№ 5410
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Т.а
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100505414 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20015327 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 55768 по описа
на СРС за 2020 г., е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Д. Т. Т. и Т. Т.
Т. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД всеки поотделно следните суми: 1191,34 лв.
– цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 05.06.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 132,63 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 26.05.2020 г.;
22,28 лв. – цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 05.06.2020 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г.
до 26.05.2020 г., присъдени със заповед от 15.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 22568/2020 г. по описа на СРС.
С решението ответникът Д. Т. е осъден да заплати на основание чл.78,ал.1 от
ГПК в полза на ищеца в размер на 373 лв. – разноски в исковото производство и 52 лв.
– разноски в заповедното производство, а ответникът Т. Т. е осъден да заплати
разноски, както следва – 73 лв. за исковото производство и 52 лв. за заповедното
производство.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от Д. Т. Т. чрез назначения му особен представител адв.Р. В. против решението
в частта, в която са уважени исковите претенции спрямо него. Жалбоподателят сочи,
че съдът неправилно присъдил всички вземания без да се съобрази с правилата в чл.111
от ЗЗД и следв. за погасителната давност, поради което моли решението в обжалваната
част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковите
1
претенции спрямо Д. Т. бъдат отхвърлени.
В срока за отговор е постъпил такъв от „Топлофикация София“ ЕАД, с който
оспорва въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението да
бъде потвърдено.
В срока за отговор не е постъпил такъв от третото лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя мотивите, изложени от
първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
За пълнота, с оглед оплакването, изложено във въззивната жалба, следва да се
добави следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 131 от ГПК с писмения отговор ответникът по
един гражданскоправен спор може да заяви възражения срещу иска, като посочи и
обстоятелствата, на които се основават. Съгласно чл. 133 от ГПК, ако ответникът не
депозира в срок отговор, той губи право да направи своите възражения срещу иска в
по-късен момент, освен ако пропуска не се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. Две изключения са предвидени за първоинстанционното производство -
в нормата на чл.147 от ГПК, която дава възможност на страните до приключване на
съдебното дирене страните да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно; да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за
делото, и да посочат и представят доказателства за тях, както и в чл.266 от ГПК – за
въззивното производство. Извън тези изключения, съобразно общото правило след
изтичане на срока за отговор, ответникът губи възможността да навежда нови
възражения, поради което всички правоотлагащи, правопогасяващи и
правоизключващи материалноправни възражения, направени след този момент, се
считат за преклудирани и не следва да се разглеждат по същество.
В настоящия случай с определение от 13.04.2021 г. първоинстанционният съд е
назначил за особен представител на ответника адв.Е.П.. Препис от исковата молба е
връчена на страната чрез особения представител на 07.07.2021 г. В срок не е постъпил
писмен отговор от ответника. Едва на 03.12.2021 г. е подадено становище от
преупълномощения от особения представител адв. В., като в становището отново
възражение за погасяване по давност на вземанията, или на част от тях не е направено
от ответника.
Възражение за погасяване по давност на процесните вземания е направено за
пръв път във въззивното производство. Същото се явява недопустимо и не следва да
бъде разгледано по същество. Това е така, тъй като въпреки дадената възможност за
отговор, ответникът до изтичането на срока за отговор на искова молбата не е
2
упражнил защита чрез подаване на възражение за погасяване по давност на вземането,
а за прилагането на последиците на погасителната давност, съгласно разпоредбата на
чл. 120 от ГПК, съдът не следи служебно.
Предвид липсата на други оплаквания, изложени във въззивната жалба и с оглед
правомощията на въззивния съд съобразно чл.269 от ГПК да провери правилността на
решението само по отношение на обжалваната част по конкретно въведените от
страната пороци, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, предвид
неговата правилност.
С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има
въззиваемата страна. „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, фактът, че не са
събирани никакви доказателства пред въззивна инстанция, неявяването на
представител на „Топлофикация София“ ЕАД в откритото съдебно заседание и с оглед
депозирането само на два документа в рамките на проведеното въззивно производство
– отговор на въззивна жалба и молба за разглеждане на дело в отсъствие на
представител с идентично съдържание на отговори и молби, подавани по множество
други дела с участието на ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 50 лв. В полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат присъдени и
разноски за заплатен депозит за особен представител в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015327 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д.№
55768 по описа на СРС за 2020 г., 72 състав, в частта, в която е признато за установено
по реда на чл.422 от ГПК, че Д. Т. Т., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК:********* следните суми: 1191,34 лв. – цена за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 05.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 132,63 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 26.05.2020 г.; 22,28 лв. – цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 05.06.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 26.05.2020 г.,
присъдени със заповед от 15.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 22568/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 83160946 сума в размер на 300 лв. – разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението в частта, в която е признато за установено, че Т. Т. Т. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1191,34 лв. – цена за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 05.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
3
на 132,63 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 26.05.2020 г.; 22,28 лв. – цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 05.06.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 26.05.2020 г.,
присъдени със заповед от 15.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 22568/2020 г. по описа на СРС, не е обжалвано, поради което
същото е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4