№ 6650
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110135680 по описа за 2021 година
Р.И. Г.Д. е предявила срещу „ФИРМА“ ЕООД, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от - 6 898,15
лв., представляваща главница; 307,94 лв., представляваща договорна лихва; 46,35 лв.,
представляваща наказателна лихва; 547,14 лв., представляваща разноски в производството,
за които е издаден изпълнителен лист от 27.10.2021 г. по ч.гр.д. № 42439/2011 г. на СРС, 49
състав.
Ищецът твърди, че е получил Покана за доброволно изпълнение с Изх. №
4457/11.06.2021 г. от ЧСИ М.К., с рег. № ... по изпълнително дело № ..../2019 г., което било
образувано по молба на ответника въз основа на Изпълнителен лист издаден на 27.10.2011 г.
по ч.гр.д. № 42439/2011 г. на СРС, 49 състав. Моли съда да признае за установено, че не
дължи на ответното дружество горепосочените суми поради погасяването им по давност.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Излага доводи, че не е изтекла погасителната давност
за процесните вземания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото, от приетите писмени доказателства, че издаден изпълнителен лист от
27.10.2011 г. по ч.гр.д. № 42439/2011 г. на СРС, 49 състав, въз основа на който е образувано
и.д.№ .... по описа на ЧСИ М.К., с рег. № ... при КЧСИ. По така образуваното дело,
последното валидно предприето действие по изпълнението е налагане на възбрана на
недвижим имот от ЧСИ от 28.06.2012г. С молба от 26.03.2019г. от взискателя, депозирана
по делото, производството е прекратено по искане на взискателя и изпълнителният лист му
е върнат. На 19.04.2019г. с молба на взискателя е образувано, въз основа на същия
изпълнителен лист, ново и.д.№ ...
По спорните за настоящото дело въпроси - откога започва да тече нова погасителна
давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
1
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли давност за вземането докато
трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е
без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на
двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното производство.
Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия,
които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна
възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване
на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността
се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл
е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче,
от една страна липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът,
който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния
изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни
изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-
горе мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД.
Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес
зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание
да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече
поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на
Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.
В конкретния случай, изпълнителният лист за събиране на процесните вземания е
издаден на 27.10.2011г, въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение на по
чл.417 от ГПК за сумите - 6 898,15 лв., представляваща главница; 307,94 лв., представляваща
договорна лихва; 46,35 лв., представляваща наказателна лихва; 547,14 лв., представляваща
разноски в производството, Не е спорно, че за събиране на процесните вземания е
образувано и.д.№ образувано и.д.№ .... по описа на ЧСИ М.К., с рег. № ... при КЧСИ. От
приложеното копие на изпълнително дело № № .... е видно, че последното валидно
изпълнително действие по делото е извършено на 28.06.2012г. с налагане на възбрана на
недвижим имот от ЧСИ. От тази дата е започнал да тече двугодишният срок като липсват по
делото доказателства, че в рамките на този срок, по изпълнителното дело се предприемани
изпълнителни действия. От това следва, че изпълнителното производство за събиране на
вземанията, предмет на изпълнителния лист издаден на 27.10.2011г. по ч.гр.д.№
42439/2011г. на СРС се е прекратило ex lege на 28.06.2014г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от
2
ГПК. Пo делото няма данни за посочения период от 28.06.2014г. до предявяване на иска да е
предприето друго валидно изпълнително действие.
Вземанията по процесния изпълнителен лист се погасяват с 5годишна давност, която
тече от последното валидно извършено изпълнително действие – в случая това е от
28.06.2012г. и изтича на 28.06.2017г.
Погасителната давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД за процесното вземане за
главница започва да тече по аргумент от т.10 на ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на
ОСГТК, считано от 28.06.2012г., на която е предприето последното валидно изпълнително
действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на
прекратяване на изпълнителното производство. От тогава е започнала да тече нова 5
годишна давност, която изтича на 28.06.2017г. и която към дата на провеждане на устните
състезания по делото (по аргумент от чл.235, ал.3 от ГПК) е вече изтекла, така също и към
датата на образуване на второ изпълнително дело и.д.№ ...(19.04.2019г.).
Процесните вземания за лихви се погасяват по давност с изтичане на тригодишна
давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД. Вземането за лихви (възнаградителни и мораторни)
е различно и отделно от вземането за връщане на главницата по предоставения договор за
банков кредит. Тази кратка погасителна давност е изтекла, освен това съгласно чл.119 от
ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания.
Следователно, вземанията предмет на изпълнителния лист, издаден на 27.10.2011г.
по гр.д.№ 42439/2011г. по описа на 49 състав на СРС, са се погасили по давност, поради
което и предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост, следва да
бъдат уважени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 от
ГПК. Представени са доказателства за извършени разноски в размер на 311,98 лева –
държавна такса. Ето защо, доколкото са реално сторени разноските, следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р.И. Г.Д., с ЕГН: **********
срещу „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ... отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 от ГПК, че Р.И. Г.Д., с ЕГН: ********** не дължи на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ...
сумата от 6 898,15 лв., представляваща главница; 307,94 лв., представляваща договорна
лихва; 46,35 лв., представляваща наказателна лихва; 547,14 лв., представляваща разноски в
производството, за които е издаден изпълнителен лист от 27.10.2021 г. по ч.гр.д. №
42439/2011 г. на СРС, 49 състав и въз основа на който са образувани и.д.№ .... и и.д.№ ...по
описа на ЧСИ М.К., с рег.№ ..., КЧСИ.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ..., да заплати на Р.И. Г.Д., с ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 311,98 лева – разноски в производството.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4