на Ел и ВиК инсталации, поставяне метални решетки на прозорците и
метална врата, измазване, боядисване е
поставяне на гранитогрес на стълбището, остъкляване на тераса; на втори етаж:
поставяне на климатици, остъкляване на тераса, подово покритие на коридора с
корк, поставяне на фаянс, теракот и вана в банята фаянс и теракот в тоалетната, подмяна на
водопроводна инсталация, изграждане на баня и тоалетна на таванския етаж и
изграждане на допълнителна таванска стая.
Видно от влязлото в сила на 15.12.2009г. решение №х 3446/18.11.2009г. по
гр.д. № 3641/2007г. на ВРС е намалена на осн. чл. 30 от ЗН извършеното с НА №
131, т.п20, н.д. № 5491/1990г. на варненски нотариус дарението на наследодателя
Г. С. Р. , поч. На 10.02.2004г. в полза
на Е.Г. Братовнована дарения й недвижим имот: ½ ид.ч. от
поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ул.“****“ 107, целият с пространство от
300 кв.м., представляващ УПИ № VІІІ-156 в кв.20 по плана на 24-ти подрайон,
заедно с целия втори жилищен етаж от сградата, построена в мястото, състоящ се
от входно антре, коридор, четири стаи, кухня, баня, тоалет, избен коридор и три
изби, разположени в източната половина на избения етаж откъм ул.“****“, както и
½ от тавански етаж, общите части на сградата и от външно стълбище,
изградено от терена до междинната площадка на първия етаж, с 149000ид.ч. , като възстановява запазената част на С.Г. в размер на
17125/149000ид.ч.
По делото са допуснати и приети от първоинстонционния съд две единични и
една тройна съдебно-оценителни експертизи.
Настоящият състав на съда, както и този при предходното разглеждане на спора във
въззивната инстанция намира, че по отношение
на цената на дарения имот на ул.“Д.р ****“ следва да се кредитира заключението
на разширената СОЕ, която е допусната от първонстонционния съд след оспорването
на единичната експертиза, в частта й на оценката на дарения имот. Според вариант втори на заключението на
разширената експертиза цената на този имот към момента на откриване на наследството
при отчитане на степента на застрояване на дворното място е 162 000лв., от които
140 000лв. за втори жилищен етаж на сградата, ½ ид.ч. от тавански
етаж, общи части на сградата, външно стълбище от терена до междинната площадка
на първи етаж и 22000лв. – за ½ ид. част от поземления имот. Разширената оценителна експертиза пълно и
обективно е отговорила на поставените въпроси. Разширеният състав, който по
принцип е предназначен да гарантира по –висока компетентност, в случая, за
разлика от заключението на единичната експертиза, прието в с.з. на 20.04.2016г.
при оценката на дворното място е съобразил наличното застрояване в имота, което
не е отчетено от единичната, изготвена от вещото лице Цв.Ангелова. За
извършване на оценката по двете експертизи са използвани еднакви методи, като
разликата по отношение на жилищната част е минимална. Вярно, че ответницата,
настояща въззиваема е възразила срещу заключението на вещите лица от
тричленната СТЕ, но няма основание да бъде прието,
че площта на дариния имот е 431кв.м., при каквито данни вещото лице Цв.Ангелова
е направила оценка, защото към датата на дарението 06.11.1990г. имотът е описан
като дворно място с площ от 300.00кв.м., вещите лица, разполагайки със
специални знания са избрали съответния по размер коефициент и макар и оспорено
заключението, страната не е настояла за доказателствените си искания. Няма
причина да бъде ценено това заключение по първи вариант, доколкото няма промяна
в предназначението на избения и таванския етажи в жилищни такива.
По отношение на пазарната стойност на имота в местност **** следва да се
кредитира неоспореното от страните заключението на повторната единична
експертиза, приета на 20.04.2016г., според която към датата на откриване на
наследството – 01.02.2014г. е определена сума в размер на 61300лв.
При определяне на стойността на дареното имущество, не следва да се
вземат предвид извършените от ответницата подобрения, в периода след дарението
на имота.
По така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Съобразно правилото на чл.29, ал.1 ЗН, когато наследодателят е оставил
двама низходящи, запазената част на всеки от тях е 2/6 . В тези случаи разполагаемата част е равна
на 1/3 от имуществото на наследодателя. В случая запазената част на ищеца С.Г.Р. е 2/6 ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗН за да се определи размера на
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се
образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към
момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на
наследството по чл.12, ал.2 ЗН.След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване за движимите. От представените по
делото доказателства се установява, че по време на брака си Р. Р. и Г. Р.,
починал на 10.02.2004г. са придобили ½ ид.ч. от дворно място, с
пространство от 300 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“****“ 107,
представляващо парцел VІІІ-156 в кв.20 по плана на гр.Варна, заедно с втори етаж от построената по стопански начин в
дворното място сграда, избен коридор и три изби, разположени в източната част
на избения етаж; ½ ид.ч. от тавански етаж, заедно с външно стълбище,
изградено от терена до стълбищна площадка на първи етаж и ½ ид.ч. от
общите части на сградата. През 1990г. Р. и Г. Русеви са се разпоредили с този
имот, като са го дарили на ответницата Е.Б., тяхна дъщеря.
Съгласно НА № 142/70г. Г. Р. е притежавал и право собственост върху лозе,
находящо се в м. **** /сега м. ****/, землище Варна с площ от 1 дка, а съгласно
представения констативен акт в същото е изградена двуетажна постройка без
разрешение за строеж. Поземлният имот е лична негова
собственост, като не са ангажирани доказателства, опровергаващи установеното в
НА за собственост, че представлява СИО. Следва
да се приеме, че след смъртта на съпруга си през 2004г. Р. Р. е наследила 1/3ид.ч. от земята и е собственик на
4/6ид.ч. от сградата. Видно вещото лице Цв.Ангелова е оценила земята на
39000.00лв., а земята и сградата на общо 61300.00лв. Следователно сградата е
оценена на 22300.00лв. Р. Р. е била
собственик на земя с цена 13000.00лв. /1/3 от 39000.00лв./ и сграда 14866.67лв.
/4/6 от 22300.00лв./ или общо 27866.67лв.
В случая масата по чл.31 ЗН включва сбора от стойностите към датата на
откриване на наследството на лозето със
сградата в м. „****” от 27866.67лв. и ½ от
стойността на имота, предмет на договора за дарение по НА № 131 от 1990г.-
жилищен етаж и таван и 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“****“
№107 на стойност 81000лв./1/2 от 162000.00лв. /, оценен в
състоянието, в което се е намирал към момента на подаряването. С оглед горното
масата по чл.31 ЗН в стойностно изражение е в размер на 108866.67лв. Разполагаемата част
на наследодателката Р. Р. е на стойност 36288.89лв. /1/3
от 108866.67лв./.
Запазената част на ищеца С.Р. е в размер на 36288.89лв. също. Същият
е получил реално от наследството на Р. Р. дял от ½ ид. част на стойност 18144.45лв./ ½ от
36288.89лв./
При това положение, запазената част на ищеца от наследството на Р. Р. е
накърнена със сумата от 18144.45лв. С оглед на изложеното накърнената запазена
част следва да се възстанови, като се намали дарението, извършено с НА
№131/1990г. в полза на Е.Б..
Видно от влязлото в сила решение по гр.д. № 3641/2007г.
на ВРС, в полза на С.Г.Р. е намалено дарственото разпореждане на баща му Г. Р.
в полза на сестра му Е.Б. с 17125лв. и е възстановена запазената му част от
наследството на баща му Г. Р. със 17125/149000ид.ч. Той вече се явява
съсобственик на имота на друго основание. Недопустимо е да се приложи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗН само на това основание. Целта на тази
разпоредба е да не се създава съсобственост между лицето с нарушена запазена
част и надареното лице и се налага делба. Когото наследникът със запазена част
вече притежава ид.ч., тази цел не може да бъсе постигната.
Следва да бъде възстановена запазената част на С.Р. от наследството на майка му със 18144/162000 ид.ч. Знаменателат на тази
дроб е оценката на дарения имот към момента на откриване на наследството на Р. Р.
01.02.2014г. в състоянието към датата на дарението 06.11.1990г. .
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта относно намалянването и възстановяването на запазената част на осн. чл.
31 от ЗН и потвърдено в частта относно отхвърленото искане за задържане на осн.
чл. 36 от ЗН и разноските. Следва да бъдат присъдени разноски за всичките
инстанции в полза на С.Р. в общ размер на 2593.00лв.,
на осн. чр. 78, ал. 1 от ГПК, от която сума за първа инстанция съдът присъжда половината
от сторените разноски в общ размер на 2553.00лв. или 1276.50лв., 550.00лв. за
въззивната инстанция, представляваща половината от 1100.00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 1533.00лв. за касационната инстанция сумата от
766.50лв., представляваща половината от сторените разноски от 1533.00лв. Следва
да бъдат присъдени разноски на Братова Б. и Р.Г. разноски за всички инстанции в
размер на 1031.25лв., представляваща
половината от заплатените разноски в общ размер на 2062.50лв., на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №3160/05.08.2016г. по гр.д. № 6636/2015г. на 25-ти състав на ВРС, в частта в която е намалено на
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от Р. Й. Р., б.ж. на гр.Варна,починала на
01.02.2014г. в полза на Е.Г.Б., ЕГН **********
с адрес *** 10 дарение от 06.11.1990г.,
обективирано в нот.акт №131, том ХХ, нот.дело №5491/1990г. на 75
кв.м.ид.ч. от поземлен имот, находящ се
в гр.Варна, ул.”****” 107, целият с
пространство 300 кв.м., представляващ УПИ№VIII- 156 в кв. 20 по плана на 24-ти
подрайон, при граници : улица и УПИ с №№ VIII-
160, 150, заедно с ½ ид.ч. от
втори жилищен етаж от сградата, построена в дворното място, състоящ се
от : вход, антре, коридор, четири стаи, кухня, баня, тоалет, избен коридор и
три изби, разположени в източната половина на избения етаж откъм ул. ”****”,
както и 1/4 ид.ч. от таванския етаж, от общите части на сградата и от едно
външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж с
25 907.81/ 98 156.75 ид.ч.,
като е възстановена запазената част на С.Г.Р., ЕГН : ********** с адрес *** от наследството на майка му Р. Й. Р., б.ж. на гр.Варна, починала на
01.02.2014г. в размер на 25 907.81/ 98 156.75 ид.ч. и в частта с която Е.Г.Б., ЕГН : **********
с адрес *** 10 да заплати НА С.Г.Р., ЕГН
: ********** с адрес *** сумата от 2 569.70
лева, представляваща направените разноски от ищеца по делото на основание
чл.78,ал.1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от Р. Й. Р., б.ж. на гр.Варна,починала на
01.02.2014г. в полза на Е.Г.Б., ЕГН **********
с адрес *** 10 дарение от 06.11.1990г.,
обективирано в нот.акт №131, том ХХ, нот.дело №5491/1990г. на ½
ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ул.“****“ 107, целият с
пространство от 300 кв.м., представляващ УПИ № VІІІ-156 в кв.20 по плана на
24-ти подрайон, заедно с целия втори жилищен етаж от сградата, построена в
мястото, състоящ се от входно антре, коридор, четири стаи, кухня, баня, тоалет,
избен коридор и три изби, разположени в източната половина на избения етаж
откъм ул.“****“, както и ½ от тавански етаж, общите части на сградата и
от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж. с 18144.45/162000 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част
на С.Г.Р., ЕГН : ********** с адрес *** от наследството на майка му Р. Й. Р., б.ж. на гр.Варна, починала на
01.02.2014г. в размер на 18144/162000
ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3160/05.08.2016г. по гр.д. № 6636/2015г. на 25-ти състав на ВРС, в частта в която е ОТХВЪРЛЕНО искането на Е.Г.Б., ЕГН : ********** с адрес ***
10 , заявено на основание чл.36 ЗНасл.,
за задържане на дарения й от Р. Й.
Р. с договор, обективиран в нотариален акт №131, том ХХ, нот.дело №5491/1990г., недвижим имот.
ОСЪЖДА Б.К.Б. ЕГН ********** и Р.Б.Г., ЕГН **********, двамата от от с. Орешак,
Община Троян, Област Ловеч, ул. „****”,
№ 10 да заплатят на С.Г.Р. ЕГН : ********** с адрес *** сумата от 2593.00лв., представляваща разноски за всички инстанции до сега, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Р. ЕГН : ********** с адрес *** да заплати на Б.К.Б. ЕГН ********** и Р.Б.Г., ЕГН **********, двамата от
от с. Орешак, Община Троян, Област
Ловеч, ул. „****”, № 10 разноски за всички инстанции до сега, в размер
на 1031.25лв
, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните, по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: