Р Е Ш Е Н И Е
№ 1649
гр.
Пловдив, 04 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Х. Н. и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 1972/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Централно
управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Б. срещу Решение № 1133 от 02.06.2022 г. на Пловдивския районен
съд, IV – ти н. с. постановено по АНД № 172 по описа на същия съд за 2022 г., с което е ОТМЕНЕНО наказателно постановление №
616755-F619142/07.12.2021г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
„Лукойл -България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от А.М., на основание чл.185 ал.5 вр. чл.185 ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
– касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1
и т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати приетите
от първоинстанционния съд съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като от страна на ответника е осъществен състава на визираното в АУАН
и НП административно нарушение и като е приел противното първоинстанционния съд
е постановил решението си в противоречие със закона.
Иска
се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и
наказателното постановление. Претендира се и присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Ответникът
по касационната жалба „Лукойл -България“ ЕООД не взима становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Редовно призован, не изпраща представител и не взима допълнително отношение по
съществото на спора.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Съдът, като взе предвид
релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и
тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и
чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Лукойл -България“ ЕООД против
наказателно постановление № 616755-F619142/07.12.2021г., с което на
дружеството, на основание чл.185 ал.5 вр. чл.185 ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4
т.1 от ЗДДС
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН бл. № F619142/09.07.2021г.,
съставен от Н.П.Н.на длъжност инспектор по приходите при ЦУ на НАН.
Първоинстанционният
съд е приел за установени обективираните в актовете на
административнонаказателното производство фактически констатации, като е
възприел следната фактическа обстановка:
При
извършена оперативна проверка на 02.07.2021г. в 10:00ч. на търговски обект -
бензиностанция „Лукойл“ Б059, находяща се в гр. Пловдив, бул. Освобождение № 3,
стопанисвана от „Лукойл България“ ЕООД било установено, че юридическото лице, в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение
на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно
въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 860,36 лв. В обекта стопанисван от посоченото по-горе
юридическо лице, било налично фискално устройство - ЕСФП /тип 3/, модел „KONTO
BENZ QR“ с централно регистриращо устройство PC и ФПр. Datecs FP2000 с ИН на ФУ
DT791609 и ИН на ФП 02791609, на което било извършено проверка. В резултат на
която била разчетена касова наличност от горепосоченото ФУ/ЕСФП в размер на
960,36 лв., съгласно изведен дневен отчет „Х“ с № 0048633/02.07.2021г. от ЕСФП
към момента на проверката, а фактическата наличност след преброяване на
паричните средства в касата от присъствалата на проверката А.В.П.– касиер, била
в размер на 100 лв., като по този начин била установена отрицателна касова
разлика в размер на 860,36 лв. Вследствие на тези констатации проверяващият приел,
че не била регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на
касовата наличност в размер на 860,36 лв., представляващи парични средства
по-малко в касата, като в опис на паричните средства към ПИП АА №
0017229/02.07.2021г. А.В.П.- касиер дала обяснения, че установената разлика се
дължала на това, че не е направила нужния внос в началото на смяната.
Нарушението
е документирано с Протокол за извършена проверка сер. АА № 0017229/02.07.2021 г.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена
и в спорното наказателно постановление.
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е
отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатирани
са нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който са съществени,
като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и
нарушават правата на нарушителя, състоящи се в непълното описание на
обстоятелствата около нарушението. Наред с това първоинстанционния съд е приел
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото, че не е
извършено нарушението, за което лицето е санкционирано, като не е налице
неизпълнение на операция "служебно въведени суми", а "служебно
изведени суми", каквото не е самото обвинение в извършване на нарушението.
Решението
е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Доводите,
наведени в касационната жалба относно липсата на допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и за безспорната установеност на
факта на извършеното нарушение, са идентични с тези, наведени и пред районния
съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни
и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
В
случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд
изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените
в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото
като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от
настоящата инстанция.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1133 от 02.06.2022 г., постановено по АНД № 172/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………