Решение по дело №85/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260203
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20215500900085
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                        18.05.2021 година                          гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА                     Търговско отделение

На 26.04.                                                                                      2021година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

Търг.д. № 85 по описа за 2021  г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 от КЗ.

По така предявените искове е образувано гр. д. № 3114/2019 г. по описа на Районен съд – К..

В съдебно заседание от 27.01.2021 г. ищецът е направил изменение на предявения иск от 10 000 лв. на 35 000 лв., поради което съдът е прекратил производство и на основание чл. 104 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора.

Пред Окръжен съд – Стара Загора е образувано настоящото производството по т. д. № 85/2021 г. 

Ищецът К.Ц.А. на 23 години, посочва, че на 14.05.2018 г., около 20:25 ч. на път 1-5, км 201+400м, общ. К. при управление на л.а. „М.К.", с рег. № СТ *** КК, водачът Н.И. Н., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата. Вследствие на ПТП - то пътуващите в автомобила лица, едно от които е К.Ц.А. пострадали.

По случая е образувано ДП № 284 - ЗМ - 673/2018 г. по описа на РУП - К., пр. пр. № 1932/2018 по описа на РП - К., приключило с окончателен съдебен акт - Присъда №5/23.02020 г. постановена по НОХД 1197/2019 г. по описа на РС-К..

Причина за настъпване на ПТП и вредните обществено опасни последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата на страна на водача Н.И. Н., който поради движение е несъобразена скорост с атмосферните и пътни условия изгубил управлението на автомобила, излязъл от пътното платно и се преобърнал в крайпътната канавка. Налице е пряка причинна връзка между деянието на водача Н.И. Н. и настъпилите обществено опасни последици - причинените на К.Ц.А. телесни увреждания.

За увреждащият л.а. „М.К.", с рег. № СТ *** КК, управляван от водача Н.И. Н. има сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, з.п. № ВG/30/117003095096/23.11.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 23.11.2017 г. до 23.11.2018 г., валидна към датата на настъпване на ПТП, която покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС до съответния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка ''Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, като пострадал предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред З.Д.Ж.З." АД, представяйки всички документи, с които разполага. Заведена е преписка, по която застрахователят отказал да изплати обезщетение.

След инцидента бил приет по спешност в ХО към МБАЛ „***" - гр. К. с оплаквания от болки в областта на главата, ляво рамо, лява гръдна половина, частична загуба на съзнание, контактно-порезна рана в областта на главата-скалп. Извършени са му клинични прегледи, консултация със специалиста - кардиолог, анестезиолог, невролог, травматолог, психиатър, лаборатории и образно- диагностични изследвания при които били установени клинични данни за луксацио арт. акромио-клавикуларис синистра и му направили репозицио, имобилизираща превръзка по Дезо за 25 дни. Проведено е медикаментозно лечение и съгласно оперативен протокол № 218 от 14.05.2018 г. са му извършени оперативно щателна хемостаза в областта на травмата, промивка, реимплатация на скалпирания участък, поставяне на дренаж и превръзка. На 21.04.2018 г. го изписали от болницата с диагноза: Контузио капитис. Комоцио церебри. ВЛС - скалп с препоръки за ХДР и контролни прегледи в болницата, назначено му е медикаментозно лечение. На 06.07.2018 г. бил прегледан от съдебен лекар. Видно от издаденото Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 6 - II/2018 г. при прегледа му е поставена диагноза: Контузия на главата; Мозъчно сътресение; Разкъсно-контузна рана - скалп; Счупване на лявата лопатка; Изкълчване на лява раменна става; Множество разкъсно - контузии и порезни рани първично зараснали по десния горен крайник, дясната повърхност на гърба, лявата ръка и десния долен крайник. Счупване на лявата лопатка причинило трайно затруднение в движението на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а изкълчването на лявата раменна става причинило трайно затруднение в движението на горния крайник за срок по - дълъг от 30 дни.

Сочи, че в резултат на увреждането, получено от настъпилото на 14.05.2018 г. ПТП търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от уврежданията продължава и към настоящия момент, като продължава да не се чувства добре физически и емоционално. Трябвало дълго време да спазва режим на покой, не е можел да гледа телевизия и да ползва компютър, за да не се натоварва. Имал ограничени движения и болки. За известен период от време разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Преди ПТП ищецът бил здрав и работоспособен. Инцидентът за дълго време го лишил от обичайния му начин на живот, от динамика, от контактите с приятелите. Дълго време е изпитвал цялостен дискомфорт следствие на травмите и неудобства и не се е чувствал добре. И сега не е възстановен, продължава да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния му процес продължава и към настоящия момент. Има нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките изживял и силен стрес при самия пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.

В резултат на процесното ПТП претърпял и имуществени вреди в размер на 70 лв., които също следва да му бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за заплащане на направени копия на медицински документа и „издаване на диск“.

Причинените му неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Вредите на ищеца са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил Н.И. Н., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД "Д.Ж.З." АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", поради което за доверителите ми е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди.

Ищецът К.Ц.А. моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД "Д.Ж.З." АД да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 14.05.2018 г. на път 1-5, км 201+400м, общ. К., в размер на 35 000 лв. и сумата от 70 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за копия на медицински документи и идване на диск. Претендира да му бъде присъдена „законна лихва върху сумата, считано от 22.05.2018 г. - датата на която изчита срокът по чл.429, ал.3 от КЗ във вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвокатът му е регистриран по ЗДДС.

Ответникът З.Д.Ж.З." АД моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че го намери за основателен, моли да не бъде уважаван в пълния му претендиран размер като на основание чл.78 ГПК му бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в това число и за юрисконсултско възнаграждение.

Оспорва изцяло претенциите на ищеца, както по основание така и по размер, оспорва и наведените в исковата молба твърдения.В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, моли съда да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение със собственика на МПС марка „М.", модел „К." с рег. № СТ *** КК, по силата на Застрахователна полица № ВG/30/117003095096.

Оспорва, че на 14.05.2018 г., по път I- 5, кт. 201+ 400 м, общ. К., при управление на застрахованото в „ЗАД Д.Ж.З." АД МПС марка„М.", модел „ К.", с рег. № СТ *** КК, Н.И. Н. да е причинил настъпилото ПТП; така както е описано в подадена искова молба. Позовава се на практика на ВКС - Решение № 90 от 14. Об. 2019 г. на ВКС по гр. д. № 1751/2018 г.; Решение № 120 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2017 г. ; Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г. Твърди, че са налице валиден застрахователен договор, застрахователно събитие и вреда но не е установена причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Поради липсата на основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение, „ЗАД Д.Ж.З." АД няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

Налице са обстоятелства, които изключват вината на Н.И. Н., в качеството му на водач на застрахованото при ответника МПС. Поведението на водача Н. съставлява случайно деяние по см. на чл.15 НК. Доколкото причините за настъпването на произшествието се обуславят от моментните атмосферни условия липсват доказателства, че водачът Н. не е съобразил своето пътно поведение с конкретната пътна обстановка и не е съобразил скоростта с релефа на местността и състоянието на пътя и превозното средство и следва да се изключи вината на водача Н. за настъпилото на 14.05.2018 г. ПТП, както и за последствията от него.

Претендираният размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпени такива вреди". Претенциите не са съобразени с реално понесените от ищеца болки и страдания и надвишават значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите и обезщетение. Не е съобразен и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП. Твърди, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Возил се е в превозното средство без да постави предпазен колан, което е довело до настъпването на уврежданията. Описаните увреждания, които ищецът е получил не са в причинно-следствена връзка с поведението на водача на застрахован в „З.Д.Ж.З." АД, а в пряка връзка с личното пътно поведение на ищеца. От характера на получените травми ясно може да се проследи, че те са вследствие на това, че не е използвал предпазен колан, който би го задържал на пътническото място.

Оспорва медико-биологичния характер на всички описани като настъпили увреждания при ищеца, във връзка с които се твърди, че търпи неимуществени вреди, оспорва и продължителността им. Твърди, че при правилно проведен оздравителен процес, при рехабилитация и лечебна гимнастика и при грижа за собственото здраве, ищецът е трябвало да се възстанови напълно. Ако все пак бъде установено, че не се стигнало до пълно възстановяване, това се дължи изцяло и само на действията на пострадалия зъв връзка с оздравителния процес, а не на характера на уврежданията, които е получил.

Оспорва твърдението, че дълго време след ПТП К. е напрегнат, с нарушения на съня и не е в състояние да се натоварва психически. Оспорва същият да е изпитал психологични травми в по- голяма степен от обичайните за подобен род събития. Възрастта на ищеца предполага по-бързото му и напълно възстановяване, от което да не останат последствия.

Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите имуществени и неимуществени вреди на пострадалия е и неговото поведение. Той не е провел адекватно лечение на претърпените травми вследствие на ПТП, като не е спазвал предписанията на лекарите и не е провел необходимата при такива травми рехабилитация, която да спомогне за по-бързото и пълно възстановяване на получените травми.

Оспорва претендираните имуществени разходи и същите да са извършени в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Не са представени рецепта, съставени от лекар за закупуване на лекарствените средства, не са представени фактури и/или касови бонове, както и никакви доказателства за претендираната сума над 70,00 лв. до 1946,09 лв.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по аргумента за неоснователност на главния иск, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират. Практиката е възприела теоретичната постановка, че при искове за обезщетяване на вреди във връзка с отговорност на застрахователя, възникнала по силата на Задължителна застраховка „гражданска отговорност", следва да се прилагат специалните норми от глава 47 Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Там е специалната разпоредба на чл. 497 КЗ, според която застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дата- изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Законодателят е приел, че лихва следва да се начислява в един още по-късен момент в сравнение с общите правила - едва след изтичането на съответен срок, в който застрахователят има възможност да се запознае с всички относими към случая доказателства и да определи надлежно обезщетение.

На следващо място разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ, определя изискването за предоставяне на банкова сметка ***, когато се предявява претенция към застраховател. Непредставеното на банкова сметка ***а лицето, което претендира обезщетение и застрахователят не дължи лихви. От страна на ищецът не е посочена банкова сметка ***, нито в исковата молба, с която е образувано настоящето дело. С оглед на гореизложеното, лихва за евентуално определено обезщетение би следвало да се дължи от момента на представяне на банкова сметка.

 

***азателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 14.05.2018 г., около 20:25 ч. на път 1-5, км 201+400м, общ. К. при управление на л.а. „М.К.", с рег. № СТ *** КК, е настъпило ПТП, вследствие на което на ищеца К.Ц.А. са нанесени телесни увреждания.

От направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за увреждащият л.а. „М.К.", с рег. № СТ *** КК, управляван от водача Н.И. Н. има сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, з.п. № ВG/30/117003095096/23.11.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 23.11.2017 г. до 23.11.2018 г., валидна към датата на настъпване на ПТП.

По случая е образувано ДП № 284 - ЗМ - 673/2018 г. по описа на РУП - К., пр. пр. № 1932/2018 по описа на РП – К..

С влязла в сила Присъда №5/23.01.2020 г. постановена по НОХД 1197/2019 г. по описа на Районен съд - К., Н.И. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 14.05.2018 г. по главен път ПП-I-5, , km 201+400 m, при управление на МПС – л.а. „М.К.", с рег. № СТ *** КК – е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно – средна телесна повреда на К.Ц.А., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник, и на Е.Г.Н., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, и в трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – непроменен тетрахидроканабинол и на неговия метаболит  (хидрокситетрахидроканабинол) в ниска следова обща концентрация (под 50 hg/ml), поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“, пр. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, а по първоначалното обвинение за нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП го е признал за невиновен.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, като пострадал ищецът предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред З.Д.Ж.З." АД, представяйки всички документи, с които разполага, която е получена на 08.06.2018 г. Заведена е преписка, по която застрахователят отказал да изплати обезщетение.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:

В резултат на ПТП случило се на 14.05.2018г ищецът К.Ц.А. с ЕГН ********** е получил: контузия на главата- сътресение на мозъка; разкъсно контузна рана-скалп; множество разкъсно контузии и порезни рани на десния горен крайник,дясната повърхност на гърба, лявата ръка, десния долен крайник; пукнатина-фрактура на периферния ръб на лявата лопатка; луксация на лявата акромио клавикуларна става.

Контузията на главата-сътресението на мозъка без загуба на съзнание /В ДП няма категорични данни за загуба на съзнание/ и разкъсно контузната рана-скалп и множеството разкъсно контузии и порезнирани на десния горен крайник, дясната повърхност на гърба, лявата ръка и десния долен крайник са причинили разтройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Счупването на лявата лопатка и луксацията на лявата акромио клавикуларна става са причинили трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник и влизат в обема на средна телесна увреда,чиито възстановителен период е повече от 30 дни.

Вследствие на получените травми при преживяното ПТП ищецът е откаран с транспорт на ФСМП в самия център, където е обстойно прегледан, направени са параклинични изследвания и необходимите консултации. Уточнен е диагностично. Веднага след това е хоспитализиран в хирургично отделение на МБАЛ-К. и е подготвен за оперативно лечение. След осъществената подготовка още същата нощ е вършено оперативно лечение -реимплантация на скалп. Дренаж. Превръзка./Оперативен протокол №218/. От Епикриза към ИЗ №4070 е видно, че е извършена и абдоминална ехография, която не е открила патологични травматични увреждания на коремните органи рентгенография на глава-няма данни за фрактури; рентгенография на торакс- просветлен бял дроб, фрактура скапуле синистре; луксацио акромио клавикуларис. КАТ на мозък-б.о. Извършени са консултативни прегледи с кардиолог, анестезиолог, невролог, травматолог- клинични данни за луксацио артикулацио акромио клавикуларис синистра, репозицио,имобилизираща превръзка по Дезо за 25 дни, психиатър/без терапия/. Включена е терапевтична схема с Манитол,Натриев хлорид, Вит.Ц, аналгин, диазепам, терцеф, дексофен, глюкоза, квамател.При установено подобрение и без риск за продължаване на лечението в домашни условия на 21.05.2018 г. е дехоспитализиран.

По отношение на разкъсно контузиите рани по главата гърба и крайниците възстановителния период е от порядъка на 15-20 дни. По отношение на имобилизацията -превръзка тип - Дизо за луксацията на лявата акромиоклавикуларна става, в комбинация с пукнатината на единия лопатков ръб е за около 3-4 седмици. От медицинската документация е видно, че от лекуващите лекари е препоръчано тази имобилизация да е за 25 дни. Това е достатъчен период за преминаване на болковия синдром, а по отношение на пукнатината на лопатката е достатъчен период за фиброзиране на пукнатината, изчезване на риска от разместване и последващо вкалцяване. По отношение на луксацията на лявата акромиоклавикуларна става превръзката тип - Дизо, съчетана с пристягане рамо-лакът цели репозиция на луксацията и обездвижване за периода на острия болков синдром. Във времето тази деформация персистира. След 45-50 ден болковата симптоматика предизвикана от тази луксация изчезва почти напълно. След този период остава едно умерено ограничаване на движенията в по-долната - раменната става, което се компенсира от ежедневните движения или от проведена рехабилитация. В конкретния случай ищецът не е провеждал рехабилитационни мероприятия след имобилизиращата превръзка и е възстановил движенията на лявата раменна става самостоятелно.

Вещото лице посочва, че проведеният личен клиничен преглед на ищеца К.Ц.А. установил, че движенията в лявата раменна става са неболезнени, възстановени от имобилизационния период. Абдукцията /отвеждане на страни на лявата ръка/е до 110 гр,свободно и безболезнено; аддукцията е в норма, като на дясното рамо. Външната ротация е 15гр, вътрешната ротация е 90гр/общият обем на ротационните движения е възстановен/. Обемът на раменната и брахиалната мускулатура на лявата ръка е като този на дясната -няма хипотрофия. Мускулната сила на лявата ръка под лакътя и на захвата е в норма. Ищецът се оплакал, че при студено и влажно време усеща болка в лявата акромиоклавикуларна става.

В заключение вещото лице посочва, че функцията на лявата раменна става и подлежащите стави е възстановена. Мускулната сила е в норма. Налице е козметичен дефект - „симптом на пагона“ от луксацията на акромиоклавикуларната става.

Според вещото лице от наличните два протокола за разпит на участващите лица в ПТП е видно, че преди случилото се ПТП и по време на него те са били без надлежно поставени обезопасителни колани. Имайки предвид този факт и получените травми от ищеца експертизата заключава, че те са получени в резултат на това, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. Травмите, които е получил ищеца не отговарят на такива ако е бил с поставен обезопасителен колан. В резултат на пътуването с висока скорост и след получаването на нестабилност на МПС-то и започване на залитането му на ляво и на дясно под влияние на направлението от водача тялото на ищеца е било подложено на честа промяна на посоката на инерционните сили, което е довело до удрянето му в лявата и дясна част на купето. След преобръщането на автомобила по таван като резултат от тези инерционни въздействия той е изхвърчал през задното стъкло на терена около крайпътния канал. Проследявайки този механизъм може да се заключи, че голямата разкъсно контузна рана със скалпираща форма на главата е получена при удара му в рамката на прозореца на колата. Нараняванията по крайниците и тялото са от счупените стъкла и също от рамката на прозореца през който е излязло тялото му след преобръщането на автомобила. Пукнатината на лявата лопатка и луксацията на лявата акромиоклавикуларна става може да са получени още при страничните удари в купето или при падането му извън автомобила. В този смисъл може да се заключи, че ако ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан нямаше да има страничен силен удар, който да доведе до луксация на лявата акромиоклавикуларна става, нито пък директен удар в рамката на прозореца, който да доведе до пукване на лявата лопатка. Ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, то тялото му не би излетяло през задния прозорец извън колата при преобръщането и. Вярно е ,че обезопасителния колан предпазва тялото на пасажера при директен преден удар или такъв леко отклонен на ляво и на дясно, но ако е бил използван колан нямаше да има излизане на тялото извън купето на автомобила. Няма данни от които да се заключи дали луксацията на лявата акромиоклавикуларна става е получена при страничните удари в купето или при изпадането на тялото на ищеца извън автомобила след преобръщането му. Механично по-вероятно е тази луксация да е получена при инерционното блъскане на тялото и ръката в тревистия терен след преобръщането на автомобила.

От медицинската документация приложена към ГД № 3114/2019г и добавените ДП и НОХД липсват документи доказващи препоръчана или проведена рехабилитация. При осъществения преглед на ищеца на 15.07.2020 г. вещото лице е констатирало, че такава не е провеждана. Движенията на лявата раменна става и на торса той е постигнал самостоятелно. Предвид възрастта на ищеца към момента на ПТП-то и лечебният период на травмите може да се заключи, че възстановителния период не би се повлиял от провеждане на активни рехабилитационни мероприятия.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят В.В.А., която е майка на ищеца, посочва, че след като научила за катастрофата отишла в болницата и видяла, че сина й е с обинтована глава, целият в кръв, виждал му се черепът имал пукнати ребра, двете му очите били затворени и цялото му тяло било в синини. Синът й лежал в болницата 13 дена. След като го изписали не можел да се оправя сам, дори до тоалетна не можел да отиде. Свидетелката посочва, че три месеца и половина бил на легло, неподвижен и тя го обслужвала. В повечето случаи се налагало да ползва подлога. Преди катастрофата, синът й работел на частно в строителството, сега от три месеца започнал пак да работи в цех за капачки. Преди това искал да работи, но докторът казал, че доста време не трябвало да работи, не трябвало да стои на слънце, на студено заради главата. Още при изписването им казали, че продължително време не трябва да работи. Месец след изписването, синът й посетил лекар. Според свидетелката, синът все още не се чувствал добре, сънувал кошмари, бълнувал за катастрофата, страхувал се да влиза в коли, имал депресия. След катастрофата, синът й имал шина за ключицата, не можел да си мърда свободно главата. Носел и яка врата, около три месеца. След три месеца и половина първо махнал яката на врата, след това шината. Започнал да излиза навън след 5-6 месеца. Излизал съвсем за кратко, защото се изморявал. Според свидетелката преди катастрофата, синът й бил общителен, контактен, спокоен. След катастрофата станал по - нервен. Започнал да се вижда с приятели след като се почувствал по-добре, след около 6 месеца, но не за дълго време, за кратко излизал, защото изпитвал болки в ръката, ключицата, главата го боляла от студеното, от топлото. Вече не се чувствал така жизнен.

Свидетелят А.Й.И., посочва, че е приятел на К. от 4-5 години. Не е пътувал в колата, с която катастрофирал ищецът през 2018 г. Сочи, че след катастрофата за ищеца се грижели майка му и баба, тъй като К. бил на легло. Свидетелят разбрал за катастрофата след месец, месец и половина и отишъл да го види. Ищецът бил с яка на врата, не можел да става да ходи до тоалетна. Виждали се шевове по главата, не искал да говори за катастрофата, защото му ставало лошо. Ищецът казал на свидетеля, че го боли ръката и ключицата. Според свидетелят, ищецът бил три месеца на легло и му казал, че не му давали да работи, защото му ставало лошо, повдигало му се и му се виело свят. Свидетелят твърди, че ищецът около година не можел да ходи някъде, ходел само до магазина.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 14.05.2018 г., по силата на което З.Д.Ж.З." АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на л.а. „М.К.", с рег. № СТ *** КК се установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна полица ВG/30/117003095096/23.11.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 23.11.2017 г. до 23.11.2018 г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред З.Д.Ж.З." АД на 08.06.2018 г., по която е постановен отказ. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото е безспорно установено, че телесните увреждания на К.Ц.А. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Н.И. Н., което е установено с влязла в сила Присъда №5/23.01.2020 г. постановена по НОХД 1197/2019 г. по описа на Районен съд – К., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

 

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

В конкретния случай, преценката на събраните по делото доказателства сочи, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания: контузия на главата- сътресение на мозъка; разкъсно контузна рана-скалп; множество разкъсно контузии и порезни рани на десния горен крайник, дясната повърхност на гърба, лявата ръка, десния долен крайник; пукнатина-фрактура на периферния ръб на лявата лопатка; луксация на лявата акромио клавикуларна става. При извършения личен преглед на ищеца, вещото лице дава заключение, че   функцията на лявата раменна става и подлежащите стави е възстановена, мускулната сила е в норма, като е налице единствено козметичен дефект - „симптом на пагона“ от луксацията на акромиоклавикуларната става. Като единствени последици от травма, вещото лице посочва, че през зимния сезон първите две три години е възможно ищецът да изпитва болки в рамото.

С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените травми при процесното ПТП, ищецът е претърпял значителни болки и страдания. Лечебният и възстановителен период е бил продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след произшествието, което се установява и от свидетелските показания, които съдът кредитира като последователно и непротиворечиви. Всичко това е причинило неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Следва обаче да се има предвид, че ищецът към настоящия момент е напълно възстановен и не са налице усложнения или неблагоприятни прогнози. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, както и сравнително младата и работоспобна възраст на ищеца – 22 години, към момента на ПТП – то  съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 20 000 лв.

 

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен колан.

         В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза след преобръщането на автомобила по таван като резултат от тези инерционни въздействия, ищецът е изхвърчал през задното стъкло на терена около крайпътния канал. Проследявайки този механизъм може да се заключи, че голямата разкъсно контузна рана със скалпираща форма на главата е получена при удара му в рамката на прозореца на колата. Нараняванията по крайниците и тялото са от счупените стъкла и също от рамката на прозореца през който е излязло тялото му след преобръщането на автомобила. Пукнатината на лявата лопатка и луксацията на лявата акромиоклавикуларна става може да са получени още при страничните удари в купето или при падането му извън автомобила. Поради това вещото лице прави извод, че ако ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан не би се стигнало до страничен силен удар, който да доведе до луксация на лявата акромиоклавикуларна става, нито пък директен удар в рамката на прозореца, който да доведе до пукване на лявата лопатка. На следващо място вещото лице посочва, че ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, то тялото му не би излетяло през задния прозорец извън колата при преобръщането й. Вещото лице посочва, че обезопасителният колан предпазва тялото на пасажера при директен преден удар или такъв леко отклонен на ляво и на дясно, но ако е бил използван колан не би имало излизане на тялото извън купето на автомобила. Същото така вещото лице прави изводи, че не може да се заключи дали луксацията на лявата акромиоклавикуларна става е получена при страничните удари в купето или при изпадането на тялото на ищеца извън автомобила след преобръщането му, но все пак по голяма вероятност има тази луксация да е получена при инерционното блъскане на тялото и ръката в тревистия терен след преобръщането на автомобила.

При тези доказателства съдът приема за установено, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, което е нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП. Това поведение обективно е допринесло за настъпване на вредните последици, тъй като при изпълнение на законовото задължение не би получил някои от  увреждания. При определяне степента на приноса, съдът отчита поведението на виновния за произшествието водач, който се движил с висока и над допустимата по закон скорост и след употреба на наркотични вещества. Конкретиката в случая обосновава извод, че правилно поставен обезопасителен колан не би предотвратил изцяло травматичните увреждания, но би намалил същите, поради което приносът на пострадалия съдът определя на 20%. Поради това дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди на К.Ц.А. е в размер на 16 000 лв.

 

По иска за имуществени вреди.

Ищецът е претендирал имуществени вреди за заплатени разходи за копия на медицински документи и издаване на диск в общ размер на 70 лв. 

Към исковата молба е приложена фактура № **********/21.05.2018 г. на М.Х.С.– К.  на стойност 40, 60 лв. за копия на медицински документи, но към същата не е представен документ, че претендираната сума от 40, 60 лв. е действително заплатена от ищеца.

Към исковата молба е приложена фактура № **********/17.06.2018 г. на М.Х.С.– К. на стойност 9, 40 лв., в която единственото, което е посочено, че са извършени копирни услуги, но не е ясно за какво са тези копирни услуги и каква връзка имат с предмета на делото.

Към исковата молба е приложена фактура № **********/27.06.2018 г. на М.Х.С.– К. на стойност 20 лв., в която единственото, което е посочено, че е направено копие на диск, но не е ясно какъв е този диск, каква връзка има с предмета на делото и не на последно място такъв диск не е представен по делото. 

 

 По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 22.05.2018 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 08.06.2018 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 08.06.2018 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 22.05.2018 г. до 07.06.2018 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

 

Предвид гореизложеното съдът намира, ЗАД „Д.Ж.З." АД следва да заплати на К.Ц.А. сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 14.05.2018 г. на път 1-5, км 201+400м, общ. К. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до застрахователя – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 16 000 лв. до претендирания размер от 35 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 22.05.2018 г. до 07.06.2018 г. като неоснователни.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск от К.Ц.А. против ЗАД „Д.Ж.З." АД за заплащане на сумата от 70 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за копия на медицински документи и идване на диск като неоснователен.

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата  е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 582, 10 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 1 898, 52 лв. с ДДС /1 582, 10 х20% = 1 898, 52 лв./

С оглед изхода на делото ответникът ЗАД „Д.Ж.З." АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 866, 16 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски.

Съдът определя на ответника възнаграждение на основание чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лева. Същият е направил и разноски за ВЛ в размер на 150 лева, или общият размер на направените разноски от ответното дружество е в размер на 450 лева. За определения от съда по гр. д. № 3114/2019 г. по описа на Районен съд – К. депозит за съдебномедицинска експертиза в размер на 83 лв. няма доказателства, че са заплатени от ответното дружество, поради което не следва да бъдат присъждани

С оглед изхода на делото К.Ц.А. следва да заплати на ЗАД „Д.Ж.З." АД направените разноски в размер на 244, 69 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗАД Д.Ж.З.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 640 лв. за държавна такса, както и сумата от 68, 43 лв. за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З.„Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, ****да заплати на К.Ц.А., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 10 - адв. П.К. от САК сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 14.05.2018 г. на път 1-5, км 201+400м, общ. К. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до застрахователя – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението по банкова сметка *** : ***, BIC *** "И.А.Б." АД,  като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 16 000 лв. до претендирания размер от 35 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 22.05.2018 г. до 07.06.2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К.Ц.А., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 10 - адв. П.К. от САК против З.„Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, ****за заплащане на сумата от 70 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за копия на медицински документи и идване на диск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА З.„Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, ****да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 866, 16 лв. с ДДС съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА К.Ц.А., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 10 - адв. П.К. от САК да заплати на З.„Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, ****направените разноски в размер на 244, 69 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА З.„Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, ****да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 640 лв. за държавна такса, както и сумата от 68, 43 лв. за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :