№ 222
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500207 по описа за 2022 година
С Решение № 124 от 02.08.2021 г., постановено по гр.дело № 112/2021 г.
по описа на Районен съд гр. Елин Пелин, поправено с Решение от
26.01.2022г. по същото дело, е признато за установено на основание чл. 422 от
ГПК, че Й. Л. Й. дължи на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ********* следните суми:
16428,63 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
11.12.2019 г. до окончателното й изплащане; редовна лихва в размер на
1505,05 лв. за периода от 30.10.2016 г. до 26.11.2019 г.; сумата от 68,45 лева -
обезщетение за забава за периода от 26.11.2019 г. до 11.12.2019 г.,
произтичащи от Договор за кредит „Експресо“ № 324461/28.11.2012 г., за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 820/13.12.2019 г.
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1022/2019 г. по описа на РС- Елин Пелин, като
исковете са отхвърлени в частите им, касаещи претенциите за заплащане на
сумата от 118,94 лв. - обезщетение за забава за периода от 30.10.2016 г. до
26.11.2019 г., и сумата 21,73 лв. - нелихвоносно вземане от застрахователни
премии за периода от 20.07.2017 г. до 14.06.2019 г.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба от Й.Й. срещу горното решение в
установителната му част. Жалбоподателят твърди, че районният съд е
разгледал едностранно фактическата обстановка, като е ценил единствено
доказателствата, представени от ищеца. Не бил взел под внимание
оспорването му на твърденията за наличие на забава в плащанията, както и
факта, че не били представени доказателства за такава забава, в резултат от
която преценка неправилно е обявен кредитът за предсрочно изискуем.
Счита, че, съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, възможността на кредитора да получи
1
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на
длъжника срок предполага упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Изтъква, че
уговорката за автоматична предсрочна изискуемост без уведомяване на
длъжника, не поражда действие. Сочи, че в случая такова уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до
кредитополучателя. Не било и ясно, в кой момент е обявена твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост. Поддържа, че е плащал редовно вноските по
договора за кредит, с изключение на периода 2017-2018 г., когато е имал
здравословни проблеми, но впоследствие е заплатил дължимите вноски и за
този период. След получаване на покана за доброволно плащане, постигнал
споразумение с кредитора да започне да заплаща вноските, за да погаси
забавените плащания в размер на 1476,72 лева към 17.05.2018 г. В изпълнение
на уговорката, извършил плащания на 09.07.2018 г. в размер от 700 лева, на
07.08.2018 г. - 500 лева, на 07.09.2018 г. - 200 лева, на 08.10.2018 г. - 200 лева,
с които погасил всички свои задължения до този момент, и продължил
редовно да заплаща вноските по кредита чак до налагане на запор по изп. д.
№ 20209280400329. Поддържа, че не е налице забава в плащанията по
договора за кредит, поради което не е имало основания, същият да бъде
обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че банката неправомерно е отнасяла
извършени от него плащания към погасяване на други негови задължения -
известявания за сигурност, такса дизайн карти, застраховка спокойствие,
както и за задължения по други кредити. Счита, че неправилно е уважен и
искът за лихви. Моли съда да отмени обжалваното решение № 124 по гр.д.
№112/21 г. на РС- Елин Пелин като неправилно и незаконосъобразно в частта
му, с която е признато за установено, че Й.Й. дължи на „Б.Д.“ ЕАД суми в
размер на 16428,63 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
11.12.19 г., редовна лихва в размер на 1505,05 лева, обезщетение за забава в
размер на 68,45 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който жалбата се
оспорва и се споделят изводите на районния съд. Въззиваемият счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и моли, същото да бъде
потвърдено.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата
страна се представлява от юрк. Г., който поддържа отговора и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред Елинпелинския районен съд доказателства, е вярно
и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
2
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявените такива.
ІІІ. По същество
Както е указано с доклада на делото, предпоставка за уважаване на
главния иск, чието доказване е в тежест на ищеца, е наличието на валидно
сключен договор за кредит, по който ищецът е кредитор, а ответникът –
длъжник. Тази предпоставки е доказана с представения в заповедното
производство договор за кредит.
Изпълнението на задължението на кредитора за предоставяне на
уговорената парична сума на длъжника, както и нейният размер, са доказани
със заключението по ССЕ, съгласно т. 2 от което кредитът в размер на 30000
лв. е усвоен на 28.11.2012г.
Редовната изискуемост на част от анюитетните вноски се установява от
отразените в погасителния план падежи, който е неразделна част от договора
и е приложен по делото.
Жалбоподателятне е доказал наведеното от него правопогасяващо
възражение, чието доказване е било в негова тежест съгласно указанията с
доклада на съда, а именно – че е заплатил дължимите погасителни вноски,
вкл. просрочените такива.
Същевременно, видно от т. 3 на заключението по ССЕ, плащанията по
кредита са спрели през октомври 2016г. От Таблица 1 към него се установява,
че след тази дата всички компоненти на дълга – главница, лихва и
застрахователна вноска – са отнасяни от банката в просрочие.
Извлечението за движение по сметка № BG80TTBB94001526130113 на
ответника, представено от самия него, също не съдържа данни за извършени
плащания на главницата през частта от процесния период от края на 2016г. до
края на 2018г. (до когато е издадено извлечението), със следните изключения:
на 30.03.2018г. – превод от 30 лв. от К. Г., на 05.04.2018г. – вноска по КК от
Й. в размер на 40 лв.; на 18.05.2018г. – захранване на сметка от Й.Й. в размер
на 50 лв.; на 07.06.2018г. – вноска по кредит от Й.Й. в размер на 700 лв.; на
09.07.2018г. – трансфер от Й.Й. в размер на 700 лв.; на 09.10.2018г. – вноска
по кредит от Й.Й. в размер на 200 лв.; на 07.11.2018г. – вноска по кредит от
Й.Й. в размер на 200 лв.; на 10.12.2018г. – вноска по кредит от Й.Й. в размер
на 50 лв.
Справката за движението по сметка BG59SOMB91301045465101 с
3
титуляр Й.Й. за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. показва, че около 7-мо и
9-то число на всеки месец Й. е заплащал вноска по кредит (без
индивидуализиране на последния, което не изключва възможността да е
плащана вноска по друг кредит) в размер на 200лв. + 2лв.
Така установените суми по двете сметки, обаче, нито съответстват на
размера на погасителната вноска от 527,82лв. по процесния кредит, нито са
достатъчни за покриване на просрочените и/или редовните задължения по
него за този период съобразно погасителния план.
Налице е и признание на ответника за неговата забава, а изтъкнатата
причина за това (здравословното му състояние) не е извинително
обстоятелство, нито е доказано по делото.
При тези данни, следва да се приеме, че са били налице предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Също така, това обявяване е
извършено законосъобразно - длъжникът е надлежно уведомен, видно от
разписката за връчване на поканата за плащане с характер на уведомление за
предсрочна изискуемост на 26.09.2019г. (л. 24 от ч.гр.д. №1022/2019г. на
ЕПРС). Независимо от оспорването на факта, че уведомление за предсрочната
изискуемост е достигнало до кредитополучателя, доказателствената сила на
тази разписка не е оборена, поради което съдът е длъжен да я зачете.
Следователно, предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила с
изтичане на предоставения с поканата 7-дневен срок на длъжника за
доброволно погасяване на задължението му, т.е. на 04.10.2019г. (Дори да се
приеме, че в случая няма предсрочна изискуемост, следва да се отбележи, че
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е била падежирала и последната вноска от погасителния план,
поради което всички вземания за главници и възнаградителни лихви,
включени в анюитетните вноски, са станали изискуеми по силата на
настъпилия падеж, а мораторна лихва върху цялата просрочена главница по
кредита би се дължала не от 26.11.2019г., както е претендирана от ищеца, а от
първия ден след падежа на последната анюитетна вноска - 01.12.2019г.)
Същевременно, съгласно т. 6 от заключението на в.л. С., непогасените
задължения на Й. по този кредит възлизат на 16428,63лв. – главница,
1505,05лв. – възнаградителна лихва, 68,45 лв. - наказателна лихва за забава за
периода от 26.11.2019 г. до 11.12.2019 г., и др. Наистина, наказателната лихва
се претендира от начална дата, която ищецът изтъква в настоящото
производство като дата на предсрочна изискуемост на кредита, и която е по-
късна от действителната такава, но, с оглед диспозитивното начало в процеса,
съдът няма право да се произнася по иск за мораторна лихва за непредявен
период, а искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен така, както е
предявен.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124 от 02.08.2021 г., постановено по
гр.дело № 112/2021 г. по описа на Районен съд гр. Елин Пелин, поправено с
Решение от 26.01.2022г. по същото дело, в обжалваната му част.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5