№ 1160
гр. Бургас, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120107564 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Индустриални ЗД технологии“ ООД срещу „Медикъл
Едукейшън Технолоджи“ ООД, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1400 лева, представляваща възнаграждение по сключен между страните в устна
форма договор за изработка от *** г. на решетки, за което е издадена, за което е издадена
Фактура № 172/*** г., на стойност 2400 лева, ведно със законна лихва върху главницата от
1400 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда – 23.11.2023 до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 290,28 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1400 лева за периода от *** г., сумата от 2400 лева, представляваща
възнаграждение по сключен между страните в устна форма договор за изработка от *** г. на
решетки, за което е издадена, за което е издадена Фактура № 173/*** г. на стойност 2400
лева, ведно със законна лихва върху главницата от 2400 лева, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 23.11.2023 до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 472,01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2400 лева за
периода от *** г., на основание чл. 266 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба и уточняващата молба от 26.01.2023 г. се твърди, че между
страните е сключен в устна форма договор за изработка от *** г. на решетки, подробно
описани в издадена Фактура № 172/*** г., на стойност 2400 лева. Сочи се, че процесните
стоки са изработени, доставени чрез куриер на ответника на 15.12.2020 г. и приети от същия
чрез осчетоводяването на фактурата. Изложено е, че страните са уговорили плащането на
възнаграждението да бъде осъществено на *** г., но ответникът е извършил частично
плащане в размер на 1000 лева по Фактура № 172/*** г. на 29.01.2020 г., като непогасеният
остатък възлиза на 1400 лева. Поддържа се, че на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, от деня
следващ забавата на ответника за заплащане на възнаграждение, същият дължи обезщетение
за забава, което за периода от падежа – *** г. до частичното плащане - 29.01.2020 г. възлиза
1
на 34 лева, а за периода от *** г. възлиза на 256,28 лева. Твърди се, че между страните е
сключен в устна форма договор за изработка от *** г. на решетки, подробно описани в
издадена Фактура № 173/*** г., на стойност 2400 лева. Сочи се, че процесните стоки са
изработени, доставени чрез куриер на ответника на 22.12.2020 г. и приети от същия чрез
осчетоводяването на фактурата. Изложено е, че страните са уговорили плащането на
възнаграждението да бъде осъществено на *** г., но ответникът не е заплатил сумата по
фактурата. Поддържа се, че на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, от деня следващ забавата на
ответника за заплащане на възнаграждение, същият дължи обезщетение за забава, което за
периода от падежа – *** г. възлиза на 472,01 лева.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговори на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се и твърдението на ищеца, че същият е доставил, респ. че ответникът е получил
общо 400 бр. решетки от две части. В условията на евентуалност се оспорва твърдението на
ищеца, че за периода м.09.2020 г. до м.12.2020 г. са останали неизплатени от ответника
възнаграждения по сключените два договора.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковете.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени Фактура № 172/*** г., на стойност 2400 лева с вкл. ДДС и
Фактура № 173/*** г. на стойност 2400 лева с вкл. ДДС с описани в същите наименование
на стоките, до които се отнасят – решетки, количество – по 200 броя или общо 400 броя,
единична цена – по 10 лева на решетка, общо дължима стойност – с и без вкл. ДДС и
страните по договорите.
От заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
Фактура № 172/*** г., на стойност 2400 лева с вкл. ДДС и Фактура № 173/*** г. на стойност
2400 лева с вкл. ДДС са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото и ответникът
е ползвал данъчен кредит по тях. Установява се, че в счетоводствата на двете дружества е
отразено частично плащане от 29.01.2021 г. в размер от 1000 лева по Фактура № 172/*** г.,
на стойност 2400 лева с вкл. ДДС, след което непогасени са останали следните задължения:
по Фактура № 172/*** г. – сумата от 1400 лева и по Фактура № 173/*** г. – сумата от 2400
лева. Установява се, че размерът на обезщетението за забава върху главницата от 2400 лева
по Фактура № 172/*** г. за периода от падежа – *** г. до частичното плащане – 29.01.2021
г. е в размер от 34 лева, а за периода от деня следващ частичното плащане – 30.01.2021 г. до
18.11.2022 г. е в размер от 255,89 лева. Обезщетението за забава върху главницата от 2400
лева по Фактура № 173/*** г. за периода от падежа – *** г. е в размер от 472,01 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл. 266 ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа.
2
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
валидно сключени между страните договори за изработка с твърдените в исковата молба
уговорки, размера на уговореното между страните възнаграждение по договора, изпълнение
на възложената работа в твърдяното количество, предаване от изпълнителя, съответно
приемане на изработеното от възложителя, размера на претенциите си, поставянето на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Не е спорно по делото, че между страните са сключени договор за изработка от *** г.
и договор за изработка от *** г. с твърдяното от ищеца съдържание и уговорени
възнаграждения. Касае се за търговска сделка, към която следва да бъдат приложени общите
правила за търговските сделки, съдържащи се в Глава двадесет и първа от ТЗ. Спорен по
делото е въпросът дали ищецът е изпълнил задълженията си по договорите – да изработи и
достави на ответника общо 400 броя решетки, описани в Фактура № 172/*** г., на стойност
2400 лева с вкл. ДДС и Фактура № 173/*** г. на стойност 2400 лева с вкл. ДДС.
От заключението по неоспорената съдебно – счетоводна експертиза, на което съдът
дава вяра, като компетентно, пълно и обосновано се установи, че че Фактура № 172/*** г.,
на стойност 2400 лева с вкл. ДДС и Фактура № 173/*** г. на стойност 2400 лева с вкл. ДДС
са осчетоводени в счетоводството на ответника по делото и същият е приспаднал данъчен
кредит по тях. Чрез отразяване на фактурите в своите счетоводни регистри, дружеството-
ответник конклудентно е приело извършената работа в количествено и качествено
отношение, независимо, че не е подписан приемо-предавателен протокол – в този смисъл
Решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на II т. о. на ВКС, Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о. на ВКС. Осчетоводяването от ответника на
процесните фактури, включването им в счетоводните книги и приспадането на данъчен
кредит представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване - Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на I т. о. на ВКС. Предвид
това, неоснователно е направеното от ответника възражение за неизпълнение на
задължението на ищеца по договорите, да достави поръчания брой решетки.
С оглед установеното приемане на изработеното от възложителя, на основание чл.
266 ал. 1 от ЗЗД, се налага извод за дължимост на възнагражденията по сключените
договори за изработка.
От заключението на вещото лице се установи, че в счетоводството на ответника е
отразено частично плащане от 29.01.2021 г. в размер от 1000 лева по Фактура № 172/*** г.,
на стойност 2400 лева с вкл. ДДС, след което непогасени са останали следните задължения:
по Фактура № 172/*** г. – сумата от 1400 лева и по Фактура № 173/*** г. – сумата от 2400
лева, в рамките на които размери са предявените искове за главница, поради което същите са
основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законна лихва върху главниците от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на задълженията.
При извод за основателност на исковете за главници, основателни се явяват и
исковете за акцесорните вземания за обезщетение за забава. Установи се от заключението на
вещото лице, че обезщетението за забава върху главницата от 2400 лева по Фактура №
172/*** г. за периода от падежа – *** г. до частичното плащане – 29.01.2021 г. е в размер от
34 лева, а за периода от деня следващ частичното плащане – 30.01.2021 г. до 18.11.2022 г. е в
размер от 255,89 лева или общо 289,89 лева. Обезщетението за забава върху главницата от
2400 лева по Фактура № 173/*** г. за периода от падежа – *** г. е в размер от 472,01 лева. В
тези размери исковете за мораторна лихва следва да бъдат уважени, а за разликата следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, своевременното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски. По делото са представени доказателства за заплатена
държавна такса в размер от 202 лева, за внесен депозит за вещо лице в размер от 300 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1600 лева. Изложеното налага да бъде
3
разгледано своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на размера
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Представеният по делото от ищеца
договор за правна помощ от 17.11.2022 г. е сключен след влизане в сила на измененията на
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
внесени с ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г., в сила от 08.11.2022 г., поради което приложими
са размерите на адвокатски възнаграждения предвидени с това изменение. Изчислено по
реда на тази наредба и след съобразяване на обстоятелството, че по делото са предявени
общо четири обективно кумулативно съединени искове за главници и лихви, минималният
размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по правилата на чл. 7 ал. 2 т. 1 и т. 2, вр.
чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на общо 1780 лева /за главницата от 1400 лева – адвокатското
възнаграждение е в размер от 440 лева, за лихвата върху тази главница – възнаграждението е
в размер от 400 лева, за главницата от 2400 лева – възнаграждението е в размер от 540 лева
и за лихвата върху тази главница – възнаграждението е в размер от 400 лева/, тоест повече
от претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение - 1600 лева. С оглед
обстоятелството, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер по – нисък от
законоустановения минимален размер, съдът приема, че направеното от ответника
възражение за прекомерност на размера на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2101,90 лева, от които сумата от 202 лева за
държавна такса, сумата от 300 лева за депозит за вещо лице и сумата от 1599,90 лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Медикъл Едукейшън Технолоджи“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Вардар“ № 28, ап. 6 да заплати на „Индустриални ЗД
технологии“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Кольо Ганчев“ № 107, оф. 1 следните суми: сумата от 1400 лева /хиляда и четиристотин
лева/, представляваща възнаграждение по сключен между страните в устна форма договор
за изработка от *** г. на решетки, за което е издадена, за което е издадена Фактура №
172/*** г., на стойност 2400 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 1400 лева,
считано от депозиране на исковата молба в съда – 23.11.2023 до окончателното изплащане
на задължението и сумата от 289,89 лева /двеста осемдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1400 лева за периода
от *** г., сумата от 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща
възнаграждение по сключен между страните в устна форма договор за изработка от *** г. на
решетки, за което е издадена, за което е издадена Фактура № 173/*** г. на стойност 2400
лева, ведно със законна лихва върху главницата от 2400 лева, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 23.11.2023 до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 472,01 лева /четиристотин седемдесет и два лева и една стотинка/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 2400 лева за периода от *** г., като отхвърля
иска за обезщетение за забава върху главницата от 1400 лева за разликата над уважения
размер от 289,89 лева до предявения от 290,28 лева, на основание чл. 266 ал. 1 и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Медикъл Едукейшън Технолоджи“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Вардар“ № 28, ап. 6 да заплати на „Индустриални ЗД
технологии“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Кольо Ганчев“ № 107, оф. 1, сумата от 2101,90 лева /две хиляди сто и един лева и
4
деветдесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК, вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 и т. 2, вр. чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5