№ 119
гр. Плевен , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Цв. Кръстева
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
като разгледа докладваното от Силвия Цв. Кръстева Въззивно гражданско
дело № 20214400500265 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от адв. П.Д. като пълномощник на „***“ ЕООД с ЕИК ***
срещу Решение № 260137/ 15. 02. 2021 г- по гр. д. № 6492/ 2020 г. по описа на РС- Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ПЛ. М. ЕНЧ. чрез адв. СВ. Б. е изразила становище, че
въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната
жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи
следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е отменил като незаконосъобразна Заповед № 041/ 28. 10. 2020 г. на „***“
ЕООД – с. ***, с която на ПЛ. М. ЕНЧ. е било наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ и дружеството – работодател е осъдено да заплати на адв. С.Й. Б. от АК-
Плевен възнаграждение по чл. 38 , ал. 2 ЗА в размер на 600 лв. и по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса в размер на 30 лв.
За да постанови решението си първоинстанционният съд въз основа на
доказателствата по делото е приел, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл.
195, ал.1 КТ относно форма и съдържание, спазена е и разпоредбата на чл. 194, ал.1 КТ
относно сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че е нарушена
императивната норма на чл. 193, ал.1 КТ работникът или служителят да бъде изслушан от
работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени представените доказателства. Съдът се е позовал на трайната
съдебна практика, че не е необходимо работодателят да уведоми работника за започване на
дисциплинарното производство поради липса на законово изискване относно формално
иницииране на това производство, форма на покана от работодателя за даване на
обяснения от работника. Съдът е приел, че съдебната практика има конкретни изисквания по
отношения на обясненията на работника, като тези обяснения следва да са по повод на
дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще и по тази причина работодателят
следва да уведоми работника за конкретните нарушения, за които следва да даде обяснения,
като посочи техните съществени признаци. Съдът е приел, мче по този начин се създават
гаранции за ефективното осъществяване на правото на защита на работника или служителя в
рамките на образуваното срещу него дисциплинарно производство. В конкретния случай
съдът въз основа на доказателствата е установил, че въззиваемият е бил уведомен от
управителя на дружеството – въззивник с писмена молба от 26. 10. 2020 г. да се яви в
тридневен срок от получаване на молбата в офиса на дружеството за даване на писмени
обяснения във връзка с нарушаване на трудовата дисциплина на 28. 10. 2020 и 27. 10. 2020
г., като липсват данни по делото тази молба да е връчена на въззиваемия. Съдът е
констатирал, че работодателят не е спазил дадения от него тридневен срок за даване на
обяснения и е издал атакуваната заповед. Съдът е съобразил и обстоятелството, че преди
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят не е
установил контакт с работника, като е успял да се свърже с него на 431. 10. 2020 г. чрез
SMS по телефона и работникът се е явил следобед в офиса на дружеството. Въз основа на
посочените обстоятелства районният съд е приел, че работникът е бил уведомен за
допуснатите от него нарушения на 31. 10. 2020 г., т.е. след издаване на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание и съответно процедурата по чл. 193, ал.1 КТ не е била
2
изпълнена преди издаване на процесната заповед. Съдът е установил и липсата на името на
лицето, което е издало заповедта за дисциплинарно наказание с цел установяване на
неговата компетентност и това обстоятелство също е основание да се приеме, че заповедта е
незаконосъобразна, но не и нищожна, за което е цитирана съдебна практика.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжгалваното решение,
като счита, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От
показанията на разпитаните свидетели става ясно, че управителят на дружеството е
разговарял с въззиваемия по повод запорно съобщение от ЧСИ върху трудовото
възнаграждение на въззиваемия, последният се е ядосал, отказал е да разговаря и заявил, че
ще напусне работата си. След този разговор, който е проведен преди 26. 10. 2020 г.
въззиваемият не се явил на работа на 26. 10. 2020 г. и на 27. 10. 2020 г. и въпреки
направените опити, работодателят не е осъществил контакт с него преди издаването на
процесната заповед. От показанията на свидетелите, а и от писмените доказателства става
ясно също, че въззиваемият на а бил уведомен от работодателя да даде обяснения за
неявяването си на работа за два поредни дни и такова обяснение е поискано на 28. 10. 2020
г., когато е издадена заповедта за дисциплинарно наказание. По делото не е установено
връчена ли е тази молба на въззиваемия, кога е връчена и предхожда ли издаването на
обжалваната заповед с оглед установяване спазване на процедурата по чл. 193, ал.1 КТ.
Въззивникът не оспорва, а това се установява и от гласните доказателства, че контакт с
въззиваемия е осъществен след издаването на заповедта, като целта е връчването на
трудовата книжка с оглед прекратено трудово правоотношение въз основа на друга заповед
за налагане на дисциплинарно уволнение, която не е предмет на настоящото производство.
Следователно по делото липсват безспорни доказателства затова, че работодателят е
изпълнил процедурата по чл. 193, ал.1 КТ да изиска обяснения или да изслуша работника
преди да наложи дисциплинарното наказание, за да се приеме, че заповедта е
законосъобразна.
По делото не е установено, че работникът е възпрепятствал изслушването или
даването на обяснения във връзка с дисциплинарното нарушение, за което е наложено
дисциплинарно наказание. Това, че не е бил открит в дома му, че не е отговарял на опитите
на работодателя да се свърже с него по телефона не може да се приеме по безспорен начин,
че е възпрепятстване от работника на провеждане на процедурата по чл. 193, ал.1 КТ.
Свидетелите твърдят, че на въззиваемия е изпратено по пощата писмо с всички
доказателства във връзка с дисциплинарното нарушение, но по делото липсват
доказателства за изпращането на такова писмо и за датата на връчване или отбелязване
невъзможността за връчване поради отсъствие или отказ от получаване от страна на
работника, както и липсват данни затова кога е изпратено това писмо – преди или след
издаването на процесната заповед. В този смисъл въззивният съд не възприема доводите на
въззивника, че работодателят е направил всичко възможно да уведоми работника за
изискваните писмени обяснения за дисциплинарното нарушение и че виновен за липсата на
изслушани обяснения по чл. 193, ал.1 КТ е работникът, поради което е приложима
3
разпоредбата на чл. 193, ал.3 КТ.
По изложените съображения и на основание чл. 271 , ал.1, пр. 1 и чл. 272 ГПК
въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
постановено при спазване на процесуалните правила и съобразено с материалния закон и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА и чл. 7, ал1, т. 4 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения въззивникът следва да заплати на процесуалния
представител на въззиваемия адвокат СВ. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 и чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № 260137/ 15.
02. 2021 г- по гр. д. № 6492/ 2020 г. по описа на РС- Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал1,
т. 4 и чл.2, ал.4 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „***“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на процесуалния
представител на въззиваемия ПЛ. М. ЕНЧ. адвокат СВ. Б. от АК- Плевен адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4